ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Габрово, 26.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ:
П.Пенкова
И.Димова
като разгледа докладваното от съдия
Пенкова в.ч.гр.д. №211 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена частна
жалба от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, чрез юрисконсулт К., срещу разпореждане от 16.11.2018г. по ч.гр.д. №2077/2018г. на Габровски
районен съд в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление
за издаване на заповед за изпълнение относно: 95.98лв. дължимо възнаграждение по
договор за предоставяне на
поръчителство; 50,49лв. административни разноски и 106,27лв. договорна лихва за
периода 11.09.2017г.-10.05.2018г.
В жалбата се излага, че съдебният
акт в обжалваната част е неправилен. Подаденото
заявление по чл.410 ГПК, по
което е образувано производство, отговаря
на изискванията за редовност
.С постановеното разпореждане от 16.11.2018г. съдът е излязъл извън предоставената му компетентност в рамките на заповедното
производство. Оспорват се изводите на съда ,че условията по процесния договор
за кредит противоречат на императивни правни норми.
Моли да бъде отменено разпореждането в
обжалваната му част и да се издаде Заповед за изпълнение за отхвърлените
вземания.
Въззивният съд, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. №2077/2018г. по описа
на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило заявление по чл.410 от ГПК
от „АЙ ТРЪСТ”ЕООД срещу длъжника Ц.И.М., за парични вземания по договор за
кредит,обезпечен с поръчителство и сключен договор за предоставяне на поръчителство .
С разпореждане от 26.10.2018г. по ч.гр.д.№2077/2018г. Габровски районен съд е указал на
заявителя, че в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като
посочи обстоятелствата, индивидуализиращи
всяка от претенциите по основание, начин на формиране на размера
,периода ,за който се дължи ;вид, произход ,падеж на задължението ,период на
забавата и др; начин на
формиране на неустойката, таксите и др. подобни и договорните клаузи ,на които основава претенциите си – конкретните ГЛП и ГПР по договора за
потребителски кредит.
С
молба от 14.11.2018г., във връзка с дадените указания, заявителят е изложил подробни
твърдения на какво основание се претендират заявените суми.
С разпореждане от 16.11.2018г., обективирано
в заповед №6105 по ч.гр.д.№2077/2018г. ,съдът е отхвърлил подаденото заявление
по чл. 410 ГПК против длъжника Ц.И.М. в
частта за присъждане на сумата от 50,49лв. – административни разходи;
95.98лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
106.27лв.–договорна лихва за периода 11.09.2017г. до 10.05.2018г., поради
противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПЛ-41,24% и ГПР от
50.00% в договора за
потребителски кредит,която е нищожна и влече нищожност на целия договор,при
което потребителят връща само чистата стойност на кредита, и на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.Изложени са
доводи и за противоречие с чл.33 ЗПК на клаузите,на
които се основават
вземанията ,за които е постановен отказа .
Обжалваното разпореждане от
16.11.2018г. на ГРС , е неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Подаденото по ч.гр.д. №2077/2018г.
по описа на Районен съд – Габрово заявление по чл. 410 ГПК от "АЙ
ТРЪСТ”ЕООД отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК .
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1
от ГПК ,едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно
представени такива – в този смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е
ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото
се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В случая в подаденото заявление по
чл.410 ГПК,по което е образувано производството по ч.гр.д.№2077/2018г. по описа
на ГРС, в т.9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични
вземания, а изложените в т.12 обстоятелства обосновават възникнали
правоотношения по договор за кредити договор за поръчителство , на основание на
които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т.9 и т.12
от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер
на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите
са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на
допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на
заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК
за заявените вземания.
При посочените в заявлението
обстоятелства и изложени допълнително с молбата от 14.11.2018г., на които
заявителят основава вземанията си ,посочени в т.9 от заявлението по чл.410 ГПК,
необосновано районният съд е приел, че претенцията за сумите,с изключение на
тази за главницата и лихвата за забава, следва да се отхвърли поради
противоречие със закона и добрите нрави на клаузи от договора.
При данните, посочени от заявителя и
съгласно правомощията на съда по чл.410 ГПК при дадените указания в т.2б от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която
се намира производството – развиващо се като формално и едностранно на този
етап, без събиране на доказателства и предоставена на страните възможност за
становище, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя
обстоятелства ,на които основава вземанията си , сочат на противоречие със
закона и добрите нрави . На длъжника е предоставена законовата възможност да
защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково
производство съдът вече ще разполага с договора и ще може да преценява точно и
подробно клаузите от същия.
На основание гореизложеното обжалваното разпореждане на ГРС
,с което е отказано издаване на заповед по чл.410 ГПК за претендираните вземания за сумата от 50,49лв. –
административни разходи; 95.98лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 106.27лв.–договорна лихва за периода 11.09.2017г. до
10.05.2018г., следва да се отмени и да се разпореди на заявителя да се издаде
заповед за изпълнение за тези суми.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 16.11.2018г. по
ч.гр.д.№2077/2018г. на Габровски районен съд, обективирано в заповед
№6105/16.11.2018г. ,с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "АЙ ТРЪСТ”ЕООД,
ЕИК203508899,гр.София,бул.Витоша №146,сграда А,Бизнес център България за
издаване на заповед за изпълнение против Ц.И.М. за сумите: 50,49лв. –
административни разходи; 95.98лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 106.27лв.–договорна лихва за периода 11.09.2017г. до
10.05.2018г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК203508899 , гр.София , бул.Витоша №146,сграда А ,Бизнес център
България, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Ц.И.М., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумите : 50,49лв. –
административни разходи; 95.98лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 106.27лв.–договорна лихва за периода 11.09.2017г. до
10.05.2018г.
ВРЪЩА делото на Районен съд -
Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :