ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. Силистра, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500102 по описа за 2022 година
Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК ********* против
Разпореждане № 151 от 22.02.2022г. постановено по ч.гр.д. № 24/2022г. на РС – Тутракан, с
което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. ЯНК. ЯНК. с ЕГН ********** за следните суми:39,02
лева главница, явяваща се разликата над уважената сума от 135,65лева до претендираната
174,67 лева;7,46 възнаградителна лихва за периода 15.08.2021-15.10.2021;22,68 лева
мораторна лихва за периода 15.08.2021-06.01.2022;законна лихва за забава върху
отхвърлената част от главницата от подавана на заявлението на 20.01.2022 до изплащане на
задължението,дължими по договор за потребителски кредит № № **********/15.03.2021.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че застрахователната премия
по кредита, финансирана от кредитора, е разход по кредита и като такъв следва да се
включи в ГПР, като е приложил последиците на чл. 23 от ЗПК, с основание нарушение на
чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Освен горното, съдът е направил изчисление с онлайн калкулатор
и установил, че претендираната лихва за забава надвишава законната лихва.
За да обоснове жалбата си представителят на „Ти би ай банк“ ЕАД изтъква, че съдът
неправилно е оценил доказателствата представени като приложения на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които сочат, че
потребителят сам е избрал допълнителната услуга, което е обективирано в Заявлението -
декларация за установяване на договорни отношения. Заплащането на застрахователната
премия е задължение на застрахованото лице - кредитополучател. За изпълнение на това
задължение същият е ползвал отпуснат финансов ресурс от Банката - кредит (изрично
индивидуализиран в чл. 8 от договора) и е дал нареждане за заплащането му на
застрахователя за изпълнение на своето задължение, влседствие на което е сключил
застраховка и му е издадено съответното застрахователно удостоверение.Погрешното
заключение на заповедния съд относно застрахователната премия и считането й за разход по
кредита води след себе си и неправилния извод, че ГПР по договора за кредит надвишава
нормативно заложения максимум от пет пъти размерна на договорната лихва, вследствие на
което договорът за кредит се явява недействителен и се прилагат последиците на чл. 23 от
ЗПК. Отделно сочи, че за срока на забавата на потребителя, длъжник по задължението,
Банката е начислила .допълнително“ възнаграждение (извън индикативния погасителен
1
план) в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за
забавеното плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва, върху просроченото
задължение, което представено като лихвен процент е 41.91 % (31.91 % договорна лихва +
10% законна лихва). Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане
са представени сумарно в „Извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т.2 от ГПК“ в общ
размер на 22.68 лева.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението в
цялост.
Окръжният съд счита жалбата за допустима, но неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд,
тъй като ги счита за правилни, допълвайки следното:
Въззивният съд намира, че по отношение на клауза в потребителски договор за кредит,
по силата на която посоченият ГПР не включва задължението по застрахователната премия,
която иначе участва във формирането на месечните погасителни вноски, съществува
обоснована вероятност тази клауза да е неравноправна. Основанието за неравноправие може
да бъде както чл. 143, ал. 1 от ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора; така и чл. 143, ал. 2, т. 19 – не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, защото
съществува обоснованата вероятност застрахователната премия да е следвало да се включи в
ГПР на основание пар. 1, т. 1 ДР вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Относно обезщетението за забава
Без да са оспорени математическите изчисления на първоинстанционния съд с програма
за изчисляване на лихва Окръжният съд също направи изчисления с интернет лихвения
калкулатор на НАП. Резултатът не опровергава фактическите констатации на ТРС, въз
основа на които са формирани изводите за наличие на пречки за уважаване на заявлението
относно горецитираното обезщетение за забава. Изложените в жалбата доводи са
неспособни да обосноват твърдяната незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в
тази част, тъй като в разглежданата хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз основа на договора лихва,
такси и премии.
Съобразявайки изложеното въззивният съдебен състав приема, че атакуваното
първоинстанционно разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 151 от 22.02.2022г. постановено по ч.гр.д. №
24/2022г. на РС – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2