№ 4023
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110140942 по описа за 2021 година
намери следното:
Подадена е искова молба от ***** срещу ******, с искане да бъде
осъден да му заплати сумата от 739,56 лв. – продажна цена на доставени
стоки, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.07.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 367,72 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2016 г. до 07.07.2021
г.. Ищецът твърди, че на 11.08.2016 г. продал на ответника лекарствени
средства, подробно описани в издадената от него фактура №
00000***/11.08.2016 г., на обща стойност от 739,56 лева с ДДС. Стоките били
предадени на ответника в деня на издаване на фактурата, като падежът бил на
12.08.2016 г. Ответникът не заплатил стойността на предадените лекарствени
средства и считано от 13.08.2016 г. Ищецът счита, че стойността на
продадените медикаменти му се дължи, ведно с обезщетение за забава за
посочения период. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
исковете. Оспорва наличието на сключен договор между страните,
получаването на стоките, посочени в процесната фактура. Поради
недължимост на главницата, счита че неоснователен е и искът за мораторна
лихва. Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – се явяват
и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
По делото е представено заверено копие на Фактура № *** от
11.08.2016 г. с доставчик – ищеца и клиент – ответника (л. 6 и л. 7 от делото).
Същата беше оспорена от ответника. Предмет на фактурата са различни
лекарствени средства на обща стойност 739,56 лева. С нотариална покана – л.
8 от делото – ищецът е поканил ответника да му заплати тази сума. Поканата
1
е връчена на ответника на 29.06.2021 г. От ищеца са представени и преписи на
още четири броя фактури, издадени от него към ответника и три броя
платежни нареждания (л. 66 – л. 75 от делото). Същите отново бяха оспорени
от ответника.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно
счетоводна експертиза. Дава заключение, че Фактура № *** от 11.08.2016 г.
не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не фигурира в дневника му
за покупките и за нея не е ползван данъчен кредит. Размерът на мораторната
лихва възлиза на 362,38 лева. В съдебно заседание вещото лице разясни, че
счетоводството на ищеца е редовно водено и че няма обяснение защо
фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът по една търговска продажба е
длъжен да заплати цената на предоставената стока. По отношение
авторството на фактурата, съдът намира следното: в дъното , над името на
**** е поставен подпис, който беше оспорен от ответника. Дори и да се
приеме, че подписът действително е поставен от това лице, това не може да
се счете за приемане на получената стока, доколкото от съдържанието на
фактурата не може да се заключи, че това лице представлява ответника.
Подписът е положен над надписа „отговорен за стопанската операция“ без да
се посочва какво е качеството на лицето. В тази връзка, редно е да се спомене,
че такъв надпис е поставен и над имената **** Ако се приеме, че лицето ****
е действало без представителна власт, то съдът счита, че презумпцията на чл.
301 ТЗ не може да намери приложение. Съгласно константната и
непротиворечива съдебна практика на ВКС, когато фактурата е подписана за
получател от лице без представителна власт или не е подписана, но същата е
осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен
кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица
действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.
301 ТЗ. Видно е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
процесната фактура не е осчетоводена към ищеца, спрямо нея не е ползван
данъчен кредит и не е включена в дневника за покупките на ответника, т.е. не
е налице извънсъдебно признание за приемане на доставката на описаните в
нея стоки. По делото на практика липсват доказателства, от които да се
установява, че ответникът е бил запознат с тази фактура преди получаването
на препис от нея заедно с исковата молба. Фактурата, както и действията на
лицето **** са оспорени с отговора на исковата молба, което действие съдът
приема за противопоставяне „веднага след узнаването“ по смисъла на чл. 301,
ал. 1 ТЗ, т.е. презумпцията не може да намери приложение в случая.
Представените от ищеца други фактури също бяха оспорени от страните и
тяхното осчетоводяване в счетоводството на ищеца или на ответника не е
доказано. Те нямат доказателствена годност за истинността за процесната
фактура и само навеждат индиции за възможни трайни търговски отношения
между страните, но не и за дължимост на сумата – предмет на делото. В
заключение съдът намира, че основният иск за заплащане на сумата от 739,56
лева не беше доказан при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца, поради което следва да бъде отхвърлен. Като обусловен от него
следва да бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск за лихва.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
2
Доколкото от него не бяха доказани сторени разноски, такива не се дължат
между страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, ЕИК: **** с адрес гр. София, ****,
иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ******, ЕИК: ***** с
адрес гр. София, **** да му заплати сумата от 739,56 лева – стойност на
доставени лекарствени средства, подробно описани във фактура № *** от
11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, ЕИК: ****, иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ******, ЕИК: ***** да му заплати сумата от
367,72 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2016 г.
до 07.07.2021 г. като недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3