РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Враца, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420103591 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х. В. В. с ЕГН ********** и адрес гр.
************ срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1.
В исковата молба се твърди, че на описаните дата и място, водачът на
тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ВР 5487 СВ Д. М. Т. на кръстовище, на
което единият е от пътищата е сигнализиран като път с предимство, регулирано с
пътен знак Б2, не пропуснал и блъснал движещия се по пътя с предимство товарен
автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ** **** **, управляван от ищеца Х. В., вследствие
на което Х. В. получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма; комоцио церебри; открита рана на главата вляво
темпорално, фронтално кървяща обилно; охлузвания и отоци по лицето вляво;
кръвонасядания на меките тъкани в областта на лявата мишница; контузия и
кръвонасядания на меките тъкани в областта на дясната мишница; разкъсно-контузна
рана с шев в областта на десния антебрахиум; контузия и кръвонасядания на десен
лакът и кръвонасядания с харектерна форма от предпазен колан и разположение на
предна коремна стена. За така описаното ПТП бил съставен констативен протокол за
1
ПТП с пострадали лица № 590/22.09.2023 г., изготвен от Р. П. И. и Л. Л. А. –
служители на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Враца, а срещу Д. М. Т. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 981096/22.09.2023 г. Ищецът бил
откаран с линейка в МБАЛ „Х. Ботев“ гр. Враца, където бил прегледан, била му
оказана първа медицинска помощ, били обработени раните му и бил хоспитализиран.
След проведени в болничното заведение изследвания и консултации със специалисти
били установени уврежданията на ищеца по начина, описан в исковата молба.
Вследствие на тези увреждания ищецът за известно време изпитвал силно главоболие,
световъртеж и гадене, като и към момента на подаване на исковата молба изпитва
главоболие поне два-три пъти месечно; от откритата рана отляво на главата останал
траен загрозяващ белег, а в областта около раната ищецът и до момента на подаване
на исковата молба няма чувствителност; от разкъсно-контузната рана с шев в областта
на десния антебрахиум също останал траен загрозяващ белег. След като престоял в
болничното заведение три дни и не бил установен последващ риск за живота и
здравето му, ищецът бил изписан за домашно лечение на 25.09.2023 г., с изписване на
медикаментозна терапия, тъй като болките в главата и световъртежа били твърде
силни и продължителни. На ищеца била издадена лекарска забрана да се излага на
пряка слънчева светлина, да използва компютър и други електронни устройства, да
чете и да гледа телевизия. През следващите три месеца ищецът продължавал да
изпитва силно главоболие дори само от светлината на лампи, от кратко излизане навън,
както и при по-продължително стоене в изправено положение. През първите три
седмици след изписването му от болницата ищецът имал нужда и от чужда помощ за
ежедневните дейности, тъй като имал множество охлузни рани по лицето и тялото,
които му пречели да отваря нормално окото си, да вижда и да се натоварва физически.
Наличието на шев на дясната му предмишница ограничавало движенията на дясната
му ръка, с която обичайно си служел, а имал и забрана да мокри главата и
предмишницата си за известно време. От хирургическите интервенции в областта на
главата и дясната предмишница ищецът изпитвал силни болки и страдания, както и
ограничения и неудобства от хигиенно-битов характер, за период от около три-четири
месеца. Преди да настъпи процесното ПТП, ищецът водел активен начин на живот –
работел, спортувал редовно, шофирал, а след инцидента през първия месец бил
принуден да остане вкъщи, предимно на легло, за период от три месеца след
инцидента не можел да спортува, чувствал се потиснат, непълноценен, понякога
трудно заспивал от болки заради уврежданията си, отчуждил се от приятели и близки,
срамувал се от начина, по който се променил видът му, като този срам съществува и
към датата на подаване на исковата молба, както и болките в областта на главата и
дясната предмишница, особено при натоварване и промяна на времето. Ищецът
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него разходи за
2
лечение – за потребителска такса и медицински преглед, в общ размер на 57,40 лева.
С искане, входирано в ответното дружество „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с вх. № 6344/22.12.2023 г., ищецът Х. В.
предявил извънсъдебна претенция към ответника, но до момента на подаване на
исковата молба ответното застрахователно дружество нито изпратило отговор на
извънсъдебната претенция, нито определило и изплатило застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 10 000,00
лева-главница, ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
както и за сумата 57,40 лева-главница, ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие на изплатени от ищеца разходи за лечение (потребителска такса и
медицински преглед), вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП),
настъпило на 22.09.2023 г. на кръстовище на път III-101 и обходен път на гр. Враца, в
резултат на противоправно поведение на Д. М. Т. с ЕГН **********-водач на
тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ВР 5487 СВ, застрахован към момента
на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на
застрахователна полица № BG/30/123001220931, валидна от 28.04.2023 г. до 27.04.2024
г.
Предявените искове са по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), във
връзка с чл. 498, ал. 3, хипотеза последна от КЗ, във вр. с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е подал писмен отговор, с който се оспорва
основателността на исковете и техния размер. Ответникът признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица №
BG/30/123001220931, валидна от 28.04.2023 г. до 27.04.2024 г., но оспорва механизма
на настъпване на ПТП и отговорността на водача Д. Т. за противоправно поведение,
като в тази връзка излага, че същият не носи вина за настъпилото ПТП, както и че
дори той да носи вина, ищецът не е претърпял описаните в исковата молба телесни
увреждания. На самостоятелно основание се оспорва размера на исковата претенция
като прекомерен, като се излагат твърдения, че претърпените от ищеца телесни
увреждания са без трайни последствия за здравето. С отговора на исковата молба се
прави изрично възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца Х. В., включително поради движение с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, липса на съобразяване с
останалите участници в движението и предприетите от тях маневри, както и поради
3
пътуване без предпазен колан. По отношение на имуществените вреди се навеждат
твърдения, че не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На
самостоятелно основание се оспорва претенцията за законна лихва върху главницата с
твърдения, че застрахователят не е в забава предвид обстоятелството, че на основание
чл. 106, ал. 3 от КЗ е изискал допълнителни документи относно механизма и
уврежданията, както и банкова сметка на ищеца, които не са били представени.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Не е спорно по делото и се установява от приложеното на л. 21 от делото
извлечение от електронната база данни на Гаранционния фонд гр. София, че
тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ВР 5487 СВ е бил застрахован при
ответното „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД по
застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 28.04.2023 г. до 27.04.2024 г.
По делото (на л. 8) е представен в заверен препис констативен протокол № 590 от
22.09.2023 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Враца, съгласно
който на 22.09.2023 г. около 11:35 часа в гр. Враца, в светлата част на денонощието
водачът на тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ** **** ** Д. Т., на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
регулирано с пътен знак Б-2, не пропуснал и блъснал движещия се по пътя с
предимство товарен автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ** **** **, управляван от
ищеца Х. В.. Срещу Д. М. Т. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 981096/22.09.2023 г.
Видно от представения заверен препис от влязло в сила наказателно
постановление № 23-0967-001765 от 02.10.2023 г., на Д. М. Т. за нарушение на чл. 50,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева.
Съгласно приложеното на л. 11 от делото съдебномедицинско удостоверение
ищецът е получил рана на главата вляво слепоочно челно, кървяща обилно, охлузвания
на лицето, разкъсно-контузна рана с шев в областта на дясната предмишница,
кръвонасядане на меките тъкани на областта на лявата мишница, както и е имал на
предната коремна стена срединно на ниво около пъпа лентовидно бледозеленикаво
кръвонасядане с напречен ход 15 на 4 сантиметра, като от десния външен край на
същото е имал друго подобно с площ 8 на 4 сантиметра.
От приетата от съда съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
22.09.2023 г. около 11:35 часа, в светлата част на денонощието, при ясно време и
нормална видимост, по платното за движение на Обходен път на гр. Враца, свързващ
главен път I-1 (Е79) и път II-15, се движел товарен автомобил „Рено Експрес“ с рег. №
4
** **** **, управляван от ищеца Х. В., с посока на движение от гр. Монтана към гр.
София и кръстовището на път III-101 (Враца-Криводол). В същото време по платното
за движение на път III-101 (Враца-Криводол) се движел тежкотоварен автомобил
„МАН ТГС“ с рег. № ** **** **, управляван от Д. М. Т., който не спрял пред пътен
знак Б2 и блъснал товарния автомобил „Рено Експрес“. Водачът на тежкотоварния
автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ** **** ** Д. М. Т. е имал възможност да спре пред
пътен знак Б2 и да пропусне движещия се по път с предимство товарен автомобил
„Рено Експрес“, при което не би настъпило ПТП. Мястото на инициалния удар между
участниците в ПТП се намира на разстояние от около 3,2 до 1,2 метра вляво по
ширината на платното на движение на път III-101 в посока от гр. Враца към гр.
Криводол и на около 2,5 метра вляво от десния ръб по ширината на платното за
движение на път Е79 в посока от гр. Монтана към гр. София. Товарният автомобил
„Рено Експрес“ е фабрично оборудван с триточкови пояснораменни инерционни
обезопасителни колани за водача и пътника, предназначени да задържат водача и
пътника при страничен удар към мястото на седене, но не ограничават движението на
горните крайници, главата и долната част на долните крайници. Най-много полза от
инерционните колани има при челен удар, докато при страничен удар ползата от тях е
ограничена. Товарният автомобил „Рено Експрес“ е оборудван и с въздушна
възглавница, която не е задължително да се задейства при страничен удар. В описа на
щетите на товарния автомобил „Рено Експрес“ не е посочено да е активирана
въздушната възглавница.
От приетата от съда съдебно-медицинска експертиза и дадените от вещото лице
обяснения в съдебно заседание съдът приема за доказано, че ищецът Х. В. при
процесното ПТП е получил рана на главата вляво слепоочно челно, кървяща обилно,
охлузвания на лицето, разкъсно-контузна рана с шев в областта на дясната
предмишница и кръвонасядане на меките тъкани в областта на лявата мишница и в
периода от 22.09.2023 г. до 25.09.2025 г. е бил лекуван в Хирургично отделение на
МБАЛ „Х. Ботев“ гр. Враца с диагноза „Мозъчно сътресение“, която диагноза е
правилно поставена, тъй като се касае за лекостепенна промяна на съзнанието, което е
понятие е идентично с лекостепенно мозъчно сътресение и при ищеца такава промяна
на съзнанието е била налице. Ищецът не е губил съзнание по време на или след
инцидента, не е имал гадене и повръщане. По механизъм уврежданията отговарят да
бъдат получени по начин и време, посочени от пострадалия. На ищеца било приложено
оперативно лечение – под местна анестезия му бил направен шев на раните и бил
лекуван медикаментозно с дехидратираща терапия. Уврежданията са причинили на
ищеца болка и страдание, съответстващи на този вид травма. До свалянето на конците,
което обикновено се извършва между деветия и четиринадесетия ден от поставянето
на шева, не се препоръчва вземането на душ. Възстановителният период за получените
от ищеца травми е до един месец. Няма данни за последващо лечение. Медицинското
5
състояние на ищеца позволява пълно възстановяване. Към момента ищецът се оплаква
само от слабо изразено изтръпване, което не е постоянно и се проявява рядко, като
това е субективно усещане и от медицинска гледна точка не може да се определи
категорично като последица от травмите. При прегледа са установени два ръбеца – на
челото вдясно и на десния лакът. Причинените увреждания не са довели до
ограничения от битово-хигиенен характер и не са влияели върху възможността на
ищеца да се самообслужва.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. М. Т. –
без дела и родство и Ц. Д. Н., дъщерята на когото живее на семейни начала с ищеца.
Свидетелят Д. Т. дава показания, че при възникването на процесното ПТП е
шофирал тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ** **** **, с който е доставял
асфалт за строеж в ж.к. „Дъбника“ в гр. Враца. Свидетелят разтоварил асфалта и
потеглил към базата на фирмата в гр. Криводол. На кръстопътя на околовръстния път
на гр. Враца свидетелят намалил, огледал се на двете страни и като не видял да идва
друг автомобил, подал газ и станала катастрофата. Спрял автомобила си, звъннал на
телефон 112 и отишъл към другото превозно средство, което било отхвърчало в
насрещното движение и шофьорът на което се опитвал да слезе. Попитал го как е и
другият човек му отговорил, като същевременно говорел и по телефона в момента.
Времето било слънчево, било около обяд, като на кръстовището имало знак „Стоп“, на
който свидетелят не спрял, въпреки че бил намалил скоростта. Свидетелят се движел с
около 25-30 км/ч, за другия автомобил не знае с каква скорост се е движел, знае само,
че ограничението е 60 км/ч. Не забелязал другия водач да е натиснал спирачки или да е
извършил спасителна маневра. Не забелязал и другия водач да има друга травма освен
травмата на главата, но според свидетеля той бил под влиянието на адреналин и дори
не усещал, че му тече кръв от главата.
Свидетелят Ц. Н. дава показания, че е в приятелски отношения с ищеца Х. В.,
като рядко общува с него, тъй като живеят в отделни домакинства. При настъпването
на процесното ПТП започнал всяка вечер да общува лично с него, а след това два или
три пъти в седмицата да се чува с него по телефона. Свидетелят посетил ищеца в
Спешното отделение във Враца веднага след инцидента. Главата на ищеца била цялата
обинтована, дясната ръка също, тялото му било цялото в синини и едва говорел. След
като излязъл от болницата, свидетелят и партньорката на ищеца го прибрали вкъщи,
защото бил малко неадекватен. Ищецът не можел сам да се изкъпе, защото дясната му
ръка била превързана и това наложило свидетеля и дъщеря му да се редуват да
помагат на ищеца. През първата седмица ищецът имал нужда от помощ всеки ден.
Когато махнали бинта от главата на ищеца и трябвало да му махнат конците се
установило, че раната е възпалена около шева и затова се наложило да изчистят
раната. След като се прибрал вкъщи, ищецът изглеждал леко замаян и имал страх да се
6
качи в колата. След около две седмици свидетелят, макар и трудно, успял да убеди
ищеца да се качи в колата и да шофира, което го стресирало. Когато свидетелят се вози
в колата на ищеца му е правило впечатление, че ищецът шофира със страх да не се
случи нещо лошо, за разлика от преди инцидента, когато ищецът не изпитвал страх от
шофиране. Ищецът има два белега – на ръката и на главата (от дясната страна на
челото и на дясното слепоочие), като белегът на главата е видим и тези белези го
притесняват, поради което е споделял пред свидетеля намерението си да се подложи
на операция за заличаване на белезите. Ищецът работи като търговски представител и
му се налага всеки ден да шофира, като след връщането си на работа около десет дни
работел в друг отдел на същата фирма, където не му се налагало да шофира, а след
това отново започнал да шофира. Ищецът се променил след инцидента и сега
изглежда сякаш постоянно е под някакво напрежение.
Съдът, отчитайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на показанията
на Ц. Н., намира показанията и на двамата свидетели по делото за добросъвестно
дадени, съответстващи на останалите доказателства по делото и им се доверява
напълно.
Между страните не е спорно и се установява от приложената на л. 18-20 от
делото молба, че за процесното ПТП при ответното застрахователно дружество с вх. №
6344/22.12.2023 г. е подадена претенция за доброволно изплащане на обезщетение за
посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, като по делото
липсват данни ответникът да е определил и да е изплатил обезщетение на ищеца за
процесното ПТП.
Установява се от приложените на л. 16-17 от делото платежни документи, че
ищецът е заплатил потребителска такса за престоял си в болницата в размер на 17,40
лева, както и е заплатил за съдебномедицинско удостоверение такса в размер на 40,00
лева, или общо 57,40 лева.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
Доказано е по делото от автотехническата експертиза и от влязлото в законна
сила наказателно постановление № 23-0967-001765 от 02.10.2023 г., че механизмът на
настъпване на процесното ПТП съвпада с този, описан в исковата молба, т.е. налице е
вина на прекия причинител на вредите Д. М. Т. и причинно-следствена връзка между
виновното и противоправно поведение на Д. М. Т. и претърпените от ищеца вреди,
като по делото останаха недоказани направените от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Видно е от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че ищецът Х. В.
7
при настъпването на процесното ПТП е получил рана на главата вляво слепоочно
челно, кървяща обилно, охлузвания на лицето, разкъсно-контузна рана с шев в
областта на дясната предмишница и кръвонасядане на меките тъкани на областта на
лявата мишница, като вследствие на нараняванията са му останали два ръбеца – на
челото вдясно и на десния лакът. Ищецът е бил с лекостепенно мозъчно сътресение,
без да е губил съзнание.
Установява се от гласните доказателства, че ищецът е имал затруднения от
битово-хигиенен характер в продължение на няколко седмици, че се е чувствал замаян
и се е оплаквал от болки в главата, световъртеж и изтръпване на главата и крайниците
в продължение на няколко месеца, че след инцидента се променил и изглеждал като да
е постоянно под напрежение и че от процесното ПТП му останали белези на главата и
на едната ръка, но оплакванията постепенно са отшумели (с изключение на белезите)
и към момента ищецът изпитва единствено страх при шофиране.
Съдът приема, че ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, в качеството на застраховател по
„Гражданска отговорност“ на тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ** ****
** с валидно покритие на риска към датата на настъпване на ПТП, е пряко отговорен
към ищеца Х. В..
Между страните е спорен въпросът за справедливия размер на обезщетението,
дължимо на ищеца Х. В. за претърпените от него неимуществени вреди и за размера
на имуществените вреди.
По отношение на справедливия размер на обезщетението съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат
не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г.,
съгласно които понятието справедливост не е абстрактно понятие и е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са
8
характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като съобрази съобрази възрастта на пострадалия към датата на процесното ПТП
(42 години), както и фактите, че травмата не е довела до опасност за живота –
временна или постоянна, но е оставила трайни последици (два белега, съответно на
главата и на едната ръка) и е довела до промяна в характера на ищеца и до страх у
същия да шофира, които последствия продължават и към настоящия момент, съдът
намира, че претендираното обезщетение е в доказано до претендирания размер от
10 000,00 лева.
Този размер на обезщетението към началото на 2024 г., при отчитане и на
протичащите в страната инфлационни процеси, е адекватен на присъжданите
обезщетения с оглед икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен
причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
Представените по делото платежни документи, услугите по които са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца при процесното ПТП травми,
обуславят извод за основателност и доказаност на претенцията за сумата 57,40 лева-
главница, ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на изплатени от ищеца
разходи за лечение (потребителска такса и медицински преглед).
По отношение на претенцията за законна лихва върху застрахователното
обезщетение:
След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По гореизложените съображения съдът приема, че законната лихва върху
застрахователното обезщетение следва да бъде присъдена от 22.03.2024 г.-датата на
изтичане на тримесечния срок за застрахователя да определи и изплати обезщетение,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя за доброволно изплащане
на обезщетение, което се е случило на 22.12.2023 г., а не от датата, от която е
претендирана с исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква само за ищеца.
9
На процесуалния представител на ищеца адв. М. И. Д., която е оказала правна
помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв, следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 1 130,00 лева, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 2,
ал. 7 от НМРАВ (приложеният на л. 109 от делото договор за правна помощ е сключен
на 16.12.2024 г.). Този размер на адвокатския хонорар съответства и на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански районен
съд сумата 450,00 лева-държавна такса (400,00 лева по иска за неимуществени вреди и
50,00 лева по иска за имуществени вреди) и сумата 800,00 лева-направени от бюджета
на съда разноски за вещи лица.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на Х. В. В. с ЕГН ********** и адрес гр.
************ сумата 10 000,00 лева, ведно със законната лихва от 22.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило
на 22.09.2023 г. на кръстовище на път III-101 и обходен път на гр. Враца, в резултат на
противоправно поведение на Д. М. Т. с ЕГН **********-водач на тежкотоварен
автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ** **** **, застрахован към момента на ПТП по
застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на Х. В. В. с ЕГН ********** и адрес гр.
************ сумата 57,40 лева, ведно със законната лихва от 22.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди-
изплатени от ищеца разходи за лечение (потребителска такса и медицински преглед),
вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 22.09.2023 г. на
кръстовище на път III-101 и обходен път на гр. Враца, в резултат на противоправно
поведение на Д. М. Т. с ЕГН **********-водач на тежкотоварен автомобил „МАН
ТГС“ с рег. № ** **** **, застрахован към момента на ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв
10
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 да заплати на адв. М. И. Д. от АК-София с личен адвокатски номер
********** и с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. „Г. М. Димитров“
№ 57, офис 215 сумата 1 130,00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 450,00
лева-държавна такса и сумата 800,00 лева-направени от бюджета на съда разноски за
вещи лица, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11