№ 13118
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110106362 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х. С. М. срещу ..., с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване
правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за
вземания на ответника за сумата от 239,77 лв. по договор за кредит от 3.06.2015г. и
за сумата от 415,35 лв. по договор за кредит от 1.12.2015г., придобити от него по
силата на договор за цесия от 21.12.2016г., сключен с кредитора ...
В исковата молба ищецът твърди, че процесните вземания са погасени с
изтичане на петгодишна погасителна давност, но въпреки това ответникът
претендира изпълнение, с оглед на което обосновава правния си интерес от
търсената искова защита.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
излага становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен
интерес за ищеца. По същество посочва, че действително процесните вземания са
погасени по давност, с оглед на което намира исковете за основателни. Излага, че
за вземанията не е издаван изпълнителен лист, респ. няма и образувано
изпълнително дело, поради което счита, че не е дал повод за завеждане на
настоящото производство и моли отговорността за разноски между страните да се
1
разпредели в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно наличието на договор за кредит от 3.06.2015г. и
договор за кредит от 1.12.2015г., сключени от ищеца с ... вземанията на кредитора
по които са били придобити от ответното дружество по силата на договор за цесия
от 21.12.2016г. Не се спори и относно крайните падежи по договорите, съответно
по първия – 3.12.2015г., и по втория – 1.06.2016г. Ищецът не оспорва действието на
извършената цесия спрямо него, с оглед на което съдът приема обвързаността на
страните от кредитните правоотношения.
Видно от представени 2 бр. удостоверения за непогасени задължения,
издадени от ответника, към 7.12.2023г. същият води като дължими сумата от
239,77 лв. по договора за кредит от 3.06.2015г., и сумата от 415,35 лв. по договора
за кредит от 1.12.2015г., като удостоверенията обективират и отправени към
длъжника покани за изпълнение.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните
изводи от правна страна:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове срещу
ответника, доколкото последният не спори, а и от събраните доказателства се
установи, че се легитимира като титуляр на оспорените вземания. Позоваването на
изтекла погасителна давност съставлява законно признат на длъжника способ за
защита, който същият може да упражни пред съда както под формата на
правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и
чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,
предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.
Затова твърденията на ищеца, подкрепени от доказателствения материал, че от
него се претендират вземания, които не е погасил поради спор с ответника –
кредитор относно дължимостта на същите, обуславя правния му интерес от
търсената с исковете защита, за да се разреши спорът между страните със сила на
пресъдено нещо. По тези съображения съдът намира, че сезиращите го искове са
допустими и като такива подлежат на разглеждане по същество.
С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост
на процесните вземания – погасяването им по давност, повдигнатият по делото
спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен
давностен срок след настъпване изискуемостта на вземанията, като в
доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства,
настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на
давността. Ответникът не само не ангажира доказателства, но и признава, че не са
2
били предприети изпълнителни действия, нито са се осъществили други факти със
спиращ или прекъсващ давността ефект, поради което следва да се приеме, че
вземанията са погасени. При този извод предявените отрицателни установителни
искове следва да се уважат като основателни.
Съобразно този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на ищеца. Противно на развитите от ответника
доводи, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение
на която разноските да се възложат върху ищеца, тъй като ответникът оспорва
исковете като недопустими, а по същество признава само фактите, на които същите
се основават.
Ищецът не доказва сторени разноски, предвид освобождаването му съгласно
чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението за заплащане на дължимата държавна такса. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК таксата, възлизаща на 50 лв., следва да бъде възложена
в тежест на ответника, в полза на съдебния бюджет. На основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Г., предоставил на ищеца безплатно процесуално
представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за
правна защита и съдействие, следва да се присъдят разноски за възнаграждение в
минималния размер от 400 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Х. С. М., ЕГН
**********, с адрес: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, несъществуване правото на
принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на ... за
сумата от 239,77 лв. по договор за кредит от 3.06.2015г. и за сумата от 415,35 лв. по
договор за кредит от 1.12.2015г., придобити от него по силата на договор за цесия
от 21.12.2016г., сключен с кредитора ...
ОСЪЖДА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СРС сумата от 50 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
адв. Л. А. Г., ЕГН **********, служебен адрес: ...., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв., сумата от 400 лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално
представителство на ищеца Х. С. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3