№ 20261
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110102018 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците Ф. Н. М. и И. Н. М. договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им в
гр.София, ул.Я.З., бл.50, вх.А, ет.8, ап.22 през периода май 2020 - април 2022 г.
и е извършвал услугата дялово разпределение в периода май 2020 - април 2022
г. Последните са се задължили да плащат цената й и възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са
задължени за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че
трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило договори с
ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден обект. И това дружество се е задължило към тях да установява
показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответниците и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но
ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му
да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си – 6695,41 лв.,
1
претендирана като цена на топлинната енергия за периода май 2020 - април
2022 г., 74,52 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода май 2020 - април 2022 г., 620,32 лв.– обезщетение за забава за периода
15.9.2021 - 22.3.2023г., съответно 13,28 лв. – обезщетение за забава за периода
16.7.2020 – 22.3.2023 г. Моли и за осъждането на ответниците за направените
разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответниците Ф. Н. М. и И. Н. М. оспорват исковете по основание и
размер. Позовават се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца
– предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Молят за отхвърляне на исковете.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №16722/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-вг. на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответниците са подали възражение по реда на чл.414 ГПК. Това
обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетия по делото договор от 13.1.1988 г. договор за продажба на
държавен недвижим имот се установява, че правото на собственост по
отношение на процесния топлоснабден обект е придобито от наследодателите
на ответниците – родителите им Н. и Е. М.и. Последните видно от
приложените удостоверения за наследниците им са починали – Н. М. – на
15.10.2011 г., а Е.М. – на 8.4.2019 г., и са оставили за наследници по закон
синовете си – ответниците Ф. и И. М.и. През исковия период последните са
съсобственици на процесното топлоснабдено жилище. Следователно, на осн.
153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по
чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия
срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
2
ответниците, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е
избрано да извършва улугата топлино счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
обственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределиели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
Ответниците не оспорват, изрично признават с отговора на исковата
молба, количествата получена топлинна енергия в жилището им през исковия
период, както и че цената й е равна на претендираната от ищеца. Спорят
единствено да са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия,
както и че са съсобственици на топлоснабдения имот.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
3
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да
докажат, че са платили задълженията си.
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
Предоставените количества и цената на топлинната енергия не се
оспорват от ответниците.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Следователно ищецът доказа твърденията си – искът е изцяло
основателен и следва да се уважи. Възражението на ответниците се
опровергава с приетия по делото договор за продажба на недвижимия имот и
от удостоверенията за наследниците на техните родители.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
4
страните и се вижда от представенте от третото лице помагач и от
неоспорените от ответинка счетоводни документи на ищеца, че услугата е
извършена. Това показва, че искът е доказан по основание и по размер и
следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответниците - твърдените правоизключващи факти или погасяването на
главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
Ищецът не доказа да е поканил ответниците да платят задълженията си.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК са задължени да платят на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – 91,44 % от
251,07 лв. за разноските по настоящото дело и 196,07 лв. - по заповедното, т.е.
229,57 лв., съответно 179,28 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 146,07 лв. до пълния размер на внесената сума от 419,73 лв. (т.е.
273,66 лв.).
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответниците
обезщетение за направените разноски съразмерно на отхвърлените части от
исковете - 8,56 % от 900,00 лв. за разноските по настоящото дело, съответно
900,00 лв. - по заповедното, т.е. по 77,04 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответниците Ф. Н. М. с ЕГН ********** и И. Н. М. с ЕГН ********** с адрес
в гр.София, ул.Я.З., бл.50, вх.А, ет.8, ап.22 са задължени да платят на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23, разделно – по 1/2, от следните суми:
5
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 6695,41 лв.
-представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ул.Я.З., бл.50, вх.А, ет.8, ап.22 за периода май 2020 - април 2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по ч.гр.д. №16722/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 30.3.2023г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД - 74,52 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия на
съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес гр.София, ул.Я.З., бл.50,
вх.А, ет.8, ап.22 за периода май 2020 - април 2022 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№16722/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 30.3.2023г. до изплащането на сумата,
като
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумите от 620,32 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2021 - 22.3.2023г., и 13,28 лв., претендирана като обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 16.7.2020 - 22.3.2023г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците Ф. Н. М. с
ЕГН ********** и И. Н. М. с ЕГН **********, с посочените данни, да платят
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********– разделно –
по 1/2, от следните суми: 229,57 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 179,28 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №16722/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, да плати на ответниците Ф. Н. М. с ЕГН
********** и И. Н. М. с ЕГН **********, разделно – по 1/2, от следните
суми: 77,04 лв., представляваща обезщетение за направените от ищеца
разноски по настоящото исково дело и 77,07 лв. – по заповедното ч.гр.д.
№16722/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на отхвърлените части от
исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
6
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 146,07 лв. до пълния размер на внесената сума от 419,75 лв. (т.е. 273,66
лв.).
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7