№ 127
гр. Тетевен, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100259 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от сЧ.В. чрез пълномощника си,
адв.Б. З. , САК, срещу И.А.М." АД с цена на осъдителния иск : 50,00 лева
частичен иск от общо 350 лева
В исковата молба се твърди ,че на 25.01.2018г. С. Н. е сключила договор за
паричен заем № хххх с „ИАМ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия
заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът
на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер
на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да
е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да
не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. В ал. 2 от чл. 4 страните са
уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия
договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 350 лв. Неустойката
се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 350 лева, тъй като същата
не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор, С. Н. е погасила изцяло сумата по сключения
договор преди завеждането на исковата молба.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
1
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23
ЗПК).Прави възражение за нищожност на целия договор.
Моли съдът да осъди на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД ответника
„ИАМ" АД с ЕИК: ХХХХХ, да заплати на С. Т. Н. с ЕГН **********, сумата
в размер на 50 лева, като частичен иск от 350 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем хххх, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
В законово установеният срок е постъпил отговор от „ИАМ" АД . Прави
възражение за изтекла давност премет на претенцията . Позовава се на т.7 от
Постановление №1/1979г. на пленума на ВС на р.България , както и на ТР №
3 от 22.04.2019г..
Твърди ,че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не
намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания.
Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му
е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от
изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния
срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от
настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за
периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, не се претендира обезщетение за забава. Излага мотиви в тази
насока .
Твърди ,че ако заемополучателят добросъвестно бил изпълнил поетото
договорно задължение и бил предоставил такава гаранция, то кредиторът
щеше да е събрал вземането си и нямало да търпи посочените по-горе вреди,
тъй като съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без
да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно
договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е
уговорена. Счита ,че неустойката сама по себе си не е била част от печалбата
на Кредитора, а е договорено между страните обезщетение за неспазване на
договорното от страна на заемателя. Претендирай ата неустойка представлява
такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, а не мораторна неустойка за забава.
Позовава се на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
2
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. I
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, поради окето счита ,че за да се приложи
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално
уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл.
146, ал, 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Твърди ,че в договора между страните са защитени правата
и на двете страни. Правото на заемополучателя да получи заемната сума, да
се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване са реципрочни на
правото на кредитора до получи плащането, разсрочено на ежемесечни
вноски. Счита ,че договор за паричен заем № хххх/25.01.2018 г. е
действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т, 7 - 12 и 20 и ал. 2. Договорът е сключен валидно и излага мотиви в
тази насока .Моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени
в писмен вид .
Предявен е иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.24 от ЗПК
.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
Предявен е иск от С. Н. срещу „ИАМ“ АД с правно основание чл.55
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК в размер на 50лева частичен от
350лв.представляваща недължимо платени суми, за неустойка , тъй като в
мотивната част на исковата претенция е направено възражение за нищожност
на договор за паричен заем.
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на
25.01.2018г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № хххх с „ИАМ" АД.
Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600лв , с
фиксиран годишен лихвен процент 35,00% приложим на годишната основа
към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден приложим при отказ
от договора 0,10%, срок на заема 6месеца , брой вноски 6, размер на вноска
110,45 лв.,обща сума дължима по заема 662,70лв., посочени са датите на
погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,68%, като при изчислението му са
взети предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в
него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си ,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и
3
др. разходи освен посочените в договора . С договора е рефинансиран
договор за азем №ХХХХ в размер на 314,08лв.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР и д.р. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 301,38 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски и е в размер на 50,23лв.
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която
ищцата е заплатила : сума по заема е 600лв за главница , договорна лихва
56,91лв, , неустойка301,38 лв.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата
на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията
за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо къч частно
основание за нищожност.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и
непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на
4
чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително
определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/
клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от
Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на
дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или
услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.При положение, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК
следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било
възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Принципно възнаградителната лихва
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения.
Поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва ,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените
кредити- двукратния размер на законната лихва/ в този смисъл Решение
№906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС, Решение №378/18.05.2006г по
гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по гр.д.№5093/2007г на
ВКС/. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна
клауза с добрите нрави следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва.
5
Възможността за събиране от потребителя на неустойки за неизпълнение
на договорно задължение от вида посочен в чл. 4 от процесния договор,
заемът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита,като
поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение,
нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000
лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто
ЦКР и д.р. ,като в ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави
обезпечение в в три дневен срок от сключване на договора , заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 384,04лв, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането
на такси и комисионни и други за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения
между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на
понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на
кредита”, съдът намира, че така определената неустойка попада именно под
обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на неустойка в
размер общо на 301,38лв“,съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР/годишен процент на
разходите /. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Затова съдът счита за нищожна на
уговорката за неустойка за непредоставяне обезпечение в размер на 350лева
,тъй като съдът следи служебно за нищожността . При сключването на
договорите за потребителски кредити, е приложима нормата на чл. 12 ЗЗД,
която изисква добросъвестно поведение на страните Добросъвестността при
предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част от добрите нрави
като морални норми, при нарушаването на които сделката е НИЩОЖНА. В
този смисъл е Решение № 4 / 2009 г, по т. д. № 395 / 2008 г, Решение № 1270 /
2009 г. по д. 5093 / 2007 г, Определение № 877 по т.д.№ 662 / 2012 г, Решение
№ 202 / 27. 02. 2015 г. по д. 4123 / 2013 г. и др. на ВКС. В правомощието на
съда е да установи дали дадена клауза в договора е нищожна. В процесния
случай, се установи по безспорен начин, че Клаузата в чл.4 за предоставяне
на неустойка за неизпълнение на договорно обезпечение е сключено при
нарушаване на правилата за добросъвестност и справедливост, тъй като
несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата, се облагодетелства за
сметка на потребителя и същата представлява „такса за усвояване на
кредита”.
От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се
счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, при условия обективно неизпълними за
посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови
6
услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед
необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Възнаграждението за неустойка обезпечава не изпълнението на длъжника,
а пред-договорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са
нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ответникът не е
доказал, че клаузите са уговорени индивидуално .Според Директива 93 / 13 /
ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г. относно неравноправните клаузи е прието,
че не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Тази норма е транспорирана в чл.13 а т.9 от ДР на ЗЗП/2007г./,
като в случая тази клауза е инкорпорирана в самия договор .
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от
ЗПК в размер на 50 лв., представляваща недължимо платени суми за
неустойка , при начална липса на основание по чл. 4 от сключен договор
между страните № хххх/25.01.2018г.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на
даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно
установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен
кредит хххх/25.01.2018г , сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба 11.04.2023г. в съда до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските : Ищецът е освободен от разноски поради което следва да
бъдат осъден ответника да заплати по сметката на Р.С.Тетевен сумата от 50
лв за ДТ и 250лв за експертиза .
Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от ЗА
следва да бъде осъден ответинка да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв.Д. М. М. от САК сумата от 200лвза иска по чл.55 от ЗЗД ,т.е под
мининума на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , тъй
като съгласно Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22
(втори състав) от 25 януари 2024 година е решено ,че „Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС .Тоест минимумите в Наредба №1
не важат за съда, дори и да отговарят на пазарните цени, тъй като по делото е
подаена една искова молба , същотото е без фактическа и правна сложност
,подадени са писмени молби ,адвоката не се е явявал по делото, встъпил е в
процеса в един по-късен момент , а за нищожността на процесния договор
съдът следи служебно . От материалите по делото е видно ,че с молбата от
08.02.2024г /л.101 / е записано ,че се прилагат доказателства за регистрация
по ЗДДС поради което възнагарждението следва да е в размер на 240 лева.
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1от ЗЗД „ИАМ" АД, с ЕИК: ХХХХХ,
със седалище и адрес на управление: С., представлявано от Г. Т. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на С. Т. ЕГН********** от Ч.В. сумата от 50 лева недължимо
платена сума по нищожен договор закредит хххх/25.01.2018г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба 11.04.2023г. в съда до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК „ИАМ" АД, с ЕИК: ХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: С., представлявано от Г. Т. Т. да заплатят
на Районен съд Тетевен сумата от 300лева разноски по делото за държавна
такса и експертиза .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за адвокатурата „ИАМ"
АД, с ЕИК: ХХХХХ, със седалище и адрес на управление: С., представлявано
от Г. Т. Т. да заплати на адв. Д. М. М. от САКсумата от 240лв.с вкл. ДДС -
възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на С. Т. Н. по
гр.д. № 259/2023г на Р.С.Тетевен.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок отвръчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8