Решение по адм. дело №822/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадена исковата молба от ...В. Д., в качеството му на пълномощник на П. Н. П. от [населено място], срещу Община Елена. Ищецът твърди, че при реализиране на ремонтни дейности на [улица]в [населено място], били премахнати съществуващите тротоарни плочки пред два съседни гаража – този на ищеца и намиращия се в съседство, собственост на Р. А.. Поради поставянето на тротоарните плочки пред гаража на А. с обратен наклон, тоест не към улицата, а към гаражите, вода навлизала от тротоара и наводнявала съседния гараж, а от там се наводнявали общите части на жилищната сграда, включително коридорите към мазите и конкретно тази, която е лично притежание на ищеца. Това породило редица притеснения за П. П., свързани с ежедневно проветряване и отстраняване на навлязла дъждовна вода в притежаваните обекти, както и безпокойство свързано с нарушаване основната конструкция на жилищната сграда и наслоявания от мухъл по стените в мазата му и коридорите към мазите. Тези факти, ищецът свързва с неправилно изграждане на настилка на [улица]в [населено място], каквото е нормативно предвиденото задължение на реализиращата проекта институция. С посочените действия, Община Елена е създала значителни тревоги и притеснения в ищеца, причинявайки му душевни болки и страдания, безпокойство и затруднения в ежедневието. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди Община Елена за сумата в размер [рег. номер]., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и да му присъди разноски по производството.

Ответната страна – Община Елена, в представен по делото отговор на искова молба и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Д. Ц., оспорва подадения иск като неоснователен и недоказан, поради липса на предпоставките предвидени в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира разноски в минимален размер, алтернативно възразява за прекомерност на разноските претендирани от ищеца.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност на исковата молба. Счита, че не е установено на какво се дължи теча, и че действително се дължи на извършени ремонтни дейности по възложената от Община Елена обществена поръчка. Не може да се установи и пряка причинно – следствена връзка с действие или бездействие от служители на ответника. По тези съображения предлага исковата претенция да се отхвърли.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от подаване на иска.

Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради следните съображения:

 

Между страните не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът П. П. е собственик на втори жилищен етаж със застроена площ от 108 кв.м. от триетажна жилищна сграда, гараж със североизточно изложение, избено помещение, находящо се в средната южна част на сградата, 1/3 ид.част от таванско помещение, 1/3 ид. част от общите части на сградата, навес с оградни стени построен в югоизточната част на имота и 1/3 дворно място, цялото 250 кв.м. съставляващо УПИ XX-543 в кв.10 по плана на [населено място], който имот е находящ в [населено място], [улица]. Не е спорно и, че на този адрес, пред двата входа са извършени реконструкция и рехабилитация на тротоара, като са подменени тротоарните бордюри и тротоарната настилка. След приключване на ремонта от страна на ищеца са подадени две жалби до Община Елена /№РД.03.15-491/08.09.23г. и №РД.02.15-491-(2)/07.08.24г./ с претенция, че тротоарните плочки пред съседният на неговия гараж, който е собственост на Р. А. са поставени с обратен наклон. На 29.08.2023г. работна група от служители на Община Елена е извършила проверка на място, като при огледа било констатирано, че в долната част на стените на избеното помещение има следи от влага, но в момента на проверката подът, както и всички стени, включително и тази прилежаща на гаража на Р. А. били сухи. Констатиран е минимален наклон на тротоара към пътното платно, което е предпоставка при голямо количество повърхностни води, същите да навлизат през гаража на вътре към общите части на избеното помещение. В писмо от О. Е. адресирано до П. П. с №РД.02.15-491-1/27.10.2023 г., освен първоначално извършената проверка е вписана и втора такава, извършена на 17.10.2023г., като от страна на работната група е направен оглед и на канализационната шахта в жилищната сграда, която функционира нормално и е направена констатация, че не се забелязва влага от други източници. Със същото писмо е направено предписание – собственикът на гаража Р. А. да изгради борд на линията на вратата, с което да възпрепятства проникването на повърхностни води към общи части, както и дренажна система около жилищната сграда, с цел повишаване на високите подпочвени води.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели Е. С. Н. /майка на ищеца/, Р. А. /собственик на съседният гараж/ и М. П. /брат на ищеца/. В своите показания свидетелката Н. посочва, че като майка на ищеца и постоянно живуща на този адрес е имала пряко наблюдение за протичане на ремонтните дейности, свързани с поставянето на нови тротоарни плочки пред двата гаража. Пред съседния на техният гараж, наклонът не бил спазен и от там влизала вода в общите части и мазите. Избила е влага и мухъл. Свидетелката твърди, че синът и, който е собственик на апартамента се е напрегнал и изнервил от създалата се ситуация.

Свидетелят А., като собственик на гаражът от който се претендира да прониква дъждовна вода твърди, че не е подавал жалби до Община Елена, защото влага в гаража му няма, вода не прониква и не се образува локва. Настоява, че пред гаражната му врата отдавна е изграден праг с височина около 10-12 см.

Показанията на свидетелят П. са в смисъл, че когато са започнали проблемите с наводняването на приземните етажи на гаражите и мазетата, от тогава са започнали и проблемите на ищеца свързани с по силна чувствителност, изнервяне и притеснения.

Видно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, в [населено място] на [улица] извършена реконструкция и рехабилитация на тротоара, като са подменени тротоарните плочки. След оглед на място, вещото лице е установило, че са допуснати отклонения от техническите правила и изисквания по отношение на спазване изискването проекта за осигуряване на нормативно определения напречен наклон в обсега на ширината на целия тротоар в размер на 2% към оста на улицата. Счита, че е възможно при обилен валеж, вода от тротоара да навлиза в гаража на Р. А., като при оглед се констатиран влажни петна по пода в мазето на ищеца. В съдебно заседание уточнява, че петната от влага, може да са и от масла. Като възможни причини са наличието на влага в общите части, мазите и гаража на ищеца, експерта посочва – проникване на влага от гаража на Р. А., наличие на високо ниво на подпочвени води, евентуална корозия на водопроводна тръба, захранваща мивката в гаража на ищеца, в обсега на закритият и участък.

Относимостта и допустимостта на свидетелските показания и СТЕ ще бъде обсъдена по същество на спора и в съответната част на решението.

По делото са приети като писмени доказателства представените с жалбата по опис; 1 брой CD-R, съдържащ документация по реализиране на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на [улица]и тротоари към съществуващи улици в [населено място]; два броя класьори, съдържащи изисканите от ищеца документи във връзка с реализиране на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на ул. Възрожденска“ и тротоари към съществуващи улици в [населено място]“; Заповед № 1883805.07.2022 година на ректора на Технически университет - София и трудов договор № 1-1733/06.07.222 година сключен между ищеца и Технически университет – София.

 

По арг. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т. е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.

Действието или бездействието, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт, или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД №3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай, задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт.

В конкретният случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни /виновни/ действия на служители на ответника по повод реконструкция и рехабилитация на тротоар в [населено място], [улица].

По отношение на първия елемент от фактическия състав на правоотношението – реконструкцията и рехабилитацията на улици и тротоари към съществуващи улици е свързано с одобряването на технически проект, разрешаването на строителството, финансирането му, възлагането на СМР по реда на Закона за обществените поръчки, които съставляват не фактическа, а правна дейност. Преминаването през горните етапи от създаване на техническата инфраструктура, част от която са и тротоарите, съответно - от осигуряването на достъпна архитектурна среда, е свързано с издаването на административни актове, всеки един от които има различни правни последици. Нито един от тези етапи, не представлява осъществяване на фактически действия, пряко произтичащи от закон /в този смисъл Решение № 7957 от 30.06.2016 г. по адм. д. № 9354/2015 г., III о., Решение № 3413 от 25.03.2016 г. по адм. д. № 3214/2015 г., III о., Решение № 6632 от 5.06.2015 г. по адм. д. № 2455/2014 г., III о на ВАС./. Освен това, следва да бъде отбелязано, че задълженията по извършване на реконструкция и рехабилитация на улици и тротоарите към съществуващи улици, е въпрос, не само на чисто административна, но и на стопанска дейност - необходимо е планиране на съответни средства за изпълнението и, при което О. Е. действа не като административен орган, а предимно като стопански субект.

Не се доказва и наличието на вреди, пряко произтичащи от фактически действия на администрацията. Съдът кредитира, като обективна и компетентно дадена приетата по делото СТЕ. Видно от заключението на вещото лице - при обилен валеж e възможно, вода от тротоара да навлиза в гаража на Р. А., като при оглед са констатирани влажни петна по пода в мазето на ищеца, които обаче, в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че може да са и причинени и от други източници. Като причини за наличието на влага в общите части и мазите, експерта посочва – възможно /хипотетично/ проникване на влага от гаража на Р. А., наличие на високо ниво на подпочвени води или евентуална корозия на водопроводна тръба, захранваща мивката в гаража на ищеца, в обсега на закритият и участък. В съдебно заседание уточнява, че има вдлъбване на настилката в една точка, след която наклонът е към улицата. При обилен валеж е възможно да се задържи вода в тази вдлъбната точка, която ще бъде до нивото на хоризонталния участък и непосредствено пред гаражната врата на Р. А.. Твърди, че вдлъбнатият участък е възможно да се е появил, поради недобре уплътнена земна основа и не добро подравняване или паркиране на автомобили с голяма товароподемност. Събраната вода е вероятно, да попива между фугите на тротоарните плочки, а от там и в общите части и мазите на жилищната сграда.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят А., чиито показания съдът кредитира, като обективни. Независимо, че този свидетел работи в Община Елена, чисто житейски, крайно неоправдано е твърдението, че А. отрича наводняването на гаража си от към тротоара, поради служебна зависимост, при положение, че се уврежда личната му собственост, която в крайна сметка е негова отговорност. В своите показания този свидетел твърди, че гаражът му не се наводнява, като освен това има изграден борд под гаражната врата, който е висок около 10-12 см. Отрича да е пускал жалби до Община Елена, поради причина, че собствеността му не е пострадала поради ремонт на тротоара, никога не се е наводнявал и вещите, които държи вътре са сухи. Все в този смисъл, съдът дава вяра и на свидетелските показания на Е. Н. /майка на ищеца/ и М. П. /брат на ищеца/, независимо от родството помежду им и пряката заинтересованост от изхода на делото. При наличие на влага в общи части, мази или гаражи е абсолютно резонно ищецът да изпитва безпокойство, стрес и притеснение за имуществото си. В настоящото производство обаче, не се доказа именно причинно – следствена връзка между подмяната на тротоарните плочки и проникването на вода през гаража на Р. А., която да стига до мазите и общите части на жилищната сграда. В този смисъл, настоящият състав не отрича, че е възможно да се появяват влажни петна и мухъл в мазите и общите части, но същите не се доказа, че са в резултат на неправомерни действия на служители на ответника.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се установява твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо действие на служители на Община Елена, както и пряка причинна връзка между противоправното действие и вредите. Елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо да съществуват в условията на кумулативност. При отсъствие на един или няколко от тях, искът винаги е неоснователен.

При този изход на спора, не се следват разноски за ищеца. На ответника следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, Административен съд – В. Търново, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от П. Н. П. от [населено място] срещу Община Елена.

ОСЪЖДА П. Н. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на О. Е. разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.