Р Е Ш Е Н И Е № 411

 

гр. В., 06.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното

заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година…………, в състав:

                                                                  Председател:Андрей Дечев

                                                     Съдебни заседатели: ………...……...…...

                                                                          Членове:……...……………...

при секретаря  П. Йорданова......………………….. и в присъствието на

прокурора ........…………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… ЧН дело № 1339….………………………

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП – В. за настаняване на задължително лечение на Д.М.С., ЕГН: **********, потребител на социални услуги в ДПЛУИ – с. К..

          Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

          Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на освидетелствания .

          Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

           От показанията на разпитаните свидетели С.Н., Л.Т. и В. П. се установи, че освидетелстваното лице проявява агресия към персонала на дома, където е настанен, буен е, чупи всичко самонаранява се, не приема медикаментите си редовно.

          В становището си в с.з. д-р В.К. – психиатър, твърди, че освидетелстваното лице страда от умерена умствена изостаналост. Психиатърът д-р В.К. предлага да се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..

         Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., освидетелстваното лице  страда от умерена умствена изостаналост с поведенчески проблеми, изискващи непрекъснати грижи и лечение. Синдром на психомоторна възбуда с агресивно към околните поведение.  При него са налице психични увреди в резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 2 от 33. Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице може да представлява опасност за близките и за околните с което се покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен на задължително лечение на основание чл. 162,  ал.  2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. /или в стационарни условия/ за срок от три месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи  лице от кръга на близките му или служебно лице, което да изразява  информирано съгласие вместо него.

            Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.

               С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето  представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление, невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно за себе си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от три месеца.

          Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства,  както и от заключението на  съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я кредитира.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че  са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Данчев.

          Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение  и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота  на освидетелстваното лице и на околните. 

          При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от три месеца.

          По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което  е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно и това лице е именно С.М.Н.-социален работник в ДПЛУИ – с. К. и настойник на освидетелстваното лице.

          Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът

                                               Р  Е  Ш  И :

          

          НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Д.М.С., ЕГН: **********, потребител на социални услуги в ДПЛУИ – с. К., на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на лечение – стационарна, за срок от ТРИ месеца, считано от влизане на решението в сила.

          ПРИЕМА наличието на способност на лицето С.М.Н.-социален работник в ДПЛУИ – с. К. и настойник на освидетелстваното лице, за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваното лице.

           Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

                                 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :