№ 101
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. С. В. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-
Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 5757,98 лева
– главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот
за периода от 01.05.1999 г. до 31.08.2006 г., сумата от 3099,15 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.06.1999 г. до 12.03.2007 г., както и сумата от 180,14
лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2007 ч.гр.д. № 1170/2007
г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 784/2007 г. по описа на ЧСИ
С. Б..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, за принудително събиране
вземанията по който е образувано изп.д. № 784/2007 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки
това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
Ответната страна не е депозирала отговор. В с.з. оспорва исковете и моли същите да
бъдат отхвърлени
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. В процесния случай в исковата молба се твърди, че за оспореното
вземане е издаден изпълнителен титул, същото е било предмет на изпълнително
производство, но от събраните доказателства се установява, че към момента на приключване
1
на съдебното дирене липсва висящ изпълнителен процес за събиране на вземането, предвид
изричното постановление на съдебния изпълнител, с което е констатирал предпоставките по
чл. 433, т. 8 ГПК.
Между страните не е спорно, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист от 14.05.2007 г., издаден на несъдебно изпълнително основание по см. на
чл. 237, б. „а“ ГПК /отм./ - определение от 14.05.2007 г. по гр.д. № 1170/2007 г. по описа на
РС-Перник. Въз основа на същия е било образувано изп.д. № 784/2007 г. по описа на ЧСИ
С. Б. – прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което съдебният
изпълнител е издал изрично постановление от 02.11.2022 г., а в последствие взискателят е
поискал изпълнителният лист да му бъде върнат, които обстоятелства също не се оспорват
от страните и се установяват от ангажираните писмени доказателства.
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и процесуалното му
поведение – оспорване основателността на иска, свидетелства за правния интерес на ищеца
от предявяване на отрицателните установителни искове. По въпроса за процесуалната
възможност на длъжника от защита чрез общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизането в сила на сега
действащия процесуален закон, е налице трайно установена практика на ВКС – напр.
Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, Определение
№ 262/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа на ВКС, II ТО и др., съгласно която
съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
установяване на недължимостта на претендирани от взискателя вземания. Правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
/бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което,
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца
от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство
Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист, за ищеца съществува правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В
допълнение следва да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели
внасяне на яснота в отношенията на страните и препятства възможността в по-късен момент
отново да бъдат разглеждани идентични съображения на ищеца за недължимост на
вземанията, обективирани в изпълнителния титул.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. В тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.
От приложеното копие на изп.д. № 784/2007 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 26.10.2007 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ Б. е
извършвал справки за имущественото състояние на длъжника, изпратил е ПДИ, но
конкретни изпълнителни способи не са прилагани. На 21.01.2011 т., т.е. в период,
надхвърлящ 2 години от молбата за образуване, ЧСИ е постановил налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, но третото задължено лице е удостоверило,
че длъжникът не полага труд в съответното предприятие, считано от 01.01.2007 г. Няма
данни за други поискани или предприемани изпълнителни действия.
Към момента на образуване на ИД № 784/2007 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
2
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 26.10.2007 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 27.10.2009 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г. Налагането на запор на 21.01.2011 г. от съдебния
изпълнител не е прекъснало давността за вземането, доколкото действието е предприето
служебно в рамките на вече прекратено изпълнително производство, а от друга страна –
запорът не е бил наложен, предвид удостоверените от третото лице-работодател
обстоятелства. Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Вземането, представляващо главница за доставена и неплатена топлинна
енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е
приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и
регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата. При
действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване на изпълнителен
лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242
ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С
определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист
на заявеното от молителя основание, в случая извлечение от сметките на водоснабдителното
дружество, поради което характерът на задължението на периодично такова не се променя.
Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исков процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т. см. - Решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о. /.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
3
кратката 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай, съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай след 27.10.2009 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение, поради което тригодишната давност за процесните вземания е изтекла на
27.10.2012 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 1175,49 лв., доколкото макар с извънпроцесуалното
си поведение ответникът да не е станал повод за завеждане на процеса, предвид липсата на
депозиран отговор и оспорване на исковете в съдебно заседание, не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. В., ЕГН **********, гр. П.,
кв. ******* – чрез адв. А. А. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо И. С. В. за
сумата в размер на 5757,98 лева – главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.1999 г. до 31.08.2006 г., сумата
от 3099,15 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.1999 г.
до 12.03.2007 г., както и сумата от 180,14 лева разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 14.05.2007 ч.гр.д. № 1170/2007 г. по описа на РС Перник, поради
изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. С.
В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1175,49 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4