№ 4881
гр. С., 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря Е. Ю. И.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110118852 по описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С. О. – район „И.“ срещу А. М. М.
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, предл.
първо ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му
дължи сумата от 611,42 лв., представляваща непогасено задължение за
възнаграждение по договор за наем за общинско жилище, находящо се в гр. С., ж.к.
„Г.“, бл. 19, вх. Б, ет. 1 ап. 1, за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2017 г., дължими по
договор за наем от 20.02.2006 г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27003 от 2019 г., по описа на СРС, 56 състав.
В исковата молба и уточнителна молба вх.№89593/05.05.2022 г. се твърди, че
по силата на настанителна заповед № ЖН-77-А-1/17.05.2004 г., посочения договор и
анекс към него от 01.03.2008 г. е възникнало наемно правоотношение между страните
за 1/2 ид.ч. от описания общински жилищен имот. Поддържа, че ответникът, като
наемател по договора, системно не е изпълнявал задълженията си да заплаща
своевременно дължимите наемни вноски, платими до 15-то число на текущия месец,
таксата за битови отпадъци за имота от 2012 г. до прекратяване на договора, както и да
подава ежегодно декларация по чл. 6, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 2 във вр. с
чл. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на С. О.. Твърди, че поради нарушаване на т. 7 от Договора за
наем и на основание чл.46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, и чл.33,
ал.1, т.1 от Наредбата, е издадена Заповед № РИЛ17-РД09-196/16.11.2017., с която се
отменя Заповедта за настаняване № ЖН-77-А-1/20.02.2006г., като ответната страна е
уведомена, че в 7-дневен срок от получаване на заповедта, трябва да освободи
доброволно жилището. Поради липса на доброволно изпълнение, на 12.12.2017г. била
издадена Заповед за изземване на общинското жилище № РИЛ17-РД48-3/04.12.2017г. и
е последвало принудително изпълнение, поради владеене на имот (общинска
собственост) без правно основание. Ищецът твърди, че въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 27003/2019 г. на СРС, 56 състав е
1
образувано изпълнително дело при ЧСИ Ирина Митова-Кирезиева, като след връчване
на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е възразил, че жилището е с
„повреден покрив, спукани стени и влага в жилището“. В тази връзка ищецът заявява,
че ако жилището е в това състояние, то това се дължи на дългогодишното обитаване на
същото от страна на ответника и неизпълнението на задълженията му по договора за
поддържане на общинския имот. Моли да бъде признато за установено между
страните, че ответникът А. М. М., в качеството му на общински наемател, дължи на
СО район „И.“ сумата от 611,42 лева, за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2017 г., за
която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 27003/2019 г. по описа
на СРС, 56 състав.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В
депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение оспорва дължимостта на
претендираната сума, като сочи, че жилището не отговаряло на условията за нормално
пребиваване, тъй като имало повреден покрив, напукани стени, влага.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Акт № 647 за общинска собстевност /л- 11/ недвижим имот, находящ
се в ж.к. „Г.“, бл. 19, вх. А, ет. 1, ап. 1 представлява частна общинска собственост.
По силата на Договор за наем от 20.02.2006 г., сключен между С. О., район И.,
и А. М. М. /л. 7/ и Заповед за настаняване № ЖН77-А-1/17.05.2004 г. описаният
недвижим имот е отдаден под наем на А. М. М..
Съгласно приложения договор за наем договорената между страните наемна
цена е в размер на 24,21 лв. месечно, а съгласно Анекс към същия от 14.04.2018 г.
същата е променена на 32,18 лв. месечно.
Със Заповед, издадена от кмета на район „И.“ /л. 13/ от 02 е отменена Заповед
за настаняване № ЖН77-А-1/17.05.2004 г. поради неплащане на наем за общинското
жилище в общ размер от 611,42 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, по което наемодателят е престирал
съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената наемна цена в претендирания размер.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответната страна е да
докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и да докаже възраженията си,
че по време на действие на договора за наем процесният отдаден под наем недвижим
имот е бил в състояние, което не отговаря на ползването, за което вещта е наета, и
същата е била негодна за ползване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
заплащане на наемна цена е основателен. Съображенията за това са следните:
Наличието на облигационното правоотношение по прецесния договор за наем
не се оспорва от ответника, а и се доказва по делото от представените писмени
доказателства. При доказване на облигационното отношение по договор на наем
същият обвързва страните с постигнатите договорености, в това число задължението
на наемателя да заплаща ежемесечен наем в уговорения размер – 32,18 лв. на месец.
2
Заплащане на същия не се доказа по делото за релевирания период от 01.05.2016 г. до
30.11.2017 г. от общо 19 месеца.
Недоказани останаха и възраженията на ответника, че имотът не е бил годен за
ползване или че не е бил в състояние, което да отговаря на ползването, за което е нает,
съобразно разпределената по делото доказателствена тежест. Последната представлява
право и задължение на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан, при което да приеме, че недоказаното не се е
осъществило.
Ето защо, въз основа на горните констатации съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД се е
основателен, като доказан по основание и размер за сумата от 611,42 лв.,
представляваща непогасено задължение за възнаграждение по договор за наем за
общинско жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 19, вх. Б, ет. 1 ап. 1, за периода
от 01.05.2016 г. до 30.11.2017 г., дължими по договор за наем от 20.02.2006 г., поради
което следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият е
претендирал такива, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 125 лв. за
исковото производство /25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/. В заповедното производство не са претендирани и съответно
присъдени разноски, поради което не следва да се присъждат и с настоящото решение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. М. М.,
ЕГН ********** дължи на С. О. – район „И.“, БУЛСТАТ ************ на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от 611,42 лв.,
представляваща непогасено задължение за възнаграждение по договор за наем за
общинско жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 19, вх. Б, ет. 1 ап. 1, за периода
от 01.05.2016 г. до 30.11.2017 г., дължими по договор за наем от 20.02.2006 г., за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27003 от
2019 г., по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ********** да заплати на С. О. – район „И.“,
БУЛСТАТ ************ на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 125лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3