РЕШЕНИЕ
№ 18345
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110111697 по описа за 2025 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу А. Ч. К. и К. А. А. от гр. София, в обстоятелствената част
на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане както следва: К.
А. А.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 881,90 BGN (осемстотин
осемдесет и един лева и 90 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
23.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 09.05.2024 г. в размер на 123,91 BGN (сто двадесет и три лева и
91 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 38,56 BGN (тридесет и
осем лева и 56 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.05.2024г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
09.05.2024 г. в размер на 8,71 BGN (осем лева и 71 стотинки), държавна такса
в размер на 21,06 BGN (двадесет и един лева и 06 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 37,50 BGN (тридесет и седем лева и 50 стотинки)
и А. Ч. К.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 293,97 BGN (двеста
деветдесет и три лева и 97 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
1
23.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 09.05.2024 г. в размер на 41,30 BGN (четиридесет и един лева и
30 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 12,85 BGN (дванадесет
лева и 85 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.05.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
09.05.2024 г. в размер на 2,90 BGN (два лева и 90 стотинки), държавна такса в
размер на 7,02 BGN (седем лева и 02 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 12,50 BGN (дванадесет лева и 50 стотинки). По
така подаденото заявление било образувано гр.дело № 31075/2024 г. по описа
на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали възражения против
издадената заповед, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК за предявяването на установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като
потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. Николай Ракитин № 3, ет. 3, надпартерен, ап. 11, аб. № 28835, са
потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, която
не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че същите дължат сумите по издадената по реда на чл. 410 от
ГПК заповед № 17506/11.06.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 31075/2024 г. по
описа на СРС, 90 гр. с-в. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В исковата молба са налице твърдения, че ответниците - ползватели на
имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и съответно са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от
него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
2
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно
- 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна
енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за
изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е
ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено.
Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия „Директ“ ЕООД, гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна
енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни
сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците К. А. А. и А. Ч. К., и двамата
чрез адв. А., са депозирали отговор, с който намират предявените искове за
неоснователни. Оспорват наличието на договорно правоотношение между
страните по делото, както и процесното решение на ОС на ЕС. Не оспорват
обстоятелствата, които се иска да бъдат установени с поисканите СТЕ и ССЕ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 31075/2024 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 23.05.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. Николай Ракитин №
3, ет. 3, надпартерен, ап. 11. По отношение на собствеността на процесния
недвижим имот е представен договор за покупко – продажба на недвижим
имот, инкорпориран в нот. акт № 140, дело № 12256/1992 г. на нотариус Е. Д.,
от който е видно, че собствеността на имота е придобита от наследодателя на
3
ответника А. Ч. К., а именно неговия баща Ч. А. К., починал на 23.09.2003 г.
Видно от удостоверение за наследници от 25.06.2025 г., издадено от СО, район
Средец /л. 76 от делото/, Ч. А. К. е оставил законен наследник - А. Ч. К. –
негов син. По отношение на другия ответник - К. А. А. се установява от
представения личен регистрационен картон ЕСГРАОН /л. 53 от делото/, че
същата е бивша съпруга на Ч. А. К., като развода е постановен по гр.д. №
2293/1981 г., т.е. същата не е законен наследник на бившия си съпруг, както и
не е участвала като купувач по сделката за закупуване на имота на 31.07.1992
г. Затова съдът намира, че между страните Топлофикация София ЕАД и
ответника А. Ч. К. е налице валидно договорно правоотношение при Общи
условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия.
От неоспорените фактури за ТЕ и счетоводна справка, подписани от
ответника, които съдът кредитира, се установява, че начислените суми за
процесния период по фактури са суми в размер на 1 227.28 лв. главница и
лихви в размер на 176.82 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване по отношение на ответника А. Ч. К.,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
4
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
На следващо място съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в
сила от 17.07.2012 г./ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. В конкретният случай от доказателствата по делото не може да
се направи извод за наличие на облигационно правоотношение за доставка на
ТЕ между ищеца и ответника К. А. А. по делото. Това е така, защото същата е
бивша съпруга на Чавдар А.ов К., като развода е постановен по гр.д. №
2293/1981 г., т.е. същата не е законен наследник на бившия си съпруг, както и
не е участвала като купувач по сделката за закупуване на имота на 31.07.1992
г. Затова и исковете срещу този ответник се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени без да се разглеждат останалите им предпоставки.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Д.“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
неоспорените два броя общи фактури и счетоводна справка. Съдът ги
5
кредитира относно размера на дължимите суми, а именно 1 227.28 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
процесния период. Затова и съдът намира, че искът срещу А. Ч. К., макар и
предявен за по – нисък размер – 293.97 лв. се явява основателен и следва да
бъде уважен в цялост.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира счетоводната
справка относно размера на дължимите суми, а именно мораторна лихва в
размер на 176.82 лв. за процесния период. Затова съдът намира, че искът
следва да бъде уважен до установения размер – 41.30 лв. за ответника А. Ч. К..
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Д.“ ЕООД, като в тази насока е и
договора за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020 г.,
като топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ОС на ЕС на
06.11.2012 г. В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че
наследодателя на ответника не е присъствал на общото събрание, не води до
липсата на надлежно решение, с оглед наличието на мнозинство от етажните
собственици, които са присъствали. Предвид изложеното съдът намира, че
искът за заплащане на цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 12.85 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
6
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. –
09.05.2024 г. в размер на 2.90 лв., се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответникът А. Ч. К.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 62.50 лв.,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д.
№ 31075/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. От страна на ответницата К. А. А.
са представени доказателства за направени разноски в размер на 250 лв.
платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 800 лв.
платено адвокатско възнаграждение в исковото производство. В същото време
и доколкото е налице своевременно възражение на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът ще следва да се произнесе по този
въпрос. Съдът намира, че съобразно липсата на фактическа и правна сложност
на делото, решаването му в едно открито съдебно заседание единствено по
писмени доказателства и ниския материален интерес на делото, който е и по –
нисък от размера на платеното възнаграждение, възражението за
прекомерност се явява основателно. В тази насока съдът намира, че същото
следва да бъде намалено до 150 лв. в заповедното производство и 400 лв. в
исковото производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, против К. А. А. ЕГН ********** със съд.
адрес гр. С., ж.к. К. с., бл. 208, вх. Ж, ет. 8, ап. 21, чрез адв. А., за признаване
за установено, че дължи главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на
881,90 BGN (осемстотин осемдесет и един лева и 90 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 23.05.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.05.2024 г. в размер на 123,91
7
BGN (сто двадесет и три лева и 91 стотинки), главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 38,56 BGN (тридесет и осем лева и 56 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 16.07.2021г. до 09.05.2024 г. в размер на 8,71 BGN (осем лева и
71 стотинки), за недвижим имот в гр. София, ул. Николай Ракитин № 3, ет. 3,
надпартерен, ап. 11, аб. № 28835, по издадената по реда на чл. 410 от ГПК
заповед № 17506/11.06.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 31075/2024 г. по
описа на СРС, 90 гр. с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, против
А. Ч. К. с ЕГН: **********, със съд. адрес гр. С., ж.к. К. с., бл. 208, вх. Ж, ет.
8, ап. 21, чрез адв. А., че А. Ч. К. дължи на „Т. С.” ЕАД главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 293,97 BGN (двеста деветдесет и три лева и 97
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.05.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.05.2024 г. в
размер на 41,30 BGN (четиридесет и един лева и 30 стотинки), главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. в размер на 12,85 BGN (дванадесет лева и 85 стотинки), ведно
със законна лихва за периода от 23.05.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.05.2024 г. в размер на 2,90
BGN (два лева и 90 стотинки), за недвижим имот в гр. С., ул. Н. Р. № 3, ет. 3,
надпартерен, ап. 11, аб. № 28835, по издадената по реда на чл. 410 от ГПК
заповед № 17506/11.06.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 31075/2024 г. по
описа на СРС, 90 гр. с-в.
ОСЪЖДА А. Ч. К. с ЕГН: **********, със съд. адрес гр. С., ж.к. К. с.,
бл. 208, вх. Ж, ет. 8, ап. 21, чрез адв. А., да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, направените по делото
разноски в размер на 62.50 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 31075/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Я.” №23Б, да заплати на К. А. А. ЕГН ********** със съд. адрес гр. С.,
8
ж.к. К. с., бл. 208, вх. Ж, ет. 8, ап. 21, чрез адв. А., сума в размер на 550 лв.,
представляващи разноски по делото, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 31075/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9