Р Е Ш Е
Н И
Е№ 1074
гр. Бургас, 29.04.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на два-десет и втори
януари през две хиляди и двадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4799 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управ-ление: гр.Бургас,
кв.”Лозово”, Промишлена зона, против П.Я.Б., с ЕГН: **********,*** /7-ми жилищен/, ап. десен.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр.
дело № 6657/2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата
929.52 лв. – главница, представля-ваща стойност на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление – жилище, находя-що се на горния адрес, за времето от
01.08.2015г. до 31.07.2018г., ведно със законната лих-ва върху нея, считано от
14.09.2018г. до пълното й изплащане, както и за сумата 32.29 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от 01.10.2015г. до 13.09.2018г. Твърди, също
така, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е било указано да предяви иск за
вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отно-шение на Б., че същият му дължи тези суми. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Ж.И., оспорва
исковете. Твърди, че не е собственик на процесното жилище, евентуално – че между стра-ните
не е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение,
съот-ветно – че не притежава качеството потребител на топлинна енергия, че
такава реално не е била доставена и не дължи заплащане на процесните суми. Моли Съда да отхвърли претен-циите.
Третото лице помагач на страната на ищеца ”СМК Монтажи” АД, гр.Бургас, не
взема становище по исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и
като такъв, третирайки от-ветника като потребител за обект – жилище, находящо
се на адрес: гр.Б….-ми жилищен/, ап.
десен, е извършил
начисления по партидата му – с № 4775-775-011187, в размер на исковите суми.
По заявление на дружеството е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Б. за тях – по ч. гр. дело № 6657/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предявените установителни искове.
Третото лице помагач, в качеството си на търговец по
смисъла на чл.139 от ЗЕ, е из-вършвало отчитането и дяловото разпределение на
топлоенергията на адреса.
От представения по делото НА за дарение на недвижим имот
от 23.08.2006г. се уста-новява, че ответникът е собственик на горното жилище,
находящо се в сграда, етажна соб-ственост, присъединена към абонатна станция на
“Топлофикация – Бургас” ЕАД.
Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна,
по искане на ищеца е допус-нато извършване на СТЕ.
От заключението на вещото лице се установява, че за
периода от 01.08.2015г. до 31. 07.2018г. абонатната станция, обслужваща входове
8, 9, 10 и 11 на жилищен блок ………., е работила и е подавала ТЕ за БГВ.
Установява се също, че топлоснаб-дяването в апартамента на Б. не е било
прекратено, но находящите се в него два топли водомера не са отчитани, поради
неосигурен достъп. За жилището са начислени слу-жебно по 4.2 м³ БГВ – за
един обитател, само за месеците от януари до юли 2018г. – 874.44 лв., както и 55.08
лв. – за дялово разпределение, общо 929.52 лв. Дължимото обезщетение за забавено
плащане на главницата за времето от 01.10.2015г. до 13.09.2018г. е в размер на 32.29 лв.
Възражението на особения представител на ответника – че в имота не е ползвана
топ-линна енергия през процесния
период, остана недоказано в хода на настоящото производ-ство. Вещото лице е
констатирало, че липсва подадена надлежна декларация от собствени-ка жилището да
не се обитава, като е посочило и че по сведение на съседи – в него живеят две
лица. Същото обстоятелство е отразено и от длъжностното лице по призоваването –
в приложените по делото призовки до Б., върнати в цялост. Въпреки това, достъп
до имота не е осигурен, нито на служителите, отчитащи топлинните водомери, нито
на съ-дебния експерт – за извършване на съответна проверка.
Вещото лице е констатирало и че начинът на разпределение
и начисляване на потре-бената топлинна енергия – служебно, поради неосигурения
достъп за отчет, съответства на специалната методика в нормативните актове, уреждащи
тази материя.
Съдът кредитира изцяло заключението – като обективно и
компетентно изготвено, и неоспорено от страните.
Неоснователно е и възражението на ответника, че за
процесния период не е бил в до-говорни отношения с ищцовото дружество,
респективно – не е бил потребител на топлин-на енергия.
Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
на потребителите се осъществява при пуб-лично известни общи условия, които се
одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като изричното им писмено
приемане не е необходимо.
В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че
собствениците на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са по-требители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цената на доставената им такава, като тези от тях, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива –
за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплител-ните тела
в общите части.
Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се
изгуби качеството на потребител на топлинна енергия е необходимо всички
собственици и титуляри на вещно право на пол-зване в сграда – ЕС, присъединени
към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74/2006г., е пред-видено
това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива обстоятелства по
де-лото не са били ангажирани доказателства от Б..
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с
ответника е възникнало от установеното му качество на собственик на апартамента
в сградата на етажната собстве-ност и при събрани доказателства, че през
процесния период ищецът е подавал в нея топ-лоенергия за битови нужди. В тази
връзка, всички останали възражения, включително и за липсата на надлежни
решения на ОС на ЕС за топлоснабдяването, се явяват ирелевантни.
При това положение, Съдът намира, че в
хода на настоящото производство ищцовото дружество по несъмнен начин установи
дължимостта на сумите 929.52 лв. главница, пред-ставляваща
стойност на доставена топлинна енергия за процесния период, и 32.29 лв. обез-щетение за забава, за които се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6657/2018г. на РС
Бургас, от ответника.
При негова доказателствена тежест, Б. не е ангажирал
доказателства да е заплатил на “Топлофикация
– Бургас” ЕАД тези суми.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от
датата на подаване на заяв-лението в съда – 14.09.2018г., до окончателното й изплащане.
Предявените установителни искове са основателни и следва
да бъдат уважени изця-ло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени напра-вените в заповедното и в настоящото производства
разноски – 50 лв. за ДТ,
и по 200 лв. за съдебната експертиза и за особения представител,
общо 450 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Я.Б., с ЕГН: **********,*** /7-ми жилищен/, ап. десен, че същият дължи на “Топлофикация
– Бургас” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управле-ние: гр.Бургас,
кв.”Лозово”, Промишлена зона, сумата 929.52 лв. – главница, представлява-ща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.08.2015г. до 31.07.2018г., ведно със
законната лихва върху нея, счи-тано от 14.09.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 32.29 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2015г. до 13.09.2018г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6657/2018г. на РС
Бургас.
ОСЪЖДА П.Я.Б. да
заплати на ”Топлофикация –
Бургас” ЕАД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 450
лв.
Решението е постановено при участието на ”СМК Монтажи” АД, гр.Бургас
като тре-то лице помагач на страната на “Топлофикация –
Бургас” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.