РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. ХАСКОВО , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Търговско дело № 20205600900155 по описа за 2020 година
Т.д. № 155/2020 г. е образувано по подадена от „Банка ДСК“ АД – гр.София искова молба с
вх.№ 7904/27.08.2020 г. срещу „Ния-Милва“ ЕООД – гр.Хасково,с ЕИК: ******, С. С. К. и
И. Г. К..
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2018г.„Банка ДСК“ АД е сключила
договор за кредит № ***/**.**.20** г. с ответното дружество „Ния-Милва“ ЕООД ,като
кредитополучател и с И. Г. К., и С. С. К., като съдлъжници. По силата на този договор,
банката е предоставила на „Ния-Милва“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 90
000 лева, предоставен под формата на револвираща кредитна линия, с погасителен план -
неразделна част от договора за кредит. Срокът на кредита бил - 20.04.2019 г., който срок,
съгласно договора, можел да бъде продължаван с анекси при изпълнение на условията,
предвидени в Приложение № 1 към договора за кредит, като общият срок за ползване не
може да бъде по-дълъг от 5 /пет/ години от датата на сключване на първоначалния договор.
Кредитът се погасявал за срок от 60 /шестдесет/ месеца, съгласно договорен погасителен
план, неразделна част от договора за кредит - приложение № 2, без възможност за усвояване
на погасената част.Страните уговорили за предоставения кредит, кредитополучателят да
заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечен SOFIBOR плюс
договорена надбавка в размер на 3,5 % , като размерът на годишната лихва не може да бъде
по-нисък от 3,5 %. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, по КК и КР на гр. ****,
*****,с предназначение жилище,апартамент, собственост на И. Г. К. и С. С. К., учредена в
полза на кредитора „Банка ДСК“ АД.
В изпълнение на разпореждане по делото е постъпила молба с вх.№
8160/16.09.2020г., в която ищецът уточнява,че на основание чл.24.1 и чл.24.2 от договора за
1
кредит съдлъжниците И. Г. К. и С. СТ. К. са се задължили наравно с кредитополучателя
„НИЯ МИЛВА“ ЕООД, представлявано от управителя С.С., да отговарят пред кредитора,
като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в пълен размер,
съдлъжниците отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за
неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит и молят исковете да се
считат предявени срещу длъжниците,които да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „Банка ДСК“ АД исковите суми при условията на пасивна солидарност във
връзка с чл.121 от ЗЗД.
С Анекс № ** от **** г. към договор за кредит №** от *** г., страните уговорили,
че лихвата по кредита и таксата управление по договора са преференциални и се
предоставят в срок до 20.04.2019 г., след което и при липса на други уговорки, ще се
прилагат лихва и такса управление, съгласно действаща политика на банката, за този вид
кредити и клиенти.
„Банка ДСК“ АД изпълнила задължението си по предоставяне на кредита, като
сумата в размер на 90 000 лева била усвоена изцяло от кредитополучателя „Ния-Милва“
ЕООД по разплащателна сметка на дружеството, открита при кредитора.
Кредитополучателят допуснал неизпълнение на договор за кредит №***** г. – неплащане в
срок на дължимите суми, поради което на основание чл. 22, б. “б“, във връзка с чл. 20, б. „в“
от договора за кредит, на 09.03.2020 г. и след връчване на уведомления на длъжниците по
кредита, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и предприела действия по
събиране на вземанията си по съдебен ред.
В изпълнение на разпореждане по делото е постъпила молба с вх.№
8160/16.09.2020г., в която ищецът уточнява ,че на основание чл.24.1 и ч.24.2 от договора за
кредит съдлъжниците И. Г. К. и С. С. К. са се задължили наравно с кредитополучателя
„НИЯ МИЛВА“ ЕООД, представлявано от управителя С.С., да отговарят пред кредитора,
като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в пълен размер.
Моли исковете да се считат предявени и срещу съдлъжниците ,които отговарят с цялото си
имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по
договора за кредит, като бъдат осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“
АД исковите суми, при условията на пасивна солидарност, във връзка с чл.121 от ЗЗД.
В допълнителната искова молба се твърди,че с договора за кредит страните
уговорили и дължимата лихва по възмездния по дефиниция договор за банков кредит,
съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ.Кредитополучателят допуснал неизпълнение, изразяващо се в
неплащане в срок на дължимите суми, поради което съгласно т. 22, б. ,,б", във връзка с т. 20,
б. „в" и т. 21 от договора за кредит, „БАНКА ДСК" АД превърнала кредита в предсрочно
изискуем на 09.03.2020 г., след връчване на уведомления на всички солидарни длъжници по
кредита и предприела необходимите действия за събиране на вземанията си по съдебен
ред.Относно справката по чл.366 ГПК, в заповедното производство по образуваното ч.гр.д.
№ 931 по описа на Районен съд Хасково за 2020 г., банката представила извлечение от
счетоводните книги на банката за сметка № ****/*****по договор за кредит № ********. -
документът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който била издадена и заповедта за изпълнение
съдържаща необходимата информация, относно дължимите суми по кредита, които били
посочени в документа и в заповедта.
С допълнителната искова молба са представени писмени доказателства: искане за
предоставяне на кредит вх. № ******г.; нотариално заверен Протокол за приемане на
решение от едноличния собственик на капитала на „Ния-Милва“ ЕООД от 20.04.2018 г.;
условия при сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти - малки, средни
2
и микропредприятия - Приложение № 1 към Договор за кредит № ****** г.; Погасителен
план - Приложение № 2 от Договор за кредит № ****** г.; Анекс № ****г. към Договор за
кредит № ****** г.; Молба за усвояване на средства от кредита от **** г.; Извлечения от
банковата сметка на кредитополучателя „Ния-Милва“ ЕООД за период от 20.04.2018 г. до
16.11.2020 г.; Договор № *****г., сключен между Агенция за хората с увреждания към
МТСП и „Ния – Милва“ ЕООД - Бенефициент; Договори за реализация на продукция,
сключени от кредитополучателя „Ния-Милва“ ЕООД.
Ищецът „Банка ДСК“ АД, моли съда след като се увери във верността на
гореизложеното, да постановите решение, с което да признае за установено със сила на
присъдено нещо по отношение на ответниците „Ния-Милва“ ЕООД – Хасково,
представлявано от управителя С. С. К., И. Г. К. и С. С. К., съществуването на вземания на
„Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, за които е издадена
заповед № 362/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение, а именно: 85 499,99 лева
- главница, дължима по договор за кредит № ***** г. и анекс № *****г. към него, 764,46
лева - договорна лихва за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., включително, 83,12 лева -
договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г., включително, 216,09 лева -
договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г., включително, 539,44 лева -
лихва за забава за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., включително,ведно със
законната лихва върху главницата от 27.05.2019г. до окончателното изплащане па
вземането,направените по делото разноски в размер на 1742,06 лева – платена държавна
такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.Претендират
разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба с вх.№
8377/28.10.2020 г. от С. С. К., И. Г. К. и „Ния –Милва“ ЕООД, с който ответниците оспорват
настъпването на предсрочната изискуемост и неизпълнението на задълженията по договора
за кредит, като твърдят, че настъпването на предсрочната изискуемост е резултат и от
поведението на кредитора и неправилната му преценка отново кредитоспособността на
дружеството и съдлъжниците.Преди да отпусне сумата по процесния договор за кредит,
ищецът отпуснал още два кредита на същите ответници с договор № *****г. в размер на 129
185 лева, с краен срок за погасяване 11.12.2024 г. и месечна вноска 1537,92 лв., и договор №
**** г. в размер на сумата от 318 328 лв., със срок на погасяване 11.10.2022 г. и месечна
вноска 5 488, 41 лева. И към 11.10.2017 г., и към 20.04.2018 г. дружеството и съдлъжниците
не били в състояние да погасяват задълженията и вноските, както по процесния договор,
така и по другите два договора в този размер и период, като общият размер на вноските и по
трита кредита възлиза около 8 000 до 10 000 лева на месец.Не ставало ясно за какъв срок е
отпуснат кредита и как е уговорено месечното погасяване,размерът на месечните вноски за
главница и лихва, доколкото в процесния договор от 2018 г., в чл.3.1 е посочено, че срокът
на кредита е 20.04.2019 г., а в чл.5, че кредитът се погасява в срок до 60 месеца, съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 2 от договора.Оспорват приложения
погасителен план в Приложение № 1 и твърдят, че погасителния план не касае процесния
договор и не е налице и искане от страна на клиента за продължаване срока на договора. В
тази връзка се прави искане съдът да приеме, че срокът на договора - връщане на кредита е
20.04.2019 г.
3
Ответниците се позовават на нищожност на клаузи, като твърдят,че
неравноправни са следните клаузи -чл. 9.1, 9.1.1, и 9.2, т.1 от Анекс ***** г., касаещ
едностранна промяна на лихвения процент, без право на едностранно прекратяване, чл.28.1.
28.2.1, 28.2.2 и 28.3, касаещ таксите, неясния начин, по който се определят, едностранната
им промяна, без право на прекратяване/отказ от договора, чл.30, 31.1, 31.2 - уговорките за
капитализиране на лихви, едностранно превалутиране, при който рискът е прехвърлен
изцяло върху кредитополучателя, липсва същинско право на отказ от договора, доколкото се
предвижда прекратяване само при погасяване на дълга.Твърдят,че едностранната промяна
на лихвения процент, на таксите, уговарянето на капитализация без право на потребителя да
се откаже от договора без да търпи санкции са неравноправни клаузи според европейското и
националното законодателство.
По отношение на ангажиране на солидарната им отговорност правят възражение за
нищожност на клаузите в договора, с които ищецът смята, че са обвързани като солидарни
длъжници: чл.15.2, 24.1 и 24.2 от договора за кредит № 24/20.04.2018 г. Считат, че е налице
нищожност на основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД- противоречие със закона и заобикаляне,
накърняване на добрите нрави, липса на основания.
При условията на евентуалност правят възражение за унищожаемост на договора за
кредит, на основание чл.33 от ЗЗД, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия.Твърдят, че като физически лица, двамата ответници не са получавали сумите от
отпуснатия кредит, като в договора било посочено, че са били отпуснати и усвоени от
дружеството „Ния-Милва“ ЕООД по посочената в чл.7 и 8 от договора банкова сметка. С
представената от физическите лица ипотека върху семейното и единствено жилище,
отговорността им следвало да бъде ангажирана не изцяло, а до ипотекирания имот,а
допуснатото незабавно изпълнение давало право на кредитора неправомерно да насочи
изпълнение върху цялото имущество за много по-голяма сума. Със същия кредитор били в
същото положение и по други два кредита, за които има издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист – ч.гр.д. № 933 и ч.гр.д. № 932, и двете по описа за 2020 г. на Районен
съд- Хасково, като дължимите суми в общ размер по ч.гр.д. № 933/2020 г. са 231 586,20
лева, а по ч.гр.д. № 932/2020 г. са 111 111, 96 лева.Налице била неяснота и относно
качеството им, в което са задължени по договора за кредит, като квалификацията
„солидарен длъжник“ или „съдлъжник“ била обща и не давала информация за същината и
характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, нито за източника на
солидарността. Ако са касаело до солидарна отговорност за връщане на заем или кредит,
считат, че солидарният съдлъжник следва да е и заемател или кредитополучател по
договора, като сочат съдебна практика. Считат, че липсата на каузата, доколкото се касае за
каузални задължения, води до нищожност на обвързването, в която връзка правят
възражение за нищожност на клаузите, с които ищецът смята, че са обвързани като
солидарни длъжници: чл.15.2, 24.1 и 24.2 от договора за кредит на основание чл.26, ал.2 и
ал.1 от ЗЗД. Считат, че нямат качеството на солидарни съдлъжници и не е налице встъпване
в дълг, което би могло да обоснове твърдяната солидарна отговорност. Считат, че
учредената ипотека доказва волята за предоставяне на обезпечение за чужд дълг, не за свой,
като ипотекарни длъжници, а в този случай отговорността не можела да бъде идентична с
тази на солидарния длъжник, както е прието в заповедното производство, тъй като
отговаряли единствено с ипотекирания имот. И доколкото отговорността за чужд дълг
можела да бъде ангажирана и чрез фигурата на поръчителя, в случай че съдът приеме, че
тази фигура е приложима, правят възражение за изтекъл 6-месечен срок по чл.147 от ЗЗД,
както за всички вноски с настъпил падеж, преди заповедното производство, така и за целия
предсрочно изискуем дълг. Срокът на договора е 20.04.2019 г.,а заповедното производство
било проведено година след това - 27.05.2020г.Правят възражение за прихващане с
надвнесените лихви, след изтичане на гратисния период, чийто размер заявяват, че ще
4
уточнят след експертизата.Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на
възнагражденията за процесуално представителство на насрещната страна.
СЪДЪТ, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Между страните по делото съществува договорна обвързаност въз основа на
сключен на 20.04.2018г. договор за кредит № 24/20.04.2018 г между „Банка ДСК“ АД, като
кредитор, ответното дружество „Ния-Милва“ ЕООД, като кредитополучател и ответниците
И*. Г. К. и С. С*. К. ,като съдлъжници , по силата на който договор, банката е предоставила
на „Ния-Милва“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 90 000 лева, предоставен
под формата на револвираща кредитна линия, с погасителен план - неразделна част от
договора за кредит. Срокът на кредита е 20.04.2019 г., който срок съгласно договора, може
да бъде продължаван с анекси при изпълнение на условията, предвидени в Приложение № 1
към договора за кредит.Съгласно договора кредитът се погасява за срок от 60 /шестдесет/
месеца, съгласно договорен погасителен план,неразделна част от договора за кредит -
приложение № 2, без възможност за усвояване на погасената част.
Страните са уговорили за предоставения кредит, кредитополучателят да заплаща
на кредитора годишна лихва,формирана от едномесечен SOFIBOR плюс договорена
надбавка в размер на 3,5 % , като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от
3,5 %. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КК и КР на гр. ***, с адрес: гр.
******** с предназначение - жилище, апартамент, собственост на И. Г. К. и С. С. К.,
учредена в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД. На основание чл. 24.1 и чл. 24.2 от
договора за кредит, съдлъжниците И* Г* К. и С. С*. К. са се задължили наравно с
кредитополучателя „Ния-Милва“ ЕООД, да отговарят пред кредитора, като всеки от тях
отговаря за погасяване на цялото задължение в пълен размер,съдлъжниците отговарят с
цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на неговите
задължения по договора за кредит.
На 25.04.2018 г. страните са сключили Анекс № 1 към договор за кредит №
******* г., с който са уговорили, че лихвата по кредита и таксата управление по договора са
преференциални и се предоставят в срок до 20.04.2019 г., след което и при липса на други
уговорки ще се прилагат лихва и такса управление,съгласно действащата политика на
банката за този вид кредити и клиенти.
Видно от приетото като писмено доказателство ч.гр.дело № 931/2020г. Районен
съд-Хасково основа на заявление подадено от „Банка ДСК“ АД е издал заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ от 27.05.2019г. срещу
солидарните длъжници „Ния-Милва“ЕООД, И. Г. К. и С.С. К., за заплащане на дължимите
суми на основание договор за кредит № ******г. и Анекс № * от ***** г. към договора за
кредит по представеното извлечение от счетоводните книги на банката към 27.05.2019
г.Съдът е уважил заявлението на банката като е разпоредил издаване на заповед №
362/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ и
изпълнителен лист от 29.05.2020 г. по образуваното ч.гр.д. № 931/2020 г. по описа на
Районен съд-Хасково за описаните суми, както следва: 85 499,99 лева - главница, дължима
по договор за кредит № **** от ****** и анекс № **** от ******* г. към него,764,46 лева -
5
договорна лихва за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., включително , 83.12 лева -
договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г.-датата на обявяване на
извънредното положение в РБългария, включително, 216,09 лева - договорна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г., включително, 539,44 лева - лихва за забава, за
периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и направените по делото
разноски в размер на 1 742,06 лева - платена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда.
Образувано е било изпълнително дело № 20208750400351 по описа на ЧСИ
********.След получаване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 351/2020 г.
по описа на ЧСИ ****** с район на действие района на Окръжен съд Хасково, длъжниците
са депозирали възражения в законоустановения по чл. 414, ал. 2 от ГПК срок.
По делото е установено,че „Банка ДСК“АД е изпълнила задължението си по
предоставяне на кредита, като сумата в размер на 90 000 лева била усвоена изцяло от
кредитополучателя „Ния-Милва“ ЕООД по разплащателна сметка на дружеството, открита
при кредитора.
Видно от приетите писмени доказателства банката е изпълнила всички свои
задължения, съгласно подписания договор за кредит и последващия анекс № */*** г. към
договора за кредит по отношение на отпускане на процесната сумата, както и изпълнението
на договора.
Кредитополучателят „Ния-Милва“ ЕООД е допуснал неизпълнение на договора
за кредит № ****** г. – неплащане в срок на дължимите суми, поради което на основание
чл.22,б.“б“, във връзка с чл. 20, б. „в“ от договора за кредит, на 09.03.2020 г. след връчване
на уведомления на длъжниците по кредита, банката обявила кредита за предсрочно
изискуем и предприела действия по събиране на вземанията си по съдебен ред.
Назначената по делото съдебно икономическа експертиза дава заключение,че
кредита по договора за кредит № 24/204.2018 г. в размер на 90 000 лева, с кредитополучател
„НИЯ МИЛВА“ ЕООД, е усвоен изцяло на 25.04.2018 г., на която дата сумата е постъпила
по разплащателната сметка на кредитополучателя.Кредитното задължение представлява
револвираща кредитна линия, като през срока на действие на револвирането на разрешения
кредитен лимит,задължението за погасяване се определя като лихвено плащане върху
усвоената и непогасена част на кредита.Задължения за погасяване на главницата няма,но
погасената главница е с възможност за повторни усвоявания и след изтичане на срока за
револвиране, кредитът се погасява с погасителен план за 60 месеца. Според заключението на
експертизата погасената главница по кредита е 4500,00 лв.Погасените договорни лихви –
837,06 лв. погасени наказателни лихви – 921,14 лв. погасени такси – 280,00 лв.,като общият
размер на погасените суми е - 6538,20 лв.Последната вальорна дата,на която внесените от
кредитоолучателте суми за погасяване на кредитното задължение са намерили отражение в
счетоводната сметка на банката е 10.07.2019 г. Към 27.05.2020 г. датата на подаване на
заявлението на банката до съда задължението по договора за кредит № ***** г. са както
следва: непогасена главница – 85 500 лв. в т.ч. падежирали непогасени вноски от
10.08.2019 г. до 10.02.2020 г. в размер на 10 499,99 лв. Непогасените договорни лихви са в
6
размер на 1603,11 лв. в т.ч. 1303,90 лв. начислени и непогасени лихвени плащания на
падеж за периода от 10.08.2019 г. до 10.02.2020 г.,като разпределението на лихвите е както
следва: договорна лихва + наказателна лихва общо – 1603,11 лв. , 1303,90 лв. –до
09.03.2020 г. и 299,21 лв.- до 27.05.2020 г. Или общият размер на задължението по
договора е в размер на 87 103,11 лв. в т.ч. главница – 85 500 ,00 лв. ,възнаградителна лихва –
764,46 лв. ,наказателна лихва за забава в размер на 838,65 лв.
В изпълнение на поставената задача на експертизата и след изследване
стойностите на показателите за финансова автономност и задлъжнялост заключението на
експертизата е, че независимо от факта на високи стойности на привлечения капитал,
дружеството може да развива печеливша и рентабилна дейност при правилно управление и
прецизен анализ на входящите си парични потоци и текущи вземания и задължения.
Общият извод е на база показателите за платежоспособност, както и тези за ликвидност
,които сочат ,че през 2015 г. и 2016 г. дружеството е с добри нива на същите и следователно
е платежоспособно. През 2017 г. стойностите на коефициентите се променят и минават
под критични стойности за показателите за ликвидност, което обстоятелство до голяма
степен се дължи на факта, че осчетоводяването на кредитите – и на двата кредита след
рефинансирането от „Юробанк“ е прекатегоризирано от дългосрочни на краткосрочни
задължения до 1 година, код 07201 от баланса.На база данните от счетоводната система на
„Банка ДСК е видно затруднението на ответното дружество да извършва редовни
плащания за обслужване на кредитното задължение по договор за кредит № ***** г. и няма
данни за предоговаряне и /или разсрочване на кредитното задължение.По договора е
уговорено лихвено плащане годишна лихва формирана от 1м **/1м Euribor, плюс договорна
надбавка в размер на 3,5 % като размерът не може да бъде по-малък от 3,5. Тъй като на
01.07.2018 г. БНБ спира използването / прилагането на 1м Софибор,то приложим става
индекса 1м Euribor,чийто стойности за периода до 09.03.2020 г. са отрицателна величина.
За целия период от разрешаване на кредита до отнасянето му като предсрочно
изискуем,Банката прилага ефективен лихвен процент в размер на 3,5 % независимо от
стойностите на Euribor.
При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 вр.чл.422 ал.1 от ГПК и е за
установяване на наличието на вземания от страна на заявителя против длъжниците срещу
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Настоящото производство се явява
продължение на заповедното производство и има установителен характер. Кредиторът е
този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването
на спорните вземания.
В настоящия случай с ангажираните по делото доказателства, съдът счита,че
ищецът „ Банка ДСК“ АД доказва по безспорен начин съществуването на вземанията си и
техния размер,за които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
7
производството по чл.417 от ГПК, развило се пред Районен съд - Хасково, по ч.гр.д.№
931/2020 г.По делото е установено ,че между страните съществува валиден договор за
кредит,по силата на който банката, като кредитодател, е предоставила на
кредитополучателя банков кредит за оборотни средства в размер на 90 000 лева,
предоставени под формата на револвираща редитна линия, с погасителен план, неразделна
част от договора за кредит.На 25.04.2018 г. страните са подписали анекс към договор №
******** г., в който уговарят че договорените лихвени нива и такси по договора са
преференциални и се предоставят до 20.04.2019 г. ,като договорът е със срок на
издължаване на кредита 20.04.2019 г.Видно от доказателствата по делото и от
заключението на вещото лице ,което съдът приема като обективно и компетентно дадено
кредита в размер на 90 000 лева е усвоен изцяло на 25.04.2018 г., на която дата сумата е
постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателя.От заключението на вещото
лице се установява,че кредитното задължение представлява револвираща кредитна линия и
през срока на действие на револвирането на разрешения кредитен лимит,задължението за
погасяване се определя като лихвено плащане върху усвоената и непогасена част от кредита,
като задължението за погасяване на главница няма но погасената главница е с възможност
за повторни усвоявания Общо погасените суми са в размер на 6538,20 лв.,като последната
вальорна дата на която внесените от кредитополучателите суми за погасяване на кредитното
задължение са намерили отражение в счетоводната система на банка ДСК 10.07.2019 г.Към
27.05.2020 г. датата на подаване на заявлението на банката до съда непогасените начислени
вноски/суми по задължението по договор № ******г. са непогасена главница – 85 500,00
лв. Непогасените договорни лихви са в размер на 1603,11 лв.,. в т.ч. 1303,90 лв. - начислени
и непогасени лихвени плащания на падеж, за периода от 10.08.2019 г. до 10.02.2020 г.
Общият размер на задължението по договор № ****** г.е в размер на 87 103,11лв.,в т.ч.
главница – 85 500,00 лв. ,възнаградителна лихва – 764,46 лв. и наказателна лихва за забава –
838,65 лв. Направените изчисления от вещото лице в депозираното по делото и прието от
съда заключение кореспондират със сумите отразени в Заповед № 362/ 28.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 931/2020г. по описа на РС –
Хасково.
С оглед установените фактически положения съдът счита, че предявеният
установителен иск е основателен и изцяло доказан по размер, поради което ще следва да
бъде уважен. В случая ищецът в рамките на настоящото производство установява своите
изискуеми вземания спрямо ответниците в общ размер посочени в документа по чл.417 от
ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката. Документът е редовен от външна страна
и установява ликвидни и изискуеми вземания спрямо ответното дружество. Ищецът доказва
пряко и пълно юридическият факт, източник на спорното задължение, а именно
съществуването на договорна обвързаност, породила облигационни корелативни права и
задължения за страните по договора, които да обосноват извода, че сумите посочени в
заповед № 362/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 931/2020г. по
описа на РС–Хасково са действително дължими от дружеството-ответник като
кредитополучател по договор за кредит № *******г. Изложените по-горе съображения
водят до извода на съда, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира за неоснователни въведените от ответниците възражения относно
действителността на сключения договор, като приема,че сключеният между страните по
делото договор е действителен и е произвел желаните от страните правни
последици.Неоснователно е твърдението на ответниците, че настъпването на предсрочната
изискуемост е резултат и от поведението на кредитора и неправилната му преценка отново
кредитоспособността на дружеството и съдлъжниците.Видно от приетото и неоспорено от
ответниците по делото заключение показателите за платежоспособност и за ликвидност
8
сочат ,че през 2015 г. и 2016 г. дружеството е с добри нива на същите и следователно е
платежоспособно, като причината за промяната в стойностите на коефициентите за 2017
година до голяма степен се дължи на факта,че осчетоводяването и на двата кредита след
рефинансирането от Юробанк е прекатегоризирано от дългосрочни на краткосрочни
задължения до 1 година, код 07201 от баланса.Неоснователно е и възражението на
ответниците, че от договора не става ясно за какъв срок е отпуснат кредита и как е
уговорено месечното погасяване, размерът на месечните вноски за главница и лихва.Срокът
на кредита е 20.04.2019 г.,видно от чл.3.1 на договора, като кредитът се погасява в срок до
60 месеца, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 2 от договора.
Неоснователно е и възражението на ответниците за неравноправност на клаузите
от договора -чл. 9.1, 9.1.1, и 9.2, т.1 от Анекс */*****г., касаещ едностранна промяна на
лихвения процент, без право на едностранно прекратяване, чл.28.1. 28.2.1, 28.2.2 и 28.3,
касаещ таксите, неясният начин, по който се определят, едностранната им промяна, без
право на прекратяване/отказ от договора, чл.30, 31.1, 31.2 - уговорките за капитализиране на
лихви, едностранно превалутиране, при който рискът е прехвърлен изцяло върху
кредитополучателя.Не са налице и твърденията на ответниците че е налице едностранна
промяна на лихвения процент, промяна на таксите, уговарянето на капитализация без право
на потребителя да се откаже от договора.Неоснователно е и възражението за нищожност на
клаузите в договора, с които ищецът смята, че вторият и третият ответник са обвързани
като солидарни длъжници,съгласно чл.15.2, 24.1 и 24.2 от договора за кредит №
24/20.04.2018 г.Не е налице и твърдяната нищожност на основание чл.26, ал.1 и 2
ЗЗД.Страните по договора са постигнали съгласие ,че кредитополучателят и съдлъжниците
са солидарно отговорни пред кредитора,като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото
задължение на кредитора в пълен размер,в т.ч. за главница, лихви,такси и др. за събиране
на вземането, при условията на договора за кредит и анексите към него – чл.24.1 от
договора. Съдлъжниците отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя
за неизпълнение на неговите задължения по договора, поради което необосновани и и
неоснователни са и твърденията на ответниците за нищожност на договора основание
чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД - противоречие със закона и заобикаляне, накърняване на добрите нрави,
липса на основания.Неоснователно е и възражението за унищожаемост на договора за
кредит, на основание чл.33 от ЗЗД, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия.Сумата по кредита предмет на договора е усвоена от ответното дружество „Ния-
Милва“ ЕООД по посочената в чл.7 и 8 от договора банкова сметка като в полза на
кредитодателя е учредена и ипотека върху жилището собственост на съдлъжниците по
договора, с което и по силата на договора е ангажирана отговорността им изцяло.В тази
връзка и с оглед изложеното, съдът намира възражението на ответниците за неоснователни.
Предвид основателността на исковата претенция и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски,съгласно
приложения по делото списък на разноските: 1877,94 лв. – държавна такса за исковото
производство, 624, 00 лева – възнаграждение за вещо лице общо 2501,94 лв.В полза на
ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
размера на което следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Преценявайки конкретния интерес, броя на заседанията по делото – три
открити съдебни заседания , както и фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира,че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците „Ния-
Милва“ЕООД,с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.*********,
представлявано от управителя С. С*. К.,с ЕГН **********, И*. Г. К., с ЕГН ********** и С.
С*. К., **********, съществуването на вземанията на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление гр.******** , за които е издадена заповед № 362/28.05.2020
г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ и изпълнителен лист от
29.05.2020 г. по ч.гр.дело № 931/2020 г. по описа на РС-Хасково, произтичащи от договор за
кредит № *******и Анекс № ********** г. към договора за кредит, а именно: 85 499,99 лева
- главница, дължима по договор за кредит № ******. и анекс № ******* към него, 764,46
лева - договорна лихва, за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., включително, 83,12 лева
- договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г., включително, 216,09 лева -
договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г., включително, 539,44 лева -
лихва за забава за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., включително, ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 85 499,99 лева, считано от 27.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ния-Милва“ ЕООД, с ЕИК *****със седалище и адрес на
управление гр.***№ *, представлявано от управителя С. С. К.,с ЕГН **********, И. Г. К. с
ЕГН ********** и С. С. К., ********** да заплатят на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.*** № ** направените по делото разноски в
заповедното производство в размер на 1742,06 лева – платена държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ния-Милва“ ЕООД, с ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление гр.******, представлявано от управителя С. С. К., с ЕГН **********, И. Г. К. с
ЕГН ********** и С. С. К., **********,да заплатят на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.******* направените по делото разноски в исковото
производство в размер на 2501,94 лв, в т.ч.1877,94 лв. – държавна такса за исковото
производство и 624,00 лева – възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 300,00 лева, на основание
чл.78,ал.8,вр. чл.37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
10