№ 15
гр. Русе, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520103903 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът Б. Г. Н. с ЕГН:********** в качеството си на заинтересовано
лице моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт
№5471/28.04.2014г. за поправка на АПДС №4664/10.08.2009г. и АПДС
№4664/10.08.2009г., в частта за имот - сграда с идентификатор
63427.2.5688.2., както и да бъде заличено вписването на обстоятелството, че
имот идентификатор 63427.2.5688.2 е държавна собственост. Представени са
множество писмени доказателства, относими към предмета на доказване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощниците си е
депозирал отговор на исковата молба, с който развиват съображения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищецът
не бил заинтересовано лице, както и че избрания начин на защита не
обхващал вписванията извършени в Кадастър и Имотен регистър, поради
което искът се явявал недопустим, а влязлото в сила съдебно решение не е
приложимо, тъй като от влизането му в сила било минало много време.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно допустимостта на иска.
1
Съдът приема, че ищецът е заинтересовано лице по см. на чл.537, ал.2 от
ГПК. Това е така, тъй като с Определение № 1233 от 20.11.2023г. на АС -Русе,
по адм. дело № 494/2023г., по което ищецът Н. е страна е спряно до
приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
От друга страна от представеното Решение N:50041/02.08.2023г. по
гр.д. №1685/2022г. на I во гр.отд. на ВКС се установява, че между ищеца Б.
Н. и трето лице има висящо дело, решаването на което зависи и от валидноста
на вписването, което се иска да бъде заличено, и от наличието на акт за
държавна собственост за имот с идентификатор 63427.2.5688.2, който се иска
да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗКИР всяко вписване в имотния
регистър може да бъде оспорено по реда на чл.537, ал.2 и З от ГПК, а правна
последица на този иск е заличаване на вписаното обстоятелство на основание
чл.604 от ГПК. В този смисъл е утвърдената съдебната практика (
вж.Определение № 154 от 20.03.2015г. на ТК на ВКС по чтд № 119/2015г.)
Относно обстоятелството - дали имот с идентификатор
63427.2.5688.2 е бил държавна собственост към момента на вписването
му като такъв
От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на
вписване на обстоятелството - че „сграда с идентификатор 63427.2.5688.2 е
държавна собственост“ не е съществувало тъй като е било отречено със
сила на присъдено нещо, с влязло в сила Решение № 400 по гр.д. № 681/2005г.
по описа на Русенски окръжен съд.
Нещо повече, видно от Определение № 593 от 27.06.2013г. по гр.д.
№137/2011г. на РОС се установява, че Българската държава, чрез министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения се е опитала да
пререши спора, но искът е бил обявен за недопустим, поради забраната за
пререшаване, съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК. От същото
определение се установява, че сградата, предмет на Решение № 400 по гр.д №
681/2005г. по описа на Русенски окръжен съд, със стар планоснимачен №
5182 е идентична със сградата с идентификатор 63427.2.5688.2, по-късно
актувана с Акт 5471/28.04.2014г.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че към
момента на вписване на обстоятелството - че „сграда с идентификатор
2
63427.2.5688.2 е държавна собственост“, между Б. Н. и Държавата не е
съществувал спор, касаещ обстоятелството, дали сграда с идентификатор
63427.2.5688.2 е държавна собственост, тъй като този спор е бил решен
окончателно с влязло в сила Решение на Русенски окръжен съд. В този смисъл
възражението на ответника, че е „минало много време от постановяването
на Решение № 400 по гр. дело № 681/2005г. по описа на РОС“ се явява меко
казано абсурдно, още повече, че това възражение е заявено от самия областен
управител, подписал лично „писмена защита“ с вх.N:37121/20.12.2023г..
По делото ответникът не сочи никакви придобивни основания, въз
основа на които Държавата е станала собственик на сградата, след влизане в
сила на Решение №400 по гр.д. № 681/2005г. по описа на РОС. Нещо повече,
ответникът е представил по делото Решение №29 на Русенски районен съд,
което обаче е било отменено, тъй като първоинстанционният съд не
съобразил разпоредбите на ЗМПВВППРБ, по силата на които територията на
пристанищата за обществен транспорт е публична държавна собственост, с
изключение на зоните за съхранение на товари, а процесната сградата
представлява склад и може да бъде собственост на частни лица.
Относно погрешно записване на сграда с идентификатор
63427.2.5688.2 в Акт №5471/28.04.2014г. въз основа на което, сградата
неправилно е вписана kато държавна собственост.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с
Акт №3225/20.05.1966г. издаден от ГНС - Русе е актуван като държавна
собственост „Склад №6, ремонтна работилница 318 кв.м., 1160 куб. масивен",
записан на ред 3, под т.2 в същия. В съответствие с чл.71, ал.З от ЗДС („
Номерът и датата на новосъставените актове по ал.1 и 2 се отбелязват и в
предходно съставените актове и в съответните регистри "), в същия акт
ответникът на 07.05.2014г., в „Забележка" е записал - „Сградата по т.2 - Склад
№6 е предмет на Акт №5471/28.04.2014г., за поправка на АПДС №
4664/10.08.2009г. ".
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗДС при установяване на явна
фактическа грешка в акт за държавна собственост се съставя акт за поправка
на акта. Акт №5471/28.04.2014г. е съставен за поправка на АПДС №
4664/10.08.2009 г.., като с него е поправена фактическа грешка и е дописан
като пропуснат, вече актувания „Склад № 6, ремонтна работилница 318 кв.м".
3
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че
записването в Акт №5471/28.04.2014г. на имот с идентификатор
63427.2.5688.2 вместо „Склад № 6, ремонтна работилница 318 кв.м" е
погрешно. Това е така, тъй като от представената справка за имот, издадена
по силата на съдебно удостоверение, „Склад №6" на ул. „П.", гр. Русе се
установява, че сградата, която е записана в Акт №3225/20.05.1966г. на ред 3 -
Склад № 6, ремонтна работилница 318 кв.м.. е била под управлението на
ИАППД - Русе и е съборена през 2001г., а в приложената към справката
скица, е посочено разположението на Склад № 6, щрихован в синьо.
От друга страна в извадка от кадастрален план на Община Русе, от
10.04.2019г. за сграда пл. №5182 е видно разположението на сградата и че в
кадастралната карта с идентификатор № 63427.2.5688.2 (идентичността им е
посочена в Определение № 593 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 137 /2011 г. на
РОС).
В Извадка от кадастрален план на Община Русе от 10.08.1990 г.
издадена от ОНС-Русе, се установява разположението на двата имота,
намиращи се на около 45 м. един от друг.
От писмо вх. № 11-00-3/28.03. 2014г. по описа на Областен управител
Русе, се установява, че директорът на ДП „П. инфраструктура" - ТП Русе е
поискал съставянето на акт за държавна собственост за Склад № 6, ремонтна
работилница 318 кв.м., в което погрешно е посочил, че същият съответства на
сграда с идентификатор №63427.2.5688.2.
За да има доказателствена сила, относно обстоятелството, че актувания
имот е държавна собственост, актът за държавна собственост следва да
съдържа записано първоначалното придобивно основание, по силата на което
държавата е станала собственик. Акт №5471/28.04.2014г. за поправка на
АПДС № 4664/10.08.2009г., няма доказателствена сила сграда с
идентификатор № 63427.2.5688.2, записана в него, да е държавна, тъй като
посочените в него правни основания не са от категорията обуславящи
сградата да стане собственост на държавата.
Съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗМПВВППРБ „Територията и П.та
инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт, с изключение на
инфраструктурата за достъп, може да бъде собственост на държавата, на
общините, на физически и юридически лица, т.е. необходимо е да се изясни,
4
дали сочените Заповед РД-14-05-05/25.07.2002 г. на МТС, РМС
№583/06.07.2009 г. и писмо вх. № 11-00-3/28.03.2014г. са доказателства за
придобиване на имота от Държавата.
Съдът приема, че Заповед РД-14-05-05/25.07.2002г. на МТС не е
доказателство за собственост, тъй като в описа към Протокола за предаване и
приемане на обектите в изпълнение на заповедта, тази сграда не съществува.
РМС №583/06.07.2009 г. не касае въпросната сграда. По аналогичен начин
съдът приема че писмо вх. № 11-00-3/28.03.2014 г., както е посочено по-горе
сочи доказателство за държавна собственост за друг имот - Склад № 6,
записана в Акт № 3225/20.05.1966г., а не за сграда с идентификатор
63427.2.5688.2.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният
иск е доказан по своето основание и следва да бъде уважен.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 30,00 лева
платена д.т. за образуване на делото.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Акт №5471/28.04.2014г. на
Областен управител на Област Русе за поправка на АПДС №4664/10.08.2009г.
и АПДС №4664/10.08.2009г. на Областен управител на Област Русе в частта
за имот - сграда с идентификатор 63427.2.5688.2., като ЗАЛИЧАВА
вписаното обстоятелството, че имот идентификатор 63427.2.5688.2 е
държавна собственост.
ОСЪЖДА Областен управител на Област Русе да заплати на Б. Г. Н. с
ЕГН:********** сумата от 30,00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5