Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на тридесети юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Стоян Загоров, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1547 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от РД„Автомобилна администрация“ - Варна към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ чрез пълномощника мл. експерт В., срещу
решение № 775 от 05.06.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 893/2020г., по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000042, издадено на
10.01.2020г. от Началника на ОО „АА“ в ГД “АИ“ –Варна, с което за нарушение на
чл.11 §1 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, на основание чл.104
ал.1 от ЗАвП на „АК ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. и в полза на
дружеството са присъдени разноски в размер на
360/триста и шестдесет/ лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, поради което се
претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се потвърди процесното НП.
Пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на
спора моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в
сила. В писмен отговор по касационната жалба поддържа искане за присъждане на направени разноски.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима,
подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „АК ТРАНС“ЕООД, против НП №
23-0000042, издадено на 10.01.2020г. от Началника на ОО „АА“ в ГД“АИ“ –
Варна, с което за нарушение на чл.11 §1 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1
от ЗАвП, на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
За да отмени наказателното постановление
въззивния съд е приел в мотивите си, че при провеждането на
административнонаказателното
производство са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е
приложен неправилно.
Настоящия съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти, събраните доказателства са в съответствие с разпоредбите на
НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, както и
аргументите, изложени в оспореното решение, досежно установените основания за
отмяна на наказателното постановление.
В действителност нито от АУАН, нито от Наказателното постановление
явства кой е собственика на превозното средство и
каква е връзката на привлеченото към административнонаказателна отговорност
дружество с лицето Мехмедали. Липсват доказателства организацията в
предприятието да е била изследвана, за да се
направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна. От
друга страна разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗАвП предвижда отговорност за превозвач, който не осигури
почивка, но от описанието на
нарушението от фактическа страна остава неизяснен въпроса, кои са действията или бездействията на
превозвача, които да са съставомерни по някоя от посочените в НП норми. Сочената за нарушена разпоредба
на чл.11 §1 от Регламент 561, не кореспондира с описаните в АУАН и НП факти. В
този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати
съществени процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган
при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП. От събраните по делото
доказателства се установява несъответствие между фактическото описание
нарушението, правната квалификация и приетата от АНО
фактическа обстановка.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по
силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че
НП се издава и когато е допусната нередност в акта за установяване на
административно нарушение, в случаите когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. По реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, не е възможно да се отстранява допуснато противоречие между
описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна норма. Съгласно
чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение.
Касационната инстанция
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, както и
крайния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. По
възражението на касатора за разноските, съдът съобрази, че за присъдения размер
пред въззивната инстанция са приложени доказателства, че са действително
сторени. Размерът не е прекомерен и съответства на ангажираните от
жалбоподателя писмени доказателства, изготвяне на жалба и явяване на
процесуален представител в открито съдебно заседание с разпит на свидетел.
ВРС е приложил правилно материалния
закон и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което
обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
При този изход на спора на
ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
доказателствата за действително сторени такива в размер на 100/сто/ лева
съставляващи адвокатски хонорар.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 755 от 05.06.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 893 по описа на ВРС
за 2020г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация да заплати на „АК ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление община
Аксаково, с.Г.К., ул.*** №**, представлявано от управителя К.И.К., сумата в
размер на 100/сто/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: