РЕШЕНИЕ
№ 6754
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110161302 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Б. И. И. за осъждането му да заплати сумата
4691,27 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №105964,
сумата 739,43 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.10.2021 г., сумата 49,01 лева -
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. - м.04.2020
г. и сумата 10,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до
12.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.10.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез назначения
процесуалния си представител счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени,
1
тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесното
жилище. Оспорва наследодателят на ответника да е имал качеството потребител на
топлинна енергия. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по отношение на
вземанията на ищеца. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай по делото е приобщено копие на Заповед №РД-41-2016/08.07.1982
г. на Председателя на ИК на СНС, съгласно която И. Н. И. е получил като обезщетение на
основание чл. 100 ЗТСУ недвижим имот, представляващ апартамент №15, находящ се в
АДРЕС.След смъртта на И. Н. И. смърт всички негови имуществени права и задължения
или дробни части от тях (дялове) са преминали върху неговите наследници, които според
представеното удостоверение за наследници с изх. №РКС22-УФ01-29/14.01.2022 г.,
издадено от Столична община, район Красно село са неговите синове Б. И. И. и Николай И.
Н., починал на 17.10.2020 г. неженен и без деца. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН
приемането произвежда действие от откриване на наследството. Затова наследникът се
смята за правоприемник на наследодателя от момента на неговата смърт. При това
положение съдът намира, че независимо от възраженията на ответника последният е
придобил собствеността върху процесния апартамент по наследство и през исковия период
е бил единствен собственик на процесното жилище, доколкото по делото няма данни, а и не
се твърди същият да се е разпоредил с имота преди депозиране на исковата молба в съда.
При тези данни съдът формира извод, че ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката
2
през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020г. респ. между него и топлофикационното
дружество е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна
енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния
период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението през процесния период топлинната енергия е определяна на база реален отчет
на показанията на 4 броя ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори в имота , както и ТЕ
отдадена от 2 броя щранг - лири, на които липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. През
исковия период в процесния имот е ползвана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване (БГВ) и такава е била начислявана от топлофикационното дружество, както
и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. За исковия период потреблението на
топлинна енергия за БВГ е определяно на база реален отчет на показанията на 1 брой
технически изправен и сертифициран водомер за топла вода с изравняване в края на всеки
отоплителен сезон. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост. Според заключението на съдебно–техническата експертиза
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на
4655,97 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на апартамент №15 дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен от
заключението на съдебно – техническата експертиза 4655,97 лева като за горницата искът е
неоснователен като недоказан.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
3
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.06.2018 вкл., които възлизат на 74,88 лева. Доколкото възражението на ответниците за
погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на
ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за
сумата 4581,09 лева като за горницата до 4691,27 лева подлежи на отхвърляне като погасена
по давност и като неоснователна
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., възлизащи на 49,01 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 736,08 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 739,43 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от
10,41 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер 849,97лева за държавна такса,
депозит за вещо лице и депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение,определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. И. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 4581,08 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 07.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№105964, сумата 736,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.10.2021 г., сумата 49,01
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. -
м.04.2020 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.10.2021 г. до окончателното плащане както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 849,97 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над 4581,08 лева до
предявения размер 4691,27 лева и за периода м.05.2018г. – м.06.2018 г. вкл. като погасен по
давност и като неоснователен, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за
разликата над 736,09 лева до предявения размер 739,43 лева и иска за сумата 10,41 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 12.10.2021 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5