№ 1551
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20251000501946 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2302 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 13505/2023 г.
от Софийски градски съд е осъдил ответника - Прокуратурата на Република
България да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК,
по сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Сливен,
производството по което е частично прекратено с постановление от 04.08.2023
г. на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен, ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2023 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати адвокатско възнаграждение
на адвокат Ц. М. от АК Сливен, като процесуален представител на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 800 лв.
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. Д. К.,
ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /5 000 лв./ до пълния предявен размер от 50 000 лева,
с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от незаконното обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск от
50 000 лева.
Моли съда да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение на
неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли да
се отмени изцяло атакуваното решение и вместо това да се отхвърлят изцяло
предявените искове.
При условията на евентуалност моли да се намали обезщетението за
неимуществени вреди, като се отчете обстоятелството, че чуждестранен
наказателен съд с присъда е осъдил ищеца по повдигнато обвинение за трафик
на хора с цел проституиране или други форми на сексуална експлоатация, за
което му е било наложено наказание от седем години лишаване от свобода,
което е търпял в периода на повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3 от НК.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
2
Ищецът – В. Д. К., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
26.02.2018 г. с постановление на следовател в СО при Специализираната
прокуратура е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за
извършено с користна цел престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във
вр. с ал. 2 НК, включващо престъпление по чл. 159б. от НК и престъпление по
чл. 253 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
десет години.
Със същото постановление ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено при условията на продължавана престъпна дейност с две деяния, в
съучастие вторично престъпление по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2 и т.
2 във вр. с ал. 2, п. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК.
Ищецът твърди още, че:
- със същото постановление му е била взета мярка за нетклонение
„парична гаранция“, в размер на сумата от 20 000 лева, която е обжалвал и е
била намалена на сумата от 10 000 лв.;
- прокурор при Окръжна прокуратура Сливен на 04.08.2023 г. с
постановление е прекратил наказателното производство /частично/ за
извършено престъпление по чл. 321 НК;
- наказателното преследване за това престъпление е продължило около
три години и осем месеца, което е станало обществено известно с
отрязяването му в местни и централни медии;
- наказателното преследване се е отразило неблагоприятно на неговото
физическо и психическо здраве, на неговото добро име в обществото; в
контактите с неговите приятели;
- с решение № 603/19.07.2023 г., постановено по гр. дело № 758/2023 г.
от Районен съд Сливен е прекратен гражданския му брак със съпругата, пак по
същите причини, а баща му, който също е бил привлечен като обвиняем,
вследствие на силното притеснение от воденото дело е починал на 15.09.2020
г.;
С предявените искове поискал осъждането на ответника да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на
постановлението на прокурора за частичното прекратяване на наказателното
производство за престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК.
3
Поискал ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от НК.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 38/, с който оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените
вреди от воденото наказателно преследване.
При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение
за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи
значение при определяне на неговия размер, като осъждането на ищеца от
чуждестранен съд с наложено наказание лишаване от свобода за трафик на
хора с цел проституиране или други форми на сексуална експлоатация.
Оспорил искането за присъждането на законната лихва, предвид
непосочената дата на влизане в сила на прекратителното постановление.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на
26.02.2018 г. с постановление на следовател в СО при Специализираната
прокуратура е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за това,
че в периода от м. януари 2012г. до 27.09.2016г., на територията на страната - в
гр. Сливен, в Кралство Белгия и Кралство Нидерландия е участвал в
организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по
чл. 253 НК и по чл. 159б НК и групата е създадена с користна цел –
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК.
Отделно от това, разследващият орган със същото постановление е
привлякъл ищеца като обвиняем за извършено при условията на продължавана
престъпна дейност, в съучастие и с две деяния вторично престъпление по чл.
253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2 и т. 2 във вр. с ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
На ищеца, като обвиняем е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“, в размер на сумата от 20 000 лева.
4
Ответникът не оспорва твърдението, че обвиняемият е обжалвал
размера на паричната гаранция, който е бил намален на сумата от 10 000 лв.
Прокурор при Окръжна прокуратура Сливен с постановление на
04.08.2023 г. е прекратил наказателното производство /частично/ за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК.
Наказателното преследване придължава да е висящо за престъплението
по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2 и т. 2 във вр. с ал. 2, п. 3 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
С решение № 603/19.07.2023 г., постановено по гр. дело № 758/2023 г. от
Районен съд Сливен е прекратен гражданският брак на ищеца с неговата
съпруга.
Прекратяването на брака е по реда на чл. 49 от СК със споразумение, без
да се изследва въпросът за вината на съпрузите.
Воденото наказателно преследване не е посочено в решението, като
обстоятелство, довело да прекратяването на гражданския брак.
По делото е приложено постановлението за частично прекратяване на
наказателното преследване за участие в организирана престъпна група.
В мотивите е посочено, че с присъда № 3808 от 04.10.2017 г.,
постановена от първоинстанционен съд в Антверпен, изменена с решение №
С/113/01.02.2018 г. на Въззивен съд в Антверпен на ищеца В. Д. К., ЕГН
********** е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 /седем/
години и парична глоба, в размер на 360 000 евро за престъпление – трафик на
хора, а именно - прехвърляне, осигуряване на подслон, настаняване на лица,
поемане или прехвърляне на контрол върху тях с цел експлоатиране на лицата
за проституция или други форми на сексуална експлоатация.
Приложеното свидетелство за съдимост на ищеца В. Д. К., ЕГН
********** /л. 43/ установява, че с осъдителна присъда № 57/20.09.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 948/2019 г. от Окръжен съд Бургас, влязла в сила на
08.10.2019 г., по реда на чл. 463 от НПК е призната присъдата на
чуждестрания съд за изпълнение, тъй като престъпната дейност на ищеца в
Кралство Белгия съответства на престъплението по чл. 159г. от НК.
Българският наказателен съд определил „строг“ режим на изпълнение на
наказанието седем години лишаване от свобода, като приспаднал срока на
5
предварителното задържане, както и срока, в който осъденият е бил задържан
в различни учреждения на територията на Кралство Белгия.
Наказанието е изтърпяно на 26.02.2021 г., като е зачетен срокът на
работа и условното предсрочно освобождаване с изпитателен срок от 2
години, два месеца и 7 дни.
Приложената справка на л. 44 установява висящото наказателно
преследване по отношение на ищеца за престъплението по чл. 253, ал. 4 от
НК.
От мотивите на постановлението за частично прекратяване на
наказателното преследване се установява, че съдилища в Кралство Белгия са
постановили влезли в сила присъди по отношение на двама български
граждани, един от които е брат на ищеца /Б. Д. К./, като престъпната им
дейност е също трафик на хора с цел проституиране или сексуална
експлоатация.
Бащата на ищеца също е имал качеството на обвиняем, наред с ищеца за
престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК, но е починал и производството по
отношение на него е прекратено.
В първата инстанция е разпитан свидетел, посочен от ищеца за да
установи неблагоприятните последици за физическото и психическо здраве от
повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група.
Въззивният съд не кредитира показанията на този свидетел, който
очевидно притежава правна култура с дадените от него квалификаци за
повдигнати обвинения на ищеца за „трафик“ и за „пране на пари“, относно
твърдените от него вреди, претърпени от ищеца, последица от обвинението за
участие в организирана престъпна група, създадена с користната цел.
По настоящото дело няма доказателства, представени от ищеца за това,
каква степен на образование има; продължителността на неговия
осигурителен и трудов стаж, ако такъв има; за това, какво е неговото
материално състояние.
По отношение на постановлението за частичното прекратяване на
наказателното преследване:
Постановлението по правило подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването.
Постановлението е връчено на В. К. на 14.08.2023 г.
6
Срокът за обжалване е изтекъл в 24:00 часа на 21.08.2023 г.
Постановлението е в сила от 00:00 часа на 22.08.2023 г., поради което
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е влязло в сила на
14.08.2023г. и е присъдил законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 14.08.2023 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените ищеца и
от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до основателността
на предявените искове, а при тяхната основателност до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК, което е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и визира вторичното престъпление по
чл. 253 от НК, което също е тежко.
Наказателно преследване по отношение на ищеца с квалифициращите
признаци – участие в организирана престъпна група и извършването на
деянията с користна цел е продължило от 26.02.2018 г. до 22.08.2023 г.
В този период ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за срок
от седем години в затвор на територията на Р. България, наложено с присъда
на чуждестранен наказателен съд, която по реда на чл. 463 от НПК е призната
от български съд за изпълнение.
7
По отношение на ищеца е била взета само една мярка за неотклонение –
парична гаранция.
По отношение на ищеца няма доказателства да е била наложена мярка
на процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната без
разрешението на прокурора или на съда“.
Наказателното преследване е било медийно отразявано, но е поднесена
достоверна информация на българските граждани за престъпната дейност, за
която ищецът е бил осъден - трафик на хора с цел проституиране и сексуална
експлоатация.
Изнесената в медиите информация разкрива, че предмет на изземване са
колосални парични суми в различни чуждестранни валути – 142 хиляди евро,
48 000 лева и отделно долари и паунди.
Наказателното преследване се е осъществило само в досъдебната фаза, в
която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и
решаване.
Осъществяването на посочената процесуална функция от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те
са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и отсъстващи
данни за степен на завършено образование;
8
- отсъстващи данни за трудов и исигурителен стаж;
- наличие на доказателства за осъждането на ищеца от чуждестранен съд
и признаването на постановена осъдителна присъда, като наказанието е
изтърпяно в български затвор по време на воденото наказателно преследване
за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК;
- по отношение на ищеца са снети квалифициращите признака за
участие в организирана престъпна група и користната цел, но наказателното
прозводство продължава да е висящо по вторичното престъпление по чл. 253,
ал. 4 от НК, което също е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване за престъплението
по чл. 321 от НК, в който срок ищецът е търпял наказанието лишаване от
свбода за трафик на хора;
- по отношение на ищеца е била взета само мярка за неотклонение
„парична гаранция“;
- няма доказателства наказателното преследване да е препятствало
развитието на ищеца в професионален и образователен план;
- по отношение на ищеца не е била наложена мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на
прокурора или на съда“;
- наказателното преследване е било медийно отрязявано, но изнесената
информация е достоверна и се отнася до престъпната дейност на ищеца, за
която е изтърпял наказанието лишаване от свбода за срок от седем годзини – за
трафик на хора с цел сексуална експлоатация;
- наказателното преследване за престъпление по чл. 321 от НК не е
повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, а
вредите са обичайните, които съпътстват всяко едно наказателно преследване;
- множеството обвиняеми и правна сложност са предопределили един
разумен срок на продължителност на наказателното производство;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
ищецът има право, вследствие на незаконното обвинение за първичното
престъпление по чл. 321 от НК, възлиза на сумата от 500 /петстотин/ лева,
който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот.
9
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение е основателен до размер на сумата от 500
лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 50 000 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главния
иск и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
Постановлението за частичното прекратяване на наказателното
производство по отношение на престъплението по чл. 321 от НК е влязло в
сила на 22.08.2023 г.
Ищецът е поискал да се присъди законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на това постановление.
Първоинстанционният съд е формирал неправилен извод за датата,
считано от която следва да се присъди законната лихва.
Законната лихва се дължи, считано от 22.08.2023 г.
Искът е неоснователен за периода от 14.08.2023 г. до 22.08.2023 г.
включително.
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
жалбата, подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
законната лихва върху обезщетенето за неимвуществени вреди, за периода от
14.08.2023 до 22.08.2023 г.;
10
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на
ищеца, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 22.08.2023 г., за разликата над сумата от 500 /петстотин/
лева до размер на сумата от 5 000 лева и вместо това да се отхвърли главния
иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2023 г., до размер на сумата от 500 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 22.08.2023 г., за разликата над сумата от
5 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, на основание чл. 38,ал. 2 от ЗАдв.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2302 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. №
13505/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника - Прокуратурата на Република България да заплати на В. Д. К., ЕГН
**********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, претърпени от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т.
2 във вр. с ал. 2 от НК, по сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна
11
прокуратура Сливен, производството, което е частично прекратено с
постановление от 04.08.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен,
за периода от 14.08.2023 г. до 22.08.2023 г.
ОТМЕНЯ решение № 2302 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. №
13505/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника - Прокуратурата на Република България да заплати на В. Д. К., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, по сл.д. №
25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Сливен,
производството, по което е частично прекратено с постановление от
04.08.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен, ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2023 г., за разликата над сумата от 500
/петстотин/ лева до размер на сумата от 5 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. К., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България главен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, по сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО
при Окръжна прокуратура Сливен, производството, по което е частично
прекратено с постановление от 04.08.2023 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура Сливен, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2023 г., за
разликата над сумата от 500 /петстотин/ лева до размер на сумата от 5 000
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2302 от 15.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 13505/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника - Прокуратурата на Република България да заплати на В. Д. К., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетенето
за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, по сл.д. №
25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Сливен,
производството, което е частично прекратено с постановление от 04.08.2023 г.
на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен, ведно със законната лихва,
считано от 22.08.2023 г., до размер на сумата от 500 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2302 от 15.04.2025 г., постановено по
12
гр.д. № 13505/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от В. Д. К., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България главен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, имащ за
предмет обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с
ал. 2 от НК, по сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура
Сливен, производството, по което е частично прекратено с постановление от
04.08.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен, ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2023 г., за разликата над сумата от 5 000
лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 2302 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. №
13505/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника - Прокуратурата на Република България да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокат Ц. М. от АК Сливен, като процесуален
представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата
от 800 лв.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13