РЕШЕНИЕ
№ 898
гр. Бургас, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20222120107189 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Д. О. П., от гр. К.., за
приемане за установено, че ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д., двамата от гр. Бургас, не са
собственици на следните недвижими имоти:
1. 1000 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор .....по
КККР на гр. Бургас, целият с площ от 2728 кв. м., която реална част е
разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с
поземлен имот с идентификатор ...., от запад – с поземлени имоти с
идентификатори ....и ..., а от юг – с останалите 1728 кв. м., обособени в реална
част от посочения поземлен имот, който по парцеларния план на Свинекомплекс
– .....попада в бивш парцел I с площ от 720 кв. м. и бивш парцел III с площ от 360
кв. м.;
2. 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор ....по КККР на гр. Бургас; площ –
175 кв. м., означена като „.“, разположена в бивш парцел III по парцеларния план
на Свинекомплекс – кв. ...., който парцел попада в гореописаната реална част с
площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ....по КККР на гр. Бургас,
и
3. Паркинг с площ от 350 кв. м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м.,
описана в т. 1 от петитума на исковата молба, в бивш парцел I по парцеларния
план на Свинекомплекс – кв. ..., който е част от поземлен имот с идентификатор
....по КККР на гр. Бургас.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 28.11.2022 год., в която ищецът
е посочил, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти на
1
основание давностно владение, започнало от 03.02.2009 год. и продължаващо към
момента на предявяване на иска (стр. 4, абз първи от исковата молба).
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124,
ал. 1, ГПК; допустимостта на тази претенция е установена и съгласно указанието на
БсОС в Определение № 3015/29.11.2023 год. по ч. гр. д. № 1754/2023 год., с което е
отменено прекратителното определение на БсРС от 19.08.2023 год.
В срока по чл. 131, ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са
оспорили иска като неоснователен; изложили са следните твърдения: предварителният
договор, възоснова който ищецът твърди, че е установил владението си, е антидатиран;
ищецът не е владял имотите през твърдяния от него 10-год. период – нито лично, нито
чрез трето лице; кооперацията-праводател на ответниците е закупила имотите от
Държавата и ги е владяла от 1996 год. – лично и чрез отдаването им под наем, и е
търсила и съдебна защита на правата си; от лятото на 2019 год. ищецът не владее
имотите явно и необезпокоявано, а владението му е прекъснато за повече от 6 месеца;
липсва идентичност между процесните имоти и закупените от ответниците.
Ответниците са ангажирали доказателства; молят за отхвърляне на иска и за
присъждане на деловодните разноски.
С Определение № 866/08.02.2023 год. като трето лице помагач на страната на
ответниците е конституирана Кооперация „Земеделска кооперация „Булмит““, ЕИК
....., със седалище гр. Бургас.
Третото лице помагач оспорва иска като недопустим, а в условие на
евентуалност – и като неоснователен, моли за отхвърлянето му; изложило е следните
твърдения: ищецът не е владял процесните имоти лично или чрез трети лица; през 1996
год. третото лице помагач е закупило сгради, а с договор от 09.03.2009 год. е закупило
от МЗХ поземлени имоти в м. „.....“.
Съдът, след запознаване със участниците в процеса на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
На 03.02.2009 год. между „...– ...“ АД, представлявано от изп. дир. Н..К.., и
ищеца Д. П. е бил сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на
следните недвижими имоти: дворно място, находящо се извън регулация, на 1300 м.
югозападно от кв. .....на гр. ..., представляващи парцели I и II по парцеларния план на
свинекомплекса, ведно с находящите се в тези парцели сгради – колбасарски цех,
сушилня, 1/2 битова сграда, метален навес и паркинг. Според съдържанието на
договора, описаните имоти са собственост на „Големите български мелници“ АД, а
правото на собственост на продавача произтича от договор за цесия от 30.11.2004 год.,
2
сключен между „...– ...“ АД и „Обединена българска банка“ АД, по силата на което
първото дружество е придобило вземане на трето лице към „Големите български
мелници“ АД. Според чл. 2 от предварителния договор, владението върху описаните
имоти „се предава … в деня на сключване на настоящия договор, който има силата на
протокол за предаване на владението“.
По делото са представени 2 удостоверения – от 12.07.2004 год. и 18.02.2009
год., издадени от БсОС по фирм. д. № 6721/1991 год., според които „Обединена
българска банка“ АД е пристъпила към изпълнение на обезпеченото и заложено в
нейна полза вземане от „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В.“, както и за факта на
вписване залога на търговското предприятие на „Големите български мелници“ АД за
обезпечаване на вземането.
Според представения договор от 27.04.1996 год., ЗК „Съдружие“ (в
ликвидация) е продала на Кооперация „ЗК Булмит“ следните недвижими имоти:
жилище с инв. № 1 и застроена площ от 72 кв. м., свинарник с инв. № 2 и застроена
площ от 176 кв. м., свинарник с инв. № 3 и застроена площ от 144 кв. м., свинарник с
инв. № ...и застроена площ от 340 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 307
кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 33 кв. м., свинарник с инв. № ...и
застроена площ от 115 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 335 кв. м.,
фуражна база с инв. № ...и застроена площ от 355 кв. м., свинарник с инв. № ...и
застроена площ от 333 кв.м., свинарник с инв. № 13 и застроена площ от 329 кв. м.,
склад за фураж с инв. № 14 и застроена площ от 140 кв. м., карантинно с инв. № 15 и
застроена площ от 487 кв. м., ел-агрегатно с инв. № ...и застроена площ от 16 кв. м.,
трафопост с инв. № ..и застроена площ от 9 кв. м., жилище с инв. № ...и застроена
площ от 104 кв. м., дом на животновъда с инв. № ...и застроена площ от 115 кв. м. и
кланица с инв. № 27 и застроена площ от 189 кв. м., всички находящи се в имот № 244
в землището на кв. .. ..., м. „......“, целия имот с площ от 39.439 дка.
С Нотариален акт № 88/2004 год. на нотариус рег. № 250, в полза на
Кооперация „ЗК Булмит“ е признато правото на собственост върху придобитите с
договора от 27.04.1996 год. сгради, на основание чл. 48, ал. 8, изр. последно,
ППЗСПЗЗ.
На 09.03.2009 год. между Министерството на земеделието и храните, в
качеството на продавач, и „ЗК Булмит“, в качеството на купувач, е сключен договор за
продажба на имоти – частна държавна собственост, представляващи прилежащи площи
към гореописаните 18 сгради. Според цитирания договор, сграда „Дом на
животновъда“ се намира в имот № ....по КВС за м. „......“, землище на кв. „...р....“, гр.
Бургас, а в имот № ...в същото землище и местност се намират 2 бр. сгради –
свинарници.
По делото е представен писмен договор за наем от 05.01.2012 год., по силата на
който ищецът Д. П. е предоставил на Д..Т..Ч..за временно и възмездно ползване
недвижим имот, описан като 50 % от дворно място с площ от 720 кв. м. находящо се
на 1300 м. югозападно от кв. ......, гр. Бургас, извън регулацията, парцел I по
парцеларния план на свинекомплекса, ведно с 1/2 ид.ч. от изградения в този имот цех
за колбаси.
Според протокол от 10.09.2016 год. на Община Бургас, в поземлен имот с
идентификатор ....са установени две годни за ползване сгради – с площи от 175 кв. м. и
148 кв. м.; в поземлен имот с идентификатор ....е установена една годна за ползване
3
сграда – с площ от 324 кв. м., а в поземлен имот с идентификатор ....е установена една
битова сграда, с площ от 129 кв. м., негодна за ползване.
С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 117/12.07.2019
год. на нотариус с рег. № 290, Кооперация „ЗК Булмит“ е продала на ответниците В. и
Д. Д.и правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ...и върху
построените в него две сгради – с идентификатори ...и ....
По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че за
свинекомплекса на кв. .....е изработен кадастрален план, но не е приет парцеларният
план; приет е план за новообразуваните имоти, в който сграда „Дом на животновъда“ е
нанесена в имот № ...(понастоящем представляващ имот с идентификатор ...) и е
отразена като съборена; имот с идентификатор ...попада частично в парцел I; сграда
„Цех за колбаси“ е заличена в КК, но съществува на място; парцел II е идентичен с
имот ..., а парцел III попада изцяло в имот ..., заедно със сграда, посочена в неприетия
парцеларен план като „Дом на животновъда“ и е описана като административна и
стопанска, с означение „МС“, а по-късно вписана като метална конструкция; терени с
площ от 425 кв. м. от бивш парцел I, както и 347 кв. м. от бивш парцел III, съгл.
неприетия парцеларен план, попадат в имот ....
С Решение № 664/22.03.2019 год. по гр. д. № 7327/2018 год. на БсРС
(приложено), ответникът Д..Ч..е бил осъден да заплати на ищеца Кооперация „ЗК
Булмит“ обезщетение за ползваните през периода 10.02.-10.10.2018 год. без основание
имоти с идентификатори ....и .....
По делото е представено Решение № 790/15.06.2022 год., постановено по адм.
д. № 587/2022 год. на АдмС – Бургас, с което е отменена Заповед № 454/17.02.2022 год.
на Община Бургас – в частта й, с която и на Д. П. е заповядано да премахне незаконен
строеж – навес, захванат към южната фасадна стена на едноетажна сграда, стъпил
върху бетонова основа в северната част на имот с идентификатор ..... Видно от
съдържанието на заповедта, нейни адресати са и ответниците В. и Д. Д.и, по отношение
които липсват данни за отмяна на административния акт.
По делото са разпитани четирима свидетели, ангажирани от страните. Свид.
Д..Ч..сочи, че ползвал имота повече от десет години и бил допуснат там от свид. Д..,
който работел за ищеца Д. П.. Свид. Д. Д..твърди, че имотът се състои от колбасарски
цех, сушилня, битова сграда и паркинг, които преди 2009 год. били ползвани от кравар,
а след 2009 год. – от Д..Ч... Свид. Р..И..сочи, че познава имота от 2017 год., когато е
огледал сградите – те били празни, в „прилично“ състояние, след което свидетелят и
ответникът Д. Д. почистили имота, положили усилия да го трасират и премахнали един
от поставените в имота метални гаражи. Същият свидетел твърди, че заварил в имота
само Д..Ч.., когото помислил за клошар – той ползвал само колбасарския цех, където
заварили струпани боклуци и стари автомобилни купета. Свид. Г..В..посетил имота
през 2017 год., където срещнал двама души – Д..Ч..и друг мъж, със собствено име И..;
след разговор между тримата И..освободил имота, но Ч..отказал и продължил да ползва
няколко имота, но без да заплаща наем; свидетелят и купувачите-ответници разчистили
имота през периода 2019-2020 год. и премахнали два от трите метални гаража и
паркираните автомобили.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
отрицателен установителен иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане на
главно и пълно доказване, за установяване притежаваното право на собственост върху
4
спорната вещ, като въпрос на материалната му легитимация, тъй като установяването
на придобитото от ищеца право на собственост изключва същата легитимация на
ответниците. В разглеждания казус е налице правен интерес от предявения иск, тъй
като ищецът е заявил самостоятелно право върху вещите; той следва да проведе
доказване на защитимото си право, като установи фактите, от които то произтича –
изтеклата в негова полза придобивна давност (вж. мотивите по т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк. д. № 8/20212 год. на ОСГТК на
ВКС). Съдът счита, че в настоящото производство такова доказване не е проведено. В
писмената си молба от 28.11.2022 год. ищецът се е позовал на оригинерно правно
основание за придобиване правото на собственост – давностно владение, без да е
конкретизирал дали то е добросъвестно, или недобросъвестно по см. на чл. 79, ЗС, с
оглед приложимия 5 или 10-годишен срок. Ищецът не е представил убедителни
доказателства, от които да е видно установяване на фактическата власт върху
процесните имоти, както и манифестираното намерение за своенето им. На първо
място, за начало на фактическа власт за ищеца не може да се приеме датата на
предварителния договор между „...– ...“ АД и Д. П. – 03.02.2009 год., тъй като към
момента на сключването му посочената като изпълнителен директор Н..К..не е била
законен представител на дружеството; няма и данни това лице да е било търговски
помощник на продавача, съгл. чл. 30, ал. 2, ТЗ. Предвид липсата на представителна
власт за Н..К..към 03.02.2009 год., не може да се приеме, че на тази дата дружеството е
предало на Д. П. фактическата власт върху имота.
Настоящият съдебен състав отбелязва и факта, че не може да установи пълна
идентичност между имотите по предварителния договор и процесните имоти. Според
описанието в т. I, б. А от договора, дворното място представлява парцели I и II, върху
които се намират и сградите. Според приетото експертно заключение и Приложение №
5 към него, парцел II е разположен на запад от парцели I и III. Според ищеца,
процесната сграда „Дом на животновъда“ е разположена в бивш парцел III, който не е
част от съдържанието на предварителния договор.
Установяването на фактическа власт от ищеца върху имотите не може да се
установи и от ангажираните от тази страна свидетелски показания. В писменото си
становище от 24.01.2019 год., депозирано по гр. д. № 7327/2018 год. на БсРС, Д..Ч..е
изложил твърдение, че „...“ ЕООД е упражнявало фактическа власт върху имотите,
собствеността върху които този търговец е придобил по давност. Това твърдение на Ч..
изцяло противоречи на показанията му като свидетел, изложени в настоящото съдебно
производство, относно собствеността на имота в полза на ищеца Д. П.. Същото
противоречие се установява и от писменото изявление на Д..Ч..от 14.09.2018 год. по
преписка на БРП от 2018 год. – л. 283 по описа на делото, в което е посочил, че от 5
години – или от 2013-а – ползва имотите възоснова устна договорка с Е..Д. (бившият
председател на „ЗК Булмит“) и е изразил надежда за постигане на договореност с
кооперацията за дължимата й наемна цена. Представеният по делото договор за наем
от 05.01.2012 год. между Д. П. и Д..Ч..не може да бъде противопоставен на
ответниците, тъй като е частен документ и не доказва началния момент на
фактическата власт върху имотите и в какво качество наемодателят държи тези имоти
чрез наемателя, докога е продължила фактическата власт на наемодателя върху
наетите имоти и докога наемателят е държал вещта за Д. П. и откога – за Кооперация
„ЗК Булмит“. Показанията на свид. Д. Д..също не могат да обосноват друг извод, тъй
като не разкриват установена от Д. П. фактическа власт върху процесните имоти и
манифестиране на воля за недопускане на други лица до тези имоти.
5
По делото не е установен и фактът на осъществено от ищеца непрекъснато и
несмущавано владение през 5 или 10-годишен период. Според непротиворечивите
показания на свидетелите Р..И..и Г..В.., чиито преки и трайни впечатления за имотите
датират от 2017 год., Д. П. не е упражнявал фактическа власт върху тези имоти –
намиращият се там Д..Ч..се е легитимирал като пазач, по уговорка с председателя Е..Д.,
но не е ограничил достъпа до имотите на ответниците Д.и, които са манифестирали
собственическите си права, вкл. чрез трасиране на поземления имот.
Непроведеното от ищеца главно и пълно доказване на легитимацията му на
собственик на процесните имоти налага отхвърляне на предявения отрицателен
установителен иск, без съдът да изследва дали ответниците са легитимирани като
собственици на същите вещи – съгл. константната практика на ВКС, изразена в
Решение № 9 от 10.02.2017 год. по гр. д. № 6320/2015 год. на II ГО и Решение № 51 от
8.07.2022 год. по гр. д. № 2767/2021 год. на II ГО.
Неоснователността на предявения иск налага уважаване молбата на
ответниците за присъждане направените деловодни разноски в общ размер от 2780
лева – сбор от заплатените държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80 и чл. 81, ГПК). Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК, тъй като размерът на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответниците, не е прекомерен съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, а и не надвишава минималния размер,
определен в съответствие с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. т. 2 и 3 от Наредба № 1/2004 год.
и чл. 72, ал. 2, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПК на Д. О. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ...., за приемане за установено, че ответниците В. К. Д., ЕГН
**********, и Д. Х. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ... не са собственици на
следните недвижими имоти:
1. 1000 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор ....по
КККР на гр. Бургас, целият с площ от 2728 кв. м., която реална част е
разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с
поземлен имот с идентификатор ...., от запад – с поземлени имоти с
идентификатори ...и ..., а от юг – с останалите 1728 кв. м., обособени в реална
част от посочения поземлен имот, който по парцеларния план на Свинекомплекс
– ....попада в бивш парцел I с площ от 720 кв. м. и бивш парцел III с площ от 360
кв. м.;
2. 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор ...по КККР на гр. Бургас; площ –
175 кв. м., означена като „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел III
по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. ....., който парцел попада в
6
гореописаната реална част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ...по КККР на гр. Бургас, и
3. Паркинг с площ от 350 кв. м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м.,
описана в т. 1 на настоящия диспозитив, в бивш парцел I по парцеларния план на
Свинекомплекс – кв. ......, част от поземлен имот с идентификатор ...по КККР на
гр. Бургас.
Решението е постановено при участие на Кооперация „Земеделска кооперация
„Булмит““, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., в качеството на трето
лице помагач на страната на ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д..
ОСЪЖДА Д. О. П., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3,
ГПК, да заплати на В. К. Д., ЕГН **********, и Д. Х. Д., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. .... деловодни разноски в размер от 2780 лева.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по
настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна
сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7