№ 39529
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110116573 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба с вх. № 101043/21.03.2025 г. /уточнена с молба с
вх. № 125560/09.04.2025 г. и молба с вх. № 125587/09.04.2025 г./ на В. В. И., В. Н. И. и А. В.
И. срещу „................“ АД.
С Разпореждане № 54636/01.04.2025 г. съдът е дал указания на ищците да обосноват
правния си интерес от предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сума в общ размер на 13 604.16 лв. С молба с вх. № 125560/09.04.2025
г. и молба с вх. № 125587/09.04.2025 г. ищците посочват, че при отхвърляне на предявените
от тях инцидентни установителни искове дължимата от тях сума по договора от 27.12.2016 г.
би била в размер на 19 500 лв., респ. на връщане от ответника като платена без основание
по този договор би подлежала именно сумата от 13 604.16 лв., от която всеки ищец
претендира по 4 534.72 лв. При тези твърдения съдът намира, че ищците не сочат различно
основание на евентуалните осъдителни искове, т.е. различен правопораждащ юридически
факт. Посоченото от тях означава единствено, че ако инцидентните установителни искове
бъдат отхвърлени, главните осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за по-голямата сума
биха подлежали на частично уважаване /в случай че бъдат доказани всички елементи от
фактическия състав/, т.е. по тях би се постигнал резултат, идентичен на този, който ищците
целят с евентуалните осъдителни искове, а това сочи на липсата на правен интерес от
тяхното предявяване. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове за сума в общ размер на 13 604.16 лв., респ. за
сумата от по 4 534.72 лв. за всеки ищец, поради което производството следва да бъде
частично прекратено по отношение на тях.
Подадена е от същите ищци срещу същия ответник и втора искова молба /уточнена с
молба с вх. № 125560/09.04.2025 г. и молба с вх. № 125587/09.04.2025 г./, с която те са
предявили срещу него инцидентни установителни искове. Съдът намира, че инцидентните
искове са предявени в срока по чл. 212 ГПК. Изходът на делото по главните искове частично
зависи от основателността или неоснователността на инцидентните искове, доколкото по
главните искове се поддържа, че сумата от 3 237.93 лв., представляваща неплатени
задължения по предходно сключен договор от 28.10.2015 г., които ответникът е включил в
главницата по договора от 27.12.2016 г., изобщо не се дължи на ответника поради
нищожност на договора от 28.10.2015 г. Ето защо съдът намира, че са налице предвидените в
чл. 212 ГПК предпоставки за приемане на инцидентните искове за съвместно разглеждане.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „................“ АД е подал отговор на исковите
молби.
Подадени са от ищците становище с вх. № 279084/20.08.2025 г. и становище с вх. №
281171/22.08.2025 г., с които изразяват становище по отговора на исковите молби.
Съдът след извършена служебна справка в ЕИСС по повод твърдението на ответника
констатира, че ищците са завели гр. д. № 20602/2025 г. по описа на СРС, 82 състав, по което
са предявили срещу него осъдителни искове за връщане на платени без основание суми по
приложение към договора от 28.10.2015 г. Въпреки това не се налага даването на указания за
отстраняване на нередовности в исковата молба по чл. 212 ГПК, тъй като с вече
депозираните уточнителни молби ищците изрично са посочили, че револвиращият кредит не
е включен към главницата по договора от 28.10.2015 г., от което следва, че предмет на
инцидентните установителни искове е само заемното правоотношение по основния договор
– този от 28.10.2015 г., както се поддържа и в подаденото от тях становище с вх. №
281171/22.08.2025 г.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, респ. следва да се приемат като писмени
доказателства, с изключение на представената от ищците справка от ЦКР към БНБ, която не
е представена в цялост, поради което по отношение на нея следва да им бъдат дадени
указания по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК.
На отхвърляне подлежи искането на ищците по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на
ответника да представи договора от 28.10.2015 г., договора от 13.04.2016 г. и договора от
27.12.2016 г. ведно с погасителен план и общи условия към първия и третия, защото
документите вече са представени по делото: една част – от ищците, а друга част – от
ответника. Липсва каквато и да е необходимост от задължаването му да ги представи в
оригинал – първо, искането по чл. 183, ал. 1 ГПК не корелира на направени от ищците
оспорвания на документите, за направата на каквито съдът счита, че не е необходимо по
делото да са представени техните оригинали, поради което искането е бланкетно, и второ, не
е поискана от страните такава експертиза, чието извършване да налага наличието по делото
на оригинални документи.
Искането на ищците за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично
основателно – по задачи от т. 1.2. до т. 1.5. от доказателствената част на исковата молба по
главните искове и по задачи от т. 1.1. до т. 1.4. от доказателствената част на исковата молба
по чл. 212 ГПК, защото само те са едновременно допустими, относими към предмета на
доказване и необходими за изясняване на делото. Отговорите на задача № 1.1. и задача №
1.6. към исковата молба по главните искове и на задача № 1.5. към исковата молба по чл. 212
ГПК не изискват специални знания на вещо лице, поради което ищцовото искане в тази част
следва да бъде оставено без уважение. Частично основателно е и искането на ответника за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза по неговите задачи – за всички задачи без
последната, която не подлежи на доказване чрез експертиза. Следва да бъде допуснат и
въпросът на ищците, поставен на стр. 12 от становище с вх. № 281171/22.08.2025 г.,
доколкото има връзка с една от допуснатите на ответника задачи. В предмета на
експертизата следва да бъде включена и служебно поставена от съда задача.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 16573/2025 г. по описа на СРС,
2
ІІІ ГО, 85 състав – в частта по предявените от В. В. И., В. Н. И. и А. В. И. срещу
„................“ АД евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сумата от по 4 534.72 лв., платена без
основание по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ................/27.12.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от В.
В. И., В. Н. И. и А. В. И. срещу „................“ АД инцидентни установителни искове.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. от 10:35 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищците
– препис и от отговора на исковите молби и приложенията към него, а на ответника –
преписи и от становище с вх. № 279084/20.08.2025 г. и становище с вх. № 281171/22.08.2025
г.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото с изключение на справка от ЦКР към БНБ, по отношение на която УКАЗВА на
ищците, че следва най-късно в първото открито заседание да я представят в цялост в
заверен препис ведно с 1 бр. препис за ответника, като в противен случай тя няма да бъде
приета като писмено доказателство.
УКАЗВА на ищците, че описаните в становище с вх. № 279084/20.08.2025 г. /стр. 8 и
стр. 9/ копия на вноски бележки за платени суми на каса на „............“ и справка от ЦКР към
БНБ не са фактически представени.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищците по чл. 190, ал. 1
ГПК и чл. 183, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: задачите по т. 1.2,
1.3., 1.4. и 1.5. от доказателствената част на искова молба с вх. № 101043/21.03.2025 г.;
задачите по т. 1.1., т. 1.2., т. 1.3. и т. 1.4. от доказателствената част на исковата молба по чл.
212 ГПК; всички посочени в отговора на исковата молба задачи без последната; задачата на
ищците на стр. 12 от становище с вх. № 281171/22.08.2025 г.; по следната задача: „Какви
плащания /по размер и дата/ е извършил и какви по вид и размер непогасени задължения е
имал кредитополучателят по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
............28.10.2015 г. преди сключването на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
................/27.12.2016 г.?“, при депозит в размер на 800 лв. /400 лв. – от ищците, и 400 лв. – от
ответника/, вносим от страните в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните по отношение на
другите поставени от тях задачи.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П, със специалност: счетоводство, която ДА СЕ
ПРИЗОВЕ незабавно.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне в срок на документи за внесени
депозити възнаграждението за съдебно-счетоводната експертиза ще бъде събрано от тях
принудително по реда на чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави
всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
3
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което
следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на
необходимата информация и на достъп до счетоводството от ответника да не става причина
за неизготвяне на експертизата и за отлагане на делото.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1 седмица
преди датата на откритото заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от В. В. И., В. Н. И. и А. В. И. срещу „................“ АД при условията на
субективно активно и обективно кумулативно съединяване следните искове: отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че всеки ищец не дължи на ответника по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
................/27.12.2016 г., както следва: сумата от по 6 500 лв. – главница; сумата от по 166.67
лв. – такса „ангажимент“; осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сумата от по 5 614.03 лв. – платена без
основание сума по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ................/27.12.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 21.03.2025 г. до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че между техния наследодател Д. К. И.. – в качеството на
кредитополучател, и „.............“ ЕАД, чийто правоприемник е ответникът – в качеството на
кредитор, е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ................/27.12.2016 г. за
сумата от 20 000 лв. при посочени ГПР в размер на 18.49 % и фиксиран лихвен процент в
размер на 16.40 %, като общата дължима от кредитополучателя сума възлиза на 40 953.60
лв. и подлежи на връщане на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 341.28 лв.
Сочат, че главницата от 20 000 лв. е формирана като сбор от следните суми: 3 237.93 лв.,
дължима по предходно сключен между същите страни Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-............../28.10.2015 г., която е прихваната от кредитора; 500 лв. – еднократна
такса „ангажимент“, която е удържана при сключването на договора от 27.12.2016 г.;
16 262.07 лв. – преведената на кредитополучателя чиста заемна сума. Акцентират, че
въпреки наименованието на договора със сключването му между страните не е възникнало
правоотношение по издаване и ползване на кредитна карта, доколкото заемната сума не е
уговорено да се ползва като револвиращ потребителски кредит. Релевират възражение за
нищожност на процесния договор за кредит. Възразяват, че не е изпълнено условието на чл.
10, ал. 1 ЗПК договорът да бъде изготвен с шрифт, не по-малък от 12. Считат, че в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е посочен неверен размер на ГЛП, не са посочени
условията за неговото прилагане и липсва уточнение на базата, върху която се начислява.
Сочат, че договорът е сключен в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради посочване в
него на неверен размер на ГПР и непосочване на допусканията и компонентите, взети
предвид при изчисляването му, поради което е неясно дали е отчетен друг разход по кредита
освен възнаградителната лихва. Оспорват като нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК
клаузата на чл. 2 от договора, с която е уговорена еднократна такса „ангажимент“ в размер
на 500 лв., доколкото със същата се цели заобикаляне на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като таксата касае усвояването на кредита. Считат, че нейната нищожността променя
уговорения от страните лихвен процент и от фиксиран го превръща в променлив, от което
следва, че са нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, изискваща в договора да е
посочена методиката за изчисление на променливия лихвен процент, и на чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК относно погасителния план. Излагат, че процесният договор е сключен при явна
4
неравнопоставеност между страните по него, израз на която е това, че съгласно
приложимите общи условия правото на кредитополучателя да погаси предсрочно
задълженията си е предпоставено от отправяне на писмено предизвестие до кредитора и
сключване с него на споразумение, в което се определя остатъкът от дължимата сума, а
същевременно според общите условия кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане на две или повече погасителни вноски, без да е
необходимо отправяне на предизвестие до длъжника. С оглед недействителността на
договора считат, че съгласно чл. 23 ЗПК дължат единствено чистата стойност на кредита,
която според тях възлиза на 16 262.07 лв. В тази връзка възразяват, че сумата от 3 237.93 лв.,
включена в размера на главницата по договора от 27.12.2016 г., е недължима, защото не е
била фактическа предоставена от кредитора на кредитополучателя, като поддържат, че не
дължат на ответника и таксата „ангажимент“ в размер на 500 лв. Твърдят, че са платили по
договора сума в общ размер на 33 104.16 лв., представляваща сбор от 97 месечни
погасителни вноски, всяка в размер от 341.28 лв., и по този начин са погасили чрез плащане
действително дължимата главница в размер на 16 262.07 лв. Сочат, че като законни
наследници на кредитополучателя по процесния договор имат правен интерес от
установяването, че всеки от тях не дължи на ответника сумата от по 6 500 лв.,
представляваща припадаща се на наследствения му дял част от главницата в общ размер на
19 500 лв., както и сумата от по 166.67 лв., представляваща припадаща се на наследствения
му дял част от таксата „ангажимент“ в общ размер на 500 лв. Излагат, че сумата от 16 842.09
лв., представляваща разликата между общия размер на платеното по договора от 27.12.2016
г. и действително дължимата главница, подлежи на връщане като платена при начална липса
на основание поради нищожността на този договор, като съобразно наследствените им
квоти на всеки от тях се дължи сумата от по 5 614.03 лв. Евентуално молят, ако съдът
приеме, че сумата от 3 237.93 лв. подлежи на връщане към главницата по договора от
27.12.2016 г., да съобрази, че тя също е погасена чрез плащане, като считат, че в този случай
ответникът следва да им върне надплатената сума в общ размер на 13 604.16 лв.,
представляваща разликата между общия размер на платеното от тях по този договор и
дължимата главница от 19 500 лв., като съобразно наследствените им дялове на всеки от тях
се дължи сумата от по 4 534.72 лв.
Предявени са от В. В. И., В. Н. И. и А. В. И. срещу „................“ АД субективно
активно съединени инцидентни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-............../28.10.2015 г. поради противоречие на закона.
Ищците твърдят, че между техния наследодател Д. К. И.. – в качеството на
кредитополучател, и „.............“ ЕАД, чийто правоприемник е ответникът – в качеството на
кредитор, е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ............28.10.2015 г. за
сумата от 4 000 лв. при посочени ГПР в размер на 36.56 % и фиксиран лихвен процент в
размер на 29.23 %, като общата дължима от кредитополучателя сума възлиза на 7 586.04 лв.
и подлежи на връщане на 44 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 172.41 лв.
Излагат, че посочената в договора главница от 4 000 лв. представлява сбор от сумата от 2
874.40 лв., която единствено е преведена на кредитополучателя, от застрахователна премия в
размер на 985.60 лв. и от такса „ангажимент“ в размер на 140 лв., като последните две са
удържани от кредитора още при сключването на договора. Акцентират, че въпреки
наименованието на договора със сключването му между страните не е възникнало
правоотношение по издаване и ползване на кредитна карта, доколкото отпуснатата по
договора сума не е уговорено да се ползва като револвиращ потребителски кредит.
Релевират възражение за нищожност на договора. Възразяват, че не е изпълнено условието
на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът да бъде изготвен с шрифт, не по-малък от 12. Считат, че
5
изискванията за форма на ЗПК следва да се прилагат и относно свързаните с договора за
кредит договори по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗПК, какъвто е застрахователният, доколкото
застрахователната премия обезпечава заемното правоотношение. Излагат, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото е посочен в договора за кредит неверен размер
на ГЛП, не са посочени условията за неговото прилагане и липсва уточнение на базата,
върху която се начислява. Считат, че договорът е нищожен и като противоречащ на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК поради посочване в него на неверен размер на ГПР и непосочване на
допусканията и компонентите, взети предвид при изчисляването му. Поддържат, че
застрахователната премия представлява разход, който подлежи на включване в ГПР, а
невключването му в последния води до противоречие на договора не само с разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но и с тази на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорват като нищожна съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК клаузата на чл. 2 от договора, с която е уговорена такса „ангажимент“ в размер
на 140 лв., доколкото със същата се цели заобикаляне на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
защото таксата на практика е за действия по усвояване на кредита. Считат, че нищожността
на тази клауза превръща фиксирания лихвен процент в променлив такъв, от което следва, че
са нарушени и разпоредбите на ч. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, изискваща в договора да е посочена
методиката за изчисление на променливия лихвен процент, и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК
относно погасителния план. Излагат, че процесният договор е сключен при явна
неравнопоставеност между страните по него, израз на която е това, че съгласно
приложимите общи условия правото на кредитополучателя да погаси предсрочно
задълженията си е предпоставено от отправяне на писмено предизвестие до кредитора и
сключване с него на споразумение, в което се определя остатъкът от дължимата сума, а
същевременно според общите условия кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане на две или повече погасителни вноски, без да е
необходимо отправяне на предизвестие до длъжника. Поддържат, че недействителността на
договора от 28.10.2015 г. обуславя недължимост на сумата от 3 237.93 лв., претендирана от
кредитора по този договор, но начислена от него към главницата по последващо сключения
договор от 27.12.2016 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковите молби, с който
оспорва всички предявени срещу него искове като неоснователни. Не оспорва сключването
между Д. К. И. и „.............“ ЕАД на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-............../28.10.2015 г. и на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
................/27.12.2016 г. Не оспорва качеството на ищците на наследници по закон на
кредитополучателя Д. К. И.. Признава, че е универсален правоприемник на кредитора по
договорите. Заявява, че на кредитополучателя е била предоставена чрез СЕФ цялата
нормативно изискуема информация относно параметрите на предложените заеми. Оспорва
твърденията на ищците за несъответствие на договорите с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Изтъква, че изискването за минимален шрифт е неприложимо към застрахователния
сертификат във връзка с договора от 28.10.2015 г. и към общите условия по застраховката.
Твърди, че на кредитополучателя е била предоставена пълна, ясна и точна информация за
начина на формиране на ГПР по двата договора, като счита размера на ГПР по тях за
правилно изчислен. Сочи, че размерът му по двата договора е формиран от размера на
възнаградителната лихва и таксата „ангажимент“ въз основа на нормативно установените
допускания съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Излага, че лихвеният процент
по двата договора е фиксиран, като размерът на ГЛП е изчислен при посочените допускания.
Оспорва доводите на ищците за заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като
изтъква, че допълнителната услуга по фиксиране на лихвения процент не е свързана с
основните престации по договорите, поради което заплащането на такса за тази
допълнителна услуга е в унисон с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Счита, че евентуалната
6
нищожност на клаузата за такса „ангажимент“ не води до автоматично прилагане по
договора на променлив лихвен процент, нито до нищожност на договорите в тяхната цялост.
В тази връзка твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, както и че
погасителните планове към договорите отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.
Оспорва твърденията за явна неравнопоставеност между страните по отношение правото на
обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми, респ. на предсрочно им погасяване. Във
връзка с инцидентните установителни искове оспорва да е изисквал от кредитополучателя да
сключи застраховка като условие за отпускането на кредит по договора от 28.10.2015 г. и
неговото усвояване. Твърди, че застрахователното правоотношение във връзка с този
договор е възникнало единствено по желание и след изрично заявено съгласие на
кредитополучателя, поради което застрахователната премия не е част от разходите по този
кредит. Оспорва ищцовите твърдения, че застрахователната премия е финансирана с
кредита. Излага, че по договора от 28.10.2015 г. на кредитополучателя е била издадена
кредитна карта № CARD-............, която е активирана и използвана от него, поради което
оспорва наличието на отделно правоотношение по издаване и ползване на кредитна карта.
Заявява, че приложението, касаещо револвиращия заем, представлява неразделна част от
договора от 28.10.2015 г. Твърди, че сумата от 3 237.93 лв. съгласно клаузата на чл. 2 от
договора от 27.12.2016 г. е била предоставена на кредитополучателя, като по уговорка
между страните е била удържана от главницата за погасяването на негови задължения в общ
размер на 3 237.93 лв. за главница и възнаградителна лихва по договора от 28.10.2015 г.
Оспорва твърдението за извършени от кредитополучателя плащания по договора от
27.12.2016 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищците
за платените без основание суми по договора от 27.12.2016 г. Сочи, че не е предприемал
действия по принудителното събиране на вземанията си по този договор, поради което
счита, че не е дал повод за завеждане на главните искове, и моли на основание чл. 78, ал. 2
ГПК в негова тежест да не бъдат присъждани разноски. Моли всички искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК в тежест на ищците е да докажат правния си интерес от търсеното съдебно
установяване, в тежест на ответника е да докаже възникването на процесните вземания в
негова полза, което предполага да установи следните факти: наличието на валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ................/27.12.2016 г., сключен между наследодателя на ищците Д. К. И.. – в
качеството на кредитополучател, и „.............“ ЕАД, чийто правоприемник е ответникът – в
качеството на кредитор, и неговото съдържание; изпълнение на задължението за предаване
на заемната сума в общ размер на 20 000 лв. /включително че към 27.12.2016 г.
кредитополучателят е имал валидно възникнали и неплатени задължения по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ............28.10.2015 г. в общ размер на 3 237.93 лв./, след което
в тежест на ищците е да докажат възраженията си за нищожност на клаузата относно такса
„ангажимент“ и за нищожност в неговата цялост на Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ................/27.12.2016 г., както и възражението си за погасяване на главницата по
него чрез плащане.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищците е да установят следните факти: извършени от техния наследодател и/или
от тях плащания по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ................/27.12.2016 г. в
общ размер на 33 104.16 лв.; получаване на плащанията от ответника; настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията
7
им, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание
за получаване на цялата сума от 33 104.16 лв., което в случая предполага да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ................/27.12.2016 г, и неговото съдържание.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за претендираните от тях
вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По предявените инцидентни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищците е да установят следните факти: сключването между техния наследодател
Д. К. И.. – в качеството на кредитополучател, и „.............“ ЕАД, чийто правоприемник е
ответникът – в качеството на кредитор, на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
............28.10.2015 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора със
закона.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването
между „.............“ ЕАД – в качеството на кредитор, и Д. К. И.. – в качеството на
кредитополучател, на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-............../28.10.2015 г.
и на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-........./27.12.2016 г.; че ищците са
законни наследници на кредитополучателя Д. К. И..; че ответното дружество е универсален
правоприемник на кредитора „.............“ ЕАД; че по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ................/27.12.2016 г. кредиторът е превел на кредитополучателя сума в размер на
16 262.07 лв., а със сумата от 3 237.93 лв. е прихванал негови задължения по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ............28.10.2015 г., а със сумата от 500 лв. е прихванал
негово задължение за плащане на еднократна такса „ангажимент“ по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ................/27.12.2016 г.
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно
ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесните договори за кредит,
като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
8
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта, с която производството е частично прекратено,
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му
на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9