Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260144/24.3.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и втори март 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 934/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

  Искова молба от пълномощник на В.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Ф.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 22402 лева.

Ищецът сочи, че ответникът му причинил средна телесна повреда, за което бил признат за виновен, с влязло в сила решение, по НОХД № 853/2020г. на ШРС. Считайки, че деянието на ответника му е причинило вреди, претендира осъждането му, да заплати сумата от 20000 лева, неимуществени вреди и 2402 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва върху сумите от увреждането, до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и основателен за претендираните имуществени вреди. Оспорва го по размер, в частта му за неимуществените. Твърди, че търсения размер е несъответен на действително претърпените от ответника вреди.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

От приложения протокол по НОХД № 8535/20г., по описа на ШРС, е видно, че ответникът, е признат, за виновен, в това, че на 08.06.2019г., е причинил на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долна челюст, в областта на брадичката, в дясно и в областта на ставния израстък на челюстта, в ляво. Според приложените неоспорени писмени доказателства /л. 9 – 12/, ищецът е претърпял оперативно лечение, като разходите за него възлизат на 2402 лева, каквато сума ответникът, не оспорва, че дължи на ищеца, като обезщетение за причинени му имуществени вреди. Разпитаните свидетели, на които съдът, не намери основание да не даде вяра, независимо от явната им заинтересованост, в полза на съответната страна, предвид родствените връзки, сочат, че ответникът, претърпял силни болки и страдания, както при самото увреждане, в периода между него и оперативното лечение, така и през възстановителния период, след него. По време и след лечението няма данни да е приемал болкоуспокояващи лекарства. Поради травмата, до фиксирането ѝ, нямал възможност да движи челюстта, което затруднило храненето му, до невъзможност. Тези затруднения съществували и към момента, като процесът бил съпроводен с болка, което налагало прием само на меки и течни храни. Във възстановителния период, при опит за прием на храна, тя изтичала неконтролируемо в областта на фрактурата. В следствие на нея имал и изкривяване в засегнатата област, което прикривал с естественото окосмяване на лицето. Заключението на СМЕ сочи, невъзможност за пълно възстановяване, до преди увреждането, травмата продължава да причинява болка на ищеца, при хранене и налагала дентално и ортодонтско лечение, и след настоящия момент.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните правни изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от причинената средна телесна повреда. Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, както за претендираните имуществени вреди, така и за неимуществените.

По отношение на последните, прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 20000 лева, по-малко от съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на продължителният период, през които са се проявявали – повече от година и половина. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 20000 лева, както е поискано, въпреки, че той е по-малко от съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от причинената средна телесна повреда, изразила се в трайно увреждане на  орган, осигуряващ основен жизнен процес – хранене и ежедневните трудности, произтичащи от невъзможността за осъществяването му, както за физическото така и психическото състояние на човек, особено във възраст, в която е ищеца. В тази му част, искът, следва да се уважи в пълният предявен размер.

 Неоснователно е ответното възражение за несъразмерност на претенцията с критериите „съответствие със социално икономическите условия“, въведен от съдебната практика, при действието на чл. 290 от ГПК, преди новата му ал. 3 от ДВ, бр. 86/2017г., за определяне обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. Следва да се има в предвид, че необходимостта за съобразяване на определеното обезщетение с този критерий е въведено по дела за заплащане на застрахователно обезщетение, като е мотивиран с постоянно увеличаващите се застрахователни покрития по застраховка гражданска отговорност, което няма отношение в случая. Отделно от това, този състав счита, че баланса между този критерий и посочените в ППВС № 4/68г., при определяне обезщетението за неимуществени вреди, е по близо до последните, а именно интензитет на увреждането и период на въздействието му върху пострадалия от колкото социално икономическата среда в която те са претърпени. С косвен ефект за горните изводи е и разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, а в цялост, без значение за справедливия размер на обезщетението са затрудненията на деликвента при осигуряване на средства за изплащането му, било поради нисък размер на трудово възнаграждение или друг доход, характерен за региона по местоживеене, или наличие на други задължения.       

 Изложеното налага уважаване на предявените искове в предявените размери, като на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането, както е поискано, до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника следва да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 1188,78 лева, представляваща държавна такса в производството на настоящата инстанция – 896,08 лева и възнаграждения за вещи лица – 292,70 лева.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1300 лева разноски в производството – адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Ф.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на В.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 22402, сума представляваща имуществени вреди, в размер на 2402 лева и неимуществени вреди, в размер на 20000 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 22402 лева, считано от 08.06.2019г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Ф.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 1188,78 лева – държавна такса и разноски в производството.

 

ОСЪЖДА Ф.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на В.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1300 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: