Р Е
Ш Е Н
И Е
03.08.2018г.,
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично тридесет и първи юли през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при
секретаря Десислав Буюклиева, като
разгледа докладваното от районен съдия ПОПОВА гр.д.№1921 по описа на съда за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.Архангел“№19А,
представлявано от управителя Е.И.Т.ищецът И.Л.А., ЕГН: **********,*** чрез
пълномощника – адв. Ж.К.,***, със съдебен адрес:***, офис № 20, тел. ***** твърди,
че работил по трудово правоотношение в МБАЛ "Е." ООД на длъжност лекар в „Ортопедия и
Травматология", по силата на трудов договор № 7 от 23.03.2015г., сключен
на основание чл. 70 КТ във вр. с чл. 67, ал. 1, т.1 от КТ. През целия период на
действие на горепосочения договор ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си
задължения. Заявява, че последната година (2016), работодателят системно не бил
изплащал дължимите трудовите възнаграждения на ищеца. Поради тази причина,
последният предприел съответните правни действия и едностранно прекратил на
основание чл. 327, ал. 1, т.2 и т.3 от КТ трудовото си правоотношение с
Работодателя без предизвестие, считано от дата 13.01.2017г.
За неизплатените трудови възнаграждения за месеците:
юли 2016 г., август 2016 г., септември 2016 г., октомври 2016 г. и ноември 2016
г., ищецът предявил иск, като в Районен съд гр. Пазарджик е образувано ГР. Д. №
2926/2017 г.
По влязлото в сила решение, постановено от
РС-Пазарджик, по ГР. Д. № 2926/2017 г., ответникът бил осъден да заплати
претендираните вземания. Останали обаче неизплатени следните работни заплати: За
месец декември 2016г. – сума в размер на 981.45 лв. (деветстотин осемдесет и
един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща пълното нетно трудово
възнаграждение за съответния период и за м. януари 2017 г., от 01.01.2017 г. до
13.01.2017 г. – сума в размер на 370.21 лв. (триста и седемдесет лева и
двадесет и една стотинки), представляваща пълното нетно трудово възнаграждение
за съответния период.
Общият размер на неизплатените две нетни трудови
възнаграждения за периода от 01.12.2016 г. до 13.01.2017 г. възлизало на 1
351.66 лв.
В съответствие с изричното разпореждане на нормата на
чл. 245, ал. 2 КТ, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателността на
горепосочените претенции за трудово възнаграждение пораждала и акцесорното
право на законна (мораторна) лихва върху съответните вземания до датата на
подаване на исковата молба (18.05.2018г.).
1/ За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. декември 2016г.
(981.45 лв.) - от 01.01.2017г. до 18.05.2018г. - в размер на 137.40 лв. (сто
тридесет и седем лв. и четиридесет ст.); 2/ За неизплатеното нетно трудово
възнаграждение месец януари 2017 г., за периода от 01.01.2017г. до 13.01.2017
г. (370.21 лв.) - от 01.02.2017г. до 18.05.2018г. - в размер на 48.64 лв.
(четиридесет и осем лв. и шестдесет и четири ст.).
Общият размер на дължимите мораторни лихви се равнявал
на 186.04 лв.
Оформен е петитум, Съдът да постанови решени, с което
да осъди МБАЛ „Е." ООД, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Св.
Архангел" № 19А, представлявано от д-р Е.И.Т., да заплати на И.Л.А., ЕГН: **********,***
дължимите пълни нетни трудови възнаграждения съответно за м. декември 2016 г. -
в размер на 981.45 лв. и м. януари 2017 г., за периода от 01.01.2017 г. до
13.01.2017 г. - в размер на 370.21 лв., ведно със законната лихва върху всяка
от изискуемите главници от датата на подаване на исковата молба 18.05.2018г.
до окончателното изплащане на
задълженията.
Да заплати изтеклите лихви върху дължимите трудови
възнаграждения, както следва: върху работната заплата за м. декември 2016г. - сумата от 981.45 лв. от 01.01.2017г. до
18.05.2018г. (датата на подаване на исковата молба) – сумата в размер на 137.40
лв; върху работната заплата м. януари 2017г., включващ периода от 01.01.2017 г.
до 13.01.2017 г. (370.21 лв.) от 01.02.2017г. до 18.05.2018г. - в размер на
48.64 лв.
Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
направените съдебно деловодни разноски в размер на 450лв. за адвокатско
възнаграждение.
Направено е искане на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, да
се допусне предварително изпълнение на решението.
Приложени са писмени доказателства по опис.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
страна на ответника, в който се оспорва изцяло предявеният иск, като
неоснователен, необоснован и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените
искове. Подробни съображения по същество са изложени в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява
становище по иска.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235
от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 128 т.2 КТ и чл.
245, ал.2 от КТ.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по
делото писмени доказателства/ трудов договор № 7/23.03.2015г., че за периода от
23.03.2015г. до 13.01.2017г. ищецът е работил при ответника като е заемал длъжността лекар
в „Ортопедия и Травматология“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 1 000 лв. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит 0.6% ,платими
на 30-то число на текущия месец.
Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ , считано от 13.01.2017г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно
- икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че неизплатените
трудови възнаграждения и обезщетения
възлизат на сума в общ размер на 1351.66лв., от които 981.45лв. за месец
12.2016 г. и 370.21лв. за месец 01.2017г. В разчетно платежната ведомост за м.12.2016,
изготвена от ответната страна, на ищеца са начислени : Нетното трудово
възнаграждение за м.12.2016 г. в размер на 981.45 лв.
В разчетно платежната ведомост за м.01.2017, изготвена от ответната
страна, на ищеца са начислени : Нетното трудово възнаграждение е в размер на
3399.43 лв., от което 370.21 лв. възнаграждение за отработени дни и 3029.22 лв.
за обезщетения
Не са предоставени документи за изплащане на начисленото
възнаграждение.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл.128,т.2 от КТ, чл. 245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД- за
заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за забава.
По така предявените искове, съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във
валидно учредена трудово правна връзка през процесния период, като трудовото
правоотношение между тях е прекратено, считано от 13.01.2017г на основание
чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от страна на работодателя на излащането
на трудовото възнаграждение. Установи си, а
и този факт не бе спорен между страните, че ищецът е престирал работната си сила при ответника,
т.е. полагал е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е
следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал
добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в
трудовия договор условия. Не се представиха доказателства по делото, от които
да се установи, че при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от
параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на
чл.75, ал.1 от КТ ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото
правоотношение. Поради това за
работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да
заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се
установи/ както от изслушаната съдебно икономическа експертиза, че дължимите на
ищеца трудови възнаграждения като нетна
сума са в общ размер на 1351.66лв.
Не са предоставени документи за изплащане на
начисленото възнаграждение.
В контекста
изложеното съдът счита, че иска с правно основание чл.128,т.2 от КТ е изцяло основателен.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от м. декември 2016 г. - в размер на 981.45 лв. и
м. януари 2017 г., за периода от 01.01.2017 г. до 13.01.2017 г. - в размер на
370.21 лв., ведно със законната лихва върху всяка от изискуемите главници от
датата на подаване на исковата молба 18.05.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
По акцесорните
претенции по чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД:
Основателността
на главните искове обуславя и основателността на акцесорните претенции за мораторни лихви
върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при
което длъжникът изпада в забава и се
дължи обезщетение за забавено изпълнение , равно на законната лихва. Следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва за всяко забавено плащане, както лихвата се дължи от момента на изискуемостта на всяко отделно трудово
възнаграждение. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи,
че изискуемостта на всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения е
настъпила на 30- то число на съответния
месец и работодателят е в забава от първо число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба, в който времеви порядък са и заявените искови претенции. С оглед на това ответната страна следва да изплати на ищеца лихви върху дължимите трудови възнаграждения,
както следва: върху работната заплата за м. декември 2016г. - сумата от 981.45 лв. от 01.01.2017г. до
18.05.2018г. (датата на подаване на исковата молба) – сумата в размер на 137.40
лв; върху работната заплата м. януари 2017г., включващ периода от 01.01.2017 г.
до 13.01.2017 г. (370.21 лв.) от 01.02.2017г. до 18.05.2018г. - в размер на
48.64 лв.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца и сумата от 450лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/.
Предвид
изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия
районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 61.50лв. предявените обективно и кумулативно съединени
искове и сумата от 100 лева за вещо лице.
На
основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените трудови възнаграждения.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ “Е.“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети
Архангел“№19А, представлявано от д-р Е.И.Т.да заплати на И.Л.А., ЕГН: **********,***
на основание чл. 128, т. 2 от КТ, както
следва: за м. декември 2016 г. - в размер на 981.45 лв. и м. януари 2017 г., за
периода от 01.01.2017 г. до 13.01.2017 г. - в размер на 370.21 лв., ведно със
законната лихва върху всяка от изискуемите главници от датата на подаване
на исковата молба 18.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумите.
На основание чл. 245, ал. 2 от КТ, във връзка с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД Да заплати на И.Л.А., ЕГН: **********, изтеклите мораторни
лихви върху дължимите пълни нетни трудови възнаграждения върху работната
заплата: за м. декември 2016г. - сумата
от 981.45 лв. от 01.01.2017г. до 18.05.2018г. (датата на подаване на исковата
молба) – сумата в размер на 137.40 лв; За работната заплата м. януари 2017г.,
включващ периода от 01.01.2017 г. до 13.01.2017 г. (370.21 лв.) от 01.02.2017г.
до 18.05.2018г. - в размер на 48.64 лв.
ОСЪЖДА МБАЛ“Е.“ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети
Архангел“№19А, представлявано от д-р Е.И.Т.да заплати на И.Л.А., ЕГН: **********,***,
сумата от 450.00 лв. сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА МБАЛ“Е.“ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети
Архангел“№19А, представлявано от д-р Е.И.Т.да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 61.50лв.
и сумата от 100 лв. за вещо лице.
На
основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта
за трудовите възнаграждения и
обезщетения.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: