№ 610
гр. Пазарджик, 23.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Частно наказателно дело №
20255220201407 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 от НПК.
Образувано е по искане на РП - Пазарджик за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на И. Т. М.,
ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 942/2025 г. по описа на РУ Пазарджик,
за извършени престъпления по чл. 198 ал.1 от НК.
В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на РП-
Пазарджик.
Защитникът на обвиняемия счита, че искането е неоснователно и моли
да не се налага най-тежката мярка за неотклонение.
Обвиняемият не иска да бъде задържан и поддържа казаното от
защитника си.
Обвиняемият И. Т. М. е получил качеството на обвиняем след
привличането му на 09.06.25г. (л.11, ДСП ) за престъпление по чл. 198, ал.1
НК.
Проведеното до момента разследване е попълнило делото с
доказателства, позволяващи основания извод по чл. 63, ал.1 от НПК -
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Доказателственият стандарт за
обосноваване на това предположение за извършване на процесното деяние е
1
по-нисък от изискуемия за постановяване на съдебен акт с призната
виновност за извършването му.
Предположението се обосновава от взаимнодопълващи се, различни по
вид, доказателства и доказателствени средства. Основен източник на
информация досежно фактите, отоносми към елементите на разследваното
престъпление, са показанията на пострадалия в. ( л. 26-27; 28), полицейските
служители М. и Л. ( л. 29-30) , отзовали се по сигнала до ЕЕНСП 112 и
съдържанието на последния, обясненията на обвиняемия ( л.14-15).
Посочените доказателствени средства позволяват изолиране на
безспорните факта, че пострадалият и обвиняемият са били в заемни
отношения , като последният е дължал на първия заемна сума от 100 лева,
чието връщане отлагал. Узнавайки от С. , че на процесната дата пострадалият
е имал у себе си банкноти от 100 лева, обвиняемият се срещнал с пострадалия
и си поискал парите, като след срещата си тръгнал със 100 лева. Тези факти не
са спорни и следват от посочените доказателственти източници.
Спорно е обстоятелството как точно обвиняемият е установил
фактическата си власт върху банкнотата от 100 лева , респ. употребил ли за
това сила. Неговите обяснения са ,че бръкнал в джоба на пострадалия и я
извадил безпрепятствено от там, докато последният твърди, че му била
приложена дори хватка, за да му бъде отнета.
За изясняване на този факт са разпитани полицейските служители М. и
Л., които се отзовали на подадения от пострадалия сигнал на ЕЕНСП 112, но
техните показания не могат да се ползват като източник на данни в частта, в
която възпроизвеждат дадените от обвиняемия в предпроцесното му качество
обяснения по случая.
В съдържанието на сигнала обаче се съдържа информация, която решава
доказателствения спор - видно от справката на л. 35 е, че при подаване на
сигнала пострадалият ясно е посочил, че ситуацията по насилственото
отнемане на 100 лева се е случила пред дома му, както твърди в показанията
си и както е разказал и на посочените полицейски служители, които са взели
обяснения и от него.
Затова се приема, че показанията на пострадалия следва да се
кредитират с доверие, доколкото обвиняемият твърди, че взел ненасилствено
сумата от джоба „ на центъра в с. Мало Конаре “ (л. 14-15), но тази факт е
2
напълно опроверган при споделения горе доказателствен анализ.
Така, позовавайки се на твърденията на пострадалия, които намират
опора в обсъдените други доказателствени средства,Съдът приема, че
деянието следва да получи възприетата правна квалификация - по чл. 198, ал.1
от НК, тъй като за отнемане на процесната вещ е била употребена сила по
описания при двата разпита начин от пострадалия.
Деянието, за което е привлечен обвиняемия, е с такова предвидено
наказание лишаване от свобода, , че съставлява тежко умишлено по смисъла
на чл.93, т.7 от НК
Опасността обвиняемият да извърши ново престъпление се извежда и от
степента на обществена опасност на цялостната престъпна деятелност в
живота на обвиняемия, представена със справката за съдимост. Последната
съдържа данни за три осъждания ( и едно приложение на чл. 78а НК) , като
три от тях са за държане на наркотични вещества, а едното ( първото по време)
- за отнемане на МПС. Налагани са наказания пробация, глоба, лишаване от
свобода, условно. Посоченото най-тежко наказание било наложено при
последното осъждане , с влязла в сила на 03.09.25г. присъда - тоест около
месец и половина преди настоящия грабеж, който, става ясно, е извършен в
изпитателния срок.
Горното обсъждане налага изводът, че е налице реален риск от
извършване на ново престъпно деяние, с което се обезпечават и двете
предпоставки по чл. 63, ал.1 от НК.
Липсват данни по делото, които да обосновават извод за риск от укрИ.е.
Изложеното горе води до основателност на претенцията на прокурора по
отношение наличие на всички предпоставки за вземане на исканата най-тежка
мярка за неотклонение задържане под стража, поради което на осн. чл. 63, ал.5
от НПК , Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на обвиняемия И. Т. М., ЕГН ********** - обвиняем по ДП №
942/2025 г. по описа на РУ Пазарджик.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
3
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Пазарджик.
При постъпване на жалба, делото ще се разгледа в Окръжен съд-
Пазарджик на 28.10.2025 г. от 14.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4