Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 14292 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 08.07.2020г., постановено по гр.д. № 10203/2019г.
на СРС, ГО, 138 състав, са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Й.С. и С.Д.С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С
решението е признато за установено по отношение на К.Й.С., че в полза на ищеца
съществува вземане в размер на 3 084, 50
лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г.,
и сумата от 38, 29 лева, дължима цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., за топлоснабден имот - ап. 7, находящ се в гр. София, жк „**************абонатен
№ *****, ведно със законната лихва върху главниците от 06.08.2018 г. до
изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 51598/2018г. по описа на СРС, 138 с-в, като са отхвърлени предявените
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземания за главница за незаплатена топлинна енергия за
разликата над сумата от 3 084, 50 лева до пълния предявен
размер от 3 407, 57 лева и за периода от м.05.2015г. до м.06.2015г., както и
за сумата от 494, 29 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 25.07.2018г.
и сумата от 7, 83 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 15.09.2016г. до 25.07.2018г. Със същото решение е признато за
установено по отношение на С.Д.С., че в полза на
ищеца съществува вземане в размер на 1 028, 17 лева, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г., и сумата
от 12, 76 лева, дължима цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., за топлоснабден имот - ап. 7, находящ се в находящ се в гр. София, жк „**************абонатен № *****, ведно
със законната лихва върху главниците от 06.08.2018г. до изплащане на
вземанията, за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
51598/2018г. по описа на СРС, 138 с-в, като са отхвърлени предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуване на вземания за главница за незаплатена топлинна
енергия за разликата над сумата от 1028, 17 лева до пълния предявен размер от 1 135, 85 лева и за периода от м.05.2015г. до м.06.2015г., както и
за сумата от 164, 76
лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до
25.07.2018г. и сумата от 2, 61
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 25.07.2018г.
Срещу решението, в частите, в които са уважени
предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответниците К.Й.С. и С.Д.С.. В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото не е
доказано, че ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния
топлоснабден имот, тъй като не са ангажирани нотариален акт или договор за
покупко-продажба, както не била представена молба-декларация за откриване на
партида. Оспорват, че титулярството в правото на собственост се установява от
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, тъй като същият
не касае процесният период. Навеждат се доводи за неправилност на формираните
изводи относно количеството и стойността на реално доставената в имота топлинна
енергия, тъй като не бил представен протокол за неосигурен достъп за извършване
на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че не били
ангажирани доказателства и за изправността на уредите за измерване на топлинна
енергия. Заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза
се основавали единствено на едностранно съставени от ищеца и надлежно оспорени
от ответниците частни документи. По отношение на претенцията за заплащане на
цена на услугата дялово разпределение се навеждат съображения, че вземането не
се дължи, поради обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства за
основанието на претендираната сума, както и за нейния размер. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.
Насрещната
страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба, с който същата се оспорва.
Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай по делото е представен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
27.12.1979г., обективиран в нотариален акт № 5, дело № 4650/19879г., с който Й.
Д.В.е прехвърлил на К.Й.С. правото на собственост върху ½ ид. част от
следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк „*****срещу
насрещна престация от приобритателката, изразяваща се в задължение да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя. С договор за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот от 25.08.1993г., обективиран в нотариален акт № 7, дело
№ 21834/1993г., ответниците С.Д.С. и К.Й.С. са обезпечили изпълнението по
отпуснат в полза на С.С. банков кредит и са учредили в полза на кредитора ДСК,
гр. София, ипотека върху собствения си недвижим жилищен имот, а именно:
апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк „*******А, ет. 3. Този нотариален
акт не е бил оспорен в производството пред СРС относно верността на
нотариалното удостоверяване, направено с него, за правата на ипотекарните длъжници в съсобствеността, и
съдът, съгласно установеното с него и с оглед разпоредбите на чл. 586
от ГПК и чл.
167 от ЗЗД, задължаващи нотариуса да провери правата на учредителите в
собствеността, е обвързан да приеме, че учредителите на ипотеката са собственици на ипотекираното
жилище, описано в нотариалния акт, което е и жилището, предмет на иска по
настоящия спор. По делото не се твърди, нито се доказва от ответниците, чиято е
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да са извършили
разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по
реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в
сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената
по-горе законова разпоредба. Следователно ответниците са имали качеството
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битов клиент
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Договорът
за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/. В случая се
установи съществуването на облигационно правоотношение между страните по
презюмиран договор /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. Ето защо релевираните от
жалбоподателите възражения за липса на изричен писмен договор /конкретно на
подадена молба-декларация за откриване на партида/ между страните са неоснователни.
Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна
енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в
топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават
такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни
тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съдържанието
на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР,
които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не
се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че процесната жилищна сграда, в която се намира
притежавания от ответниците самостоятелен обект, е топлофицирана, и че сградата
– етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа. Технологичните
разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка
на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа
годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване,
предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи
топломери трябва да се извършва през две години/. Посочено е още, че в имота на
ответника е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители разход отопление, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла
вода. в заключението е направена констатация, че за исковия период дяловото
разпределение е било извършено от „Т.с.“ ЕООД, като за всеки отоплителен сезон
са издавани изравнителни сметки. Количеството топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота
по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, като същата е определена съобразно действащите за периода
норми и ограничения. В заключението е посочено още, че начислените суми за
процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия, както
и че дяловото разпределение е било извършвано въз основа на реален отчет на
разпределителите разход отопление и реален отчет на показанията на водомера. Представени
са и изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за
потребената топлинна енергия в процесния имот, които не са оспорени от
ответниците. В същите са посочени резултати от изравняването за исковия период.
Неоспорени са и приложените талони за отчети на уреди за дялово разпределение
за процесния период, които са подписани от абоната без забележки. В този смисъл
наведените от жалбоподателите възражения за неизвършено отчитане на
индивидуалните разпределители са неоснователни. От заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на
ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод е
направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и
въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
които са били предмет на изследване от вещото лице.
При съобразяване на изложеното се налага
извод, че ответниците са пасивно материално легитимирани да отговорят по
предявените искове за главница за цена на топлинна енергия. Предвид липсата на
доказателства, че са заплатили стойността на потребената топлинна енергия, те
се явяват задължени лица по предявения иск за реално изпълнение, като дължат
присъдената с решението на първоинстанционния съд сума, представляваща
непогасената по давност част от претендираното вземане.
По отношение на възражението, че ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия,
а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
Както в заявлението, така и в исковата
молба ищецът поддържа, че претендираната главница включва стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период и цена на услугата дялово
разпределение за
същия период. Ето защо това вземане е част от спорния предмет и е включено в
претендираната от ищеца главница.
По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД *** от
2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както
сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и
3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е установено, че дяловото
разпределение е било извършвано от "Т.С." ЕООД. Между това търговско
дружество и “Т.С.” ЕАД е сключен договор
от 01.11.2007г. за извършване на услугата дялово разпределение, според който
възложителят /ищцовото дружество/ се задължава да заплаща извършваните услуги
съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение в тях.
Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до
септември следващата година. Представен е и договор от 23.08.2002г., сключен
между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово
разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката
на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки - 4, 20 лв. на
измервателен уред. Предмет на договора е доставка и монтаж на термостатни
винтили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна
енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаването на обща и индивидуална сметка. Срещу изпълнение на
така поетите от фирмата за дялово разпределение задължения, възложителят дължи
насрещна престация – заплащане на цена на услугата дялово разпределение. С
оглед изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното възражение,
че не е ясно какви точно дейности е извършвала фирмата за дялово разпределение,
за които се претендира присъждане на процесната сума.
По делото са представени изготвените от
фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за отопление и топла вода за
процесния период, касаещи топлоснабдения имот. С издаването на същите третото
лице-помагач е изпълнило задължението си да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, както и да издаде индивидуална сметка. Въз основа на
посочените документи, а и предвид заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, се установява, че в топлоснабдения имот е извършвана услугата
дялово разпределение за целия процесен период, поради което претенцията за
заплащането й е установена в своето основание. Предвид ангажираните по делото доказателства се налага извод, че ищецът се легитимира
като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение
По изложените съображения се налага извод за
неоснователност на възраженията на ответниците за липса на основание за
ангажиране на имуществената им отговорност за цената на извършената услуга
дялово разпределение. Размерът на вземането за предоставената услуга „дялово
разпределение“ е определено въз основа на приетото и неоспорено в тази част заключение
на съдебно-счетоводната експертиза.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144024 от 08.07.2020г., постановено по
гр.дело № 10203/2019г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, в обжалваните му
части.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** и С.Д.С.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски
за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.