Решение по дело №3193/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260751
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20202120103193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 260751                                                  26.11.2020 г.                                         град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                   ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и девети октомври                                    две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                               

                                                                                       Районен съдия: Дарина Йорданова

 

 

при секретаря Кина Киркова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 3193 по описа за 2020 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.Й.Т., срещу Н.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на 3072.70 лева, представляваща главница за неизплатени суми по фактури издадени на 24.03.2017 г., за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 204107 в отчетния период 21.09.2016 г. – 22.03.2017 г. и лихва за забава в размер на 237.01 лева за периода 25.04.2017 г. – 13.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 20142/2018 г. по описа на Софийски районен съд. 

Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № 204107, за обект на потребление на адрес гр. Б. Издадените фактури за доставена, отведена и пречистена вода в процесния отчетен период са останали незаплатени на падежа, а именно в 30 дневен срок от датата на издаването. Консумираното количество вода е отчетено по електронен път, като са взети предвид показанията на монтираните измервателни средства – един водомер в санитарния възел на обекта. Представят се писмени доказателства и се иска назначаване на съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертиза с поставени в исковата молба въпроси. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се качеството на потребител на ответника, като се сочи, че не е установено дали същият е собственик или наемател на обекта и основанието за възникване на правоотношението. Твърди се, че видно от представената фактура от ВиК дружеството не е направено отчитане в обекта за период от шест месеца, с което са нарушени Общите условия. Също така се сочи, че по делото е неясно дали обектът се намира в сграда етажна собственост и дали е било извършвано изравняване съобразно общото потребление.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 20142/2018 г. по описа на Софийски районен съд, по което е издадена заповед от 02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като длъжникът М. следва да заплати 3072.70 лв. главница и 237.01 лв. – лихва. В указания срок съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от лицата, които са  потребители на ВиК са на първо място собствениците на водоснабдените обекти. Според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.

Видно от представения по делото нотариален акт № 58, том ІІ, рег. № 1321, дело 172, от 16.04.2015 г. на Нотариус А.Д., се установява, че ответникът Н.С.М. е продал на Макси Строй БС ЕООД и Стройстил 2000 ООД собствения си имот, представляващ ****. Не се спори по делото, че имотът е идентичен с водоснабденя обект. Следователно за процесния отчетен период от 21.09.2016 г. до 22.03.2017 г. ответникът няма качеството на потребител по смисъла на цитирания §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, респ. не следва да отговаря пред ищцовото дружество.

 От представената по делото справка за извършени отчети се установява, че към момента и в процесния период партидата открита при ВиК дружеството е с титуляр Н.М.. От ищеца е ангажирана декларация от ЕТ Рубин – Н.М., който в качеството си на собственик е дал съгласието си партида за процесния обект да бъде открита на името на Топ Брокърс ЕООД. Представено е още и искане от Топ Брокърс ЕООД, с което се изразява желание партидата за абонатен № 204107 да бъде прехвърлена на името на дружеството.

В хода на процеса не са ангажирани никакви доказателства за последващо прехвърляне на партидата на името на ответника, нито дали е извършено служебно такова или е по подадено заявление.

С оглед горните данни съдът приема, че искът срещу ответника е недоказан, тъй като ответникът няма качеството на потребител. Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на ищеца, че въпреки продажбата на имота старият собственик остава задължен към ВиК Бургас, съгласно чл.63, ал. 1 от Общите условия. Действително същите предвиждат отговорност на предишния собственик или ползвател, в случай че не закрие партидата си. По делото  обаче не е установено изобщо партидата да е била открита надлежно на името на ответника, след като се е водила на наемателя Топ Брокърс ЕООД. Ето защо, претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.Й.Т., срещу Н.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на 3072.70 лева, представляваща главница за неизплатени суми по фактури издадени на 24.03.2017 г., за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 204107 в отчетния период 21.09.2016 г. – 22.03.2017 г. и лихва за забава в размер на 237.01 лева за периода 25.04.2017 г. – 13.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 20142/2018 г. по описа на Софийски районен съд, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:

ММ