МОТИВИ към ПРИСЪДА №120 от 16.07.2018 г. по НОХД № 5385/2017 г. по описа на БРС:
Съдебното производство по делото е образувано по повод
внесен в съда от Районна прокуратура – *** обвинителен акт, с който срещу
подсъдимата С.Д.Н., родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше
образование, неомъжена, осъждана, работи
като рецепционист в ***” – гр. ***, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение, за това, че подсъдимата С.Д.Н. ***, чрез използване на неистински
частни документи - искане за кредитна линия № 1327365/08.09.2015 г., съставено
от името на Й.Р.Я. ***; договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
2314402/08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” -ЕАД; договор за възлагане на
поръчителство от 08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***”- ЕООД; погасителен план
към договор за кредит № 3-224-8147-2314406 към 2314402/8.09.2015г. получила без
правно основание чуждо движимо имущество - сумата в размер на 1000 лв. (хиляда
лева) собственост на фирма „***” ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от П.С.П.от гр. ***-
юрисконсулт на дружеството, с намерение да ги присвои-престъпление по чл. 212,
ал. 1 от НК.
Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа
обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Счита, видно от пледоарията му в
последното по делото съдебно заседание, че от събраните доказателства в хода на
наказателното производство срещу подсъдимата, се доказва по несъмнен и
безспорен начин извършването на деянието от
нея. Излага в детайли фактическата обстановка, която смята, че се е
развила по делото и видно от която се установява доказаността на повдигнатото
обвинение. Прави преглед и анализ и на новосъбраните в хода на съдебното
производство доказателства по делото, като акцентира, че от същите става ясно,
не само съпричастността на подсъдимата към извършеното деяние, но и че след
отпускането на сумата от 1000,00 лева, чрез използването на инкриминираните по
делото четири броя частни неистински документи за дружеството “***” ЕАД
е настъпила описаната вреда в размер на 1000 лева, като сумата е била усвоена
от подсъдимата на 08.09.2015г., когато тя ги получила в офиса на дружеството в
гр. ***, като за получаване на тази сума била съставена разписка, в която
подсъдимата изписала собственоръчно под “изплатил сумата за “***” -ЕАД - трите
си имена и се подписала, а също изписала и срещу “получил
сумата-кредитополучателя” трите имена на Й.Р.Я. и е положила подпис вместо
последната. Инкриминираните документи, четири на брой, били изпратени в
централния офис на дружеството в гр. ***, където се съхранявали и са послужили
за доказателство пред дружеството, че Я. ги е подписала и е получила сумата. Сочи, че чрез тях подсъдимата въвела в
заблуждение служителите на “***” ЕАД, че посочените документи произхождат от Я.
и те наредили да се изплати сумата от 1000,00 лева. Въз основа на тези
документи подсъдимата Н. получила без правно основание сумата от 1000,00 лева,
като изводът, че документите са неистински, представителят на държавното
обвинение смята, че се доказва по категоричен начин, както от назначената в
хода на досъдебното производство експертиза и прочетеното заключение в
съдебното следствие и прието от съда, а така също и от назначената от съдебния
състав нова графическа експертиза, като заключенията и на двете експертизи не
са противоречиви в нито едно отношение. Съгласно тяхното заключение във всички
посочени документи, а именно: Искане за отпускане на кредит; копие на лична карта;
Договор за възлагане на поръчителство; Договор за кредит, подписите са положени
от подсъдимата. На следващо място, посочва, че подсъдимата е получила сума от
1000,00 лева, като е нямала правни основания за това, защото формално във
всички документи като страна по договора е била посочена Й.Я. и за нея
възникват права и задължения, съгласно тези договори, включително и правото да
получи парите, съответно после да връща сумата. Смята, че безспорно и
категорично се доказва по делото, че подсъдимата от обективна и субективна
страна е осъществила състава на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, като от субективна
страна деянието счита, че е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, тъй
като подсъдимата Н. е съзнавала, че използва неистински документи; предвиждала
е, че в резултат на тези документи ще получи чуждо движимо имущество, като
нейната цел е била да въведе в заблуждение служителите на “***” ЕАД и по този
начин да получи в своя власт парични средства, които да разходва за свои нужди,
без да поема задължения за тях и което се е случило, тя е получила сумата от
1000,00 лева. Пледира за признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение за извършено от нея престъпление по
чл. 212, ал. 1 от НК и налагане на наказание
на подсъдимата на основание чл. 212, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, а именно две години “лишаване от
свобода”, което е минимумът и което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено
за срок от три години. Смята, че в случая не следва да бъде налагано наказание
“лишаване от права”, тъй като същата не притежава такива, от които да бъде
лишена. Разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимата,
както направените в досъдебното производство, така и съдебното следствие. Моли съдът
да постанови присъда в този смисъл.
При провеждане на разпоредителното заседание по делото
заседание представител на ощетеното
юридическо лице- „***”- ЕАД, редовно призовани, не се е явил, и съдът, като е
взел предвид редовното призоваване на Дружеството е дал ход на делото и е
провел разпоредително заседание, като е запитал прокурора, подсъдимата и нейния
защитник за становището им по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
След вземане становищата на легитимираните лица и при липса на заявени претенции
по въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, съдът е изчел нарочно определение по делото,
с което е констатирал,че делото е подсъдно на БРС; няма основания за спиране
или прекратяване на наказателното производство; на досъдебното производство не
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на ощетеното юридическо
лице; не е необходимо разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация; по отношение на
подсъдимата е била взета МНО „Подписка“, която съдът към онзи момент, е счел,
че следва да бъде потвърдена. По реда на разглеждане на делото, с оглед
заявеното от защитата- в лицето на адв. С.К.-БАК и подсъдимата, съдът е постановил, разглеждане
на делото по общия ред, като именно по
този ред е протекло цялото съдебно производство.
Защитникът на подсъдимата- адв. С.К.-БАК, в пледоарията си в последното по делото заседание намира, че
обвинителната теза не е доказана и излага подробни съображения в тази насока.
Изразява становище, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, поради което намира, че неговата подзащитна следва да бъде
оправдана по повдигнатото й обвинение.
Аргументира се отбелязвайки следното: на
първо място, че неговата подзащитна Н., не е ясно от къде се е снабдила с
личната карта и по-скоро с копието на личната карта на Й.Я., като последната
никога не е теглила кредит. Сочи, че безспорно в случая е налице престъпление,
но не е установено авторството на същото. Прави свой прочит на
доказателствената съвкупност и в частност на заключенията на приетите по делото
графически експертизи. Спира се и на съдимостта на неговата подзащитна. В
заключение моли съда да постанови оправдателна присъда, като признае
подсъдимата – С.Д.Н. за невиновна по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата– С.Д.Н., се присъединява към казаното от
своя защитник, като в последната си дума моли съда да бъде оправдана.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както в досъдебната, така и в съдебната фаза
на процеса – материалите по ДП №78/2017 год.
по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР гр.***, вх. № 13326/2016 г. на РП-***,
ПОР. № 500/2017 г. на БРП, и множеството доказателства, събрани в хода на
проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата С.Д.Н., е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, с висше образование, неомъжена, осъждана, работи като рецепционист в ***” – гр. ***,
ЕГН **********.
Подсъдимата
С.Д.Н., ЕГН ********** на 23.07.2015 г.
сключила Договор за търговско посредничество и предоставяне на финансови
продукти /стр. 67 от ДП/, като страни по
договора от една страна били – подсъдимата, като „кредитен специалист“, видно
от договора, а от друга Дружеството- „***“- ЕАД, ЕИК ***, представлявано към
процесния момент от изпълнителните Директори- Д.Г.и М.И., чрез пълномощника- А.А.К..,
ЕГН **********, с описано нотариално заверено пълномощно в титулната част на
договора и приложено след него. Съгласно подписания договор, страните по него
се договорили, видно от клаузите на договора, че подсъдимата Н., следва да посредничи на Дружеството - „***“-ЕАД, при извършване на
търговската му дейност, а именно предлагане и продажба на финансови продукти
/чл.1 от Договора/. Неделима част от Договора били Общи условия на „***“ към
Договор за търговско посредничество и предоставяне на финансови продукти / стр.
67-70 от ДП/, в които били описани подробно предметът на Договора, задълженията
на кредитния специалист /КС/, задълженията на дружеството, правата на дружеството,
възнаграждението, срокът на Договора и условията за прекратяването му, санкции,
известяване и други относими елементи, уреждащи правоотношенията между
страните. В раздел първи, член втори от посочения Договор, изрично в отделни
точки са били уредени отделните действия, които КС е бил оправомощен да
извършва при работата си, тоест неговата дейност, която включва- привличане на
клиенти, генериране на искания за кредит, искания за поръчителство,
комплектоване на всички тези документи и предаването им на „***“, предоставяне
на консултации и др. Видно от чл.5 от Договора, досежно пълномощията на КС
изрично е посочено също, че т.5.1. „…консултантът е натоварен единствено да
посредничи във връзка със сключването на договори за кредит и по специално при попълвания на искания за
отпускане на кредити, сключване на договори за поръчителство…като няма право да
преговаря от името на „***“ извън рамките на договора и Общите условия…“. Следователно
на Н. са били възложени дейности само на
материално изпълнение, като не й е било поверено имущество, което да пази или
управлява. Дейност на материално изпълнение е тази, която не е непосредствено
свързана с управление и пазене на чуждо имущество и чрез нея не се изразяват
служебните функции, възложени на лицето от държавното учреждение /ЮЛ в случая/по съответния нормативен ред.
Подсъдимата Н. била запозната с Договора
и Общите условия, които следвало да
изпълнява при реализирането на дейността си като кредитен специалист. Мястото й
на работа било в гр. ***, ул. „***“, № 29, където към момента на нейната работа
за регион Югоизточен /където попадал този офис/ отговаряло лицето- С.Д. Р.,
която била регионален мениджър в Дружеството, но считано от 10.03.2016г. също
вече не работила вече за компанията. Самият Договор на подсъдимата с
Дружеството също бил прекратен към дата 29.09.2015 г. и считано от тази
дата- 29.09.2015г., видно от Уведомление от „***"ЕАД /стр. 114 от ДП/.
По делото ощетеното юридическо лице, е „***“
-ЕАД, ЕИК ***, като към момента на
разглеждане на делото в съд, то другото Дружество, в което е работила
подсъдимата е било преименувано на “***”-ЕАД (предходно наименование „***“),
ЕИК ***, с изпълнителни директори -З.Я.А., Л.О.Т.и А.Ц., чийто
централен офис се намира в град ***, район ***, ж. к. „***”, ул. „***” № 1,
Бизнес център „***”, ет. 3, като е бил
променен административният адрес и вместо на ул. „***” № 1 вече е на ул. „***”
№ 7. Към момента на провеждане на досъдебното производство- ощетеното
юридическо лице „***”- ЕАД, се е представлявало от свидетеля- П.П.- юрисконсулт
на дружеството, който и към момента на съдебното следствие при разглеждане на
делото заема тази длъжност. Основаната дейност на дружеството била отпускане на
заеми. Разпитан в качеството на свидетел по делото П., посочва, че все още
работи в дружеството „***” ЕАД – град ***, като е служител там от средата на 2016 година,
на длъжност- юрисконсулт. Подсъдимата С.Д.Н. не я познавал и никога не я виждал,
но знае, че е работила временно с друго
дружество „***“-ЕАД, но в „***” ЕАД – град ***, не е работила. Свидетелят П. е
бил запознат със случая на подсъдимата Н., когато свидетелката Й.Р.Я. завела
гражданско дело срещу „неговото“ Дружество. Било установено, при извършена
проверка, за което било издадено и удостоверение, за липса на задължение на
клиента Й.Р.Я. към Дружеството и вследствие на това, Й.Р.Я. си оттеглила иска, като направила отказ от иск
пред гражданския съд /по гр. Д. № 4202/2016 г. на БРС, приключило с протоколно
определение за прекратяване на производството от 10.05.2017 г., което
впоследствие било отменено по ч.гр.д. №
115/2017 г. на БОС, поради арбитрируемост на спора, като това определение и
влязло в законна сила на 02.02.2017 г./. Самите Дружества „***” -ЕАД – град ***, и „***“-ЕАД / понастоящем с наименование „***”/,
се намирали в облигационни отношения помежду си, а именно: едното дружество - „***”-
ЕАД било кредитен посредник на „***” ЕАД, като
кредитният посредник отпускал кредитите и при сключен договор с „***”- ЕАД и
подсъдимата /като такъв, видно от гореизложеното е бил сключен/, то ощетяването
настъпвало за „***” -ЕАД, защото това
Дружество отпускало паричната сума и самото одобрение, което правят кредитните
инспектори, се извършвало от служители на „***” -ЕАД и следователно винаги
ощетеното дружество било „***” -ЕАД, когато става въпрос за отпускане на
кредит. Тези договорни отношения между „***” -ЕАД и „***”- ЕАД, датирали
отпреди 2016 година, и били утвърдени. За двете дружества представляването било едно
и също, като към процесния момент лицето Д.Д. Г.е представлявал и двете
дружества. Процедурата по отпускането на кредита обикновено протичала по
следния начин- клиентът отивал в офис и кандидатствал с лична карта, снемали му
се данните от личната карта, попълвало се искане за кредит, то се генерирало от система,
предоставял му се стандартен кредит, след като се пуснело искането клиентът се
известявал впоследствие дали е одобрен или не, системата го известявала
автоматично. След одобрението клиентът подписвал документите за кредит –
договор за кредит, погасителни планове към него стандартен формуляр, общи
условия, договор за възлагане на поръчителство, погасителен план към него.
Лицата, които извършвали тази процедура, били кредитни посредници по смисъла на
Закона за потребителския кредит. Като
подсъдимата, С.Д.Н., като кредитен специалист е следвало да извършва тези
действия, видно от гореизложеното. Същата е работила към процесния момент
за
„***”- ЕАД, като това дружество е в договорни отношения с „***” ЕАД в посочения
смисъл. Едното дружество - „***”- ЕАД е кредитен посредник на „***” ЕАД.
Кредитният посредник отпускал кредитите и ако е сключен договор с „***” ЕАД и
подсъдимата, ощетяването следва да настъпи за „***” ЕАД, защото то отпускало паричната сума.
На 08.09.2015г.
в гр. *** подсъдимата - С. Д.Н. изготвила неистински частен документ -
искане за кредитна линия № 1327365 /л. 83 от ДП/ до „***“-ЕАД. Искането било от
името на свидетелката- Й.Р.Я., но реално то не било изготвено от нея, тъй-като
подсъдимата положила подпис в него „за кредитоискателя“, вместо Я., а също и
„за кредитодателя“ (проверил), като и собственоръчно изписала трите си имена,
отново „за кредитодателя" (проверил). Към искането подсъдимата
- С. Д.Н. приложила копие от лична карта
на свидетелката Я., на което изписала „л. к. Проверил: С.Д.Н.“ и положила
подписа си на копието. В Искането бил посочен телефон за контакт № **********,
който не се използвал от Я.. С Искането
било изразено желание от името на свидетелката- Й.Р.Я., да й бъде
отпуснат кредит тип „кредитна линия“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. След
изготвянето на посочените документи, подсъдимата изпратила документите до
централния офис на „***“-ЕАД. След като документите били разгледани от
служители на дружеството, като същите били въведени в заблуждение, че последните
произхождали от свидетелката Я., искането било одобрено, но за сумата от
1000,00 /хиляда/ лева. След като разбрала за одобрението на кредита,
подсъдимата Н. съставила неистински частен документ - Договор за потребителски
кредит тип „кредитна линия“ № 2314402/8.09.2017г. /л. 78-79 от ДП/, с място на
съставяне гр. ***, от името на свидетелката Я., съгласно, който й бил отпуснат
кредит в размер на 1000,00 лева. Подсъдимата - С. Д.Н. положила подписи в договора „за
кредитоискателя“ - отново вместо Я. и „за ***“-ЕАД, както и изписала трите си
имена и „Й.Р.Я.“. След това Н. изготвила
още един неистински частен документ - Договор за възлагане на поръчителство /л.
76-77 от ДП/ от дата-08.09.2015 г. от името на свидетелката Й.Р.Я. с „***“-ЕООД,
съгласно който дружеството станало поръчител по договора за заем между Я. и „***“-ЕАД.
И на този договор бил предаден вид, че представлявал волеизявление на Я., като
подсъдимата Н. положила подписи в договора „за клиента“ и „за „***“-ЕООД, както
и изписала трите си имена и „Й.Р.Я.“. Н. изготвила и неистински частен документ
- погасителен план към договор за кредит /л. 81-82 от ДП/, на който също бил
предаден вид, че произлизал от св. Я., а в действителност бил изготвен от
подсъдимата, като същата положила подписи в договора „за клиента“ и „за „***“-ЕООД,
както и изписала трите си имена и „Й.Р.Я.“. Кредитът в размер на 1000,00 лева
бил усвоен от подсъдимата още на дата - 08.09.2015 г., като тя получила
посочената сума от касата в офиса на дружеството в гр. ***, за което била
съставена разписка, в която тя изписала собственоръчно под „изплатил сумата за
„***“- ЕАД - трите си имена и се подписала, а също изписала и срещу „получил
сумата-кредитополучателя“ - Й.Р.Я. и положила подпис вместо последната.
Посочените документи били изпратени в централния офис на дружеството, където се
съхранявали и послужили за доказателство пред дружеството, че Я. ги е подписала
и получила сумата, като чрез тях подсъдимата въвела в заблуждение длъжностните лица
от „***“- ЕАД, че посочените документи произхождат от Я. и те наредили да се
изплати сумата от 1000,00 лева. Въз основа на описаните частни документи -
искане за кредитна линия № 1327365/8.09.2015г. съставено от името на Й.Р.Я. ***;
договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 2314402/8.09.2015г. между Й.Р.Я.
*** и „***“ ЕАД; договор за възлагане на поръчителство от 8.09.2015г. между Й.Р.Я.
*** и „***“- ЕООД; погасителен план към договор за кредит № 3-224-8147-2314406
към 2314402/8.09.2015г., подсъдимата Н.
получила без правно основание сумата в размер на 1 000,00 лева.
До
завеждане на досъдебното производство се стигнало, след подадена до компетентните органи жалба
от лицето /стр.4 от ДП/ – свидетел по делото- Й.Р.Я., за това, че същата била посетена на
работното си място от служител на „***” ЕАД, като Дружеството имало претенция
към нея, че е длъжник по сключен от нея Договор за заем с кредитодател Дружеството,
за сумата от 1000 /хиляда/ лева, която се твърдяло, че й е била отпусната като
потребителски кредит, който последната не е върнала. Такъв кредит свидетелката Й.Р.Я., никога не била теглила, като кредити същата
имала само към БНБ „Париба Пърсънъл
файненс“ -ЕАД и „Райфайзен банк“ –ЕАД, които обслужвала като редовен платец.
Свидетелката- Й.Р.Я. работи като зам. д-р по учебната дейност в
„***” - ***, ЕГН: **********
и адресът й по лична карта е: гр. ***, к-с „***“, бл. **, вх. 5, ет. 2, ап. 4. Както на работното
си място, така и веднъж /вечер/ в дома си на посочения адрес, същата била
посетена от представител на колекторска фирма, който носел пакет с документи и
твърдял, че Я. е изтеглила процесния кредит от Дружеството. Тъй-като същата
никога не е била клиент на това Дружество и не е теглила кредит от същото, не е
давала личната си карта на представител на Дружеството, като копие от личната й
карта се съхранявало само в „Райфайзенбанк” и в Гимназията, където работи,
свидетелката депозирала горепосочената жалба, с оглед на която се развило и ДП
и впоследствие след извършване на
действия по разследване било повдигнато обвинение на подсъдимата Н. за извършено престъпление- документна измама
по смисъла на чл.212, ал.1 от НК, и на съд била предадена подсъдимата. В хода
на досъдебното производство след като били изискани инкриминираните документи,
били призовани двете лица –Я. и подсъдимата и от двете били снети образци за
изследване, послужили впоследствие за изготвяне на съответни графически
/почеркови/ експертизи.
В хода
на ДП била назначена и изготвена от вещото лице-Д.П.Н. /експерт в Базова
техническа лаборатория към ОД на МВР – ***/ графическа експертиза, с поставени
26 на брой въпроси, свързани с инкриминираните документи и в частност с
положените подписи и изписани ръкописно имена в същите, тоест досежно
авторството на четирите броя частни документи, с оглед установяване на тяхната
истинност, респективно неистинност. Видно от назначената и изготвена по делото
графическа експертиза № 209/20.06.2017г. /л. 91-96 от ДП/, то вещото лице е
дало заключение, че подписите в предоставените документи за „***“- ЕООД, „За
кредит Кеш“ от името на С.Д.Н., обекти на експертизата са изпълнени от С.Д.Н.; Ръкописният
текст: „С.Д.Н.“, „л. к. Проверила: С.Д.Н.“ и „Й.Р.Я.“, без текста „Й.Р.Я.“ в
Искане за кредитна линия и „Съгласна съм с направеното копие Й.Р.Я.“ в
предоставеното за изследване копие на лична карта, обект на експертизата е
изпълнен от С.Д.Н.; Ръкописният текст: „Й.Р.Я.“ в Искане за кредитна линия и
„Съгласна съм с направеното копие Й.Р.Я.“ в предоставеното за изследване копие
на лична карта не е изпълнен от С.Д.Н. и Й.Р.Я.. В цифровия текст „08.09.15г.“
в експертизата, вещото лице е посочило, че липсват преобладаващи различаващи или
съвпадащи графически признаци и не е възможно да се даде отговор дали е
изпълнен от посочените лица. В експертизата е посочено, като изведен извод на
база експертното заключение, и че подписите за: „За клиент“, „Кредитополучател“,
„Получил сумата –Кредитополучателя“ и „За Кредитоискателя“ са били изпълнени от
подсъдимата -С.Д.Н.. За всяка една от поставените му задачи от експертизата вещото лице Н.,
разпитан в хода на съдебното следствие по представеното заключение, посочва
следното, поддържайки заключението си, сочи, че: във въпрос № 1 Установил, че
подписът в договора за възлагане на поръчителство е на С.Д.Н. на база
сравнителен материал, представен от разследващия полицай - образци от подписи и
почерк на лицето С.Д.Н., въпрос № 2-Подписът „За клиента” в договора за
възлагане на поръчителство е изпълнен от С.Д.Н., не е изпълнен от Й.Р.Я., като
по-специално почеркът на С.Д.Н.. При сравнителното изследване се установили
съществени съвпадения във формата, посоката и последователността на движенията
при изпълнение и свързване елементите на букви. Общите съвпадения били повече от
различията. След като сравнил почерка на С.Д.Н., установил, че тя е изпълнила
подписа под договора за поръчителство. Сравнил и подписа на Й.Р.Я., но имало
различни корени и не съвпадал нито по частни, нито по общи признаци. Подписът
на Я. вещото лице описва като опростен и идентифициращ се по-лесно, тъй като е с буквен състав, с оглед
на което при експертното заключение, разполагайки със сравнителен материал,
разполагайки с почерка на подсъдимата,
извършил изследването. По въпрос № 3 вещото лице сочи, че: В договора за потребителски кредит лицето С.Д.Н.
обследваните елементи също са били изпълнение от подсъдимата, като това било
установено при сравняване подписа и представения сравнителен материал от лицето
с подписите, обект на експертизата, по което се установили по общи и частни
признаци. Във въпрос № 4, е даден отговор, а именно да се извърши сравнително
изследване на подписите „за кредитополучателя“ и „за кредитодателя“ в оригинал
на договор за потребителски кредит и да се установи дали са изпълнение от
лицето Я., то отговорът даден от вещото лице е отрицателен, а именно, че при сравнително изследване се установило, че
изпълнител на подписа не е Й.Р.Я., а е С.Д.Н., какъвто е отговорът и на задача
№ 3. Относно въпрос № 5 и в частност дали подписите „За ***“ в представения за
изследване оригинал на общите условия на „***“-ЕАД и да се установи дали са
изпълнени от подсъдимата, е бил даден положителен отговор, при сравнение на съвпадения
по общи и частни технически признаци. Като огледален е отговорът на въпрос № 6
досежно същия документ, а именно, че при сравнително изследване вещото лице
установило, че подписът е поставен от С.Д.Н., а не от Й.Р.Я.. Досежно
погасителния план, обект на изследване под въпрос № 7: е даден отговор, че -Подписът за „Изплатил сумата за ***” ЕАД е
изпълнен от подсъдимата С.Д.Н., както и огледално въпрос № 8: Подписът за ”Получил
сумата – Кредитополучателя” не е изпълнен от Й.Р.Я., а е изпълнен от С.Д.Н..
Във въпрос № 9 също е посочено, че - Подписът „За „***” ЕООД също е изпълнен от
С.Д.Н.. И въпрос № 10: Подписът „За клиента” в Погасителен план също е изпълнен
от С.Д.Н., но не е изпълнен от Й.Р.Я.. Що се отнася до въпрос № 11, касаещ
изследването на оригинал на „искане за кредитна линия“, то вещото лице Н. е
заключило, че - Подписът „За „Кредитоискателя” в искането не е положен от Й.Р.Я.
с пълна степен на сигурност, като във въпрос № 12 е отговорил, че - Подписът
„За кредитодателя” в искане за кредитна линия е изпълнен от С.Д.Н. в тази графа.
На следващо място във въпрос № 13 е
даден отговор, че - Подписът след „Съгласна съм с направеното копие” на копието
на личната карта не е изпълнен от Й.Р.Я., като във въпрос № 14 е отговорено, че
: Подписът след „Проверила С.Д.Н.” е изпълнен от С.Д.Н. по същите общи и частни
технически признаци, които вещото лице при всеки един от въпросите е обследвало.
Следващите въпроси -15 и 16, касаят договорът за поръчителство, като е
отговорено, във въпрос № 15, че - Ръкописният текст „С.Д.Н.” е изпълнен от Н. в
посочения договор за възлагане на поръчителство и че за дата „08.09.2015 г.”
липсват достатъчно признаци, за да се формира категоричен извод за съвпадение,
тъй като при изследване на цифри вариативността била по-малка и по-трудно се
установявало тъждество. Относно следващият инкриминиран документ, а именно на
договор за възлагане на поръчителство, при обследването са дадени отговори,
респективно, че въпрос № 16: Подписът на
„За Клиента” на договор за възлагане на поръчителство не е изпълнен от Я. и че е
изпълнен ръкописният текст и до извод, че е на подсъдимата Н., като съвпадения
са били открити при изпълнението на букви Р, Д, К, В, А, Е - устойчивите букви
според вещото лице Н.. Във въпрос № 17 е
посочено, че- На договора за потребителски кредит текстът „С.Д.Н.” е изпълнен
от С.Д.Н. с пълна категоричност. За цифровия текст „08.09.2015 г.” , вещото
лице не е формулирало категоричен извод, поради липса на достатъчно преобладаващи
признаци. При изследването на оригинала на договора за поръчителство е било
отговорено във въпрос № 18, че: В договора за потребителски кредит текстът „Й.Р.Я.”
е изпълнен от С.Д.Н.. Във въпрос № 19 е посочено досежно погасителния план, че :
В погасителен план към договор за кредит текстът „С.Д.Н.” е изпълнен от С.Д.Н.
и въпрос № 20: В погасителния план за
договор за кредит Й.Р.Я. не е изпълнила текста „Й.Р.Я.”. Текстът е изпълнен от С.Д.Н..
Такъв е отговорът е на въпрос № 21. На въпрос
№ 22 относно ръкописния текст „Й.Р.Я.” в погасителния план е отговорено, че –
ръкописният текст не изпълнен от Й.Р.Я., а от С.Д.Н.. Въпрос № 23 сочи че: В
искането за кредитна линия текстът „С.Д.Н.” е изпълнен от С.Д.Н. и огледално
във въпрос № 24: Ръкописният текст „Й.Р.Я.” в Искане за кредитна линия не е
изпълнен от Й.Р.Я., не е изпълнен и от С.Д.Н.. Въпрос № 25 описва, че- В
копието на личната карта ръкописният текст „Съгласна съм с направеното копие” и
„Й.Р.Я.” не е изпълнен от Й.Р.Я. и от С.Д.Н. и последният въпрос също е с
положителен отговор, а именно, че въпрос № 26: В копието на личната карта
ръкописният текст „л.к. Проверила: С.Д.Н..
Въпреки пълнотата на това заключение, с оглед принципа на търсене на
обективната истина по делото, и при направено искане от страна на защитата на
основание чл.153 от НПК, то съдът е постановил в хода на съдебното следствие да
се извърши по делото и повторна експертиза
със същите въпроси, поставени на графическата експертиза по ДП, като така
назначената експертиза е била извършена от вещото лице Х.С., като
експертизата е било постановено да бъде
единична, с оглед изричното искане от страна на защитата в тази насока. Видно
от заключението и на повторната експертиза по делото, защитена от вещото лице С.
при разпита му в това му качество пред съдебния състав, то същият е достигнал
до абсолютно идентични изводи на тези, направени по първата гарфическа експертиза
по делото, описана по-горе, като
единствената разлика между двете експертизи е тази, засягаща формирането на
извод, досежно изписването в процесните документи на инкриминираната дата –
„08.09.2015 г.“, като вещото лице С. е успял да формира извод за това кой е
автор на изписването на датата, а именно подсъдимата Н., а първото вещо лице Н.,
по описаните вече по-горе в детайли
съображения не се е ангажирал с конкретен извод в тази насока, като това не
води по никакъв начин в каквото и да било противоречие между експертизите по
този въпрос. На следващо място, видно от депозираното първоначално и
впоследствие доразвито заключение на вещото лице С., то същото освен извеждане
на конкретни правни изводи при изследването си е онагледило експертното си
заключение и с цял набор от очертани с контури обектите на изследване във всеки
един от конкретните документи, които е обследвал. Вещото лице с червен маркер е
обозначило всичко, което е изследвал и което е установил, че има съвпадение -
почерка подписите, всичко, изписано върху процесните документи. Заключението,
поддържано от вещото лице С. е в следния смисъл: Всички тези изследвания,
подписи, които са положени в представените документи от „***“, „***“ сочи, че
са изпълнени от лицето С.Д.Н.. Към датата положени подписи за клиента, за
кредитополучателя, за получил сумата, за кредитора и взискателя, посочва, че
също са били изпълнени от лицето С.Д.Н.. Като ръкописно изписания текст на „С.Д.Н.“,
която е написала за ксерокопието на личната карта на лицето Я. също заключва,
че са изпълнени от С.Д.Н.. Единствено,
подобно на вещото лице Н., сочи, че ръкописният текст на „Й.Р.Я.“ в искането за
„Кредитна линия“ и „съгласна съм с направеното копие от личната й карта“, не са
изпълнени от лицето С.Н., не са били изпълнени и от лицето Й.Р.Я., а са
изпълнени от друго лице, неустановено трето лице. В искането за „Кредитна
линия“ обаче, изрично подчертава, че подписите са положени от подсъдимата -С.Д.Н.
за “кредитоискател” и за “кредитополучател”. В приложението, вещото лице сочи,
че е посочил и подчертал с червен
маркер, че елементите на буквите са изписани от С.Д.Н., която е изписала, както
своите имена и подпис за кредитодател, така и трите имена и подпис за
кредитоискател, а именно за Й.Р.Я. и подписа. Досежно използваните методи на
изследване описва, че обследването на всичките документи, описани в констативно-съобразителната част на
експертизата, е изследвал, като е установил съвпадения в общите графически
признаци – степен на обработеност, смесена транскрипция, отделно изписани
букви, думи, размери, свързаност между тях, изписване на буквите, елементите на
отделните букви и свързаността в тях. Оповавал се е и на дадените в досъдебното производство и двете лица, С.Д.Н.
и Й.Р.Я., сравнителни образци за изследване.
В
заключение обобщава, че във всичките документи, посочени в обвинителния акт, а
именно Договор за потребителски кредит, Договор за възлагане на поръчителство,
Погасителен план към договора, Годишен лихвен процент, Общи условия, всичко,
което е разгледано и приложено, е изпълнено от лицето С.Д.Н., и за “кредитополучател”
и за “кредитоискател”, като само в искането
за „Кредитна линия“ подписът под кредитоискател е изпълнен от С.Д.Н., както
самите ръкописно изписани „Й.Р.Я.“ не са изпълнени от подсъдимата, а от друго
лице, но за кредитодател „С.Д.Н.“ и подписа са изпълнени от подсъдимата. Само
подписът „Я.“ е изпълнен“.
Относно
пета точка от заключението, цифровия текст за датата- „08.09.2015 г.“, посочва,
че поначало цифрите не могат да бъдат
идеално изпълнени еднакво, но е изследвал датата „08.09.2015 г.“ в сравнителните
образци и оттам направил извод, че я е написала С.Д.Н., като единствено тук и
досежно датата първото вещо лице, не се е ангажирало с конкретен извод, което
прави вещото лице С., обосновавайки се по посочения начин. Сочи, че затова са
му помогнали сравнителните образци, дадени от С.Д.Н. за начина, по който
изписва цифрите, и по този начин е могъл
да отговори и на този въпрос, като е дал отговор на въпроси с номера четиринадесети, шестнадесети,
осемнадесети и двадесети за датата „08.09.2015“ в оригиналите на посочените в
тези въпроси документи, като е отговорил положително, а именно, че посочените
дата, ден, месец и година са изпълнени от лицето С.Д.Н., като всичко е
изпълнено с еднаква дебелина на химикала.
Следва
да се посочи и че свидетелката Я. в съдебно заседание при разпита си отрича
някога да е виждала процесните документи, като на същата са били предявени от съдебния
състав по искане на прокурора и при вземане становище и на другите страни-
Договор
за възлагане на поръчителство, находящ се на стр. 76 от ДП, като подписът е на
стр. 77, Договор за потребителски кредит тип кредитна линия, находящ се на стр.
78-80, Погасителен план към договор за кредит, находящ се на стр. 81 от ДП,
Погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, находящ се на стр.
82 от ДП, Искане за кредитна линия, находящ се на стр. 83 от ДП и копие на
лична карта на Й.Р.Я., находящо се на стр. 84 от ДП. Я. изрично е посочила, че подписът и почеркът
на Договора за възлагане на поръчителство /стр. 76-77/ и Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия /78-80/ не са нейни и че името и на
двата документа Й.Р. Янакиев не са изписани от нея. На Погасителен план към
договор за кредит /стр. 81/ името и подписът не са нейни и на „Получил сумата – Кредитоплолучателя”.
На Погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение /стр. 82/ не е изписала нито ръкописно имената си, нито
подписът е неин. На Искане за кредитна линия /стр. 83/ не е изписала името си
„За кредитодателя (проверил)”, както и подписът не е неин. На копието от лична
карта по делото /стр. 84/ подписът не е неин. Посочва, че не е предоставяла копие на личната си карта. Описва и
гражданските отношения, развили се с Дружеството, по повод заведеното от нея
гражданско дело и оттегляне на иска, поради издаване на съответно удостоверение
от страна на Дружеството, че същата няма задължения към него, по какъвто начин
и двете страни са уредили отношенията помежду им.
Следва
да се посочи, че тези факти частично са застъпени и при разпитите на
свидетелите- ***П.- юрисконсулт на ощетеното юридическо лице и впоследствие на
свидетелката Я.Д., служителка в „***“-ЕАД / понастоящем „***“ЕАД /, чийто разпит е свързан и с изискани и постъпили
по делото допълнителни писмени доказателства, а именно: служебно изисканото гр.д.№
4202/2016г. по описа на БРС, по делото,
представени от защитата и приети
от съда писмени доказателства по делото: копия от Изпълнителен лист №
2220/28.04.2016 г., по ИД № 1357/2016 г. на ЧСИ Таня Маджарова, ведно със
справка за изпълнение, Покана за доброволно изпълнение, Запис на заповед,
Спогодба от 17.11.2015 г. и 2 броя пълномощно, последните приобщени с нарочно
определение на съда към доказателствата по делото и с изрично отбелязване, че съдът
следва да ги цени в мотивите си само съобразно останалия доказателствен
материал и в случай че счете, че установяват релевантни факти от предмета на
доказване. В последното по делото заседание след разпита на св. Д. и предвид
заявеното от нея, че действително с подсъдимата са били сключени процесната
Спогодба и същата е подписала и Запис на заповед в полза на Дружеството, то са
били изискани и приобщени по делото и постъпил на 02.07.2018г. отговор от “***”
ЕАД, от който е видно, че сумата от 1000.00 лева по договор за потребителски
кредит, сключен с Й.Р.Я., не е
възстановена на дружеството, като компанията не е получила никакви плащания по
посочения договор за кредит. Постъпилото писмо е заведено под вх.№
27656/02.07.2018г.; както и постъпил отговор от “***” ЕАД (предходно
наименование „***“), ЕИК ***, относно това, как е формирана сумата от 6200,00
(шест хиляди и двеста) лева по посочена запис на заповед от 17.11.2015г.;
относно размера на възстановената сума по посочената Запис на заповед и относно
лицето, което е изпълнявало функциите на регионален мениджър към дата
08.09.2015г. в офис, находящ се в гр. ***, ул.”***” 29. Видно от съдържанието на така докладваната молба по
посочените въпроси информацията е сведена до следното: по посочения кредит са
възстановени нула /0.00 лв./ лева. По Записа на заповед са възстановени 380,13
(триста и осемдесет лева и тринадесет стотинки) лева, но извън посочените за
лицето Й.Я.. Досежно лицето Р. е описано, че регионалните мениджъри не
изпълняват трудовите си задължения в конкретен офис, а отговарят за даден
район, като посоченият офис в гр. *** попада в регион Югоизток. Към процесния
момент мениджър за този регион е била С.Д. Р., която считано от 10.03.2016г. не
работи за компанията. Следователно се установява, че процесната сума по кредита
и до момента не е била възстановена на Дружеството, както и че същата влиза в
сумата по записа на заповед, попълнена от подсъдимата, но видно от таблицата,
за постъпление по процесната заповед, то на Дружеството от процесната сума са
били възстановени нула лева. Така изведените изводи, кореспондират и със
заявеното от свидетелката Я.Д. /работеща в „***” ЕАД, с предходно наименование
„***” ЕАД като координатор продажби от 07.09.2015 г./ в съдебно заседание, а
именно че е виждала подсъдимата само веднъж и то във връзка с връчването на
процесната Запис на заповед, като не е наясно как и на какво основание е
била издадена последната, като е имала задължение само да попълни част от
реквизитите й /“Титулната част „гр. ***, пл. „Баба Гинка” № 8” и
датата „17.11.2015 г.” ….Частта, която е под ред 1, досежно датата 17.11.2015 г….
Съдържанието „ЕИК: ***”, дата „17.11.2015 г.”, сумата „6200”, цифром и словом….
Имената „Я.Д.” и „ЕГН: **********” ../ и да я връчи на подсъдимата, което е и
сторила /стр. 40 от съдебното производство/ и заедно със Спогодбата, цитирана
по-горе /стр.40-41 от делото/ са отишли с подсъдимата при нотариус
Кожухаров в ***, където е било извършено заверяване. Посочва, че косвено е
запозната от свои колеги със случая, които са провели вътрешно разследване и са
видели развилите се събития и на камерите в офиса в ***,в частност, че
подсъдимата е усвоила суми, които са били с посочени други лица, като
кредитополучатели, какъвто е случаят с Й.Р.Я., вписана с кредит 1000 лева в
записа на заповед от общо 6200 лева. Описва и механизма, по който се е
реализирало отпускането на кредити, съответно на заявеното от свидетеля П..
При
така описаната фактология, на
подсъдимата Н. е било повдигнато обвинение от страна на БРП по посоченото ДП,
за това че на 08.09.2015г. в гр. ***, чрез използване на неистински частни
документи - искане за кредитна линия № 1327365/08.09.2015 г., съставено от
името на Й.Р.Я. ***; договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
2314402/08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕАД; договор за възлагане на
поръчителство от 08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕООД; погасителен план
към договор за кредит № 3-224-8147-2314406 към 2314402/8.09.2015г. получила без
правно основание чуждо движимо имущество - сумата в размер на 1000 лв. (хиляда
лева) собственост на фирма „***” ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от П.С.П.от гр. ***-
юрисконсулт на дружеството, с намерение да ги присвои, престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Н. е
била привлечена в качеството й на обвиняема по делото с нарочно Постановление
за привличане в това й качество /стр. 109 от ДП/ за гореописаното престъпление,
като привличането е станало при присъствието на нейния упълномощен защитник-
адв. С.К.-БАК. Разпитана в качеството на обвиняема по делото Н., не се признава
за виновна и не е дала обяснения. Такава позиция подсъдимата е застъпила
впоследствие и в хода на съдебно следствие.
По доказателствата
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и след
приобщаването на множество доказателства в хода на съдебното такова, а
именно: обвинението се установява
изцяло, по безспорен и категоричен начин от събраните на първо място-в хода на
досъдебното производство доказателства: протоколи за разпит на свидетели – Й.Р.Я. /стр. 33 от ДП/, П.С.П./ стр. 51/ ,
пълномощно (стр. 52 от ДП), протоколи за изземване на сравнителни образци
/стр.53 и следв./, послужили за извършване
графическа експертиза (стр. 85-96 от ДП), представени оригинали на инкриминираните
документи с писмо /отговор/ от „***“-ЕАД /стр.64 и следв. От ДП/, договор за
търговско посредничество и общи условия /стр. 67-70/, формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити /стр.71 и следв от ДП/, договор за възлагане на
поръчителство /стр. 76-77 от ДП/, искане за кредитна линия / стр. 83/, копие на
лична карта / стр. 84/, договор за потребителски кредит ТИП КРЕДИТНА ЛИНИЯ и общи условия /стр. 78-80/, разписка за
получена сума /стр. 81, стр. 2/, погасителен план /стр. 81/ , постановление за
привличане на обвиняем / стр. 109 от ДП/, протокол за разпит на обвиняем /стр.
110 от ДП/, справка за съдимост /стр. 99 от ДП и изискани актуални такива в
хода на съдебното производство-стр.14 и 81 и 164 от делото/, уведомление за
прекратяване на трудов договор /стр.114 от ДП/,
удостоверения за актуални състояния на ЮЛ /стр.121 и следв от ДП/, протокол за предявяване на разследване /стр.
142-143/, постановление на основание чл.
229, ал. 3 от НПК от наблюдаващия прокурор/стр. 145 от дп/, жалба /стр.4 от ДП/, докладни записки,
извънсъдебна покана /стр.14 от ДП/ от „ ***“-ООД, кпоия на документи и писма и
експертна справка; както и от
множеството събрани гласни и писмени доказателства по делото, в хода на
съдебното производство- в това число проведени разпити отново на свидетелите -Й.Р.Я.
/стр. 52-53 от делото/, П.С.П./ стр. 72-74
от делото/ , пълномощни /стр.
10-17 от делото/, разпит на свидетеля –Я.Д.Д. /стр.83-86 от делото /, справки
от ТР, изискано за послужване гр.д.№ 4202/2016г. по описа на БРС; представени от защитата и приети от съда писмени
доказателства по делото: копия от Изпълнителен лист № 2220/28.04.2016 г.
/стр.38 от делото/, по ИД № 1357/2016 г. на ЧСИ Таня Маджарова, ведно със
справка за изпълнение /стр.39 от делото/, Покана за доброволно изпълнение,
Запис на заповед /стр.40 от делото/, Спогодба от 17.11.2015 г. /стр.41-43
от делото/, както е представени по делото изискани-и 2
броя пълномощно/стр.44-48 от делото/, молби и пълномощни от „***“, постъпили и
приобщени в последното по делото съдебно
заседание-постъпил на 02.07.2018г. отговор от “***” ЕАД, за това, че сумата от
1000.00 лева по договор за потребителски кредит, сключен с Й.Р.Я., не е възстановена на дружеството,
като компанията не е получила никакви плащания по посочения договор за кредит;
постъпилото писмо е заведено под вх.№ 27656/02.07.2018г.; както и постъпил
отговор от “***” ЕАД (предходно наименование „***“), ЕИК ***, относно това, как
е формирана сумата от 6200,00 (шест хиляди и двеста) лева по посочена запис на
заповед от 17.11.2015г.; относно размера на възстановената сума по посочената
Запис на заповед и относно лицето, което е изпълнявало функциите на регионален
мениджър към дата 08.09.2015г. в офис, находящ се в гр. ***, ул.”***” 29,
представената и приета по делото, назначена и изготвена от вещото лице Х.С.
графическа /почеркова/ експертиза- съдебно-почеркова /графическа/ експертиза, в
това число и представената експертиза с вх.№19376/10.05.2018г. /стр.99-132
и стр. 133-157 от делото и др.
При преценка
на доказателствения материал съдът намира следното:
Показанията
на свидетелите - Й.Р.Я. / в ДП- стр.33 и стр. 52-53 от делото и хода на
съдебното производство/, П.С.П./ и стр.51 от ДП стр. 72-74 от делото/ , показанията на свидетелката–Я.Д.Д.
/стр.83-86 от делото/, съдът намира за достоверни, обективни и безпристрастни,
допринасящи за изясняване на факти и обстоятелства, касаещи главния предмет на
доказване и кореспондиращи със събрания по делото писмен доказателствен
материал, в това число двете изготвени по делото почеркови експертизи, приобщените
инкриминирани документи, както и постъпилите изискани от Дружеството- „***“-ЕАД
И от “***” -ЕАД (предходно наименование „***“), ЕИК ***, писмени доказателства
/описани като съдържание по-горе/. В този смисъл следва да се посочи, че от показанията на свидетелката Я.,
безспорно се установява, същите съотнесени към посочения доказателствен
материал и към заключенията и на двете вещи лица по делото, че свидетелката Я.,
никога не е била клиент на ощетеното по делото
ЮЛ- - „***“-ЕАД, както и че същата не е кандидатствала да получи кредит
от процесното Дружество, посреством посредничеството на „***“-ЕАД, като
свидетелката е клиент на други кредитни институции, различни от посоченото
ощетено ЮЛ, и че същата не е предоставяла личната си карта на лица, извън
работното си място и извън банките, и кредитни институции, с които има
облигационни отношения, сред които не е процесното Дружеството. Нещо повече,
заявеното от свидетелката, се подкрепя и от двете графически /почеркови
експертизи по делото/, видно от заключенията, на които се установява, че Я. не
е положила подпис, нито е изписала собственоръчно имената си под нито един от
горепосочените инкриминирани по делото документи. Следователно, тя е различно
лице от действителния автор на така изготвените неистински частни документи, а
именно изготвени на дата-08.09.2015г. в гр. ***, неистински частни документи -
искане за кредитна линия № 1327365/08.09.2015 г., съставено от името на Й.Р.Я. ***;
договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 2314402/08.09.2015г. между
Й.Р.Я. *** и „***” ЕАД; договор за възлагане на поръчителство от 08.09.2015г.
между Й.Р.Я. *** и „***” ЕООД; погасителен план към договор за кредит №
3-224-8147-2314406 към 2314402/8.09.2015г., като безпротиворечиво и двете
експертизи по делото, сочат за действителен автор на документите, не Я., а подсъдимата Н., която на база същите, както е
посочено в обвинението и посредством използването им е получила без правно
основание чуждо движимо имущество - сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева)
собственост на фирма „***” ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от П.С.П.от гр. ***-
юрисконсулт на Дружеството, като е заблудила, въвеждайки в заблуждение
конкретни длъжностни лица, които да наредят отпускането на сумата. Нещо повече,
това обстоятелство безспорно се подкрепя и от заявеното при разпита в
качеството на свидетел на ***С.П., който макар и да заявява, че не познава
подсъдимата, излага хронологията на казуса, развил се във връзка с нейните
отношения с Дружеството, което той представлява.
В този смисъл, свидетелят потвърждава, че на база проведено вътрешно
разследване в Дружеството се е установило, че подсъдимата е ощетила последното с процесната сума, която и към момента на
приключване на съдебното следствие не е била възстановена на ощетеното ЮЛ. Действително
свидетелят П., не е пряк очевидец на развилите се инкриминирани действия, и
проследяване на същите и косвено ги описва, но при положение, че заявеното от
него изцяло кореспондира със заявеното и от другите горепосочени свидетели по
делото, както и с експертните заключения, и с представените писмени
доказателства по делото /в това число писма и от двете Дружества, запис на
заповеди, гражданско дело и спогодба/, то съдът намира основание да кредитира
показанията на този свидетел изцяло, макар и да се явявт косвено доказателствено
средство, за някои от заявените обстоятелства. В този смисъл, следва да се
посочи, че както свидетелят П., служител и представител на ощетеното ЮЛ, така и
свидетелката Я.Д., служител, в другото ЮЛ, с което „***“, а именно „***“, е в
облигационни отношения на кредитно посредничество, заявяват сходни до степен и
дори почти еднакви факти, относно алгоритъмът, по който се е извършвало
отпускането на кредитите и участието на съответните лица в тази процедура. Така свидетелят П. в показанията си и пред
органа на досъдебното производство, и при разпита си в съдебното такова,
еднозначно описва, че -„Специално за
случая със С.Д.Н. се запознах, когато Й.Р.Я. беше завела гражданско дело срещу
нас. Там в общи линии ние издадохме удостоверение за липса на задължение на
клиента Й.Р.Я. и съответно те си направиха отказ от иска. Издадохме
удостоверение, защото бяхме сигурни, че става въпрос за някаква измама по
кредита. Това се случва сравнително често при нас някой да изтегли кредит от
името на другото лице и в тези случаи, когато се убедим, води се някакво
разследване от служители чисто вътрешно такова, което не се документира и не се
обективира, като обследваме документите на хартия, говори се с клиентите.
Същите най-често пускат жалби и се оплакват, че не са искали дадения кредит.
Най-вероятно Й.Я. е пуснала такава жалба“…. И досежно процедурата по
отпускане на даден кредит-„В случая клиентът
отива в офис и кандидатства с лична карта, снемат му се данните от личната
карта, попълва искане за кредит, то се генерира от система, на него се пишат
личните данни. Предоставя му се стандартен кредит, след като се пусне искането
клиентът се известява впоследствие дали е одобрен или не, системата го
известява автоматично. След одобрението клиентът подписва документите за кредит
– договор за кредит, погасителни планове към него стандартен формуляр, общи
условия, договор за възлагане на поръчителство, погасителен план към него.
Лицата, които извършват тази процедура, са кредитни посредници по смисъла на
Закона за потребителския кредит. С.Д.Н. е сключила договор в случая с „***”
ЕАД. Служителката, е работила за „***” ЕАД, като това дружество е в договорни
отношения с „***” ЕАД. Едното дружество - „***”- ЕАД е кредитен посредник на „***”
ЕАД. В момента „***” ЕАД носи наименованието „***”…. Специално самото одобрение, което правят кредитните инспектори, се
извършва от служители на „***” ЕАД..“. Така заявените обстоятелства от
свидетеля П. не само кореспондират със заявеното в с.з. от другата свидетелка,
а именно Я.Д.Д., работеща в „***” ЕАД,/ което
в момента е с наименование „***”, с ЕИК ***, с адрес в град ***, район ***, ж.
к. „***”, ул. „***” № 7, Бизнес център „***”, ет. 3/, която заявява сходни обстоятелства на
тези описани от свидетеля П., досежно начина, по който се е процедирало при
отпускането на кредити от страна на Дружеството и облигационните отношения, в
които и двете Дружества са се намирали помежду си. Нещо повече, в своя разпит,
предвид и личния досег, който тази свидетелка е имала с подсъдимата Н.,***, а
именно по изготвяне на и по повод
връчване на Запис на заповед /стр. 40 от съдебното производство/ на
подсъдимата Н., за което е била упълномощена от изпълнителния директор на Дружеството, като свидетелката Д., със своя
почерк е попълнила част от реквизитите
на заповедта/ „Титулната част „гр. ***, пл. „Баба Гинка” № 8” и датата „17.11.2015 г.”
са попълнени от мен. Частта, която е под ред 1, досежно датата 17.11.2015 г.
също е попълнена от мен. Съдържанието „ЕИК: ***”, дата „17.11.2015 г.”, сумата
„6200”, цифром и словом, също са попълнени от мен и това е моят почерк. Имената
„Я.Д.” и „ЕГН: **********” също са
изписани от мен собственоръчно. Издател: „С.Д.Н.” и подписът следва да го е
попълнила подсъдимата“. В този смисъл
и досежно спогодба от 17.11.2015 г., находяща се на стр. 41-43 от съдебното
производство, то свидетелката Д. заявява, че е попълнила част от данните в същата
е, че отново я е представила на подсъдимата, като и за двата документа,
разписани от тези две лица е било извършено заверяване и при нотариус Кожухаров
в гр. *** / досежно спогодбата-„На стр. 1
– 6200 лева, цифром и словом, както и титулната част на спогодбата - дата и
място - отново аз съм попълнила. На „Кредитор” аз съм попълнила имената си и съм се подписала, като на „Длъжник” не съм
попълвала аз, вероятно С.….. Доколкото съм запозната, още веднъж посочвам, че
сумата от 6200 лева, въпреки че ми беше предявена спогодбата, не беше
заплатена…“/. Така заявеното от тази
свидетелка, не само кореспондира с предходните действия, които е реализирала
подсъдимата по отпускане на процесния кредит от името на свидетелката Р., и от
заявеното от свидетеля П. за начина на отпускане на кредити при Дружеството и
отношенията между горепосочените Дружества, но тази свидетелка дава яснота в
показанията си и за впоследствие развилите се действия, а именно по изготвянето
на процесните Заповед за изпълнение и спогодба /представени по делото и описани
по-горе като смисъл и съдържание/. Заявеното от свидетелката Д., е в смислов
унисон и със заявеното от свидетелите П. и Р., относно факта, че сумата от 1000
лева по кредита не е възстановена на Дружеството по делото, но Р., която е
завела гражданско дело /изискано за послужване по настоящото такова -гр.д.№
4202/2016г. по описа на БРС / е оттеглила иска си, както самата Р. заявява в
с.з., тъй като е получила удостоверение от Дружеството, че не дължи процесната
сума като кредитополучател. Това от своя страна, е еднозначно смислово и на
заявеното от юк П., че при проведено разследване се е установило в самото
Дружество, че Р. не им е била клиент и че кредитът е бил получен не от нея, а
от подсъдимата. Показанията на тези свидетели, както и цитираните материали по
гражданското дело гр.д.№ 4202/2016г. по описа на БРС, записа на
заповед и спогодбата17.11.2015 г., се явяват съответни като съдържание и смисъл
и на заявеното становище и от двете дружества,
в изисканите, депозирани и приети по делото писма от тези Дружества,
видно от които, постъпили на 02.07.2018г. отговор от “***” ЕАД, се установява, че сумата от 1000.00 лева по
договор за потребителски кредит, сключен
с Й.Р.Я., не е възстановена на дружеството, като компанията не е
получила никакви плащания по посочения договор за кредит. Постъпилото писмо е
заведено под вх.№ 27656/02.07.2018г.; както и постъпил отговор от “***” ЕАД
(предходно наименование „***“), ЕИК ***, е относно това, как е формирана сумата
от 6200,00 (шест хиляди и двеста) лева по посочена запис на заповед от
17.11.2015г.; относно размера на възстановената сума по посочената Запис на
заповед и относно лицето, което е изпълнявало функциите на регионален мениджър
към дата 08.09.2015г. в офис, находящ се в гр. ***, ул.”***” 29. Видно от съдържанието на така докладваната молба по
посочените въпроси информацията е сведена до следното: по посочения кредит са
възстановени нула /0.00 лв./ лева. По Записа на заповед са възстановени 380,13
(триста и осемдесет лева и тринадесет стотинки) лева, но извън посочените за
лицето Й.Я.. Описано в допълнение е и лицето С.Д. Р., което към
процесния момент е изпълнявало длъжността - регионален мениджър попадащ
в регион Югоизток, където попада и посоченият офис в гр. ***. Така описаните показания на тези свидетели,
съотнесени към цитираните писмена доказателства, описват една безпротиворечива
смислово единна събитийна верига на
развилите се действия по делото и участието на подсъдимата Н. в същите, и в
частност нейната съпричастност към деянието, за което и е било повдигнато
обвинение. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, съотнесени и към посочените писмени доказателства и ги
поставя в основата на своите изводи досежно правната страна на спора и
отговорността за деянието, досежно вината на подсъдимата по повдигнатото й
обвинение, като съобрази в тази насока и останалия събран по делото
доказателствен материал. Тук следва още веднъж да се подчертае, че по делото
безспорно е било установено, че именно Дружеството – „***“-ЕАД е ощетеното
юридическо лице, за което е настъпила вредата – а именно отпуснатият кредит от
1000 лева, от името на Й.Р.Я., настъпило в резултат на използването на
инкриминираните четири на брой неистински частни документи. Вредата е за това
Дружество, а не за Дружеството, в което
кредитен специалист е била подсъдимата – „***“-ЕАД, тъй като по делото
безспорно се установи, че двете дружества са в облигационни отношения помежду
си на кредитно посредничество, като сумите се отпускат именно от ощетеното Дружеството
– „***“-ЕАД и вредата настъпва за него. Тук следва да се посочи, че от
постъпилите писмени доказателства и гласни такива се установява и начина, по
които се е развивала и самата процедура по отпускане на кредита, описана и от
двамата свидетели- П.П.и Я.Д., и
съответен на алгоритъма, приет, както от държавното обвинение, така и от съда
/описан по-горе и при излагане на приетата от съдебния състав за развила се
фактическа обстановка по делото/.
В този смисъл изводите на съда, почиват и на
двете изготвени и приети по делото – графически експертизи, респ. от
досъдебното производство, изготвена от вещото лице Н., и в съдебното такова- от
вещото лице С.. Нещо повече, както съдът вече посочи двете експертизи дават
еднакви отговори на поставените задачи, като единствено досежно инкриминираната
дата- „08.09.2015 г.“, експертизата, изслушана в хода на съдебното следствие по
делото, дава категоричен отговор за авторството на датата, а именно, че е
изписана в инкриминираните документи от подсъдимата С.Д.Н., като вещото лице не
се е ангажирало в конкретен извод в тази насока, с довод, че при изписването на
цифри, обследването е по-трудно, поради наличието на по-малко устойчиви и
частни признаци за изследване. Съдът напълно дава вяра и поставя в основата на
своите решаващи изводи и двете заключения на вещите лица по делото, като ги
намира за обективни, безпристрастни и пълни, достатъчно обосновани и
задълбочени по поставените множество задачи, част от които огледални едни на
други като съдържателно-смислова и лексикална конструкция. Следва да се
подчертае изрично, че експертизата на вещото лице С. е изключително обемна и
предвид факта, че същата е онагледена с приложения за описване на начина на
обследване на поставените за изследване- дати, подписи и изписани имена, като вещото
лице е положило надлежни и достатъчни усилия да изведе и „очертае с червен
маркер и контур“, всеки обследван елемент по отделните документи, като разпитан
в съдебно заседание същият обясни и детайлно как е достигнал до своето заключение, че автор на
инкриминираните документи е именно подсъдимата –С.Д.Н.. Така сведени до 5 /пет/
точки, изводите на същия са, че - т.1 „
Подписите в представените документи за „***“-ЕООД, „За ***“ от името на С.Д.Н., обект на
експертизата са изпълнение от подсъдимата С.Д.Н.“.; т.2- „Подписите, положени
„за клиента“, „за кредитополучател“, „за получил сумата-кредитополучателя“, „за
кредитоискателя“ са изпълнение от лицето С.Д.Н..“; т.3 Ръкописният текст – „С.Д.Н.“
и „л.к. Проверила: С.Д.Н.
в представеното за изследване копие от лична карта, искане за кредитна линия,
обект на експертизата са изпълнени от лицето С.Д.Н.. “, т.4-
„Ръкописният текст- Й.Р.Я.“ в искане за кредитна линия и „Съгласна съм с
направеното копие Й.Р.Я. “ в представеното за изследване копие от
лична карта не са изпълнени от лицето С.Д.Н..“ И т.5 – „Цифровият
текст „08.09.2015 г.“ е изпълнен от лицето
С.Д.Н.“. Така изготвеното и поддържано заключение на експертизата, в съдебно заседание, където вещото лице,
подробно обясни и изложи пред съда, като обосновка начина и методите, които е
използвал, за да достигне до своите изводи, съдът намира, за абсолютно
релевантни по изясняване на един от основните въпроси по делото, а именно
досежно изготвянето от страна на подсъдимата на четирите на брой частни
неистински документи и че именно тя е действителният автор на същите, а не посоченото лице. В този
смисъл е и заключението на вещото лице Н., което в съдебно заседание, разпитан
пред съдебния състав, отговаря, детайлно на всички 26 /двадесет и шест/ на брой
задачи на експертизата, като съдът описа същите и като въпроси и като отговори
по-горе /в излагането на фактите/, поради, което и не следва да ги преповтаря отново като само
счита, че следва да подчертае още веднъж, че двете експертизи не само не си
противоречат, но са стигнали до смислово единни решаващи изводи. Съдът, поради
изложените аргументи, поставя в основата на
своите правни изводи, изведените заключения по двете експертизи, като
същите са съответни и на останалия събран по делото доказателствен материал.
Детайлният
анализ на доказателства не оставя съмнение, а напротив с пълна степен на
сигурност води до извод, че подсъдимата е осъществила от обектива и субективна
страна състава на престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, след като се доказа по
делото, че на 08.09.2015г. в гр. ***, чрез използване на неистински частни
документи - искане за кредитна линия № 1327365/08.09.2015 г., съставено от
името на Й.Р.Я. ***; договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
2314402/08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕАД; договор за възлагане на
поръчителство от 08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕООД; погасителен план
към договор за кредит № 3-224-8147-2314406 към 2314402/8.09.2015г. получила без
правно основание чуждо движимо имущество - сумата в размер на 1000 лв. (хиляда
лева) собственост на фирма „***” ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от П.С.П.от гр. ***-
юрисконсулт на дружеството, с намерение да ги присвои, престъпление по чл. 212,
ал.1 НК. Тук следва да се посочи, че
както в досъдебното производство, така и в съдебното такова, подсъдимата е
отказала да дава обяснения, и не се е признала за виновна по повдигнатото й
обвинение, като даването, респ. недаването на обяснения е право на подсъдимата,
предвид двойнствената правна природа на тези обяснения, както като
доказателствено средство, така и като средство за защита, и не следва да се
третира в ущърб на подсъдимата.
На
следващо място идва да се обсъди и защитната версия на подсъдимата и нейния
защитник, застъпена в хода на съдебното производство: на първо място, не може
да бъде прието възражението на защитата, че макар и да има престъпление, то
неговото авторство не е било установено, напротив, както правилно сочи и
прокурорът в своята пледоария, то безспорно и безпротиворечиво, се установи
авторството на подсъдимата в инкриминираното деяние. Отговор на този въпрос
дават не само категорично и двете изслушани по делото графически /почеркови/
експертизи, които сочат, именно подсъдимата като автор на инкриминираните
частни неистински документи, но и цялата съвкупност от писмени доказателства,
събрани по делото, напълно корелираща и на гласните такива, обективирани в разпитите на горепосочените свидетели. Не е
налице дори едно доказателство, което до поставя под съмнение състоятелността
на обвинителната теза, напротив обвинението не само не е разколебано по какъвто
и да е начин, но е напълно и безспорно доказано. В никакъв случай, не могат да се споделят и
житейските съждения на защитата, наведени в пледоарията на защитника на
подсъдимата, от вида, че предвид краткия период от започване на работа и
разбирането, че ако извърши инкриминираното деяние и Я. не си заплаща вноските,
ще бъде „разкрита“, съдът не намира за правни доводи, които да оборват
обвинението, а до житейски съждения, които нямат отношение към главния предмет
на доказване, който съдът от друга страна намира и за еднозначно доказан. На
следващо място неоснователно е възражението е във връзка със записа на заповед
и спогодбата, и че сумата в тях била 6200 лева, пък инкриминираната сума била
1000 лева. Отговор на въпроса за формиране на сумата е даден в постъпилото
писмо от страна на Дружеството, описано по-горе, като съдържание, откъдето е
видно, че става въпрос за няколко лица, сред които и Й.Р. Янакииева, като
досежно последната суми по сметка на ощетеното ЮЛ не са постъпвали. В този
смисъл, точно обратното е вярно, а именно, че подписвайки процесните спогодба и
запис на заповед, подсъдимата имплицитно сочи, че признава дължимостта на
обективираната там сума. Същата не е възразила и при подписването и
заверяването им при нотариус. В този смисъл са и показанията на свидетелката Я.Д.,
изписала част от реквизитите на документите и връчила ги на подсъдимата. Неоснователно,
до степен на неотносимо е и другото възражение на защитата, относно
обстоятелството, че по делото било налично писмо от колекторска фирма. Действително,
видно от изложеното по-горе като приета фактология и доказателства по делото,
то в кориците на досъдебното производство е налична извънсъдебна покана /стр.14
от ДП/ от страна на „***“-ООД, с която се уведомява Й.Я. за просрочие по
кредит, но както вече бе посочено и изяснено по делото, то самият кредитор по
сумата- ощетеното ЮЛ е издало удостоверение, че сумата не се дължи от лицето,
което е довело и до оттегляне на заведения от Я. иск пред граждански съд в тази
насока, видно и от приложеното за послужване гражданско дело, като отделно от
това Дружеството е свободно в своята управленска преценка дали да прибягва и в
кои случай до колекторски фирми, за да подпомага дейността си. Напълно изяснени
са и като естество облигационните отношения между дружествата „***" ЕАД и „***“- ЕАД, на кредитно
посредничество, като кредитите се отпускат и щетите респективно настъпват на
първото дружество. В този смисъл, съдът намира, за неоснователни възраженията
на защитата, както и факта, че същата не успя на внесе съмнение в обвинителната
теза, а точно обратното същата в хода на производството бе напълно доказана.
Тук следва само в допълнение да се посочи досежно отговора на въпрос №4 от
експертизата, изготвена в съдебното производство, че фактът, че в искането за
кредитна линия имената на „Й.Р.Я.“, не са изписани от подсъдимата, при положение,
че самият документ е подписан от нея, видно от заключението на вещото лице,
също не внася елемент на каквото и да е съмнение в обвинението. Същото се касае
и за възражението, че подсъдимата не е имало откъде да се снабди с копие на
личната карта на Я., като безспорно се доказа точно обратното, видно от
гореизложеното, и индиция в тази насока, би могло да се счете дори и че на
копието от личната карта, частта „съгласен съм с направеното копие“, не е
изписан нито от подсъдимата, нито от Я., а от трето лице, че това копие на
личната карта очевидно е било изготвено за друга цел, където Я. явно я е предоставила, още повече,
че последната заявява и пред съда, къде и кои институции разполагат с копие на
нейната лична карта. Още повече, че не е пряк въпрос на обследване и доказване
по делото, как точно подсъдимата се е снабдила с процесното копие и
следователно възраженията и в тази насока, съдът намира за неоснователни, от
страна на защитата.
От
правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.212, ал.1 от НК.
От
обективна страна безспорно се установи, че
подсъдимата С.Д.Н., ЕГН ********** ***, чрез използване на неистински
частни документи - искане за кредитна линия № 1327365/08.09.2015 г., съставено
от името на Й.Р.Я. ***; договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
2314402/08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕАД; договор за възлагане на
поръчителство от 08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕООД; погасителен план
към договор за кредит № 3-224-8147-2314406 към 2314402/8.09.2015г. /като точно по този начин документът е изписан
в ДП, видно от титлната му част/ получила без правно основание чуждо движимо
имущество - сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева), собственост на фирма „***”-ЕАД, ЕИК: ***,
представлявано от П.С.П.от гр. ***- юрисконсулт на дружеството, с намерение да
ги присвои. Тук следва на първо място да се посочи, че легалната дефиниция за неистински
документ, съгласно чл. 93, т. 6 от НК, гласи, че това е такъв документ, на
който е придаден вид, че изхожда от друго лице, т.е. действителният му автор не
е лицето, посочено като такъв, а са две различни лица. Именно такава е и настоящата хипотеза, като видно и от почерковите експертизи по делото, то процесните документи са били подписани от лицето- подсъдима по делото, както е
ръкописното изписване на трите имена на нея самата и на лицето Й.Р.Я. / като
само досежно искането за кредитна линия и съгласен съм с направеното копие за
личната карта не са автори нито едно от двете лица/. Основна характеристика на
документа е неговият автор, като липсата на автор на определен писмен текст не
дава възможност материалният му носител да бъде приет за документ. Възможно е
съставянето на документ, на който привидно да е посочен определен автор, а
действителният му да не е той, каквато е
и настоящата хипотеза, като видно от инкриминираните документи, то същите са
частни такива / per argumentum a
contrario от легалната дефиниция за официален документ- чл.93, т. 5 от НК – „Официален документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция; /. В
случая чрез посочените частни неистински документи подсъдимата е създала
привидна невярна представа у третите лица /кредитните инспектори нареждащи отпускането
на кредита/, по отношение на автора на документа, като ги е въвела в заблуждение
и последните са наредили отпускането на кредита. В конкретния случай документите,
които били използвани от подсъдимата, а именно: искане за кредитна линия №
1327365/8.09.2015г. съставено от името на Й.Р.Я. ***; договор за потребителски
кредит тип кредитна линия № 2314402/8.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***"
ЕАД; договор за възлагане на поръчителство от 8.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***"
ЕООД; погасителен план към договор за кредит № 3-224-8147-2314406 към
2314402/8.09.2015г. представляват частни диспозитивни документи, които са
неистински, тъй като не са подписани от посочения като една от страните по тях
автор - свидетелката Й.Я., а са подписани от подсъдимата Н., което се доказва
безспорно по делото т.е. действителният и посоченият автор са две различни
лица. Подсъдимата е получила сумата от 1000,00лв. без правно основание, защото
формално страна по договора е била Й.Я.,
която никога нито е подписвала такива договори, нито се е задължавала по
тях. Сумата е била получена от подсъдимата и със своително намерение, а именно
да я потреби и използва за свои собствени цели и нужди.
Тук
следва да се посочи, във връзка с естеството на престъплението
документна измама, следното: престъпление по чл. 212, ал. 1 НК има, както
когато деецът сам е съставил документ с невярно съдържание, неистински или
преправен документ и после лично или посредствено го е използвал, така и когато
само е използван такъв документ, съставен от другиго. Самото съставяне на
документите по чл. 308 – 315 от НК не е елемент от състава на престъплението,
защото в изпълнителното деяние влиза само ползването му. Квалификацията на
деянието по чл. 212, ал. 1 НК обаче изключва отделното приложение и на чл. 308
– 316 НК, защото съгласно възприетия в глава девета „Документни престъпления“
принцип, не може да се търси отговорност и за съставянето, и за използването на
неистинския или преправен документ, или за документа с невярно съдържание.
Именно защото чл. 212, ал. 1 НК поглъща съответните документни престъпления
няма процесуална пречка, ако не бъдат установени всички признаци от състава на документната
измама, съдът да преквалифицира деянието в съответното документно престъпление
– по чл. 316 НК например, а ако деецът сам е съставил документа и факти за това
са изложени в обвинителния акт да преквалифицира и по чл. 308 – 311 НК/ако не
са налице някои от основанията за погасяване на търсеното на отговорност/. Ноторно е, че съотношението на документно
престъпление, независимо от неговата конкретната правна квалификация и
документна измама по чл. 212 НК е, че в своята същност изпълнителното деяние на
документната измама изисква използването на писмен акт, който има характер на
документ. При това положение използването на посочения престъпно създаден
документ винаги би могло да се квалифицира и като документно престъпление, но
константната съдебна практика приема, че правилната квалификация на
инкриминираното деяние е по чл. 212, ал. 1 НК. Това е така, защото съставът на
документната измама включва като свой елемент използването на престъпно
съставен документ, като средство за извършване на престъплението (В този смисъл
ППВС 7-78). Следователно, не е възможна реална съвкупност между измама по чл.
212 НК и документно престъпление, като коректната квалификация е по първото
престъпление, тъй като предвид очертаното изпълнително деяние на измамата и
съставомерни белези на това престъпление, то винаги поглъща документното престъпление.
В този смисъл и при извод, че подсъдимата Н. чрез използване на неистински
частни документи - искане за кредитна линия № 1327365/08.09.2015 г., съставено
от името на Й.Р.Я. ***; договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
2314402/08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕАД; договор за възлагане на
поръчителство от 08.09.2015г. между Й.Р.Я. *** и „***” ЕООД; погасителен план
към договор за кредит № 3-224-8147-2314406 към 2314402/8.09.2015г. е получила
без правно основание чуждо движимо имущество - сумата в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), собственост на фирма „***” ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от П.С.П.от
гр. ***- юрисконсулт на дружеството, с намерение да ги присвои, правилно е било
квалифицирано поведението й като такова престъпление по чл.212, ал.1 от НК, а
именно документна измама, при все че по делото еднозначно се доказа и върху кои
документи и кои имена подсъдимата е изписала, за да ги използва да получи
инкриминираната сума. Деянието е именно съставомерно и осъществява признаците на престъпление по
чл.212, ал.1 от НК. Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК(Доп. - ДВ, бр. 95 от
1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и
доп., бр. 26 от 2010 г.) –„Който чрез използуване на документ с невярно
съдържание или на неистински или
преправен документ получи без правно основание
чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се
наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Трайно установено в
съдебната практика е, че при документната измама, деецът използува документа
като средство да заблуди пострадалия, че съществува правно основание за
получаване на чуждото имущество. Порочният документ създава привидно основание
като удостоверява, че извън него съществува някакво основание, деецът да получи
чуждото имущество /в този смисъл виж Решение № 139 от 17.04.1996 г., по н.д.
№738/1995 г. на първо н.о. на ВКС/. Тук важат и постулатите на Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. №
5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г. за документната
измама - чл. 212 НК, а именно, че т. 1. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 212, ал. 1 НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание,
неистински /в конкретната хипотеза/ или преправен
документ и получаване на обществено имущество без правно основание с намерение
за присвояване. Документите могат да бъдат както официални, така и частни /в
конкретната хипотеза/. Те служат като средство за възбуждане или поддържане на
заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на
престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. Лицата,
които са заблудени, действат при съзнание, че деецът има действително основание
за ползването му. За състава на чл. 212, ал. 1 НК е необходимо деецът лично или
посредствено да използва документа преди получаването на общественото имущество
и т. 4. От Постановлението- Субект на документната измама може да бъде всяко
лице. Длъжностно лице може да бъде субект на това престъпление само ако няма
фактическа власт върху предмета на престъплението, ако той не му е връчен или поверен
за пазене и управление или за други цели и т. 5. От субективна страна
документната измама може да се осъществи само с пряк умисъл. Именно такава е и
настоящата хипотеза, като подсъдимата е използвала процесните частни неистински
документи /като преди това същите са били съставени като неистински такива,
като е положила подсъдимата подписи и имена, и дата в гореописания смисъл в тях/,
за да въведе в заблуждение конкретните длъжности лица на Дружеството, които да
наредят изплащането на процесната сума, правно основание за което не е имала да
я получи подсъдимата, като впоследствие
подсъдимата е присвоила за себе си парите и е нанесла щета на Дружеството в
размер на 1000 лева. Тук следва да се
подчертае изрично, че подсъдимата няма качеството „длъжностно лице“ . Подсъдимата
С.Д.Н., ЕГН ********** на 23.07.2015 г.
сключила Договор за търговско посредничество и предоставяне на финансови
продукти / стр.67 от ДП/, като страни по
договора от една страна били – подсъдимата , като „кредитен специалист“, видно
от договора, а от друга Дружеството- „***“ ЕАД, ЕИК ***, което дори е различно
Дружество, от това, за което е настъпило ощетяването, а именно- „***” ЕАД, ЕИК:
***. Съгласно подписания договор, страните по него се договорили, видно от
клаузите на договора, че подсъдимата Н., да посредничи на Дружеството - „***“-ЕАД, при извършване на
търговската му дейност, а именно предлагане и продажба на финансови продукти
/чл.1 от Договора/. В раздел първи, член втори от посочения Договор, изрично в
отделни точки са били уредени отделните действия, който КС е бил оправомощен да
извършва при работата си, тоест неговата дейност, която включва- привличане на
клиенти, генериране на искания за кредит, искания за поръчителство,
комплектоване на всички тези документи и предаването им на „***“, предоставяне
на консултации и др. Видно от чл.5 от Договора, досежно пълномощията на КС
изрично е посочено също, че т.5.1. „…консултантът е натоварен единствено да посредничи
във връзка със сключването на договори за кредит и по специално при попълвания на искания за
отпускане на кредити, сключване на договори за поръчителство…като няма право да
преговаря от името на „***“ извън рамките но договора и Общите условия…“. Тоест
подсъдимата нито е имала качеството „длъжностно лице“, по смисъла на чл.93, т.1 НК- „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или
безплатно, временно или постоянно:а) служба в държавно учреждение, с изключение
на извършващите дейност само на материално изпълнение;б) (изм. - ДВ, бр. 10 от
1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 26 от 2010 г.)
ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител; нито извън посочените действия на материално изпълнение, дори е
имала поверено за пазене и управление имущество. Напротив, същата е изпълнявала
само горепосочените облигационни задължения по консултиране, набиране на
клиенти и попълване на документи, без да и е било поверено за пазене и
управелние съответно имущество. / виж
досежно кога лицето има длъжностно качество- Постановление № 3 от 25-27.VI.1970
г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и
Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г.
Следва
до се посочи и досежно размера на нанесената щета, а именно 1000 /хиляда/ лева,
че към датата на деянието- 08.09.2015 г., то минималната работна заплата за
страната е била в размер на 01.07.2015 - 31.12.2015 г- 380.00 лева виж-ПМС № 139/04.06.2015 г., като случаят
е над две минимални работни заплати за периода и следва изрично да се
подчертае, че не представлява и маловажен случай по смисъла на чл.212, ал.6 НК
/ в този смисъл виж отново – Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н.
д. № 5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г.-т.
8. При определяне дали документната измама е маловажен случай се изхожда от
критериите по чл. 93, т. 9 НК, като се обръща особено внимание и на включените
в документната измама документни престъпления/, и съгласно чл.93, т.9 НК-„Маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая при преценка
първо на естеството на документните престъпления /по ППВС-то/, то са изготвени
цели четири на брой неистински частни документа, подсъдимата е била два пъти
осъждана, преди процесното деяние за
други по вид престъпни посегателства, като вредните последици, които са
нанесени засягат важни обществени отношения, свързани с финансовата система, в
частност с отпускането на кредити, макар и на плоскостта потребителски кредит и
облигационни отношения с частни търговски дружества, но всички тези данни, само
доказват, че не може да се приеме хипотеза на маловажност, като такива доводи
не са и наведени в производството, но с оглед пълнота на мотивите, съдебният
състав, счете за необходимо да изложи. В този смисъл съдът намира, че следва да
щрихира само и че не е налице и хипотеза за прилагане на привилигирован състав
в случая /като такава би била налице например, ако подсъдимата бе възстановила
процесната сума в хода на съдебното следствие/.
На
следващо място следва да се посочи, че от
субективна страна при извършване на престъплението, следва да се приеме наличие
на форма и вид на вина - „пряк умисъл“, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимата Н. е съзнавала, че използва неистински документи. Знаела е, че
използваните от нея искане, договори, погасителен план не са истински, тъй като
тя ги е подписала от чуждо име. Предвиждала е, че в резултат на сключените
договори ще получи чуждо движимо имущество. Целта на Н. била да въведе в
заблуждение служителите в „***“-ЕАД и да сключи договори от името на Я., за да
може да получи в своя фактическа власт парични средства, които да разходва за
свои нужди, без да поема задължения по тях, като е имала своително намерение да
разходва сумата за свои цели и потребности.
Тоест налага се извод, че както от обективна,
така и от субективна страна подсъдимата е извършила престъплението, за което и
е било повдигнато обвинение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на наказанието на подсъдимата Н. съдът
взе предвид, следните обстоятелства: чл. 212, ал.1 от НК предвижда (Доп. - ДВ,
бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.,
изм. и доп., бр. 26 от 2010 г.) - Който чрез използуване на документ с невярно
съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание
чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва
с лишаване от свобода от две до осем години.
Съдът отчете като отегчаващи вината
обстоятелства многобройността на използваните документи за въвеждане в
заблуждение на конкретните служители на Дружеството, за да бъде наредено
отпускането на кредита –подсъдимата е съставила общо четири на брой неистински
документа, по никакъв начин не е съдействала на разследването, като освен че е
дала образци за сравнително изследване, по друг начин не е съдействала на
органите на ДП. Проявила е упоритост в престъпната си деятелност, за което
говори и съставянето на повече от един документа от чуждо име, както е
употребяването на същите за получаване на имотната облага, която е желаела да
присвои. Подсъдимата е демонтрирала и своеобразна дързост в поведението си, при
извършване на деянието, като е била служитела на Дружеството едва два месеца и
вече е счела, че може до посегне на имущество на Дружеството, и на нанесе
емоционални и морални щети и на трети лица- в случая на свидетелката Й.Я., на
която й се е наложило да води и гражданско дело, за да доказва, че не дължи
сумата, и която и била посещавана и в дома и в работа си, заради кредит, който
не дължи, което е уронило доброто й име, както самата тя заявява пред съда.
На следващо място, видно от справката за
съдимост на подсъдимата, то към момента на реализиране на деянието, предмет на
настоящото обвинение, то същата е била осъждана два на брой пъти, както следва по
НАХД № 743/11 Г., с Решение № 398 от -8.11.2011 г. на РС-Несебър, в сила от
30.11.2011 г. за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, като на основание чл.78а,
ал.1 НК и е било наложено административно наказание –глоба в размер на 1000
лева. Второто осъждане на подсъдимата е по НОХД № 1706/2014 г., приключило със
Споразумение от 30.05.2014 г.на РС-***, в сила от същата дата, като подсъдимата е била призната за виновна
отново в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 вр ал.1 от НК и й е било
наложено наказание пробация, с продължителност на двете задължителни
пробационни мерки за срок от 8 месеца, като е бил приложен института на чл.55 НК при определяне на наказанието. Настоящата престъпна деятелност, подсъдимата Н.
е реализирана след тези две осъждания, като съдът й наложи условно наказание,
вземайки превдид и естеството на предходните две осъждания и наказанията, които
са й били налагани за същите. Тук следва да се посочи, че обективно за
подсъдимата е налице и трето осъждане, а именно по НОХД №4066/2016 г.,
приключило със Споразумение №319/22.07.2016 г., в сила от същата дата, с което
подсъдимата е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, като и е било наложено наказание 6 /шест/ месеца ЛОС, което на
основание чл. 66 НК е било отложено за изпитателен срок от три години, както
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Това
деяние обаче, подсъдимата е реализирала на дата-25.04.2016 г., тоест след
датата на деянието, обект на разглеждане в настоящото производство, заради
което и съдът има възможност за настоящото отново да приложи института на
условното осъждане, което съдебният състав и стори при постановяване на своя
съдебен акт. Тази съдимост обаче, очертава лицето /дори и само по първите две
деяния/, като човек, които не спазва установения правов ред. Действително посочените
осъждания, засягат други обществени отношения, обект на закрила по НК, а именно
тези по транспорта, но поведението на дееца показва склонност към престъпна
упоритост на засегнатите отношения- два пъти е осъждана по един и същи състав
на НК. Същото сочи, че за подсъдимата следва да намери приложение адекватна
степен на наказателната репресия, която да доведе до нейното превъзпитание и
осъзнаване и да я препятства за извършва престъпни посегателства на различни
обществени отношения, като в случая, е засегната тези на охрана на
собствеността.
Превдвид всичко дотук изложено, съдът
намира, че не са налице основанията за приложението
на чл.55,ал.1,т.1 от НК спрямо подсъдимата, защото не са налице нито многобройни
смекчаващи вината й обстоятелства, нито пък едно изключително такова. По
отношение на нея, съдът намира, че както правилно сочи представителят на
държавното обвинение наказанието следва да се определи при чл.54 НК, като бъде
определено в законовите граници от две до осем години, и не следва да бъде
лишавана от права по смисъла на чл.212, ал.7 НК, като същата и не притежава
такива, не следва да се постановява и конфискация на имущество. Съобразявайки
конкретния размер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата,
освен горепосочените отегчаващи вината обстоятелства, съдебният състав, отчете
и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че макар и да се касае за лице,
което е осъждано, то видно от гореизложеното не се касае за деец с висока
степен на обществена опасност, осъждан за тежки умишлени престъпления, както и
че деянието е от 08.09.2015 г., като макар и в хода на досъдебното производство
да са били извършвани съответни действия по разследване, то е изминал един
дълъг времеви период на фаза досъдебно производство, до внасяне на делото в
съд, което безспорно и съгласно трайно установената съдебна и европейска
практика, следва да се третира в полза на подсъдимата, като наказанието й бъде
намалено. Тук следва да се посочи, също и че в съдебна фаза също за събрани
допълнителни доказателства и то множество такива, като делото по преценка на
съдебния състав е приключило в един разумен темпорален диапазон. Съдът прецени, също и размера на нанесената
щета на дружеството, а именно сумата от 1000 лева, която не се явява висока по
размер, макар и към момента на деянието на надхвърля повече от двукратно
установената за страната минимална работна заплата. Всички тези обстоятелства
мотивираха съдебния състав да определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал.1 НК, но да наложи предвидения в закона минимум, а именно две години
лишаване от свобода, което по изложените по –горе вече аргументи да бъде
отложено с три години изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 НК. Съдът тук
при индивидуализацията на наказанието, съобрази и демонстрираното от страна на
подсъдимата поведение по време на процеса пред съда, като същата се е
явявала редовно на проведените съдебни
заседания и не е ставала пречка за отлагане на делото. Именно с оглед всичко дотук изложено, съдът
намира, че не само на подсъдимата не се налага да й бъде налагано ефективно
наказание, а условно такова, за което са налице всички изискуеми от закона предпоставки,
но и същото следва да е при определена индивидуализация на размера на
наказанието от минимума от две години, който според съдебния състав се явява
адекватен на обществената опасност на дееца /ниска/ и на обществената опасност
на деянието. Този размер съдът намира за относим към целите на чл.36 НК, като
счита, че така наложеното наказание се явява достатъчно, за да доведе за
превъзпитание на подсъдимата, да я възпре от извършване на други престъпни
посегателства и да й помогне да преосмисли поведението си като един редови
гражданин на страната, който спазва законите в нея.
Съдът намира, че следва само в допълнение да посочи
във връзка с разпоредбата на чл.301,
ал.4 от НПК, че предвид факта, че съдът призна подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение /по арг.
На чл.301, ал.1, т.2 от НПК/, то не следва да преценява дали същото не
представлява административно нарушение, предвид факта, че същото е престъпление
и то тежко такова по смисъла на чл.93, т. НК
РАЗНОСКИ:
На
последно място предвид правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата С.Д.Н., ЕГН: **********, да
заплати направените по делото разноски в общ размер сумата от 569,36 (петстотин
шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) лева, от които 189,36 (сто
осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) лева в полза на бюджета на
ОД на МВР–град *** и по сметка на ОД на МВР-град ***- за изготвена почеркова
експертиза, както и 380,00 (триста и осемдесет) лева съдебни разноски в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд – гр. ***- за
изслушване на вещите лица пред съда и изготвяне на съдебната почеркова
експертиза, както и 10,00 (десет) лева държавна такса за служебно издаване на
два броя изпълнителни листи.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: К. Ненкова
Вярно с оригинала:
М.Р.