№ 30434
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110172100 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответника да представи Договор за потребителски кредит № *******, СЕФ,
искане за сключване на договор и справка за извършени плащания по
договора за кредит, доколкото същите са представени с искова молба и
отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане на заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице след запознаване с
доказателствата по делото и извършване на необходимите справки даде
отговор на поставените в доказателствената част на исковата молба задачи,
като ненужна за разрешаването на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.09.2025 г. от 10:40 часа,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както
следва:
Предявени са от ищеца Г. Л. С., ЕГН **********, срещу ответника
„***********, ЕИК **********, обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26,
ал. 1, пр. II и III ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит № *******, сключен между
страните на 23.08.2024 г., евентуално иск чл. 26, ал. 1, пр. пр. II и III ЗЗД вр.
143 ЗЗП и 146 ЗЗП, вр. чл. 10, ал. 2, ЗПК, чл. 10а, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 5
1
ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11, уреждаща
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, от Договор за
потребителски кредит № *******.
Ищецът Г. Л. С., ЕГН **********, твърди, че на 23.08.2024 г. е сключил
Договор за потребителски кредит № ******* с ответника, по силата на който
последният му е предоставил в заем сумата от 1000 лв. при ГПР в размер на
65,19 % и ГЛП – 50 %. Съгласно процесния договор било предвидено
задължение в тежест на кредитополучателя / чл. 5/ да осигури обезпечение
под формата на банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на
посочените условия. При неизпълнение на това задължение било предвидена
неустойка в размер на 474,24 лв. в чл. 11 от процесния договор. Същата била
включена в погасителния план, но не и при изчисляване на ГПР. Поддържа, че
договорът за кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Счита
възнаградителната лихва за противоречаща на добрите нрави, тъй като
нахдвърля трикратния размер на законната лихва. Твърди, че липсва ясна
разписана методика на формиране на ГПР. Поддържа, че уговорената клауза за
неустойка е нищожна поради противоречието й със закона и с добрите нрави.
Сочи, че клаузата за неустойка цели неоснователно обогатяване, като същата
излиза извън присъщите си функции. Същата води до скрито оскъпяване на
кредита и заобикаля ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***********, ЕИК **********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. Х.М., с който оспорва исковите
претенции като недопустими, а по същество – неоснователни. Оспорва да е
налице правен интерес за ищеца за завеждане на делото, доколкото
задълженията по процесния договор били напълно погасени. По същество
оспорва процесният договор да недействителен и да противоречи на
изискванията на ЗПК. Сочи, че нищожността на отделна клауза от договора не
влече недействилност на целия. Твърди, че оспорената клауза за неустойка е
индивидуално уговорена между страните. Оспорва да е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото същата касае уговорка за
променлива лихва. Оспорва ГПР да надхвърля нормативно установения
максимален праг. Поддържа, че неустойката не е следвало да бъде взета
предвид при изчисляване на ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира присъждане на разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване:
На 23.08.2024 г. между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който на ищеца е предоставена
в заем сумата от 1000 лв. при посочеи в договора ГПР от 65,19 % и ГЛП – 50
%.
В договора била предвидена неустойка при непредоставяне на
обезпечение, чиято стойност не е била взета предвид при определяне на ГПР.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
2
доказване факти:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че на 23.08.2024 г. между Г. Л. С. и
„*********** е сключен Договор за потребителски кредит № ******* с
посоченото съдържание, както и че същият е недействителен на посочените
основания – поради противоречие с императивни правни норми, евентуално
поради поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на
добрите нрави; че клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение по
чл. 11 от договора е нищожна поради противоречие с посочените в исковата
молба материалноправни законови разпоредби – поради заобикаляне на
закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че
оспорената клауза е индивидуално уговорена.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което
е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4