Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260156
28.01.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
Х граждански състав
На осми януари Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 462 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Г.В.С. против С.Н.Н. и Г.Н.Н. иск за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 15 000 евро – по
½ от сумата всеки от тях, която сума е била получена от техния
наследодател Н. С. Н. без правно основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане,
както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е заплатил на
наследодателя на ответниците сумата от 15 000 евро, за което е била
съставена разписка за получена сума от 03.11.2016 г. с посочено в нея основание
за даване на сумата „Капаро за апартамент № 14, сграда 1 на поземлен имот с
идентификатор 67800.503.301, с адрес на имота: гр. С., **********“. Твърди също
така, че между него и наследодателя на ответниците никога не е бил сключван
предварителен договор за посочения в разписката имот, като Н. Н. не е бил и
собственик на имота, а негов собственик е бил ответникът С.Н., който се е
разпоредил с имота в полза на Ш. К. В. на 24.07.2019 г. Според ищеца сумата от
15 000 евро е получена без правно основание от наследодателя на
ответниците, поради което те дължат нейното връщане. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявените искове са с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения срок ответниците са подали писмен отговор, в който са
оспорили предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорват
твърдението на ищеца, че наследодателят им Н. Н. е получил от него сумата от
15 000 евро. Твърдят, че нито ръкописният текст в разписката от 03.11.2016
г., нито подписът върху нея са положени от баща им, поради което считат, че
тази разписка е неистински документ. Според ответниците, ищецът вероятно е
знаел, че имотът, за покупката на който твърди, че е била дадена сумата, не е
бил собствен на баща им, като ищецът също така е участвал при сключването на
разпоредителната сделка с имота на 24.07.2019 г. като пълномощник на купувача Ш.
К., поради което за тях е необяснимо защо той не е предприел действия да си
върне сумата преди смъртта на баща им на 17.09.2019 г. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ответниците, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Към исковата молба е приложено копие
на разписка за получена сума от 03.11.2016 г., съгласно която подписалият
разписката Н. С. Н. е получил от Г.В.С. сумата от 15 000 евро,
представляваща капаро за ап. 14, сграда 1 на поземлен имот с идентификатор
67800.503.301, с адрес на имота гр. ********. Ответниците са оспорили
истинността на тази разписка по реда на чл. 193 от ГПК, като твърдят, че тя не
е подписана от наследодателя им Н.
С. Н.. Във връзка с така направеното оспорване, по делото са били извършени
единична и тройна съдебно-графологически експертизи, като вещите лица и по
двете експертизи са дали заключения, че подписът върху разписката не е положен
от Н. С. Н.. С оглед на това съдът намира за доказано твърдението на
ответниците, че така представената разписка за получена сума не е подписана от
техния наследодател, поради което следва да се приеме, че същата е неистински документ
и не е годна да удостовери твърдяния от ищеца факт, че той е дал на Н. Н. сумата
от 15 000 евро.
По
делото не са представени други доказателства, от които да се установи, че ищецът
Г.С. действително е предал на наследодателя на ответниците процесната сума от
15 000 евро. С оглед на това съдът намира, че ответниците не дължат на
ищеца връщане на тази сума, поради което предявените против тях искове по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед отхвърлянето на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника Г.Н. направените от него разноски по делото, които са в
размер на 1 410 лв. – платено адвокатско възнаграждение. По отношение на
ответника С.Н. не са представени доказателства за сторени от него разноски по
делото, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.С., ЕГН **********,***, против С.Н.Н.,
ЕГН **********,***, и Г.Н.Н., ЕГН **********,***, иск за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 15 000 евро, разпределена по равно между тях - по ½ (една
втора) от сумата, представляваща получена от техния
наследодател Н. С. Н. без правно основание сума, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на Г.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1 410,00 лв. (хиляда четиристотин и десет
лв.), представляваща направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала:
СА