Протокол по дело №1942/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 184
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20203100501942
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
Номер 18401.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20203100501942 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно и своевременно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Я. Н. Я. , редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20849/24.09.2020г., с която адв. З. И. като
процесуален представител на Я. Н. Я. заявява, че поради служебна ангажираност моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразява да се даде ход на делото. Оспорва
въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Няма доказателствени искания.
Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лева, ведно с договор за
правна защита и съдействие от 24.09.2020г. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище с вх. № 20911/24.09.2020г., с което
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна
заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа депозираната
въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20883/24.09.2020г., с която юрисконсулт Б.
Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна прави искане за
1
спиране на производството по делото поради наличието на преюдициален спор от значение
за правилното решаване на делото, както и поради наличието на тълкувателно дело във ВКС
по въпроси, имащи съществено значение за изхода и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл.631
от ГПК, поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави
без уважение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 631, ал. 1 от ГПК
искането на въззивника, обективирано в молба от 24.09.2020г. за спиране на производството
по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР-Варна,
чрез ю.к.Б.Й. против Решение № 2196 от 08.06.2020 година, постановено по гр.дело № 16
012/2019 година на ВРС, с което съдът е уважи предявения иск и е осъдил въззивника да
заплати в полза на Я. Н. Я. , ЕГН ********** сумата от 593.15 (петстотин деветдесет и три
лева и 15 ст.) лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска в съда -14.10.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 85,95 (осемдесет и пет лева и 95 ст.) лева –
мораторна лихва за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД; сумата от 300 лева в полза на Нанков,съставляваща
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, както и сумата
от 300 /триста/ лева, в полза на ВРС - съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета
на съда, както и сумата от 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение, като
неправилно и противoречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи,
според които съдът превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях писмени
и гласни доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за исковия период
не намира своето приложение и в тази връзка съдът е допуснал нарушение, обуславящо
отмяна на атакувания съдебен акт.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор от страна на
въззиваемия Я. Н. Я. , чрез адв.Ненова, с които те настояват решението да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
3
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4