№ 1801
гр. Варна, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110113228 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено
между страните, че М. Г. М. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик,
бл.53, вх. 1, ап. 2 дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна,
сумите както следва: сумата от 1887,25 лева - представляваща главница за служебно
начислено количество В и К услуги на осн. чл. 34а, ал.5 вр. чл.11, ал. 5 от Наредба №
4/14.09.2004г. по партида с абонатен №1702824, дължима за периода от 22.01.2019 г. до
17.02.2021 г. и обезщетение за забава върху горната главница в размер на 228,01 лева,
начислено за периода 21.02.2019г. до 18.02.2021г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3581/22.07.2021г. по ч.гр.д.
№10260/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 13.07.2021г. до окончателното й
изплащане.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното
производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик, бл.53, вх. 1, ап. 2. Ползваните ВиК услуги се отчитат
по партида с абонатен №1702824. Позовава се, че на абоната е начислена служебно сумата
от 1887,25 лева - за В и К услуги за периода от 22.01.2019 г. до 17.02.2021 г. Служебното
начисление е извършено на осн. чл. 39, ал.5, т.1 вр.ал. 6 от Наредба № 4 на МРРБ, поради
неизпълнение на задължение на абоната да осигури метрологично точен водомер. По този
начин ищцовата страна е възпрепятствана да отчита реалното потребление. Сочи се, че
потреблението е определено по 5 куб.м на 4 живущи в обекта, като на всяко тримесечие се
завишава с 1 куб.м. за всеки обитател. Поради неиздължаване на падежа, операторът е
начислил и лихва за забава в размер на 228,01 лева. Поради неплащане на горните суми,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
10260/2021г. по описа на ВРС. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата
претенция така, както е била заявена.
1
В изложението си по същество на спора настоява за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва. Сочи, че от години ищцото дружество служебно начислява потребление, без да се
извършва действително посещение на адреса. Оспорва броя на живущите на база, на който е
извършено служебното начисление. Поддържа, че от 2018г. до 2019г. на адреса,
представляващ обект на потребление са живели 3 човека, след 2019г. адресът е необитаем.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
По същество настоява за отхвърляне на иска. Поддържа, че в хода на производството
не е установено основанието за прилагане на служебен отчет, както и че за процесния
период обектът на потребление е необитаем. Поддържа, че лицата, адресно регистрирани на
един обект не живеят непременно там, още повече прекратяване на адресната регистрация
изисква редица действия извън волята на дерегистриращия се. Поддържа, че методиката, въз
основа на която е извършено начисляването визира фактически пребиваващи на адреса, а не
адресно регистрирани там лица.
С реплика ищецът обосновава, че в ОУ на оператора е предвиден ред за временно
преустановяване ползването на ВиК услуга, като в случая такова заявление не е
регистрирано.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
По делото е присъединено ч.гр.д. №10260/2021г. по описа на ВРС, 46-ри състав, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение №3581/22.07.2021 г. като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги за периода 22.01.2019 г. до 17.02.2021 г.по
смисъла на чл. 2 от ОУ на ищцовия оператор като титуляр на абонатен номер № 1702824.
Спорен по делото е въпроса относно наличието на елементите от фактическия състав,
пораждащ основанието за начисляване на ВиК услуги по корекционна процедура.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи основанието за притезанието
си, го основава на служебното начисление, извършено на осн. чл. 39, ал.5, т.1 вр.ал. 6 от
Наредба № 4 /14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (по-нататък Наредбата).
Съгл. чл. 34а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата потребителят следва за своя сметка на да
инициира периодични проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, през срок
от 10 години. Съгл. ал. 5 на чл. 34а когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. На основание чл. 39, ал. 6, .т 1 от Наредбата за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода
да се заплаща, по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, а съгл. ал. 6 до поставянето на индивидуални водомери в сгради -
етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки
обитател.
От приложеното по делото уведомително писмо № **********/24.06.2015г. (л. 47) се
2
установява, че длъжностно лице при оператора е установило непроверен по смисъл на чл.
34а от Наредбата водомер, като е уведомило потребителя за необходимостта да предприеме
метрологична проверка във връзка изтеклата валидност на средството. Уведомителното
писмо е подписано от потребителя М.М., поради което освен с формална доказателствена
сила, документът се ползва и с материална такава относно съдържащия се неизгоден за
потребителя факт на уведомяването му за изтекла метрологична годност на средството за
измерване. Ответникът не е твърдял по делото в срока по чл. 34а, ал. 5 от Наредбата да е
изпълнил задължението си да инициира проверката за метрологична годност на
измервателният уред, който е негова собственост. Ето защо и предвид липсата на насрещно
твърдение на ответницата, съответно на ангажирани доказателства, че водомера е бил
подложен на проверка, респективно че е бил метрологично годен през процесния период, то
следва извода, че са налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на
потребление. Тук е мястото да се посочи, че доводите на ответницата, че длъжностни лица
при оператора начисляват потребление без да посетят обекта на потребление, са
неоснователни. От цитираната по –горе нормативна уредба става ясно, че реален отчет за
потреблението може да се извършва само при изправно средство за измерване, каквото не е
процесното. При изтекла метрология и приравнените хипотези на липсващо средство за
измерване, операторът чрез служителите си не може да извършва посещения за отчитане, а
начисляване на потреблението става по уредената от закона и ОУ алтернативна
корекционна процедура.
В заключение съдът приема, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.39, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г., съответно, че ищцовото
дружество е разполагало с правото да начислява потребление през процесния период по не
по-малко от 5 м³ вода месечно за всеки обитател. Ответникът е оспорил имотът да е обиван
от четири лица за периода. Съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства в
съвкупност се установява, че имотът е обитават от четири лица. На първо място от
показанията на свидетеля Ана Иванова Митева, които съдът кредитира като преки и
убедителни се установява, че свидетелят като служител на ищеца е събрала от съседи данни
за броя на обитателите на обекта. Показанията на свидетеля кореспондират на справка,
постъпила от Община Варна (л. 53) с данни за адресно регистрираните лица на адрес в
гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 53, ал. 1, ап. 2 за периода 22.01.2019г. до
17.02.2021г. От справката е видно, че по постоянен адрес са регистрирани лицата Мариян
Георгиева М., Любомир Мариус Михов, Александър Мариус Михов и Мариус Желев
Михов, починал на 7.12. 2021г. Съдът намира, че тези данни в съвкупност могат да
обосноват, че адресът е обитаван от четирима души за периода. Задължението за
деклариране на постоянен адрес е законово закрепено в разпоредбата на чл. 90 от ЗГР,
съответно лицата са длъжни да декларират и промяна в тези обстоятелства. В
действителност често адресът, на който едно лице е адресно регистрирано не съвпада с
адреса на фактическото пребиваване. В действителност разпоредбата на чл. 39, ал. 6, .т 1 от
Наредбата визира фактически живеещи на адреса на потребление лица. Адресната
регистрация, обаче служи за индиция относно броя на лицата, които обитават постоянно
имота и когато / както е случая/ тези данни допълнително се подкрепят от гласни
доказателства, факта следва да се счита за доказан. Потребителят е разполагал с възможност
да декларира пред оператора броя на живущите на адреса, както и да поиска с нарочно
писмено заявление прекъсването или преустановяването на ВиК услуги по реда на чл. 41 от
ОУ, в случай че не обитава адреса, както се твърди по делото. След като потребителят не е
използвал тези възможности, същият не може да се позовава на собствената си
неизправност, за да отрече отговорността си.
Показанията на водения от ответника свидетел Елена Златева относно броя на
лицата, живущи на адреса на потребление не се кредитират от съда. На първо място
посредством тези показания се цели да се установи отрицателния факт, че адреса на
3
потребление е необитаем. На следващо място обстоятелството, че семейството на
ответницата е обитавало къща в с. Малко Ботево не значи априори, че не е обитавало
апартамента в гр.Варна, който свидетелката е посетила еднократно, още повече както стана
ясно от тези показания г-жа М. има адвокатска практика в града. На следващо място
показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви. От една страна свидетелят
изнася, че от коледа на 2018г. семейството не живее в апартамента, а от друга сочи, че един
от синовете на ответницата е живял там преди да се роди детето му, което към днешна дата е
на година и половина.
Относно конкретния размер на задълженото по абонатен №1702824, при
съобразяване на изложените по-горе мотиви и липсата на спор, че задълженито е правилно
остойностено за четирима обитатели / съгл. приетото за безспорно с протоколно
определение от 10.02.2022г. на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК /, съдът намира, иска за
доказан в претендираните размери.
С оглед основателността на главния иск, следва да се уважи и акцесорната претенция.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР
№4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца деловодни разноски и ю.к.възнаграждение за заповедното производство в
размер на 92.31 лева.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в
исковото производство размер на 150 лева, съобразно фактическата и правна сложност на
делото и процесуалната активност на представители. На ищеца се следва и държавна такса
за исковото производство в размер на 83.18 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че М. Г. М. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик, бл.53, вх. 1, ап. 2 дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33
сумите както следва: сумата от 1887,25 лева - представляваща главница за служебно
начислено количество В и К услуги на осн. чл. 34а, ал.5 вр. чл.11, ал. 5 от Наредба №
4/14.09.2004г. по партида с абонатен №1702824, дължима за периода от 22.01.2019 г. до
17.02.2021 г. и обезщетение за забава върху горната главница в размер на 228,01 лева,
начислено за периода 21.02.2019г. до 18.02.2021г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3581/22.07.2021г. по ч.гр.д.
№10260/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 13.07.2021г. до окончателното й
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. Г. М. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик,
бл.53, вх. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 сумата от 92.31
лева., представляваща сторените в заповедното производство съдебно - деловодни разноски
и сумата от 233.18 лева – разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5