№ 1971
гр. Плевен, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Петя Ст. И.
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430103844 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
ИСКОВЕ с правно основание чл. 372 от ТЗ вр чл.367 вр. с чл.79, от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „****“ЕООД-гр.***** срещу
„Р. ****“ЕООД.Твърди се, че на основание чл. 124 и следващите, във връзка с
чл. 390, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 372, ал. 1
от Търговския закон във вр. с чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR - Конвенцията/, както и във
връзка с Частно гражданско дело № 224 по описа за 2025 година, Втори
граждански състав по описа на Районен съд - гр. *****, в предоставения
едномесечен срок, съгласно Определение № 105/19.05.2025г. по
горепосоченото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск,
предявяваме настоящата Искова молба, с която моли да се образува
производство по граждански спор, произтичащ от неизпълнение на сключени
договори за автомобилен превоз на товари, както и след като се уверите в
основателността да уважите предявените обективно съединени искове, както
следва:
1
Претенция по Фактура № ********/17.05.2022 г. дружество „Р. ****“
ЕООД е възложило на дружество „****“ ЕООД чрез Заявка-договор за
автомобилен превоз на товари с изх. № 103 от дата 04.05.2022 г.
/Доказателство № 1/, извършването на международен превоз на стоки от
България до Германия ****“ ЕООД, което е приело заявката от „Р. ****“
ЕООД и извършването на ****порта, е изпълнило последния съгласно
посочените в заявката изисквания на възложителя „Р. ****“ ЕООД и с
дължимата грижа. Товарът е приет от получателя без възражения и/или
рекламации в законоустановените срокове съгласно Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, видно от издадената
CMR-товарителница /Доказателство № 2/.
На 17.05.2022 г. „****“ ЕООД е издало Фактура № ********/17.05.2022
г. за уговореното между страните навло в размер на 4 009,45 /четири хиляди и
девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева без ДДС или 4 811,34 /четири
хиляди осемстотин и единадесет лева и тридесет и четири стотинки/ лева с
ДДС /Доказателство № 3/. На 18.05.2022 г. горепосочената фактура, както и
оригиналното ЧМР са изпратени на длъжника „Р. ****“ ЕООД чрез
предоставящото куриерски услуги дружество „****“ АД, ЕИК *********,
които документи са надлежно получени от представител на ответното
дружество на дата 19.05.2022г., съгласно Обратна разписка от същата дата,
прилагаме по-долу /Доказателство № 4/.Твърди се,че от посочената във
Фактура № 1371 от 17.05.2022 г. падежна дата 01.07.2022 г., за която е
уведомено ответното дружество, следва че „Р. ****“ ЕООД е изпаднал в забава
да заплати уговореното навло от 4 811,34 /четири хиляди осемстотин и
единадесет лева и тридесет и четири стотинки/ лева с ДДС на доверителя ни
на 02.07.2022 г.
Претенция по Фактура № **********/31.07.2023 г.: На 04.07.2023г.
дружество „Р. ****“ ЕООД е възложило на дружество „****“ ЕООД устно, в
телефонен разговор, извършването на международен превоз на стоки от
Италия до България.„****“ ЕООД, което е приело заявката от „Р. ****“ ЕООД
и извършването на ****порта, е изпълнило последния съгласно изискванията
на възложителя „Р. ****“ ЕООД и с дължимата грижа. Товарът е приет от
получателя без възражения и/или рекламации в законоустановените срокове
съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
2
видно от издадената CMR-товарителница № 2235 /Доказателство № 5/.
Излага се становище, че във връзка с гореизложеното следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/: „ Товарителницата установява, до
доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от
превозвача“. В този смисъл, в РЕШЕНИЕ № 60124/30.06.2022 Г. ПО Т.Д.
1201/2020 Г., Т.К., I ОТД., ВКС е пояснено, че товарителницата ,,....не е форма
за действителност и няма конститутивно действие по отношение превозното
правоотношение, но с нея се създава една оборима презумпция, че
действителните правоотношения са тези, уредени в товарителницата.
Данните, вписани в товарителницата се считат за достоверни до доказване на
противното, като страната, която твърди,че същите са неверни или непълни
следва да докаже това обстоятелство с всички допустими доказателствени
средства. “ Следователно считаме, че в настоящия случай между ищеца и
ответника е възникнало валидно правоотношение по възлагане извършването
на процесния ****порт.
С оглед надлежното изпълнение на ****порта и приемането на
стоката без възражения от страна на получателя, на дата 31.07.2023 г. „****“
ЕООД е издало Фактура № **********/31.07.2023 г. за уговореното между
страните навло в размер на 400 /четиристотин/ лева без ДДС или 480
/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС /Доказателство №
6/.Горепосочената фактура, както и оригиналното ЧМР, са изпратени на
длъжника „Р. ****“ ЕООД чрез „БП“ ЕАД, ЕИК/ПИК ******* и са надлежно
получени от представител на ответното дружество на дата 10.08.2023 г.,
съгасно Обратна разписка от същата дата, която прилагам по-долу
/Доказателство № 7/.
От посочената във Фактура № 3050 от 31.07.2023 г. падежна дата
30.08.2023 г., за която е уведомено ответното дружество, следва че „Р. ****“
ЕООД е изпаднал в забава да заплати уговореното навло от 480 /четиристотин
и осемдесет/ лева с ДДС на доверителя ни на 31.08.2023 г.
Ищецът е изпращал до ответното дружество по имейл Напомнителни
писма за плащане на дължимите суми на дати: 05.07.2022г.,19.08.2022г.,
30.09.2022г., 24.10.2022г., 21.11.2022г., 08.02.2023г., 11.04.2023г., 23.05.2023г.,
29.05.2023г., 03.07.2023г., 03.08.2023г., 21.08.2023г., 31.08.2023г., 18.09.2023г.,
3
29.09.2023г., 25.10.2023г., 03.11.2023г. /Доказателство № 8/.
Следва да бъде отбелязано и че на дата 26.10.2023 г., в отговор на
Напомнително писмо от дата 25.10.2023г., ответникът е признал задълженията
по гореописаните Фактури, като е посочил, че плащане ще бъде извършено
/Доказателство № 9/.
Въпреки всички гореописани извършени до момента действия от
страна на „****“ ЕООД и многократни обещания от страна на ответното
дружество за заплащане на горепосочените суми обаче, „Р. ****“ ЕООД не е
заплатило безспорно дължимите възнаграждения за извършените ****портни
услуги.
Общият размер на дължимата главница по Фактура № 1371 от
17.05.2022 г. и Фактура № 3050 от 31.07.2023 г. обективиращи изпълнение по
гореописаните договори за автомобилен ****порт и приемането на стоките
без възражения от страна на получателя, е в размер на 5 291,34 (пет хиляди
двеста деветдесет и един лева и тридесет и четири стотинки) лева.
Претенции за заплащане на законна лихва за забава:
„****“ ЕООД предявява и искови претенции с правно основание чл.
294 ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД за лихвата върху дължимите суми за периода
от деня, следващ датата на падежа по всяка от посочените по- горе Фактури,
до датата на депозиране на настоящата искова молба - 19.06.2025 г., както
следва:
За задължението по Фактура № 1371 от 17.05.2022 г. за главница в
размер на 4 811,34 /четири хиляди осемстотин и единадесет лева и тридесет и
четири стотинки/ лева, ответното дружество е изпаднало в забава на
02.07.2022 г., откогато претенцията за законна лихва започва и до датата на
подаване на настоящата искова молба 19.06.2025 г., размерът й е 1 808,27 лева
(хиляда осемстотин и осем лева и 0,27 стотинки).
За задължението по Фактура № 3050 от 31.07.2023 г. за главница в
размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, ответното дружество е
изпаднало в забава на 31.08.2023г., откогато претенцията за законна лихва
започва и до датата на подаване на настоящата молба 16.05.2025 г., размерът й
е 117,77 лева (сто и деветнадесет лева и 0,31 ст.).
Така общата претенция на основание задължение за лихва за забава по
4
двете фактури от датата на настъпването на забава по всяка от тях до датата на
исковата молба е размер на 1 926,04 лева (хиляда деветстотин двадесет и шест
лева и четири стотинки).
Посочената сума, представляваща законна лихва за забава, е изчислена
посредством Лихвен калкулатор за просрочени задължения, достъпен на
елекронния уебсайт на Национална агенция по приходите /НАП/, а именно:
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html.
За удостоверяване на правилното изчисляване и формиране на размера
на претенцията и периодите на дължимост, по-долу прилага и извлечения от
електронния уебсайт на НАП, касаещи дължимата законна лихва за забава по
всяка от приложените и посочени по-горе Фактури /Доказателство № 10/.
Претенции за заплащане разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „****“ ЕООД претендира сума в
размер на 1093,60 лева, представляващи направените до момента деловодни
разноски по повод на производството за обезпечаване на бъдещ иск, в това
число разноските за извършените преводи на документи от чужд на български
език, както и деловодните разноски по обезпечителното производство пред
частен съдебен изпълнител, както следва:
Държавна такса по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск
- 40 лева;
Разноски за извършените преводи на документи от чужд на
български език в размер на 57,60 лева, съгласно Фактура №
**********/15.05.2025 г. и платежно нареждане;
Адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за допускане на
бъдещ иск - 840 лева, съгласно Фактура 2428/12.05.2025 г. и договор за правна
помощ и платежно за заплащане на възнаграждението;
Такси заплатени по образуваното изпълнително дело с предмет
издадената обезпечителна заповед - 156 лева
Претендира и заплащането на разноските направени в настоящото
исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
5
намира за установено следното:
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му
преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до
съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определение№5455 на съда от 31.10.2025г., не изпраща представител в с.з., за
което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно
заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е
вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове, се явяват
основателни и доказани и следва да бъде уважени.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски,съгласно
приложен списък и доказателства-3902,29лв. за настоящето производство и
обезпечителното производство по ч.гр.д.№224/2025г. на РС-*****.
По така изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.367, ал.1 от ТЗ, „Р.
****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.*******“№49, ет.1 ап.2,
ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД ********, със седалище и
адрес на управление гр.*****, п.к.2180, Промишлена зона, сумата общо
размер 5 291,34 (пет хиляди двеста деветдесет и един лева и тридесет и
четири стотинки) лева, задължение по договори за автомобилен ****порт и
приемането на стоките без възражения от страна на получателя, както следва:
6
по Фактура №1371 от 17.05.2022г. – сумата 4 811,34 /четири хиляди
осемстотин и единадесет лева и тридесет и четири стотинки/ лева с ДДС,
и по Фактура №3050 от 31.07.2023г. – сумата 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева с ДДС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба-19.06.2025г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД , „Р. ****“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.*******“№49, ет.1 ап.2, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ
на „****“ ЕООД ********, със седалище и адрес на управление гр.*****,
п.к.2180, Промишлена зона, сумата 1808,27лв., мораторна лихва за периода
02.07.2022г. да 19.06.2025г., по Фактура № 1371 от 17.05.2022г./ от датата на
забавата до датата на ИМ/.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД , „Р. ****“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.*******“№49, ет.1 ап.2, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ
на „****“ ЕООД ********, със седалище и адрес на управление гр.*****,
п.к.2180, Промишлена зона, сумата 117,77лв., мораторна лихва за периода
31.08.2023г. да 19.06.2025г., по Фактура № 3050 от 31.07.2023 г./ от датата на
забавата до датата на ИМ/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Р. ****“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.*******“№49, ет.1 ап.2, ЕИК ******, ДА
ЗАПЛАТИ на сумата общо 3902,29лв., представляваща направени разноски в
настоящето производство и в обезпечителното производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7