№ 3812
гр. Варна, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. ИВ. Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. ИВ. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 16208/05.07.2022г., депозирана от адв. С. К. от ВАК,
действаща в качеството си на процесуален представител на въззиваемите М. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, .........., В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........,
Р. К. Д., ЕГН ********** и Г. Й. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ..........., с
искане за допълване на постановеното по настоящото въззивно гражданско дело Решение №
778/16.06.2022г. в частта за разноските, като в полза на молителите – ищци в
производството бъдат присъдени сторените от тях разноски за заплатено възнаграждение за
особен представител на ответника (необжалвал другар) Етажна собственост на сграда,
находяща се на ...... за въззивното производство в размер на 600 лева.
В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззивника П. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......... в който е застъпено
становище за недопустимост на искането. Необжалвалите другари на ответника – въззивник,
редовно уведомени, не са депозирали отговор по молбата.
Относно допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срок, изхожда от активно легитимирани лица, имащи правен
интерес да искат допълване на съдебното решение в частта за разноските, поради което
същата е допустима. Представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК е въведено с изр.
2 от цитираната разпоредба като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските чрез пререшаване на
въпроса за техния размер. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК обаче, в хипотезата,
при която съдът не се е произнесъл въобще по искането за разноски не е основание да се
откаже допълване на решението в частта му за разноските и в този смисъл не е предпоставка
за допустимост на искането за допълване. В този см. т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото в постановеното по
делото Решение № 778/16.06.2022г. липсва произнасяне на съда по разноските по делото, то
депозираната молба с вх. № 16208/05.07.2022г. за допълването му с присъждане в полза на
въззиваемите на сторените от тях разноски във въззивното производство е допустима и
следва да бъде разгледана по същество, а възражението на въззивника в обратен смисъл е
неоснователно.
1
Относно основателността на молбата:
Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по повод въззивна жалба
от П. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......... срещу Решение № 262239 от
12.07.2021г., постановено по гр. д. № 15607/2018г. по описа на ВРС, XX състав, с което по
предявени от М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........., В. П. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ........., Р. К. Д., ЕГН ********** и Г. Й. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Варна, ..........., субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 40, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС, са отменени следните решения,
взети на проведеното на 16.09.2018г. съвместно Общо събрание на Етажна собственост на
вх. А, Етажна собственост на вх. Б и Етажна собственост на вх. В на сграда, находяща се в
гр. Варна, ул. „Цар Симеон I” № 6, както следва: решение по т. 1, с което е прието, че
ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от
собственици, заплатили, или които биха заплатили за в бъдеще, изграждането и
поддържането на автоматичната врата, съгласно приложен списък; решение по т. 3, с което
е прието, че при авария на автоматичната врата, без виновни лица, разноските по ремонта се
поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария – от
виновните; решение по т. 5 от дневния ред, с което е прието собствениците да предупредят
наемателите си, че им се преустановява достъпът до вътрешния двор и в едномесечен срок
следва да изкарат колите си; решение по т. 6 от дневния ред, с което е прието след изтичане
на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а нови
дистанционни да получат само собствениците по т. 1, без право на преотстъпване.
С Решение № 778/16.06.2022г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил
обжалваното първоинстанционно решение. При постановяване на решението си, съдът не се
е произнесъл относно сторените в производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски.
В настоящия случай въззиваемите са претендирали присъждане на сторените от тях
разноски във въззивното производство в размер на 600 лева за внесено на осн. чл. 47, ал. 6
ГПК възнаграждение за особен представител на ответника (необжалвал другар) Етажна
собственост на сграда, находяща се на ...... за въззивното производство.
Представителството, осъществявано от назначения с определение на съда особен
представител – адвокат, е възмездно, тъй като за положения от него труд, независимо от
изхода на делото, му се дължи възнаграждение в размер, определен съобразно чл. 36 ЗА, вр.
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Веднъж заплатено
от ищците – задължени лица обаче и доколкото представлява сторен от последните разход
във връзка в производството, същото се подчинява на като дължимост на правния режим,
определящ отговорността за разноски, съобразно изхода на спора. В този см. Определение
№ 12 от 08.01.2018г. по ч.т.д. № 2016 по описа за 2017г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о. и мотивите
към т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС.
Предвид това, че настоящото въззивното решение е в полза на ищците – въззиваеми,
то на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в тяхна полза следва да бъдат присъдени сторените от същите
разноски във въззивното производство за внесено възнаграждение за особен представител на
ответника (необжалвал другар) Етажната собственост на сграда, находяща се на ...... за
въззивното производство в размер на 600 лева. Предвид неоснователността на въззивната
жалба, тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника П. Ц. Д..
С оглед на изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна, съответно
постановеното по делото Решение № 778/16.06.2022г. следва да се допълни в частта за
разноските, като П. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......... бъде осъден да заплати
на М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........., В. П. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ........., Р. К. Д., ЕГН ********** и Г. Й. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
2
Варна, ..........., сумата от 600 лева, представляваща сторени от въззиваемите разноски за
внесено възнаграждение за особен представител на ответника (необжалвал другар) Етажната
собственост на сграда, находяща се на ......, за въззивното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 778/16.06.2022г., постановено по в. гр. дело № 2783/2021г.
по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
......... ДА ЗАПЛАТИ на М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........., В. П. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ........., Р. К. Д., ЕГН ********** и Г. Й. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Варна, ..........., сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
сторени от въззиваемите разноски за внесено възнаграждение за особен представител на
ответника (необжалвал другар) Етажната собственост на сграда, находяща се на ......, за
въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3