РЕШЕНИЕ
№ 7475
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110138768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, уточнена с
молба от 27.03.2023 г., против В. В. Р. и В Й Б с искане да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че всеки един от ответниците дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на по 790,44 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *****,
абонатен № *** за периода от 01.10.2018 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
30.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на по 163,13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г., сумата в размер на по 2,61
лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на по 0,67 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
01.12.2018 г. до 25.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 21811/10.12.2021 г. по ч. гр. д. № 68611/2021 г. по описа на СРС, 127 състав,
срещу която длъжниците са подали възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. В исковата молба са
изложени твърдения, че претендираните суми срещу всеки един от ответниците поотделно
представляват 1/3 част от общо дължимите суми за имота.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
1
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на
доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Р. оспорва предявените искове. В подадения
отговор са изложени съображения, че от една страна квотите от общата стойност на
вземанията са грешно посочени ( в действителност ¼ от задълженията се следват на В. Б. и
2/4 за В. Р.), а от друга ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху
процесния имот на 03.04.2019 г., след която дата лицето не притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“. В допълнение е отбелязано, че по силата на
споразумителен протокол от 03.04.2019 г. между продавачите и купувача на процесния имот
задълженията за комунални услуги възникнали след 17.04.2019 г. са за сметка на
приобретателя по сделката. По изложените съображения е направено искане исковата
претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищцовото дружество бъдат възложени
сторените от ответника съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Й. Б. не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
2
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен договор за доброволна делба, по силата на който в дял на В. Стефанова
Божичкова е предоставен апартамент, находящ се в гр. София, ул. *****, за който не е
спорно, че е идентичен с процесния топлоснабден имот. От представеното по делото
удостоверение за наследници № 1638/11.04.2018 г. се установява, че В. ****** е починала на
15.07.2013 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници В. В. Р. ( дъщеря), В.
Й. Б. ( внучка) и Д Й. Б. ( внучка). Предвид изложеното съдът намира, че наследникът В. Р.
притежава право на собственост върху 2/4 ид. ч. от имота, а В. Б. и Д Б. по ¼ ид. ч., респ.
ответниците отговарят за задълженията за вещта до размера на притежавания дял в
съсобствеността. По отношение на ответника В. Р. следва да бъде посочено, че независимо
от обстоятелството, че лицето притежава 2/4 ид.ч. от недвижимия имот с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес страната се явява легитимирана да отговаря
единствено до размера на предявения срещу нея иск, а именно за 1/3 част от общо
начислените суми. При съобразяване на дела на ответника В. Бачковска съдът намира, че
лицето се явява материално легитимирано да отговаря по претенцията единствено в рамките
на притежаваното право на собственост, а именно до ¼ ид.ч. от вземанията, като за
разликата до 1/3 от сумите претенцията се явява неоснователна.
Видно от договор за продажба на недвижим имот от 03.04.2019 г., обективиран в
нот. акт № 199, том II, нот. дело № 0367/2019 г. по описа на нотариус Валентина Благоева,
В. Р., В. Б. и Д Б. са прехвърлили правото на собственост върху апартамент, находящ се в
гр. София, ул. ******, на трето-неучастващо по делото лице. Предвид изложеното съдът
намира, че ответниците са легитимирани да отговарят по предявените искове до датата на
разпоредителната сделка, поради което не дължат начислените суми за месец април, май,
юни и юли на 2019 г. Представеният споразумителен протокол касае отношенията между
приобретателя и прехвърлителите, а не между приобретателите и топлофикационното
дружество.
Предвид изложеното и доколкото ответниците не оспорват количеството доставена
топлинна енергия за имота, предявеният иск за главница се явява основателен на основание
чл. 162 ГПК срещу ответника В. Р. за сумата в размер на 685,45 лева, представляваща 1/3
част от цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 03.04.2019 г., а
срещу ответника В. Б. за сумата в размер на 514,09 лева, представляваща ¼ част от цената
на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 03.04.2019 г. като за разликата
до пълния заявен размер срещу всеки един от ответниците от 790,44 лева и за периода от
04.04.2019 г. до 31.07.2019 г. претенцията се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
3
По делото не е спорно, а и от представените по делото от „БРУНАТА“ ООД
документи – главни отчети и изравнителни сметки се установява, че в процесния период
описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и е предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът
Предвид изложеното и доколкото ответниците не оспорват, че за имота е извършено
дялово разпределение на топлинна енергия, предявеният иск за главница се явява
основателен на основание чл. 162 ГПК срещу ответника В. Р. за сумата в размер на 2,24
лева, представляваща 1/3 част от цената на услугата за периода от 01.10.2018 г. до 03.04.2019
г., а срещу ответника В. Б. за сумата в размер на 1,68 лева, представляваща ¼ част от цената
на услугата, като за разликата до пълния заявен размер срещу всеки един от ответниците от
2,61 лева и за периода от 03.04.2019 г. до 30.04.2019 г. претенцията се явява неоснователна.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. Съобразно
диспозитивното начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да
изпадне длъжникът в забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/,
доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята
интернет страница. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си, че общите фактури за процесния период са публикувани на интернет
страницата на дружеството, за което обстоятелство е съставен констативен протокол,
съставляващо своеобразно уведомление до длъжника за възникване на задълженията и
необходимо с оглед маркирането на началото на течението на предвидения срок за
настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът приема, че без доказателства с
изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на установената главница до
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката на въззивната инстанция
намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на СГС, Решение по в. гр. д.
№ 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното предявеният установителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху вземането за незаплатена
цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените в
заповедното производство срещу всеки един от длъжниците разноски възлизат на сумата в
размер на по 35,81 лева, представляваща сбор от внесена държавна такса и юрисконсултско
4
възнаграждение. По съразмерност в тежест на ответника В. Р. следва да бъде възложена
сумата 25,73 лева, а в размер на ответника В. Б. сумата в размер на 19,30 лева.
Направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД разноски в настоящото
производство възлизат на сумата в размер общо на 138,27 лева, от които сумата в размер на
38,27 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност на уважената част от предявените искове
в тежест на ответника Р. следва да бъде възложено да заплати 49,68 лева, а в тежест на
ответника Б. сумата в размер на 37,26 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложено да
заплати направените от ответник Р. съдебни разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение на процесуалният представител на страната съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, а именно сумата в размер на 140,65 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу В. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, бул. „Стефан Стамболов“
№ 1, ет. 1, ап. 1, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на на 685,45 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *****,
абонатен № *** за периода от 01.10.2018 г. до 03.04.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
30.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата в размер на 2,24 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2018г. до 03.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 21811/10.12.2021 г. по ч. гр. д. № 68611/2021 г. по описа на СРС, 127 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 790,44 лева и за периода от 04.04.2019 г. до
31.07.2019 г., предявеният иск за главница за дялово разпределение за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 2,61 лева и за периода от 04.04.2019 г. до
30.04.2019 г., както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 163,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г. и за сумата
в размер на 0,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б, срещу В. Й. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ул. „Бабуна планина“ № 2,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата
в размер на 514,09 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *****, абонатен № *** за периода от
01.10.2018 г. до 03.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.11.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,68 лева, представляваща незаплатена цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018г. до 03.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 21811/10.12.2021 г. по ч. гр. д.
5
№ 68611/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
790,44 лева и за периода от 04.04.2019 г. до 31.07.2019 г., предявеният иск за главница за
дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 2,61 лева
и за периода от 04.04.2019 г. до 30.04.2019 г., както и предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 163,13 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2019 г. до 25.10.2021 г. и за сумата в размер на 0,67 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г.
ОСЪЖДА В. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, бул. „Стефан
Стамболов“ № 1, ет. 1, ап. 1, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 25,73 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, бул. „Стефан
Стамболов“ № 1, ет. 1, ап. 1, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 49,68 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на В. В. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. София, бул. „Стефан Стамболов“ № 1, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 140,65 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. Й. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ул. „Бабуна
планина“ № 2, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер на 19,30 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Й. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ул. „Бабуна
планина“ № 2, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер на 37,26 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 68611/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7