Р Е Ш Е Н И Е
№ 260104 , 11 .04.2022 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, въззивен
състав в открито заседание на четвърти април две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Димитър
Стоянов
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от младши съдия Стоянов в.гр.д.№ 1474 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 28 от 07.02.2020г., постановено
по гр. дело № 201/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново е осъдена Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. "Княгиня Мария
Луиза" № 46, да заплати на К.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ***, сумата
от 1709, 97 лв. /хиляда седемстотин и
девет лева и 97 стотинки/ представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 245 часа, положен в периода от 01.09.2016г. до
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
30.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва след
приетото намаляване в размер на 205, 52лв. /двеста и пет лева и 52
стотинки/, заедно със сумата от 350 лева, представляваща направените от ищеца
разноски по делото. Искът е отхвърлен за сумата от 215 лв., представляваща
обещетение, равняващо се на равностойността на непредставените от
ответника ободрителни напитки.
Против постановеното решение в
неговата осъдителна част е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция
„Гранична полиция“, чрез юрисконсулт Теодора Цветкова, в която се сочи, че
първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния
закон и е необосновано.
В жалбата се излага становище, че за
процесния период е била приложима единствено Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. Поддържа се, че не е налице празнота в правната уредба, която да обоснове
субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Излагат се съображения, че НСОРЗ
не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях
действа друга специална нормативна уредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент.
Навеждат се доводи за
неприложимост на коефициента и поради това, че за служителите на МВР не е
налице съотношение 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд, а 8 ч. дневен труд към
8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Позовава се на правна
консултация на проф. Мръчков, която представя по делото, както и на
"разяснения" от 07.09.2010 г. и 09.12.2010 г. на експерти от
министерството на труда и социалната политика. Твърди се, че за ищеца не са
издавани заповеди за полагане на извънреден труд по реда на чл. 18 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че неправилността на решението по
главния иск влече неправилност на решението и в частта относно акцесорния иск
за лихва.
Моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искови претенци.
Претендират се разноски. Не са
заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез пълномощника му
адвокат В.Б., която оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение.
Въззиваемият моли съда да потвърди
първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във
въззивната инстанция.
Претендират се разноски. Не са
заявени доказателствени искания.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от К.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адвокат Веселина
Балбазанова от БАК, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция „Гранична
полиция“, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 3500,00
лева, от която 3000,00 лева - главница, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 500, 5 часа, за периода от 01.09.2016
год. до 01.09.2019 год., получено в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 500,00 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово
възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба-21.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендирано е и заплащане на
сумата от 420 лв., представляваща обещетение, равняващо се на равностойността
на непредставените от ответника ободрителни напитки по 1 лв. на смяна по време
на полаганите 420 нощни дежурства през периода от01.01.2015 г. до 01.09.2019
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Излагат
се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
В хода на
производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално
предявения размер на главния иск от 3000,00 лева за 500,5 часа извънреден труд
я е намалил до размера от 1709, 97 лева за 145 часа положен извънреден труд, от
първоначалния размер на акцесорната претенция от 500,00 лева е направил намаление
до размера от 205,52 лева, а по отношение на иска за обещетение, равняващо
се на равностойността на непредставените от ответника ободрителни напитки, е
направено намаление до сумата от 215 лв. за положените от ищеца 215 нощни
дежурства по 1 лев за всяко през периода 01.09.2016 – 01.09.2019 г.
В отговора на
исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите
за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията. Твърди
се, че положеният от ищеца извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е
бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите
през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. на министъра на МВР. Нормативната база изчерпателно
уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, поради което не намирала приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ,
понеже съгласно § 2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по
трудово правоотношение /чл. 2, ал. 2/, какъвто не е бил ищецът през процесния
период. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Не били налице и две от
предпоставките на чл. 9 от Наредбата- дневното и нощното работно време били с
еднаква продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми.
Цитира правна консултация на проф. Мръчков, както и практика на районни
съдилища. На следващо място се сочи, че преизчисляването с коефициент 1, 143
било с цел увеличено заплащане на нощния труд, но не и за акумулиране на
извънреден труд. След преизчислението с коефициента на ищеца би следвало да се
дължи възнаграждение в увеличен размер, а не такова за извънреден труд, понеже
смените му не надвишавали законоустановените 12 часа. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, претендира разноски.
Първоинстанционният
съд е приел, че в действалите през процесния период наредби на министъра на МВР
не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с
коефициент 0, 143, каквото е съществувало по Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.
/действала само в периода от 11.07.2016 г. до 2.08.2016 г. поради отмяната на
наредбата от 2015 г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в
специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл. 9,
ал. 2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, като
положените часове нощен труд следва да се превърнат в дневни с коефициент 1,
143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. За пълнота е посочил, че положения нощен труд се
компенсира по две направления - посредством увеличение на часовата ставка и
посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, с последващо
съобразяване продължителността на работния ден. Затова, ако последната е
надвишена, разликата /надвишението/ ще се яви извънреден труд, който следва да
бъде компенсиран/ заплатен. Съобразно приетото експертно заключение съдът е
приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер,
поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно с
исковете за обезщетение за забавено плащане до и след завеждането на исковата
молба.
По отношение на
претенцията за заплащане на равностойносттта на непредставените от ответника
ободрителни напитки, районният съд е приел, че се явява неоснователна, тъй като
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари, а само в натура. В тази
му част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет
на настоящото производство.
В съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд
намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това
какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което,
настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е
концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не
оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа
обстановка.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се
свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал.
9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел
наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2
НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните
възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво
се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал.
1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал.
3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени
специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г. са действали
правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31
от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита
с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00
и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в
цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава
по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в
процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като
възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2
ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед
безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените
в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за
държавния служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по
КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3
ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба
в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно
приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо,
изводите на БРС са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения,
въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило, което да
определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо,
настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на
коефициент 1, 143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът
работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време,
а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд
надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй
като нормата на чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично
предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението й
е изрично уредено в чл. 9г от НРВПО. Несъстоятелна е тезата, че последната
разпоредба касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете,
определени по чл. 9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането
на работното време, респективно- на превишението му, е неразривно свързано с
неговото заплащане, наред със задълженията за отчетност пред Инспекцията по
труда /последното - установено предвид принципната забрана на извънредния
труд/.
Правната консултация на проф. Мръчков няма
задължителен характер, както и становището на МТСП, още повече, че не държат
сметка за измененията в правната уредба /ЗМВР и НРВПО/.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът
съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която
се установява, че реално положен нощен труд за процесния период е 1716 часа,
които преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време
възлизат на 1961 часа, като разликата от 245 часа не е отчетена по протоколи за
положен труд и стойността на тези 245 часа в размер на 1709, 97 лв. не е
начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и доказан в претендирания размер от 1709, 97 лв., поради
което следва да бъде уважен изцяло, ведно с претенциите за мораторна и
законната лихва върху сумата за периода от падежа на задължението до подаването
на исковата молба, както и за периода след подаването на иска.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване
на националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен
механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото
трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и
правата на слуижителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането
на трудовото законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското
законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че първоинстанционното
решение в обжалваната част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно,
а въззивната жалба - оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивния
съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Последните са своевременно поискани, като са
представени доказателства за заплащане на сумата от 380 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 07.02.2020 г. по гр.д. №201/2019 г. по
описа на РС-Малко Търново.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. "Княгиня Мария
Луиза" № 46, представлявана от директора, да заплати на К.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 380 лв. за направените във въззивното производство пред БОС
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.