Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,19.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 05 септември…………………………………………
през две хиляди и осемнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
257 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.120 по описа на БРС за 2018 година.
Ищците “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, град София твърдят, че между тях и ответника бил сключен
договор за предоставяне на паричен заем в размер на 10 000.00 лева с номер PLUS – 10745956 от 22.05.2014 година. Ответницата закупила и застраховка за
2 400.00 лева. Сумата по договора била усвоена изцяло от
кредитополучателя. С договора ответникът се задължил да погаси заема на 60
равни месечни вноски, всяка от които по 282.65 лева. Ответницата погасила 35
вноски по кредита и след това преустановила плащане. Според договора,
неплащането на две последователни вноски дава право на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем след
просрочие на 20.06.2017 година. Неиздължаването на кредитополучателя дало повод
на ищеца да предяви вземането си в заповедно производство по реда на чл.417 ГПК. На 23.02.2018 г. съдът е издал заповед за изпълнение за
сумата от 5375.21 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.02.2018 година до окончателното изплащане,
931.04 лева възнаградителна лихва за периода 20.05.2017 г. – 20.05.2019 г.,
353.78 лева мораторна лихва за периода 20.06.2017 – 11.02.2018 година. Предвид обстоятелството, че
ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то ищецът
е предявил иск за установяване на вземането, за което вече е издадена заповед
за изпълнение. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено
вземането му в посочените размери. Претендира и осъждане за разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Л.Б.Ф. не взема становище по
предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.120/2018
година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в
производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът
приема за установено следното :
Между страните на 22.05.2014 година възникнало облигационно отношение,
по силата на което ищецът предоставил на
ответника в заем сумата от 10 000.00 лева. С договора сключил и договор за
застраховка на стойност 2 400.00 лева, която сума била разпределена за плащане
в месечните вноски, дължими за погасяване на кредита. Страните се договорили,
че целият размер на дълга, ведно с добавка, представляваща печалба на
дружеството ще бъде върнат с 60 равни месечни вноски, всяка от които по 282.65
лева. Ответницата погасила 35 вноски, след което преустановила плащането по
договора. Последното плащане извършила на 20.04.2017 година (л.11от делото). Според
условията на договора и в съответствие с чл.60 от ЗКИ банката упражнила правото
си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Обявила своето решение
на длъжника, видно от извествие за доставка на л.14 по делото. Дори след поканата
за доброволно изпълнение, ответницата не погаила задължението си. Ищецът е
предявил претенция към ответника в заповедно производство по чл.410 ГПК и на 23.02.2018
година по ч.гр. 120/2016 година е издадена заповед за изпълнение за сумата от 5375.21 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2018 година до
окончателното изплащане, 931.04 лева възнаградителна лихва за периода
20.05.2017 г. – 20.05.2019 г., 353.78 лева мораторна лихва за периода
20.06.2017 – 11.02.2018 година, дължими
по договор PLUS
– 10745956 от 22.05.2014 година.. Дължимостта на сумите в посочените размери се
доказа от представените доказателства, поради което съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Представените писмени доказателства от ищеца не са оспорени, ответникът не е
въвел възражения и не е ангажирал доказателства за погасяване на правата на
кредитора да търси изпълнение.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на
направените от последния в настоящото производството разноски.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от Нели Димитър Димитров срещу Л.Б.Ф. с ЕГН **********,*** за
сумата от 5375.21 лева главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-10745956 от
22.05.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.02.2018 година до окончателното изплащане, 931.04 лева
възнаградителна лихва за периода 20.05.2017 г. – 20.05.2019 г., 353.78 лева
мораторна лихва за периода 20.06.2017 г. – 11.02.2018 година, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 120/2018 г.
ОСЪЖДА Л.Б.Ф. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представляван от Димитър Димитров сумата от 281.81 лв. направени разноски в настоящото производство,
както и сумата от 183.20 лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.120/2018
година.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.120/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :