РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. ** , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440100968 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „**“ ЕООД гр.** представлявано
от ** против „**“ ЕООД гр.**, представлявано от управителя **, в която се твърди от
ищеца,че на 25.10.2017 г. между страните- ищеца /Наемодател/ и ответника /Наемател/ е
подписан договор за наем, по силата на който Наемодателя е отдал под наем помещение,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с площ от 141,70 кв.м.,
находящо се в гр.**, ул. „*“ №11, срещу задължението на Наемателя да заплаща месечна
наемна цена от 700 лева с ДДС и консумативни разходи. На 01.06.2018 г. между страните е
подписан и договор за предоставяне под наем на оборудване за пералня, монтирано в
отдаденото под наем помещение. Наемната цена по договора е определена в общ годишен
размер от 17 280 лева, с ДДС (14 400 лв. без ДДС), или по 1 440 лева, с ДДС месечно.
Годишната наемна цена е следвало да бъде заплатена на две равни вноски - първата в края
на текущата година, а втората - в срок до 31 май през следващата година.
Твърди се от ищеца,че към настоящия момент е налице неизпълнение от страна на
ответното дружество, изразяващо се в неизпълнение на задължението за заплащане на
наемни вноски за ползване на отдаденото за ползване оборудване по договор за наем от
01.06.2018 г., както и консумативни разходи за ползване на отдаденото под наем помещение
по договор за наем от 25.10.2017 г. Ищецът твърди,че ответникът му дължи втората наемна
вноска за 2019 г. за ползване на отдаденото за ползване оборудване, в размера на 8 640 лева
е ДДС, както и част от първа наемна вноска за 2020 г. (пропорционално до март 2020 г.), в
размер на 4 320 лева с ДДС, или общо 12 960 лева с ДДС. Уточнява,че независимо от
уговорения падеж на дължимия наем, а именно плащане на две вноски, фактурирането е
1
извършвано ежемесечно, с оглед спазване изискването на ЗДДС и внасяне на ДДС от страна
на Наемодателя в държавния бюджет. В тази връзка не претендира заплащане на лихви,
като към момента на депозиране на настоящата искова молба претендираните наемни суми
са изискуеми.
Твърди се от ищеца също, че ответникът му дължи и консумативни разходи за месец
септември, октомври и декември 2019 г., и месец януари, февруари и март 2020 г., по
договор за наем от 01.06.2018 г., в общ размер на 9 013, 53 лева с ДДС. Горепосочените суми
са фактурирани по надлежния ред, както следва: с фактура №* г. - част от втора наемна
вноска за 2019 г., в размер на 4 320 лева, с ДДС и консумативи за месец септември 2019 г., в
размера на 1 476, 06 лева, с ДДС;с фактура №* г. - част от втора наемна вноска за 2019 г., в
размер на 1 440 лева, с ДДС и консумативи за месец октомври 2019 г., в размер на 2 082, 37
лева, с ДДС;по фактура №* г. - част от втора наемна вноска за 2019 г., в размер на 2 880
лева, с ДДС и консумативи за месец декември 2019 г., в размер на 2 147,15 лева, с ДДС;по
фактура №* г. - част от първа наемна вноска за 2020 г., в размер на 1 440 лева, с ДДС и
консумативи за месец януари 2020 г., в размера на 596, 94 лева, с ДДС;по фактура №* г. -
част от първа наемна вноска за 2020 г., в размер на 1 440 лева, с ДДС и консумативи в
размер на 954, 70 лева, с ДДС за месец февруари 2020 г.;по фактура №* г. - част от първа
наемна вноска за 2020 г., в размер на 1 440 лева, с ДДС и консумативи за месец март 2020 г.,
в размер на 1 013, 81 лева, с ДДС;по фактура №* г. - консумативи за месец април 2020 г., в
размер на 742, 50 лева, с ДДС. Всички дължими от ответника суми по двете наемни
правотношения са в общ размер на 21 973, 53 лева с ДДС.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми:4 320 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за
2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец септември 2019 г., в
размера на 1 476, 06 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура
№* г.;1 440 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор
за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец октомври 2019 г., в размера на 2 082, 37
лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; -2 880 лева, с
ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от
01.06.2018 г. и консумативи за месец декември 2019 г., в размера на 2 147, 15 лева, с ДДС,
по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; 1 440 лева, с ДДС,
представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и
консумативи за месец януари 2020 г., в размера на 596, 94 лева, с ДДС, по договор за наем
от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.;- 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от
втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец
февруари 2020 г., в размера на 954, 70 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г.,
дължими по фактура №* г.;1 440 лева, с ДДС, представляваща част от втора наемна вноска
за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец март 2020 г., в размера
на 1 013, 81 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.;742,
50 лева, с ДДС, представляващи консумативи за месец април 2020 г,, по договор за наем от
2
25.10.2017 г., дължими по фактура №* г. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва предявеният иск. Заявява, че оспорва на основание чл. 193, ал.1 от ГПК
истинността на писмения документ, приложен към исковата молба - Договор за наем от
25.10.2017г., като твърди, че подписът положен в договора под наемател не е положен от **,
в качеството й на представляващ ответното дружеството. Твърди, че не е сключван такъв
договор за наем от 25.10.2017 г.,поради което и е неоснователна и претенцията за
консумативи по посочения договор.
В подкрепа на твърденията, че договор за наем от 25.10.2017г. не е сключван между
страните излага и следните допълнителни доводи и съображения: От страна на ищеца не са
налице претенции за заплащане на наемната цена по представеното копие на договор за
наем от 25.10.2017г. На следващо място е допуснато обезпечение на иска по ч.гр. дело №
850/2020г. по описа на Районен съд - **, като в молбата за допускане на обезпечение не са
изложени твърдения, че е налице сключен договор за наем от 25.10.2017г. за помещение,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с площ от 141, 70 кв.м.,
находящо се в гр.**, ул. * №11. В молбата за обезпечение единствено е цитиран договор за
наем от 01.06.2018г. и приложените към настоящата искова молба фактури, като е посочено,
че вземанията по тях произтичат единствено от сключения договор за наем на оборудване от
01.06.2018г. Помещението, което е описано в представения договор за наем от 25.10.2017г.
се е ползвало единствено от ищцовото дружество , което е наело имота от трето лице,
собственик на помещението - „*“ ООД с ЕИК * и се е снабдило с всички необходими
разрешителни за осъществяване на дейност като химическо чистене. От друга страна
управителя на ответното дружество ** е упълномощила ** с всякакъв вид права свързани с
управлението на ответното дружество. Същевременно ** е управител на дружеството ищец.
Пълномощното е подписано на 31.10.2017г., видно от удостоверяването на подписа от
нотариус № * ** с рег. № *г. и в т.16 от същото е предвидена възможност упълномощеното
лице да договаря сам със себе си при условия на чл. 38 от ЗЗД. Упълномощаването е
извършено след датата на сключването на договор за наем от 25.10.2017 г., поради което и
не може да се счита, че подписът е положен от пълномощника ** или от преупълномощено
от него лице. На 01.06.2020г. пълномощното е оттеглено от ** с изрична декларация за
оттегляне на пълномощно с рег. № *г. по общия регистър на нотариус № * **. Съгласно чл.
40 от ЗЗД „Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.“ От 31.10.2017г.
до 01.06.2020г. - периода на действие на пълномощно с рег. № *г., което е издадено от
управителя на ответника - ** в полза на ** пълномощникът е договарял с представляваното
от него дружество –ищеца, като е фактурирал консумативи по договор за наем от
25.10.2017г., който договор не е подписан от ** в качеството й на представляващ ответното
дружество. Фактурирането на консумативи по договор за наем от 25.10.2017г. е извършено
от ** във вреда на представляваното дружество-ответника, поради което тези действия не
3
произвеждат действие спрямо последното и в тази връзка издадените фактури за
консумативи не пораждат задължения за него. Следва да се изложи изрично и
обстоятелството, че счетоводството на двете дружества- страни по делото за периода на
действие на пълномощното рег. № *г. на нотариус № * ** е осъществявано от една и съща
счетоводна кантора. Оспорва и че фактурите, приложени към исковата молба ,като твърди,
че същите не доказват задължения за заплащане на посочените в тях суми от ответника.
Счита исковите претенции за изцяло неоснователни поради липсата на валидно
правоотношение между страните, липсата на основание за съставяне на фактурите и тяхното
заплащане.
На следващо място е представен договор за наем на движима вещ от 01.06.2018г.,
който е подписан от **, в качеството й на управител на ответното дружество. В договора е
определен годишен наем в размер на 14 400.00 (дванадесет хиляди), без ДДС. От договора е
видно, че е налице разминаване между изписването на наемната цена цифром и словом. При
това положение ще следва да се възприеме словесното изписване на наемната цена за
меродавно. Размерът на годишната наемна цена определен на дванадесет хиляди без ДДС е
14 400 (четиринадесет хиляди и четиристотин) лева с включен ДДС. Действително
определенията месечен наем, съгласно представения договор за наем на движима вещ от
01.06.2018г. е в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева с включен ДДС. За периода на
сключения договор и ползването на оборудването, считано от 01.06.2018г. до края на м.
март 2020г. са издавани фактури, по които е извършвано плащане от ответника в полза на
ищеца. Следва да се отбележи обстоятелството, че са налице издавани фактури за няколко
наема, като същевременно са издавани и месечни фактури за заплащането на наема, което е
в разрез с уговореното по договора. Следва отново да се има предвид, че от 31.10.2017г. до
01.06.2020г. - периода на действие на пълномощно с рег. № *г„ ** е действал в качеството
си на пълномощник на ** — управителя на ответното дружество и същевременно е бил и
управител на ищцовото дружество. Издавани са фактури, които не съответстват на
уговорения начин на плащане на наемната цена в договора за наем на движима вещ от
01.06.2018г., като е налице двойно начисляване и заплащане на наемната цена. За 2018г.
дължимия наем съгласно договора за наем на движима вещ от 01.06.2018г„ считано от
сключване на договора до края на календарната година - 7 за (седем) календарни месеца е в
размер на 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева с ДДС. За 2019г. дължимия наем
съгласно договора за наем на движима вещ от 01.06.2018г. за 12 (дванадесет) календарни
месеца е в размер на 14 400 (четиринадесет хиляди и четиристотин) лева с ДДС.За 2020г.
дължимия наем съгласно договора за наем на движима вещ от 01.06.2018г„ считано от
01.01.2020г. до края на м.март 2020г. по последната наемна вноска претендирана по фактура
№ *г. — за 3 календарни месеца е в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева с ДДС.
Общо дължимия наем, считано от 01.06.2018г. до 31.03.2020г. е в размер на 26 400 (двадесет
и шест хиляди и четиристотин) лева с ДДС. От страна на ответното дружество са
извършени преводи за дължимия се наем в размер на 35 071,56 лева с ДДС, като последното
извършено плащане е на 21.04.2020г. От изложеното се установява, че претенцията за
4
заплащане на договорения наем по приложените към исковата молба фактури е
неоснователна, тъй като считано от 01.06.2018г. до 31.03.2020г. ответното дружество е
заплатило дължимия се наем в размера, уговорен в договор за наем на движима вещ от
01.06.2018г. Налице е надвнесена сума в размер на 8 671,56 лева , която сума представлява
разликата между дължимия се наем и реално извършените плащания, която е заплатена от
ответника на ищеца без правно основание. Следва да се има предвид, че фактурите са
частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за автора факти, поради което
същите не се ползват е материална доказателствена сила за констатираните в тях права и
задължения, а формалната им доказателствена сила се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство. Договорения наем за периода 01.06.2018г. до
31.03.2020г. е изплатен изцяло като сумите изплатени над уговорения размер са недължимо
платени, тоест са платени от „**“ ЕООД на „*“ ЕООД без правно основание.
Прави изрично възражение при условията на алтернативност за прихващане на
сумата от 8 671.56 лева, представляваща изплатени суми от „**“ ЕООД на „*“ ЕООД без
правно основание със задълженията на „**“ ЕООД към „*“ ЕООД, предмет на исковата
молба до размера на по - малкото от тях.
В с.з. ищецът чрез пълномощника си адв. * поддържа иска.
Ответникът чрез пълномощника си адв.* оспорва иска.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства прие
за установено следното от фактическа страна:
Представен е Договор за наем от 25.10.2017г., сключен между „*“ представлявано от
**- наемодател и „**“ЕООД, представлявано от **- наемател, с който наемодателя
предоставя на наемателя за временно ползване следния свой собствен недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на гр.**, с административен
адрес гр.** ,ул.“* „ №11 , с площ от 141,70 кв.м. В чл.4 от договора е уговорено,че
наемодателят предоставя имота на наемателя срещу наемна цена в размер на 700 лв.
месечно с ДДС. Предвидено е ,че наемателят изплаща авансово на наемателя първата
наемна вноска в срок от 3 д ни от сключване на договора, а останалите наемни вноски се
изплащат най-късно до 05 то число в началото на месеца, през който ще се ползва имота-
чл.6 от договора. В чл.10 ал.3 от договора е предвидено,че всички разходи, свързани с
ползването на имота са за сметка на наемателя. Съгласно чл.14 от договора, същият се
сключва за срок от 3 години от датата на подписването му.
Относно подписа за наемател в посочения договор ответникът оспорва ,че е
положен от управителя на ответното дружество **, като в с.з. от 01.03.2021г. процесуалния
представител на ищеца признава,че подписа не е положен от **, а вероятно от съпруга й *.,
с който са работили заедно в наетото помещение.
5
Видно от договор за наем от 01.06.2017г., наемодателят по горецитрания договор за
наем- ищцовото дружество е наемател на отдадения от него под наем имот, като договорът
за наем е сключен с „*“ ООД-наемодател за срок от три години- чл.14 ал.1 от договора, при
уговорена месечна наемна цена в размер на 360,00лв. с ДДС.-чл.5 от договора.
Представен е Договор за наем на движима вещ от 01.06.2018г., склйчен межу „*“
ЕООД ,представлявано от ** –наемодател и „**“ ЕООД –наемател, с който наемодателят
предоставя на наемателя за временно възмездно ползване оборудване за пералня,
монтирано в помещение с местонахождение в гр.**, ул.“*“ №11. Съгласно чл.5 от договора
наемодателят предоставя вещта на наемателя срещу годишна наемна цена в размер на
14 400лв. без ДДС. В договора изписаната словом сума на наемната цена е дванадесет
хиляди лева.Съгласно чл.6 е предвидено плащанията по договора да се извършват на две
вноски през наемния период-първа вноска със срок на плащане 31.12.2018г. и втора вноска
със срок на плащане-31.05.2019г. В чл.13 ал.1 от договора е предвидено,че същият се
сключва за срок от 1 година, считано от датата на подписването му, а съгл.ал.2- ако след
изтичане на наемния срок по ал.1 наемателят продължи да ползва наетата вещ със знанието
и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за още една
година.
Представени са фактури, издадени от „*“ ЕООД с получател „**“ ЕООД, както
следва : Фактура №* г., издадена за наем и префактурирани консумативи на обща стойност
5 796,06лв. с ДДС. , Фактура №* г., издадена за наем и префактурирани консумативи на
обща стойност 3 522,37 лв. с ДДС., Фактура №* г. издадена за наем и префактурирани
консумативи на обща стойност 5 027,15 лв. с ДДС. , Фактура №* г., издадена за наем и
префактурирани консумативи на обща стойност 2 036,94 лв. с ДДС., Фактура №*г., издадена
за наем и префактурирани консумативи на обща стойност 2 394,70лв. с ДДС, Фактура №*г.,
издадена за наем и префактурирани консумативи на обща стойност 2 453,81 лв. с ДДС и
Фактура №* г., издадена за префактурирани консумативи на обща стойност 742, 50 лева, с
ДДС.
Видно от представеното пълномощно рег.№*г.с нотариална заверка на подписа, **,
като управител на „**“ ЕООС и упълномощила ** да я представлява в отношенията й с
други търговци , да сключва договори и извършва сделки по предмета на дейност на
търговеца.
Горното пълномощно е оттеглено от упълномощителя с декларация от 01.06.2020г./
на л.42 от делото/.
Разпитан свидетеля * сочи,че работи в пералното стопанство, намиращо се на ул.“*“
№11 от средата на 2020 год.- от юни-юли месец. Наемател е там с фирмата „*“, която му
предоставила помещението. Предоставеното му е помещението, заедно с оборудването.
Свидетеля сочи, че познава предишния наемател **, който е работел в помещението преди
6
това с фирма „**“, на която фирма управителя е жена, с която * живее на семейни начала.
Свидетеля сочи, че фирма „**“ е работила в помещението около три години. На врата на
помещението е имало надпис коя фирма е стопанисва обекта. Свидетеля сочи, че пералното
помещение е на фирма „*“., като не знае защо „* предоставя помещението под наем.
Сочи,че той плаща на „* и има договор с тази фирма.
Свидетеля ** сочи, че работи като домакин в хотел „**“ в к.к. **, комплекс „**“.
Познато му е дружеството „**“. С това дружество работят, тъй като имат бельо, което перат
от доста години. Три-четири години използвали услугите на „**“. От откриването знаели,
че пералнята на ул.“*“ №11 е нова, с нови машини и се били ориентирали към нея. Ходил е
лично и е вземал бельо от пералнята. Услугата на **** са плащали по банков път. ** е
извършвал дейността в тази пералня. ** не го е виждал там. Най-малко две-три години,
може и повече са работили с тази пералня.
Свидетелят ** сочи, че отношенията им с „*“ са започнали 2018г. Фирмата „**“
открили пред 2017г. Заработили в пералнята месец април 2018г. По-рано дошли и
машините.С видетеля сочи,че са имали договор за наем на машините, защото ** е трябвало
да връща инвестициите по някакъв начин. Договор за наем на помещението не са
сключвали, а само за наем на оборудването. ** ги закарал при неговата счетоводителка,
накарал ги да изкарат електронен подпис и да го оставят при счетоводителката – ***.
Съпругата му е упълномощавала ***, след като започнал да работи в „**“, за да може да си
оперира с банкови преводи. Причината съпругата му да оттегли пълномощното е, че е
разбрал, че ** работи против фирмата. Ощетяването било, че е имало преводи без тяхно
знание на негови фирми – „***“ и „*. Сключили са договора за наем на машините , за да
може ** да си връща парите за инвестицията за машините. Казал им, че той купува
машините, а те да разработят пералнята. Преводи са правени от пералнята на „*. , което
установили при другата счетоводителка. Свидетеля сочи,че е работил две години в
пералнята с жена си, а ** е работел една година в „**“ преди да отворят пералнята.
Пералнята затворила 2020г., защото се скарали с **. Постоянно казвал работниците да ги
пускат в неплатен отпуск, да ги съкращават . Вземал си е заплатата всеки месец за работата в
пералнята, бил е назначен в „**“ на заплата. Сичи , че не са прекратили договора, защото
когато се обадил на ** през 2019 и му казал да се резделят, той му отговорил,че ще се
разделят септември. Продължили да работят заедно след това обаждане. Сега развиват
същата дейност. Взели си ново помещение и работят пак перални услуги.
Свидетелят ** сочи,че е ползвал услугите на пералня „*“, която се намира на кв.„*“
– гр.**. * и * не са се занимавали с документи, работили са в пералнята като работници 24
часа . Чувал е, че с фирмата „**“ * работи в „*“, но документи не е виждал.
По делото е назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че
процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото, както следва:
За „**” ЕООД - начислените суми за наем са осчетоводени в сч.сметка *- приходи от услуги-
7
други, начислените суми за консумативи са осчетоводени в сч.сметка * - Други кредитори -
консумативи и отчетен дължимият се ДДС в сч.сметка 453/2 ДДС върху продажбите. За
„**" - дължимите суми за наем са осчетоводени в сч.сметка * - Разходи за външни услуги -
пералня, начислените суми за консумативи са осчетоводени в сч.сметка * - Разходи за
материали - пералня и е отчетен ДДС в сч.сметка * ДДС върху покупките.
Съгласно представените справки от счетоводството на ответника по процесните
фактури е ползван данъчен кредит. Разплащанията на дължимите суми между двете
дружества се е извършвало по банков път, като в платежните нареждания е записвано
основание „по фактури”, без да е посочван номер на съответната фактура, по която
извършва съответното плащане.
Размерът на дължимия се наем, съгласно договор за наем на движима вещ от
01.06.2018 г. за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г. е 31 680.00 лева с вкл.ДДС,
изчислен пропорционално на месеците, включени в периода.
За периода 01.07.2018 г. до 20.04.2020 г. от „**” ЕООД към „**” ЕООД са издадени
общо 21 броя фактури за наем на помещение, оборудване и консумативи на обща стойност
67 463.93 лева.
Размерът на платена от ответника на ищеца сума за периода от 01.06.2018 г. до 31 03
2020 г. е 45 418.02 лева. През месец април 2020 г. ответникът е извършил още 2 бр
плащания към ищеца в общ размер 1 800.00 лева. Общият размер на заплатената от
ответника на ищеца сума към 30.04.2020 г. е 47 218.02 лева.
С извършените плащания от „**” ЕООД са погасени задължения, както следва:
-16 100.00 лева - за наем за ползване на помещение
-18 720.00 лева – за наем на оборудване
-10 598.02 лева - за консумативи, в т.ч. материали, ел.енергия, вода и услуги.
Префактурираните разходи са за използвана ел.енергия и вода. „**” ООД- собственик
на помещението е извършвало префактуриране на консумираната ел.енергия за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** с площ 141.70 кв.м., находящо се в гр.**,
ул. „* № 11 основание чл. 11, т.З от Договор за наем от 01.06.2017 г. Фактурите на
доставчика, по които е извършено префактуриране, са посочени в приложената Таблица 1..
Т АБЛИЦА1
„**"
./**” ЕООДООД
фактурадатаДДСобщафактура
префакт. консумат.префакт.
наем по договор
№№
/без ДДС/консум. без ДДС
/без ДДС/
сума
12345678
529.13
*
*30.09.20193600.00
8
700.92
926.83
*31.10.20191200.00
808.48
31.12.20192400.00
678.46
0**.38
497.45
497.45
**31.01.20201200.00
795.58
*29.02.20201200.00
844.84
00*31.03.20201200.00
0*20.04.2020*123.75742.501000 *618.7 5
7511.2721973.53
10800.003662.26
При направения анализ на фактурираните от „*“ ООД консумативни разходи и
префактурираните от „**” ЕООД на „**“ ЕООД разходи в процесните фактури, вещото
лице е установило, че за фактурираната във фактура № 00000000*г. сума за консумативи в
размер 497.45 лева няма издадена фактура от „*“ ООД или сумата по фактура * е
префактурирана два пъти.
Съгласно Договор за наем от 01.06.2017 г. „*”ООД е отдало под наем самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **с площ от 141.70 кв.м., находящо се в гр.**, ул. „* № 11
на „*“ при месечна наемна цена 360.00 лева с ДДС. От счетоводството на „** ЕООД на
вещото лице са представени фактури за наем, издадени от „* ООД.
От представените от счетоводството на „**” ЕООД справки, вещото лице е
установило, че ищецът е закупил специализирано оборудване за обществена пералня на
стойност 182 050,08 лева без ДДС. Оборудването е закупено в периода м.10.2017 г. 169
350.00 лв. и м.03-м.09.2018 г. - 12 700.08 лева.
Разплащанията на дължимите суми между двете дружества се е извършвало по
банков път, като в платежните нареждания е записвано основание „по фактури“, без да
посочван номер на съответната фактура, по която се извършва съответното плащане. За
периода 06.07.2018 г. /първото извършено плащане от „**“ ЕООД към „ **” ЕООД/ до
21.04.2020 г. /последното извършено плащане от„**“ ЕООД към „**” ЕООД/ , „**“ ЕООД
е извършил разплащания към „**” ЕООД в общ размер 47 218.02 лева. Тъй като в
преводните нареждания не е посочен номер на фактура, за която се отнася съответното
плащане, задълженията са погасявани по дата на фактуриране. С извършените погасявания
са погасени задължения за наем за ползване на помещение в размер 14 700.00 лева с ДДС.
Използваният касов апарат, чрез който е отчитано осъществяването на търговска дейност е
на „**“ ЕООД.
При извършената проверка на представените от счетоводството на двете дружества
документи, вещото лице не е установило дублиране при начисляване и заплащане на
дължимия наем за помещението и оборудването.
В с.з. вещото лице уточнява,че при така закриваните задължения с общо
9
преведените от ответника на ищеца суми в размер на 47 218,02лв. с основание“по фактури“
процесните фактури остават неразплатени в счетоводството и на двете дружества.В общата
сума на платеното е включено и наем на помещение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С представените по делото договори за наем от 25.10.2017г. и от 01.06.2018г.
ищецът установи наличието на наемни правоотношения между страните , по силата на
които ответникът е наемател, а ищецът-наемодател на недвижим имот- самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ** с площ от 141,,70 кв.м., както и на оборудване за пералня,
монтирано в посоченото помещение. Категорично се установи от свидетелските
показания,че през процесния период както помещението, така и оборудването в него са се
ползвали от ответното дружество търговска дейност -за извършване на перални услуги.
Правният режим на договорната връзка между страните е уредена в чл. 228 и
следващите от ЗЗД. Съществените задължения на страните по договора за наем са следните:
наемодателят е длъжен да предостави на наемателя една вещ за временно ползване в
съответствие с уговореното, а последният - да плати определената цена. Съгласно чл. 232,
ал.2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването
на веща. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателства за отдаване под наем на помещението и монтираното в него оборудване,
следва да се ангажират именно от наемодателя - ищец в настоящето производство. Съдът
намира, че такива безспорно са налице в процесния случай. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че ответникът е ползвал отдаденото под наем помещение и
оборудването в него през процесния период. Налице са изискуемите предпоставки на
фактически състав за ангажиране на договорната отговорност на ответника - между страните
е налице валиден договор за наем, ищецът - наемодател е изправна страна по същия, като е
изпълнил задължението си и е предоставил ползването на договореното помещение и
оборудване, в резултат на което за ответника, в качеството му на наемател е възникнало
задължение да заплаща наемна цена за ползване на същото. Установи се от заключението на
вещото лице, че процесните фактури, издадени на основание процесните договори, са
заведени в счетоводствата и на двете страни по настоящето производство, както и че
процесните фактури са останали неразплатени в счетоводствата и на двете дружества.
Относно възраженията на ответника в отговора на исковата молба, че договора за
наем на помещението от 25.10.2017г. не е подписан от представляващия ответното
дружество и поради това не го обвързва, съдът счита същото за неосновантелно. Съдът с
оглед признанието от пълномощника на ищцовото дружество, че подписът в договора за
наемател не е положен от управителя на дружеството-наемател приема,че в случая е налице
действие без представителна власт, по силата на чл. 301 от ТЗ.
В случая съдът намира,че процесните договори за наем са търговска сделка
10
съобразно въведените в чл. 286 от ТЗ критерии., тъй като са сключени между търговци и с
оглед упражняваното от ответното дружество-наемател занятие. За да се преодолее
извършеното от лице без представителна власт действие, е необходимо съгласно чл.301 от
ТЗ противопоставянето на търговеца да се извърши веднага след узнаването му. В случая не
се установи да е налице противопоставяне от страна на управителя на ответното дружество.
Напротив, установи се, че е налице надлежно осчетоводяване на издадените фактури,
отразяващи задълженията по договора за наем, включването им в дневника за покупко-
продажба по ДДС, ползването на данъчен кредит, които съставляват недвусмислено
признание на задължението на ответника за плащане на наемната цена и консумативите. В
тази насока е и уеднаквената съдебна практика с множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК.
Напълно неоснователно е становището на ответника,че фактутирането на наеми и
консумативи по договора за наем от 25.10.2017г. е извършено от *, като пълномощник на
„**“ ЕООД във вреда на представлявания. Действия на * , извършени като пълномощник на
ответното дружество, не се установиха по делото.
С оглед горното, съдът приема, че страните са обвързани от валидни договори за
наем, по който ищецът установи,че е изправна страна, а ответника не ангажира
доказателства за изпълнение на своите задължения по договорите , за които са издадени
процесните фактури. Ето защо по изложените по-горе съображения искът за осъжгдане на
ответника да заплати на ищеца исковите суми е основателен и доказан и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по водене на делото ,
съгласно представения списък на разноските, в общ размер на 1060,94 лв., от които:
880,94лв.за ДТ и 180лв.-разноски за вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.**, ул.“*“
№24, ет.3, ап.8, представлявано от управителя ** да заплати на „**“ ЕООД с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление гр.** , ул.“*“ №11, представлявано от управителя **
следните суми: 4 320 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г.
по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец септември 2019 г., в размера на 1
476, 06 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; 1 440
лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от
01.06.2018 г. и консумативи за месец октомври 2019 г., в размера на 2 082, 37 лева, с ДДС,
по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; 2 880 лева, с ДДС,
представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и
11
консумативи за месец декември 2019 г., в размера на 2 147, 15 лева, с ДДС, по договор за
наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; 1 440 лева, с ДДС, представляваща част
от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец
януари 2020 г., в размера на 596, 94 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г.,
дължими по фактура №* г.;- 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от втора наемна
вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец февруари 2020
г., в размера на 954, 70 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по
фактура №* г.;1 440 лева, с ДДС, представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по
договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец март 2020 г., в размера на 1 013, 81
лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; 742, 50 лева, с
ДДС, представляващи консумативи за месец април 2020 г,, по договор за наем от 25.10.2017
г., дължими по фактура №* г.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.**, ул.“*“
№24, ет.3, ап.8, представлявано от управителя ** да заплати на „**“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.** , ул.“*“ №11, представлявано от управителя **
разноски по водене на делото в размер на 1060,94 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
12