Определение по дело №502/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 129/30.10.2014 г., постановено по НАХД № 1062/2014 г., Кърджалийският районен съд е признал М. Н. М. от с.Г. и., общ.К., с ЕГН * за виновен в това, че на 21.12.2013г. в Г.К. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „О. В.” с ДК№ К **** АН нарушил правилата за движение- чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата като не е бил предпазлив към пешеходеца Т. И. Т. от Г.К.; чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата като при избиране на скоростта, с която се движел, не се съобразил с характера и интензивността на движение, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препядствие и не спрял при възникнала опасност за движението; чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за движението по пътищата като при движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство бил свободен и при това си движение няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а именно пешеходеца Т. И. Т., както и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасност при движението му на заден ход; с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. И. Т. от Г.К., изразяваща се в образуване на хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна хемисфера, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота- престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1600.00лв. Наложил е също на М. Н. М. на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 16 месеца, както и го е осъдил да заплати по сметка на Районен съд Г.К. направените по делото разноски в размер на 1455.00лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят М. Н. М., който чрез защитника си – А.Г. Д. от АК- С. го обжалвакато неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е постановено при липса на доказателства уличаващи по един безспорен, категоричен и несъмнен начин обвиняемия в извършването на повдигнатото му с обвинението престъпление. Пред първоинстанционния съд били установени нови фактически положения, но съдът вместо да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, постановил неправилен, необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Освен това обвинителната теза останала недоказана, като останала не доказана посоката на движение на пешеходеца, както било описано в постановлението на прокуратурата. При движение на пешеходеца в обратна посока /посока магазин Мараш - ресторант Москва/, вещото лице инж. В. Д., в съдебно заседание, категорично заявил, че пешеходеца попадал в „опасна зона" и водача не би могъл да предотврати удара. Следователно не можело да е наказателно или пък административно отговорен за така възникналото пътно­транспортно произшествие. Моли, да се отмени Решението на Районен съд К. и да бъде постановен съдебен акт, с който обвиняемия да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез А.Д. поддържа жалбата си.

Прокурорът от О. П. - К. счита жалбата за неоснователна, а решението на Кърджалийския районен съд за правилно, законосъобразно и обосновано, като не съществували и основания за връщане на делото на прокурора. Счита също, че са събрани категорични доказателства за посоката на движение на пострадалия пешеходец, както и всички други доказателства, които са от значение за изясняване на делото от фактическа страна. Изводите на съда за извършеното деяние от подсъдимия от обективна и субективна страна били правилни и коректни. Наложеното административно наказание счита за справедливо и съответствало на извършеното от подсъдимия деяние. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното такова на Кърджалийския районен съд.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното производство е било по реда на глава двадесет и осма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Районният е събрал поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като пред настоящата инстанция по искане на жалбодателя бяха допуснати и разпитани св.С. С. и А. Т..

С оглед събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка описана в Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност изготвено от прокурора и приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият М. Н. М. е роден на **.**.**** г. в Г.З., живущ в с.Г. и., общ.К., български гражданин е, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН *.

На 21.12.2013г. около 12.15ч. подс.М. М. привел в движение паркирания на Б.България в Г.К. лек автомобил марка „О. В.” с рег.№ К****АН като предприел движение на заден ход. В това време свидетелят Т. Т. пресичал пеша на това място улицата с посока от ресторант Москва към магазин Мараш. При така предприетото от дееца движение на заден ход, той не видял пострадалия Т., при което го ударил със задната броня на автомобила си и го съборил на земята. Мястото на удара било на платното за движение на Б.България между магазин Мараш и стоянката за такситата, и било на разстояние 6.50м. от бордюра от страната на аптеката към вътрешността на платното и на ширината на стълбите водещи към пазара. Скоростта на автомобила към момента на удара с пешеходеца Т. била около 14.58км/ч. Водачът не бил употребил алкохол. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие свидетелят Т. Т. получил увреждания.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 202/2014г. назначена на досъдебното производство се установява, че на свидетеля Т. Т. било причинено: хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна хемисфера, което е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота; разкъсно- контузна рана на кожата на главата, причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; сътресение на мозъка без загуба на съзнание в степен на травматична кома представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От извършената на досъдебното производство авто-техническа експертиза се установява, че дължината на опасната зона за л.а. „Опел Вектра”, К 3196 АН в конкретната пътна ситуация е била 6.11м. и водача е имал възможност да предотврати ПТП. Пешеходеца не е имал забрана да пресича Б.”., и е извършил пресичането по път, който не удължава престоя му на платното за движение.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Основание за такъв извод дават събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, и които са обсъдени от районния съд. По делото е безспорно установена посоката на движение на пострадалия пешеходец, като събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства са напълно еднопосочни и безпротиворечиви. Разпитаните по дело свидетели – полицейските служители А. Т. и С. С., които са разговаряли непосредствено след инцидента с пострадалия пешеходец, който е бил в съзнание и напълно адекватен, по категоричен начин установяват, че последният им е заявил, че е пресичал пътното платно в посока от ресторант Москва към магазин Мараш. На техните показания съответстват и събраните писмени документи и извършените експертизи установяващи къде точно е настъпило ПТП, с коя част на автомобила е ударен пешеходеца, съответно от коя страна на тялото е полученото нараняване на пострадалия, вследствие, на което същият е паднал на земята, а именно, че автомобила със задната си част е ударил пресичащият пътното платно Т. от ляво, при което същият е паднал надясно и си е ударил главата в асфалта от дясната страна. Вещото лице както в изготвената от него авто-техническа експертиза, така и при разпита си в съдебно заседание е посочил въз основа на какви данни и доказателства е установил посоката на движение на пострадалия Т., а именно от ресторант Москва към магазин Мараш, като заключението му, като неоспорено от страните, правилно и обосновано, е било прието от първоинстанционния съд. При разпита на вещото лице В. Д. в съдебно заседание същият е обяснил каква би била опасната зона, ако пешеходеца е пресичал пътното платно в посока от магазин Мараш към ресторант Москва, като съответно е направил предположение от коя страна на тялото на Т. би бил удара от автомобила и посоката на падане на пешеходеца. Именно, защото по делото липсват данни, които да внасят съмнение в посоката на движение на пострадалия пешеходец, районният съд е приел за неоснователен направения в тази връзка довод от страна на защитника на подсъдимия за посоката на движение на пешеходеца. Изложените от районния съд мотиви относно направеното възражение за посоката на движение на пострадалия Т. са обосновани и се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Направените отново във виззивната жалба и пледоарията на защитника на подс.М. М. доводи, че посоката на движение на пешеходеца не била тази приета от съда, съответно се установило, че при удара Т. попадал в „опасната зона” и водача нямало как да предотврати удара, са напълно неоснователни и неподкрепени от нито едно доказателство по делото.

Предвид приетото по делото от фактическа страна, безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 21.12.2013г. в Г.К. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел Вектра” с ДК№ К **** АН нарушил правилата за движение- чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата като не е бил предпазлив към пешеходеца Т. И. Т. от Г.К.; чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата като при избиране на скоростта, с която се движел, не се съобразил с характера и интензивността на движение, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препядствие и не спрял при възникнала опасност за движението; чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за движението по пътищата като при движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство бил свободен и при това си движение няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а именно пешеходеца Т. И. Т., както и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасност при движението му на заден ход; с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. И. Т. от Г.К., изразяваща се в образуване на хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна хемисфера, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота. Както правилно е посочил районният съд, посочените текстове представляват задължения за поведение на пътя от страна на всеки водач на МПС, които трябва стриктно да се изпълняват. Нарушенията на посочените правила за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна повреда, съгласно заключенията на вещите лица по изготвените съдебномедицинска и авто-техническа експертизи. Подс.М. е имал възможност да предотврати ПТП, ако при извършване на движението на заден ход е следил пътя назад през цялото време или е осигурил човек, който да стори това, при което е следвало да види пешеходеца и да му осигури предимство при пресичането на пътното платно, което не е сторил.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост. Извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

Съдът е преценил наличието на изискуемите предпоставки по чл.78а от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”, а именно: деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; за извършеното престъпление, което е непредпазливо се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или пробация; от престъплението няма настъпили имуществени.

При определяне размера на наказанието „глоба” по чл.78а от НК първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Приел е, че обществената опасност на деянието е типична, предвид на вида обществени отношения които се засягат, а именно нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица; като смекчаващи отговорността обстоятелства е отчел - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудова ангажираност, а като отегчаващите- нарушил няколко правила за движение по пътищата, а и негативния облик на дееца като водач на МПС с наложени много наказания за нарушения на ЗДвП. При тези данни от значение за индивидуализацията на наказанието е счел, че едно административно наказание към минималния размер на предвиденото при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно „глоба” в размер на 1600 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК. Този извод е необоснован и незаконосъобразен, имайки предвид, че превес при индивидуализацията на наказанието имат смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, при това значителен, а отделно от това не е съобразено, че отразените наказания по административен ред за нарушения по ЗДвП, видно от приложената по делото справка от сектор КАТ – К., обхваща един значителен период от време от 2007 г. до 2014г., допуснатите нарушения не са драстични и наложените наказания в по-голямата си част са минимални, от което не може да се направи извод за негативен облик на дееца като водач на МПС, както неправилно е приел районния съд. С оглед установените данни от значение за определяне на конкретното наказание, настоящия съдебен състав намира, че определеното наказание в размер на 1600 лева е прекомерно и следва да бъде намалено на 1100 лева – към минималния законов размер.

Неправилно и завишено по размер се явява и наложеното на основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК кумулативно предвидено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 16 месеца. Въпреки, че решаващия съд е посочил, че същото е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, то вместо да наложи наказание към минималния размер е наложил такова към средния предвиден в закона, което не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, т.е. е явно несправедливо. Решението в тази му част следва да бъде изменено, като настоящата инстанция намира, че е необходимо и достатъчно с оглед изложените по-горе обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, налагането на подсъдимия на наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца – т.е. към предвидения от закона /чл.49 във вр. с чл.37, т.7 от НК във вр. с с чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК/ минимален размер.

Така наложените наказания са справедливи и в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че в частта му извън наложителното изменение по отношение на наложените на подсъдимия наказания, обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т.3 и 6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Решение № 129/30.10.2014 г. по НАХ дело № 1062/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частите му , с които на М. Н. М. от с.Г. и., общ.К., с ЕГН * за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.343, ал.1 от НК, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1600 лева, като НАМАЛЯВА размера на същата на 1100 лева; както и в частта, с която на основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 16 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 6/шест/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.