№ 3910
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502827 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ч. В. Х. и Д. Х. Г. срещу решение №
45/02.01.2025 г. по гр.д. № 45785/2022 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателите
дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2230,57 лв. –
цена за доставена за периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г. до топлоснабден
имот с адрес: София, ж.к. ****, топлинна енергия, ведно със законната лихва от
21.06.2022 г., до окончателното плащане; 231,28 лв. – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 16.11.2020 г. – 10.05.2022 г. – вземания по заповед
за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 33310/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28 състав.
Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно.
Поддържат, че не са потребители на топлинни услуги в процесния имот, поради което
не дължат заплащането на цената им. Считат също така, че в имота не е предоставена
топлинна услуга с цена в размер на присъдената сума. Оспорват обстоятелството, че
1
са изпаднали в забава. Ето защо, молят решението на СРС в обжалваната част да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците Д. Х. Г. и Ч. В. Х. дължат солидарно в полза на ищеца
сумите, както следва: 2230,57 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
****, аб. № 167175, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г., до погасяването; сумата в размер на
250,18 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 10.05.2022 г.; сумата в размер на 73,08 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.; сумата в размер на 13,60 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 10.05.2022 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: 2230,57 лв. – главница за доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 167175, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г., до
погасяването; 231,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.11.2020 г. до 10.05.2022 г.
Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която предявените срещу тях
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
2
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
108/18.09.2007 г. по н.д. № 436/2007 г. по описа на нотариус Стела Даскалова,
ответниците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност
собствеността по отношение на процесния имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба
на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съсобствениците на
имота имат качеството на потребители на доставената топлинна енергия. Поради
изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД,
както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна
услуга в имота, а ответниците – да заплащат цената при условията на солидарна
отговорност (на основание чл. 32, ал. 2 СК, доколкото имотът се явява съпружеска
имуществена общност).
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на 2230,60 лв. (1843,67 лв. – начислена сума по фактури по
прогнозно потребление на топлинна енергия; 386,93 лв. – сума за доплащане от страна
на абонатите след изготвяне на изравнителните сметки). В заключението е посочено и
3
какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.
Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в
областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност,
коригирана след извършен реален отчет от дружеството, извършващо дялово
разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство
писмени доказателства.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на
потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).
Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който
потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на
сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите
са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.
Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по
отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като
дължимата лихва за забава е в размер на 231,28 лв. за периода от 16.11.2020 г. до
10.05.2022 г.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/02.01.2025 г. по гр.д. № 45785/2022 г. по описа
на СРС, 28 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал.
4
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателите Ч. В. Х. и Д. Х. Г. дължат солидарно на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2230,57 лв. – главница за доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 167175, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г., до
погасяването; 231,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.11.2020 г. до 10.05.2022 г.
ОСЪЖДА Ч. В. Х., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН ********** да заплатят в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5