Р Е Ш Е Н И Е
№ 509/
19. Октомври 2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и девети септември 2021г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 498/ 2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване.
Административното дело е образувано по жалба на Т.В.Т.
*** срещу Решение № 2153-14-28/27.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен
и потвърденото с него Разпореждане № 141-00-422-5/08.04.2021г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него
разпореждане като незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи, че неправилно е
прието, че осигуряването му е прекратено на 03.01.2021г., вместо на
31.12.2020г. и затова счита, че има право на обезщетение за безработица по
силата на европейските регламенти, които се прилагат през преходния период
преди оттеглянето на Великобритания от ЕС.
Ответникът – ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт
Тодорова изразява становище за неоснователност на жалбата, поддържа доводите,
изложени в решението. Посочва, че има несъответствие относно крайната дата на
прекратяване на осигуряването, но до момента не са постъпили формулярите по
официален път от компетентната институция на Великобритания, затова са взети
предвид данните от формуляра, предоставен от жалбоподателя. В случай на промяна
на крайната дата на осигуряването, ще бъде направена нова преценка на правото
на обезщетение и ще бъде издадено ново разпореждане. Моли, да се отхвърли
жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Оспореното решение е връчено на 01.06.2021г. Жалбата е
подадена на 08.06.2021г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от
активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Т.В.Т. *** е подал заявление Вх. №
409-01-489/29.01.2021г. до Директора на ТП на НОИ – Плевен за отпускане на
обезщетение за безработица по КСО. Декларирал е, че през последните 24 месеца
преди прекратяване на осигуряването е работил във Великобритания и посочил
последния си работодател, при който е работил за периода от 03.10.2019г. –
31.12.2020г. Попълнил е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от
друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 / U004 като посочил работодателите, при които е работил в
периода 03.10.2019г. -10.03.2020г. и 02.03.2020г. – 31.12.2020г., обхващащ
последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването. Като основание за
прекратяване на трудовата дейност за последния период е посочил – изтичане
срока на договора. Приложил е копия от документи на английски език относно
осигуряването. Попълнил е и декларация относно определяне на пребиваването във
връзка с прилагането на чл. 65 /2/ от Регламент ЕО № 883/2004, в която е заявил,
че е работил в чужбина - в Англия от 03.10.2019г. до 31.12.2020г., не е семеен
и няма деца, през периода на последната му заетост преобладаващата част от
роднините му са живяли в България и преобладаващата част от социалните му
контакти са в България, не притежава собствено жилище и възнамерява да се
установи трайно в България като посочва настоящ адрес ***.
С формуляр U001CB –
Искане на осигурително досие – трансграничен работник / от 04.02.2021г. и U003 – Искане за информация за заплата от 15.02.2021г.
административният орган е изискал по служебен път информация от компетентната
институция на Великобритания за осигурителен стаж и доход на заявителя.
С Разпореждане № 141-00-422-1/04.02.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на осн. чл. 54г ал.4 КСО е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, поради
изискан формуляр за осигурителен стаж и доход от компетентната институция на
Великобритания.
На 15.03.2021г. заявителят е представил в ТП на НОИ
Плевен 2 бр. копия на преносим документ U1, издадени от компетентната институция на
Великобритания за осигурителен стаж и доход на английски език.
С Разпореждане № 141-00-422-5 от 08.04.2021г.
Ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на Т.В.Т. на осн. чл. 54ж ал.1 вр.
чл. 11 § 3 буква „а“ и чл. 65 §2 от Регламент /ЕО/ 883/2004. В мотивите за
отказа приел, че трудовото правоотношение е прекратено от 03.01.2021г. – поради
изтичане срока на договора, а осигурителните периоди в Обединеното кралство са
28.10.2016г. – 15.04.2017г.; 23.10.2018г. – 05.12.2018г.; 18.03.2019г. –
13.05.2019г.; 01.10.2019г. – 03.01.2021г., след което няма български
осигурителни периоди. Затова е приел, че в случая не е приложим чл. 30 от
Споразумението за оттегляне, тъй като със завръщането си в България лицето
прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020г. и
положението му не обхваща едновременно държава членка и Обединеното кралство. В
допълнение е посочено и че чл. 32 от
Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди,
придобити преди и след 31.12.2020г. с цел придобиване на социално-осигурителни
права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното
законодателство. А в случая лицето не е упражнявало трудова дейност в България,
въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за
безработица, вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които
да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване право на обезщетение.
Разпореждането е връчено на 15.04.2021г. На
27.04.2021г. в законния 14-дневен срок Т. обжалвал разпореждането пред
Директора на ТП на НОИ – Плевен по реда на чл. 117 ал.1 т.2 б. „б“ от КСО.
Посочва, че в предоставените документи ясно са посочени периодите на
осигуряване и последният е 02.03.2020г. – 31.12.2020г., трудовият му договор е
прекратен на 31.12.2020г., т.е. във времето, когато Великобритания е била в преходен
период, а не на 03.01.2021г. и това се вижда от осигурителните периоди.
Зададения период във формуляра касае физическото напускане на Великобритания и
служи единствено за ориентир за компетентната институция при предоставянето на
информация за осигурителните периоди.
С Решение № 2153-14-28/27.05.2021г. Директорът на ТП
на НОИ – Плевен е отхвърлил жалбата и потвърдил издаденото разпореждане.
Потвърдил е фактическите и правни изводи на ръководителя на осигуряването за
безработица като е приел, че последния осигурителен период е 01.10.2019г. –
02.01.2021г., след който няма осигурителни периоди в България. Т.е. последния
период на осигурена заетост във Великобритания е започнал преди и завършил след
31.12.2020г. и прекратяването на осигуряването във Великобритания е след
31.12.2020г.
В мотивите на решението допълнително е разяснено, че
след като лицето е упражнявало трудова дейност във Великобритания следва да се
има предвид, че Обединеното Кралство Великобритания не е член на ЕС, считано от
31.01.2020г., като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне на Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия / Споразумението за оттегляне/. Разпоредбите на
Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на регламент
ЕО № 883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите
за социално осигуряване и Регламент ЕО № 987/2009г. за установяване процедурата по прилагане на
регламента в зависимост от обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението
за оттегляне попадат заинтересованите лица. В него е посочено, че се определя
преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на
влизане в сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020г., а в чл. 127
от него е посочено, че освен ако в настоящото споразумение не е предвидено
друго, по време на преходния период правото на съюза е приложимо по отношение
на и в Обединеното кралство. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за
оттегляне определя спрямо кои лица са приложими правилата за координация на
системите за социална сигурност, като сред тях попадат и граждани на Съюза,
които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното
кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент ЕО № 883/2004г. се прилага
законодателството на държава членка. Посочено е, че тези лица попадат в обхвата
на разпоредбата на чл. 30 ал.1 дотогава, докогато продължават да се намират без
прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно страна-членка и
Обединеното кралство.
В решението се казва също така, че като крайна дата на
осигуряването е приета посочената в представения документ – 02.01.2021г. вкл. и
към момента на издаване на решението не са постъпили по официален ред
изисканите документи за осигурителен стаж/доход от компетентната институция на Великобритания
с отразени периоди на заетост и доход, както и че във връзка с предоставени
документи на 25.05.2021г. от Т. с осигурена заетост до 31.12.2020г. ще бъде
отправено ново запитване и в зависимост от постъпилата информация ще бъде
извършена нова преценка на правото на обезщетение за безработица.
При насрочване на делото съдът е указал на страните
доказателствената тежест като изрично е изискал жалбоподателя да представи
официален документ U1 относно периодите на
осигуряване и доход и датата на последното прекратяване на осигуряването от
компетентната институция на Великобритания, придружен със заверен превод на
български език. Указал е и на ответника да представи същия документ относно
осигурителен стаж / доход на лицето, предоставен по официален ред от
компетентната институция на Великобритания, с превод на български език. В
отговор ответника е заявил, че въпреки отправените запитвания, последното от
които на 09.06.2021г., не е получил такъв официален документ и до съдебното
заседание не го е представил. Жалбоподателят представя в заверен превод на
български език формуляр U1 за
координация на системите за социална сигурност относно периодите, които се
вземат предвид за предоставянето на обезщетения за безработица по силата на
Регламент № 883/04 и № 987/09, издаден от националната осигурителна институция.
В документа са посочени завършените периоди на заетост и доходите за зададения
период, а именно:
-
от 18.03.2019г.
до 12.05.2019г. – общо платени 2369,51 брит.паунда;
-
от 14.10.2019г.
до 06.03.2020г. – 1590,16 брит.паунда на месец;
-
от 08.10.2019г.
до 20.10.2019г. – общо платени 577,50 брит. паунда;
-
от 20.01.2020г.
до 26.01.2020г. – общо платени 63,53 брит. паунда;
-
от 06.03.2020г.
до 10.03.2020г. – общо платени 346,58 брит. паунда;
-
от 02.03.2020г.
до 31.12.2020г. – 1956,26 брит. паунда на месец;
Договорите са прекратени
поради изтичане на срока.
Същите осигурителни периоди и осигурителен доход се
съдържат и в представените от жалбоподателя пред ТП на НОИ – Плевен формуляри,
приложени с писмо на националната осигурителна институция на Великобритания /
стр. 8 – 14 /, в които последния зададен осигурителен период е 01.10.2019г. –
02.01.2021г., но датата на прекратяването на осигуряването също е 31.12.2020г.
Затова съдът приема за доказано, че датата на
прекратяване на осигуряването е 31.12.2020г.
Съгласно чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване
паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат
значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му.
Съгласно чл. 17 ал.3 вр. ал.1 т.2 б)
от КСО Директорът на ТП на НОИ се произнася по жалби срещу разпорежданията за
отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на
обезщетенията за безработица, подадени в 14-дневен срок от получаването им.
Процесното разпореждане за отказ е
издадено от Елисавета Русанова – гл. експерт по осигуряването, оправомощена със
Заповед № 1015-14-64/25.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен. Решението
по оспорването му е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е съответния
териториално и материално компетентен орган. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от съответния компетентен орган при условията на делегиране на
правомощия.
Разпореждането
и решението са издадени в необходимата писмена форма, съдържаща правните и
фактически основания и доказателствата, мотивиращи акта. Спазени са сроковете
за обжалване.
Съгласно чл. 54а
от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за
безработица се отпуска, въз основа на заявление до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт или чрез съответната дирекция „Бюро по
труда“, както е в настоящия случай. Паричното обезщетение се изплаща с начална
дата в зависимост от датата на прекратяване на осигуряването, подадено в
тримесечен срок от тази дата и при спазване на 7-дневния срок за регистрация в
Бюро по труда. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е
и основанието за прекратяване на правоотношението съгласно разпоредбата на чл.
54б ал.3 КСО. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца съгласно чл. 54в ал.1 КСО.
Съгласно чл. 54а
ал.2 т.4 КСО за придобиване право на парично обезщетение за безработица се
зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга
държава на основание на международен договор, по който Република България е
страна или на европейски регламенти за координация на системите за социална
сигурност.
В случая
жалбоподателят е декларирал съгласно чл. 65 /2/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004г.,
че след работата си в Англия през периода 03.10.2019г. – 31.12.2020г. се е
завърнал и се е установил трайно в България. Това определя НОИ като национална
компетентна институция по местопребиваването във връзка с изплащане
обезщетението за безработица.
В хода на административното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за определяне правото на
обезщетение и размера на обезщетението за безработица. Административното
производство е било спряно с разпореждане до получаване на официална информация
от компетентната институция на Великобритания, но впоследствие, въз основа на
представения формуляр от жалбоподателя е постановен отказ за изплащане на
обезщетението, без да бъде възобновено производството с изрично разпореждане и
без органът да е изяснил крайната дата на прекратяване на осигуряването, което
ясно личи от мотивите в решението, и от което зависи кое е приложимото
законодателство за зачитане на осигурителния стаж.
Но независимо от това от представения
в съдебното производство формуляр в превод на български език, в който посочените
осигурителни периоди съвпадат напълно с осигурителните периоди, отразени в представените
пред ТП на НОИ формуляри, е видно, че последния осигурителен период е приключил
на 31.12.2020г., а не след тази дата, както неправилно е приел административния
орган.
По отношение на настоящия случай
приложение ще намери Дял III – Координация
на системите за социална сигурност от Споразумението за оттегляне на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия, тъй като прекратяването на
осигуряването е настъпило в края на преходния период след оттеглянето на
Великобритания от ЕС т.е. до 31.12.2020г.
В чл. 31 – Правила за координация на
социалната сигурност от Споразумението за оттегляне ясно е казано, че по
отношение на лицата, попадащи в обхвата на същия дял, се прилагат правилата и
целите, определени в чл. 48 от ДФЕС, Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/
№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Тези правила се прилагат,
както за лицата, обхванати от чл. 30, така и за случаите, извън обхвата му,
доколкото случаите не попадат или вече не попадат в обхвата на чл. 30.
Съгласно чл. 32 от Споразумението за
оттегляне, за целите на използването и сумирането на периоди на осигуряване,
заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, включително права и задължения,
произтичащи от такива периоди, в съответствие с Регламент /ЕО/ № 883/2004, в
обхвата му попадат и граждани на съюза, пребиваващи в държава членка, по
отношение на които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство. Чл. 32 от Споразумението за
оттегляне се прилага не само при сумирането на периоди на осигуряване, но и при
използването на такива периоди, включително и при преценяване правото и
изчисляване размера на обезщетението. Т.е. в настоящия случай, след като датата
на прекратяване на осигуряването е 31.12.2020г., което е настъпило в преходния
период след оттеглянето на Великобритания от ЕС, за правото на отпускане и
изчисляване размера на обезщетението за безработица ще се вземат предвид осигурителните
периоди и доход на жалбоподателя за предходните 24 месеца преди последното прекратяване
на осигуряването, през което време той е работил в Обединеното кралство и се е
осигурявал по правилата на това законодателство.
Административният орган е допуснал
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК. Според
разпоредбата индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите страни.
В случая това задължение не
е изпълнено от административния орган, поради което решението и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица е
незаконосъобразно на осн. чл. 146 т.3 от АПК и следва да се отмени.
Предвид представените от
жалбоподателя писмени доказателства относно датата на прекратяване на
осигуряването, с което този въпрос е изяснен, незаконосъобразни и в
несъответствие с целта на закона са и изводите за неприложимост на
Споразумението за оттегляне и прилагането на Регламент /ЕО/ № 883/2004 и
Регламент /ЕО/ № 987/2009 по отношение на правилата за координация на системите
за социална сигурност с цел равно и еднакво третиране на засегнатите от
оттеглянето на Великобритания граждани на съюза и запазване и гарантиране на
техните социално-осигурителни права. В този смисъл отказът противоречи на
материалния закон и целта на закона, поради което подлежи на отмяна и на тези две основания.
На осн. чл. 173 ал.2 от АПК
административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-28/27.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и
потвърденото с него Разпореждане № 141-00-422-5/08.04.2021г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на Т.В.Т. *** е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
ИЗПРАЩА
административната
преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен
за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/