Определение по дело №1502/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2487
Дата: 1 октомври 2018 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20183100501502
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

01.10.2018 г.                                                                                                 гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                          Гражданско отделение

На  първи октомври                                          Две хиляди и осемнадесета година

                                                                                                                                         

          В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 

            при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА

            Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

            Въззивно гражданско дело № 1502 по описа за 2018г.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––------------------------------------

Въззивниците Д.Н.Д. и В.Л.П., редовно призовани, явяват се лично и не се представляват.

Въззиваемата страна И.К.С., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Д.П., редовно преупълномощен от адв.С. и приет от съда от днес.

 

АДВ. П.:  Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора по нея:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д.Н.Д. и В.П. срещу Решение № 1921 от 08.05.2018г. постановено по гр.д. № 15923/2017г. по описа на ВРС, XXIV-ти състав, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. V от ЗЗД е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба от 30.11.2015г., обективиран в НА 4/30.11.2015г., по силата на който И.С., действащ чрез пълномощника си Д.Д. е прехвърлил на Д.Д. по време на брака му с В.П. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово”, ул. ”Георги Стаматов”, бл. 3, ет. 5, представляващ Апартамент № 52 и самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.895.1.52 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 73 от 23.06.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс, баня – тоалет и входно антре, със застроена площ от 37.65 кв.м. и при граници по предходен НА – ап. 50, коридор, ап. 54 и дворно място и по граници по схема: на същия етаж – самостоятелни обекти 10135.5506.895.1.54 и 10135.5506.895.1.50, под обекта – самостоятелен обект 10135.5506.895.1.40 и над обекта – няма, заедно с принадлежащото му избено помещение 52 с площ от 4.040 кв.м. при граници: избен коридор, изба 50, изба 54 и изба 58, както и съответните 1.9250 % ид.ч. от общите части на сграда 1, в която се намира самостоятелния обект и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 10135.5506.895, в който е построена сградата, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху продадения имот при цена от 8 550 евро, като привиден по иска, предявен от И.К.С. с ЕГН ********** срещу Д.Н.Д., ЕГН ********** и В.П. с ЕГН **********; на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД е обявен за действителен прикрития договор за издръжка и гледане, обективиран в НА 4/2015г., с който И.С., чрез пълномощника си Д.Д. прехвърлил на Д.Д. по време на брака му с В.П. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 52 и самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.895.1.52 по КККР, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху продадения имот срещу задължение за издръжка и гледане по иска, предявен от И.К.С. с ЕГН ********** срещу Д.Н.Д. с ЕГН ********** и В.П. с ЕГН **********, както и на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключения с НА 4/2015г. договор за издръжка и гледане, поради неизпълнение на поетите от страна на приобретателите Д.Д. и В.П. задължения, по иска на И.К.С. срещу Д.Н.Д. и В.П..

 

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изложени са доводи за недоказана привидност на сделката, доколкото от доказателствата не може да формира извод за връзка между договора за покупко продажба и подписаният между страните предварителен алеаторен договор. Симулация не е установена и от гласните доказателства, които са събрани недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото като ответници не са дали съгласие са събирането им съгласно чл. 164, ал. 2 от ГПК. Дори да се приеме, че са били допустими, то от показанията на свидетелката Димитрова не се установява страните по продажбения договор да не са целяли правните му последици, а са възнамерявали да сключат алеаторен такъв. НА има материална удостоверителна сила досежно обективираните в него волеизявления на страните, а действителната воля на ищеца е изразена в пълномощното. Ето защо договорът за покупко продажба е валиден, като сключен в рамките на учредената на пълномощника представителна власт. Налице е пълно плащане на уговорената продажна цена, поради което твърдяната симулация е опровергана. Предварителният договор за издръжка и гледане не удостоверява привидността на изявленията на страните по атакувания договор, а само поетото от ответниците морално задължение към ищеца. Ето защо главните искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. От събраните по делото писмени доказателства на следващо място – декларации, изхождащи от ищеца се установява изправността им по задълженията, поети с договора за гледане. Моли в тази връзка да се съобразят показанията на свидетелите Влайков и Толстоя, които излагат непосредствени впечатления от полаганите грижи за С., безпротиворечиви са и взаимно се допълват. Показанията на свидетелката Димитрова от друга страна противоречат на писмените доказателства – декларации за полагани грижи, на показанията на първата група свидетели, посредствени са и нямат траен характер /св. работи от 08-17 часа/, както и недостоверни в частта, сочещи постоянното й живеене срещу дома на ищеца. Моли в тази връзка да се отмени решението и се постанови друго, с което предявените искове за нищожност бъдат отхвърлени.

 

В отговор на жалбата И.С. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

 

   СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото молба с вх.№ 26203/13.09.2018г. от И.К.С., Д.Н.Д. и В.П., обективираща изявление на страните за постигнато съгласие за спогодба.  В молбата е обективирано изявление на И.К.С., че оттегля исковете за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, за обявяване на действителната сделка, както и за разваляне на действителния договор за издръжка и гледане. Страните са подписали споразумение съобразно, което В.П. и Д.Д. ще заплащат на И.К.С. пожизнена и ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, променим съобразно минималната работна заплата за страната от 25-то до 30-то число на всеки месеца, считано от влизане в сила от настоящото решение, както и са уговорили отговорността за разноски помежду си за воденето на делото.

 

   ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И.К.С.: Оттеглям всички предявени искове, защото с Д. и В. сме постигнали споразумение, което сме представили по делото.

   ВЪЗЗИВНИКЪТ Д. Д.: Съгласни сме с оттеглянето на исковете.

   ВЪЗЗИВНИЦАТА В.П.: Съгласни сме с оттеглянето на исковете, както и с плащането на уговорената ежемесечна издръжка.

   АДВ. П.: С оглед оттеглянето на предявените от въззиваемия  искове, моля да обезсилите решението на първоинстанционния съд и да прекратите производството по настоящото дело.

 

   СЪДЪТ като взе предвид, че в качеството на ищец по делото и въззиваема страна – И.К.С. заявява оттегляне на всички предявени искове по делото с правно основание чл. 26, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД намира, че доколкото изявлението изхожда лично от страната, предвид заявеното изрично съгласие от ответниците – въззивници в настоящото производство това изявление валидно десезира съда от разглеждането и решаването на предявените искове.

   На основание чл. 232 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено,  а постановеното решение по гр.дело №15923/2017г. на ВРС бъде обезсилено в цялост.

Ето защо,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ОБЕЗСИЛВА решение №1921/08.05.2018г. постановено по гр.дело №15923/2017г. по описа на ВРС, 24- ти състав, поради заявено пред настоящата инстанция оттегляне на исковете от ищеца.

 

   ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството по в.гр.дело №1502/2018г. по описа на ВОС, както и това по гр.дело №15923/2017г. по описа на ВРС, 24-ти състав.

 

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр.Варна в едноседмичен срок, който за всички страни започва да тече от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:47 часа.

 

                                  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                                   2/

 

 

СЕКРЕТАР: