Р Е Ш Е Н И Е № 260320
17.05.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 26.04.2022г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 691 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
С искова молба вх. № 3588/17.01.2020г. ЕВН България Топлфикация ЕАД чрез юрк. Ст.П. иска да се признае за установено по отношение на отв. П. Г. Т., че последният дължи сумите както следва: 180,18 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; 18,44 лева – мораторна лихва за периода от 04.07.2017г. до 12.02.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на подаването на заявлението 13.02.2019г. за които суми е била издадена заповед № 1467/14.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2575/2019г. по описа на РС - Пловдив
Ищецът заявява, че настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена при условията на чл. 47 ГПК и от събраните данни в заповдното производство било установено, че длъжникът не живее на адреса на който е адресно регистриран.
Ищецът поддържа, че има качеството на енергийно предприятие по чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката / ЗЕ/, а съгласно чл. 150 ЗЕ продава топлинна енергия на потребители при публично известни ОУ одобрени от ДКЕВР публикувани в местен и национален ежедневник, както и на сайта на дружество. Твърди се че качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за ответника произтича от факта, че същият е собственик на топлоснабдения имот съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал.1 ОУ ответникът е длъжен да заплаща както сумите за доставка на 1 топлинна енергия, така и сумите за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Ищецът заявява, че претендираните суми са начислени в резултат на извършено дялово разпределение от дружество "****" ЕАД, което е разпределило за имота на ответника топлинна енергия за отопление и за сградна инсталация – 1.2078 МВтч, услуга разпределение и ДДС или общо главница в размер от 180,18 лева върху която сума е начислена лихва за забава в претендирания размер.
Посочва, че начислената топлинна енергия е в съответствие с методиката за разпределение на топлинна енергия съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ответник П.Г.Т. чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК – адв. А.С. оспорва предявените искове и заявява, че не е ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия, оспорва се законосъобразността на Приложение към 61, ал.1 от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007г. като се поддържа, че правилото на т.6.1.1. не отговаря на изискването на чл.9, пар.3 от Директива 2012/2027/ЕС. Поддържа се, че Методиката към отменената Наредба за топлоснабдяването противоречи на конкурентното право. Иска се отхвърлянето на предявените искове. Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Правната квалификация на правата претендирани от ищеца - чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 126, ал.1 и чл. 129 ЗЕ вр. с чл. 34, ал.1 ОУ на ищеца.
С молба вх. № ****/********. ищец „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез юрк. С.П. заявява, че дължимите суми за главница, лихви, разноски по ч.гр.д. № 2575/2019г. по описа на ПРС са изцяло заплатени, заплатени са и разноските за настоящето производство. Иска се постановяването на решение с което да се отхвърлят претенциите предвид извършено в хода на процеса плащане съгласно чл. 235, ал.3 ГПК.
Предвид на гореизложеното съдът намира, че с извършеното плащане в хода на процеса претенциите за главница и лихви са погасени поради което и исковете следва да се отхвърлят.
Ищецът изрично заявява, че разноските в заповедното производство и настоящата инстанция са заплатени поради което и съдът не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез юрк. П.П. ПРОТИВ П.Г.Т. с ЕГН ********** с адрес:г******за признаване за установено, че последния дължи сумите както следва: 180,18 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; 18,44 лева – мораторна лихва за периода от 04.07.2017г. до 12.02.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на подаването на заявлението 13.02.2019г. за които е била издадена заповед № 1467/14.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2575/2019г. по описа на РС – Пловдив като неоснователни поради погасяването им чрез изплащане в хода на настоящето производство;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
С.Б.