Номер 22310.09.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 04.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело №
20205400500324 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.
С Решение № 398/23.06.2020г., постановено по гр.д.№ 13/2020г. по
описа на Смолянския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-
гр.Смолян, с Булстат:***** ,със седалище и адрес на управление гр.Смолян,
бул.”България” №67 да заплати на В. Д. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Д.,
ул.“М.“ №26 сумата от 1 719,11 лв., представляваща дължимото
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за
периода 07.01.2017г.–07.01.2020г., получени в резултат на преизчисляване на
положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 280,52 лв. ,
представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо число на
месеца, следващ този, за който се дължи съответното месечно трудово
възнаграждение до датата на предявяване на иска-07.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
07.01.2020г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 801,60 лв.,
представляваща левовата равностойност на неосигурена храна за периода
07.01.2017г. до 07.01.2020, сумата от 124,24 лв., представляваща мораторна
лихва върху дължимата сума , считано от първо число на месеца, следващ
този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до
датата на предявяване на иска-07.01.2020г.,ведно със законната лихва върху
1
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и са възложени в тежест на ответника направените разноски по водене
на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 605378
/29.06.2020г. от Областна дирекция на МВР-Смолян, представлявана от
ст.комисар Николай Митков Димов с оплаквания за неправилност, поради
нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд
недопустимо е смесил понятието за нощен труд с понятието за извънреден
труд от една страна, а от друга е приел, че за процесния период е налице
празнота в уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по
отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му
като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди още,
че по делото не е спорно, че през процесния период ищецът е заемал
длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при
Районно управление - Смолян, през което време е полагал труд на 24- часови
смени по график. Сочи, че съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР в процесния
случай приложение намират специалните норми на ЗМВР, регламентиращи
труда и работното време - чл.187,ал.3 от ЗМВР, който регламентира
полагането на нощен труд в размер на 8 часа на 24-часов период, като в
случая ищецът е работил именно на 24- часови смени, от които 8 часа нощен
труд. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1,т.3 и чл. 179,ал.1) законодателят изрично е
направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото
компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително
възнаграждение, като наред с това е делегирал на Министъра на вътрешните
работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на
допълнителни възнаграждения в тези случаи. Твърди още, че положеният от
ищеца нощен труд е надлежно начислен в протоколите за отчитане на
работното време (между 22,00 и 06,00 часа) и е заплатен своевременно по
действалите през този период правила по реда на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Неправилно съдът е приел, че положения от
ищеца нощен труд следва ла се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и
да се зачете като извънреден труд. Сочи, че в случая приложение намират
разпоредбите на ЗМВР и посочените горе подзаконови нормативни актове,
действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин
заплащането на нощния труд. В посочените наредби липсват норми,
уреждащи увеличението на часовете нощен труд по коефициент, което е
уредено от влизането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. , за разлика от
предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.3,ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.е
предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22 00 и 6,00 часа, като работните часове не следва
да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, което означава, че за
системата на МВР 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не
както е по КТ и посочената Наредба 7 часа нощен труд да се равняват на 8
часа дневен труд. Със заповеди на Министъра на вътрешните работи №
8121з-791/28.10.2014г. и последваща заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. е
разпоредено за всеки отработен час или за част от него между 22,00часа и
6,00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд по 0,25 лева. С оглед изложеното
жалбоподателят твърди, че се налага извода, че противно на приетото от
съда, законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден и
полагането на нощен труд от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,
какъвто е ищецът, който ред изключва прилагането на общите разпоредби на
2
КТ и НСОРЗ, като в случая не е налице празнота в специалната уредба, която
да налага прилагане по аналогия на общи разпоредби.
Счита,че съдът не е съобразил решението си с чл.2,ал.3 от НСОРЗ, че
тя не се прилага за служители по трудово правоотношение в държавната
администрация, като тълкувайки посочената норма следва да се приеме, че тя
не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в
държавната администрация. Съдът неправилно е изтълкувал и чл.9,ал.2 от
същата наредба в нарушение на чл.46,ал.1 от ЗНА, като е приел, че исковата
претенция за заплащане на нощния труд за процесния период, получен след
преобразуване на нощните часове труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна. Точният смисъл на чл.9,ал.2 е че нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно място,
установени за подневното отчитане на работното време за съответното
работно място. В случая не е спорно, че нормалната продължителност на
работното място, което е заемал ищецът е организиран на 24-часови смени, от
които 8 часа нощен труд,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР, което разрешение по
специалния закон е различно от правилото на чл.136,ал.3,чл.140,ал.1 от КТ,
което е намерило израз в чл.9,ал.2 от НСОРЗ,и чийто математически израз е
коефициента 1,143-7часа нощен труд е равен на 8 часа дневен труд, което
правило не намира приложение в процесния случай. Посоченото правило на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,
а не за заплащане на извънреден труд. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан по
основание и размер.Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В. Д. К. ,депозиран чрез пълномощника му адв.В.Пашалиева,в
който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВР-
гр.Смолян, редовно и своевременно призован не изпраща процесуален
представител.В писмена молба и становище юрисконсулт Стратиева
поддържа въззивната жалба изцяло
Въззиваемият Стефан Иванов Маджаров редовно и своевременно
3
призован не се явява, като в писмена молба и становище адв.В.Пашалиева
оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка
на събраните по делото доказателства съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Не се оспорва между страните, а и видно от представените и приети
писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение
по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема
длъжността автоконтрольор в сектор Охранителна полиция при Районно
управление-Д., което е структурно подчинено на Областна дирекция на МВР
и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.
От представени графици за дежурства на оперативни дежурни в при
Районно управление-Смолян за процесния период, както и протоколи за
отчитане на положения труд по график, извън установеното работно време-
труд от 22,00 часа до 06,00 часа, време на разположение и труд по време на
официални празници от държавни служители, работещи на смени в Районно
управление–Смолян за посочения период се установява, че ищецът е работил
на 24-часови работни смени по график.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ,
която не е оспорена от страните, се установява,че за процесния период
ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени, всяка с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време.
За периода общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за
положен нощен труд за периода а периода 07.01.2017 г. до 07.01.2020 г.,
преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната
заплата” за ищеца е 1 719,11 лева, подробно изчислен по тримесечия в
4
Таблица 1,к.13.
Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен
период върху сумата за разликата между положения нощен труд и
преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася до 07.01.2020г. (датата на предявяване на
иска)е 280,52 лева, подробно отразен в Таблица 1, к.14 .
Съгласно чл.181, ал.З от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т. 1-3 и ал.З от ЗМВР се
осигурява безплатна храна. Условията и реда за предоставянето са
определени в Наредба 8131з-904/30.07.2015 г., а размерът на сумите се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи. За процесния
период са действали последователно Заповед 8121 з-38/19.01.2016 г., Заповед
8121з-693/08.07.2016 г. и Заповед 8123з-57/09.01.2017 г. В ОД на МВР
гр.Смолян има изготвени справки за служителите, работещи при температури
< 10 и >30 градуса Целзий, съобразени с официалните данни от НИМХ по дни
съгласно чл.2, т.7 от Наредбата, в които справки е включен и ищецът.
Размерът на левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна
за положен от него труд със специфичен характер за периода 07.01.2017 г. -
07.01.2020 г. е 801,60 лева, помесечно отразен в Таблица 2, к.2.
Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо
число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на
полагащата се храна за процесния период до 07.01.2020г. (датата на
предявяване на иска) е 124,24 лева, (Табица2, к.З).
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред
СмРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд през периода от 07. 01.2017г. до
07.01.2020г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва
и законна лихва от подаване на исковата молба, както и иск за заплащане
5
неосигурена безплатна храна. В обхвата на така посочените въззивни предели,
настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на
изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се
превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли
се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд
и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и
подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в
Районно управление-Смолян по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради
което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през
нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време
6
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд,
според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период от 12.11.2016г. до 12.11.2019г. действат Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г., когато е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г., обнародвано в д.в бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. (обн., д.в., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Преди
това е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.д.в, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., д.в бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете
на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-
776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2016г. до
31.03.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
празнота. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като
7
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по
дневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето защо
положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за целия
претендиран период.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащата за процесния период Наредба , не се
съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд
да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват
на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа
дневен труд, то такова разрешение би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за
нощен труд, като по този начин би ги поставило в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения,
съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на
дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение. Исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по основание, а по размер се явява доказана до посочената в заключението
на вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза – 1 719,11 лв.,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода 07.01.2017г.–07.01.2020г., получени в
8
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 280,52 лв. , представляваща мораторна лихва за забава ,
считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на
иска-07.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-07.01.2020г. до окончателното й изплащане.
Законосъобразен е изводът на районен съд за основателност на
претенцията по чл. 181 ал.3 ЗМВР. Установено е по делото извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3,за които работодателят осигурява безплатна
храна,като съгласно ал.4, размерът им се определя ежегодно със заповед на
министъра на вътрешните работи. Според ал.5, условията и редът за
предоставяне на сумите се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна, тя се
полага за периода от 22,00 до 06,00 ч. за работа при средноденонощни
температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по
метеорология и хидрология. Сумата за храна за исковия период е изчислена
от експертизата, а след като ответникът не е представил доказателства за
плащането на тези суми, последните са дължими, на основание извършените
от ищеца дейности със специфичен характер. Последните са установени по
размер от експертизата, от писмените доказателства и следва да бъдат
присъдени , както и сумата от 801,60 лв., представляваща левовата
равностойност на неосигурена храна за периода 07.01.2017г. до 07.01.2020,
сумата от 124,24 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума
, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата
равностойност на полагащата се храна до датата на предявяване на иска-
07.01.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото
9
разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 398/23.06.2020г., постановено по гр.д.
№ 13/2020г. по описа на Смолянския районен съд, като законосъобразно
постановено.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Смолян, с Булстат *****,
със седалище и адрес на управление гр.Смолян, бул.”България” №67 да
заплати на В. Д. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Д., ул.“М.“ №26
направените съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10