Определение по дело №306/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №18/08.06.2015 год., постановена по Н.ч.х.дело № 276/2015 год., К.районен съд е признал подсъдимия Ю. Х. А., за невиновен в това, че на 12.10.2014г. в с.Ш. П., О.К., пред хранителен магазин стопанисван от „С.-09“ ООД, причинил на Х. Д. Х. от с.Ш. П., О.К., лека телесна повреда, изразяваща се в овално охлузване на кожата в областта на колянната става на левия крак, оток на меките тъкани на коляното, болки в областта на дясната раменна става, както и травматични увреждания в областта на главата, с което са му причинени болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.2 от НК.Отхвърлил е предявения от Х. Д. Х. против Ю. Х. А. , граждански иск за сумата в размер на 4 000лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, настъпили вследствие на причинени му телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.Осъдил е Х. Д. Х., да заплати по сметка на КРС деловодни разноски в размер на 50лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал частнаият тъжител Х. Д. Х., който обжалва същата, като необоснована по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, и като такава за неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Твърди,че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се събрали безспорни и убедителни доказателства, от които се установявало по категоричен начин, че подсъдимия е извършил престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, както от субективна, така и от обективна страна.Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да моля да отмени изцяло обжалваната присъда на Районен съд - К., и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като му се наложи справедливо наказание съгласно разпоредбата на закона.Моли да се уважи предявения граждански иск в пълен размер, както и да се осъди подсъдимия да заплати разноските в двете съдебни инстанции.В съдебно заседание лично и чрез повереника си А.Д.Ш., поддържат жалбата и настояват за осъдителна присъда и присъждане на обезщетение съобразно нанесени увреждания.

Ответника по жалбата – подсъдимият Ю. Х. А. , лично и със защитника, си А.Л.Б. оспорват жалбата, като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда, като претендират разноски за втората инстанция.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ю. А. на 12.10.2014г. около 19.00ч. играел карти със свои познати пред хранителен магазин, стопанисван от „С.-09“ ООД, намиращ се в с.Ш. П., О.К..В този момент на мястото дошъл и тъжителят Х. Д. Х., който закупил бутилка кока-кола от свидетеля А.И. и се отправил към играещите, като направил опит да седне на масата, от лявата страна на подсъдимия, между него и свидетеля С.М. Присъствието на тъжителя било нежелано от подсъдмия А., поради което същият му заявил, че не желае да сяда до него и издърпал намиращият се от лявата му страна стол, за да попречи на тъжителя Х. да се настани на него. От това действие тъжителят залитнал, но останал прав, като продължавал да държи в ръката си закупената напитка и се отправил към другата страна на масата. Малко след това Ю. А. преустановил играта си и напуснал мястото. По-късно тъжителя Х. се прибрал в дома си, където по време на вечерята съобщил на сина си – свидетеля Е. Д., че не се чувства добре, като разказал, че бил ударен от Ю. А. по рамото, след което паднал и си ударил лявото коляно. Свидетелят, който имал медицинско образование измерил кръвното на баща си, като установил, че същото е с високи граници, поради което го завел в спешно отделение към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.К., където бил прегледан от св.Д.М. по повод болки в дясното рамо. Тъжителят обяснил, че бил ударен с юмрук в дясното рамо, след което паднал и си охлузил коляното. Били му предписани обезболяващи и извършени изследвания, включително и рентгенография, при която не са констатирани видими травматични промени.На 13.10.2014г. на Х. Д. Х. е издадено Съдебномедицинско удостоверение №262/2014г., видно от което, при прегледа на тъжителя са констатирани: оток и охлузвания на кожата в областта на лявата колянна става.

Тъжителят е депозирал два броя жалби за извършени неправомерни действия от Ю. Х. А., адресирани до Началника на РУП-К. и Районния прокурор на гр.К.. По този повод била образувана Преписка с вх.№1736/2014г. на РП-К. и извършена проверка по случая. С постановление от 20.11.2014г. на РП-К. е отказано образуване на наказателно производство. Отказът е бил потвърден с постановление на ОП- К., след което по жалба на Х. Д. с постановление от 05.03.2015г. на АП-П. цитираните постановления са били отменени и Õ разпоредено възлагане на допълнителна проверка по случая. С влязло в сила постановление от 17.04.2015г. на КРП отново е отказано образуването на наказателно производство по Преписка №1736/2014г. по описа на РУ „Полиция” - К., на основание чл.199, ал.1, чл.213, ал.1, т. 1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК.

Първоинстанционния съд е приел фактическата обстановка след събиране на наличните писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите Е.Д., Д.М., М.И., А.И., М.Ю., С.М. и Е.Д., Съдебномедицинско удостоверение №262/2014г., лист за преглед на пациент в спешно отделение с дата 12.10.2014г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение с дата 12.10.2014г., резултати от лабораторни изследвания с дата 12.10.14г., искане за образно изследване от 12.10.14г., амбулаторен лист №604/16.03.2015г., заверено копие от рецепта, издадена от д-р Г., Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 20.11.2014г., Експертно решение №3746/23.10.2013г., както и Преписка №1736/2014г. по описа на Районна прокуратура -К..

Съдът, изцяло е кредитирал твърденията на подсъдимия, че не е имал физическо съприкосновение с тъжителя Х. , респ. че не е нанасял удар по рамото на тъжителя и последният не е падал на земята при срещата им на 12.10.2014г., тъй като същите са логични, непротиворечиви, обосновани и кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетелите, които са присъствали на посочената дата и място в с.Ш. П., а именно М. И., А. И., М.Ю. и С.М. В съдебно заседание никой от посочените свидетели не е възприел Ю. А. да нанася удар на тъжителя Х. и последният да е падал на земята. Свидетелите М.Ю. и С.М. сочат, че са били на масата, когато тъжителят се е приближил до подсъдимия, като и двамата чули думите на последния отправени към тъжителя Х. Д. да не сяда до него. Свидетелят С.М. видял, как подсъдимият Ю. взел свободния стол, след което тъжителят се преместил на другата страна на масата. Категорично заявява, че подсъдимият не е удрял тъжителя Х., като последният не е падал на земята и не се е наранявал. Свидетелят М. възприемайки думите на подсъдимия се обърнал настрани, тъй като познавал и двамата, след това отново заел предишното си местоположение, при което видял тъжителя Х. да сяда на другия край на масата. Никой не бил падал на земята и когато свидетелят си тръгвал, тъжителят продължавал да стои на масата и да наблюдава играта. Свидетелите са категорични, че ако е имало падане на земята и нанасяне на удари по тъжителя Х., то те биха разбрали и възприели това, което в конкретния случай не се е осъществило. Сочат, че през цялото време тъжителят не е изразил оплакване от подсъдимия, не е поискал помощ от присъстващите, както и помощ от медицински лица или полиция. Свидетелите И.и И.също твърдят, че на посочената дата не е имало сбиване или скандал между Ю. А. и тъжителя Х.. Първият от тях заявява, че тъжителят е закупил от него бутилка „кока-кола“, след което излязъл навън, като същата вечер не видял някой от присъстващите на масата пред обекта да удря другиго. Тъжителя Х. не бил идвал да търси помощ от него или да му се оплаче, че е удрян от Ю., като счита, че ако е имало такива действия, то той неминуемо е щял да разбере, респ. да види или да му бъде съобщено за такива. Свидетелят И. е категоричен, че е бил на няколко метра от масата, на която подсъдимият е играел карти и разговарял със свой познат, като не бил разбрал между Ю. и Х. да е станало нещо, т.е. Ю. да е ударил тъжителя Х.. В последствие разбрал, че имало скарване между двамата, за което бил викан да дава обяснения.

Съдът е намерил, че показанията на четиримата свидетели са логични, непротиворечиви и взаимодопълващи се, поради което изцяло е кредитирал същите. В тази връзка следва да се отбележи, че последните двама - св.И. и св.И. са дали писмени обяснения при извършената проверка по горе цитираната преписка на КРП, които кореспондират с изложеното в съдебно заседание. Намерил е също така,че описаната фактическа обстановка в тъжбата, не се е установила в производството, респ. не са се събрали доказателства в подкрепа на изложеното в тъжбата. Например следното: „...бях ударен от Ю. Х. А. силно с юмрук в областта на дясното рамо. В резултат на удара паднах назад заедно със стола. При падането се ударих силно в земята, в резултат на което си нараних левия крак в областта на колянната става, както и си ударих главата. Почувствах силна болка в увредените места, силно главоболие и виене на свят, а панталона ми се скъса в областта на коляното. Видях, че коляното ми се подува и посинява, а в областта на рамото чувствах силна болка и не бях в състояние да движа ръката си. След като паднах на земята Ю. А. продължи да ме заплашва да се заканва Опитах се да се изправя, но чувствах силно виене на свят. Тогава А.А.ми помогна да се изправя, като се опитваше да ме успокои.... Залитайки и подпирайки се на стените по пътя и на стълбите, успях да се прибера у дома“. Данни за такова състояние на тъжителя и респ. за такива действия на подсъдимия не се установяват по делото. Разпитаните по искане на тъжителя трима свидетели - Е. Д., Д. М. и Е. Д. не са непосредствени очевидци, като двама от тях са низходящи от първа степен / синове на тъжителя/, а третия е извършил преглед на Д. в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ и те преразказват единствено съобщеното им от Х. Д. и не биха могли да установят причинната връзка между твърдяните действия на подсъдимия и състоянието на тъжителя. Предвид изложеното и отчитайки обстоятелството, че св. Е. Д. и св.Е. Д. са очевидно заинтересувани от изхода на делото, предвид близката им родствена връзка с тъжителя, съдът е счел, че показанията на посочените свидетели, сами по себе си и взети в съвкупност с изложеното от тъжителя Х. Х. Д. в съдебно заседание, не установят изложените в тъжбата фактически твърдения и доводи, респ. не обосновават извод за извършено от подсъдимия престъпно деяние, за което е предаден на съд, поради което правилно не ги е кредитирал.

На следващо място съдът е отчел и здравословното състояние на тъжителя Х., като видно от представеното по делото Експертно решение №3746/23.10.2013г., издадено от МБАЛ „П.“ - специализирана ТЕЛК „Очни болести“ - П., на Х. Д. Х. е определена: 93% СТ НА УВРЕЖДАНЕ БЧП ПОЖИЗНЕНО. Видно от експертното решение основната диагноза на тъжителя е „първична глаукома с отворен ъгъл“, като е отразено, че същият е с намалено зрение на ляво око и практическа слепота на дясно око. Такова състояние на Х. Д. предполага затруднения при зрителните възприятия и създава обективни предпоставки за физическо съприкосновение със заобикалящи го предмети, респ. за наранявания от рода на констатираните при извършения преглед от съдебния лекар. В тази връзка видно от съдържанието на по-горе цитираното съдебно медицинско удостоверение, при прегледа на тъжителя не са констатирани видими наранявания по крайниците, в т.ч. и дясното рамо, каквито според съда неминуемо биха били налице при наличие на сочения в тъжбата тежък удар по дясното рамо, който е довел до събарянето на Д. на земята. Следва да се отбележи и, че при внимателния прочит на депозираната от Х. Х. жалба до Началника на РУ“Полиция“ - К. с дата 12.10.2014г., се установява, че в същата не описано нараняване на лявото коляно, причинено от падане на земята.

Съобразявайки изложеното съдът е намерил, че обвинението не е доказано по несъмнени и категоричен начин и постановяването на осъдителна присъда относно подсъдимият Ю. А. по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК би почивала изключително и само на изградени предположения, поради което би се явила в противоречие с принципите на наказателния процес, залегнали в разпоредбата на чл.303 НПК.

По настоящото дело, първоинстанционния съд е направил цялостен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства, като е изложил аргументирани и обосновани съждения относно приемането и неприемането на определени факти и обстоятелства, и е стигнал до единствения правилен и законосъобразен извод,че подсъдимия, от обективна и субективна страна, не е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Това е така, защото не се е установява той да е причинил, каквито и да било увреждания на тъжителя Х. Х..Понеже, предявеното обвинение по чл.130 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК не е доказано по несъмнен начин, на основание чл.304 от НПК, съдът правилно,обосновано и законосъобразно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал за това, че на 12.10.2014г. в с.Ш. П., О.К., пред хранителен магазин стопанисван от „С.-09“ ООД, причинил на Х. Д. Х. от с.Ш. П., О.К., лека телесна повреда, изразяваща се в овално охлузване на кожата в областта на колянната става на левия крак, оток на меките тъкани на коляното, болки в областта на дясната раменна става, както и травматични увреждания в областта на главата, с което му са му причинени болки и страдания, без разстройство на здравето.

С оглед крайния резултат по делото, а именно липса на извършено от подсъдимия престъпление по посочения текст на наказателния закон, респективно липса и на каквото и да е било виновно увреждане извършено от него срещу тъжителя, първоинстанционния съд обосновано е приел, че гражданския иск срещу него, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото, следва жалбодателя Х. Д. Х. да заплати на подсъдимия Ю. Х. А., направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №18/08.06.2015 год., постановена по Н.ч.х.дело № 276/2015 год , по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА Х. Д. Х. ,със снета по делото самоличност да заплати на подсъдимия Ю. Х. А. със снета по делото самоличност, направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.