Решение по дело №761/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 770
Дата: 21 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100500761
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500761 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от
изпълнителния директор Ганчо Тенев, чрез пълномощник Десислава Златева
– гл. юрисконсулт, против Решение № 510 от 23.03.2022 г., постановено по гр.
дело №1586/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
отхвърлил исковете на въззивника против Н. М. М., ЕГН ********** от гр. Б.,
ж.к. „З.“, бл.*, ет. *, ап.** и ЮЛ. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В.
В.“ бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, за осъждане на ответниците да заплатят
разделно на ищцовото дружество сумата от 399,59 лева – сбор от стойността
на предоставени В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода в
периода от 15.03.2018 г. до 15.12.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на
58,02 лева, начислена за периода от 26.05.2018 г. до 03.03.2021 г. и законната
лихва начиная от 04.03.2021 г. до окончателното плащане.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който считат същото за незаконосъобразно, неправилно и
1
необосновано. Моли съда да отмени обжалваното решение и удовлетвори
претенцията. Претендира разноски по делото. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адвокат З., в качеството му на особен представител на въззиваемите. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание чл.79
ал.1, във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от приложените по делото доказателства, въззиваемите са
наследници на Т. СТ. ХР., ЕГН **********, от с. Р., община К., ул. „Д. с.“ №
**. Представено е в тази връзка удостоверение за наследници. Пред първата
съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, извършена е
съдебно-техническа експертиза, съдът е изяснил делото от фактическа страна.
За да постанови обжалвания резултат Бургаският районен съд е счел,
че въпреки възложената му още с доклада на съда доказателствена тежест,
въззивникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че за
процесния период 15.03.2018 г. – 15.12.2020 г. ответниците са били носители
на правото на собственост или вещното право на строеж /ползване върху
имот, поради което е счел, че искът следва да бъде отхвърлен.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания във връзка с
представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства.
Въззивното дружество се позовава на представената декларация по чл.14 от
ЗМДТ, в която наследодателката на въззиваемите е декларирала, че
притежава недвижим имот в с. Равнец, ул. „Д. с.“, без да е посочен номер на
имота. Страната счита, че с оглед представената декларация, разпитът на
свидетеля Ж.Ш. – и. във въззивното дружество, и заключението на вещото
лице Р.И. по извършената съдебно-техническа експертиза, които сочат, че
процесният имот се намира в с. Равнец, ул. „Д. с.“ № ** са достатъчно
доказателство да се приеме, че въззиваемите в качеството си на наследници
на починалото лице Т.Х., следва да отговарят за потребените количества вода.
2
Не се спори, че наследодателката на ответниците е декларирала
собственост върху имот, находящ се в с. Р., ул. „Д. с.“ без да е посочен номер
на имота. Разпитаната по делото свидетелка Ш. – с. на ищцовото дружество
заявява в съдебно заседание, че познава имота и го е посещавала, както и че
за процесния период отчетите са видяни лично от с.ката и съответно въведени
в мобилното устройство. Според заключението на вещото лице в процесния
имот е монтиран измервателен уред, разположен във водомерната шахта в
имота. Вещото лице е констатирало, че към датата на огледа водомерът е
демонтиран. Приложило е таблици № № 2 и 3, като е посочило, че стойността
на общо количество на изразходвана вода за водоснабдявания обект по цени,
утвърдени с приложени по делото решения на КЕВР е в размер на 399,59 лева,
а лихвата за забава е в размер на 58,02 лева. Вещото лице е посочило, че
водоснабдяваният обект е с административен адрес: община К., с. Р., ул. „Д.
с.“ № **, като е посочило, че същият представлява УПИ с идентификатор
61145.501.206 по КК на с. Равнец, одобрена със заповед № РД-18-876 от 2019
г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ бивш УПИ XII-206 в
кв. 23 по плана на с. Равнец.
С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът
намира предявения иск за основателен и доказан, което налага отмяна на
обжалваното решение и удовлетворяване на исковата претенция. От
представената декларация, заключението на вещото лице и разпитаната
свидетелка може да се направи извод, че общата наследодателка на ищците е
притежавала процесния недвижим имот, още повече, че по делото няма данни
страната да е била собственик и на друг имот, находящ се в с. Р., ул. „Д. с.“.
Следва да се присъдят направените по делото разноски, които за настоящата
съдебна инстанция възлизат на 500 лева (150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 50 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за
особен представител), а за първата инстанция 850 лева, включваща
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса, възнаграждение за особен
представител и заплащане на възнаграждение за съдебно-техническа
експертиза.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА Решение № 510 от 23.03.2022 г., постановено по гр. дело
№ 1586/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „З.“, бл.*, ет. *,
ап.** и ЮЛ. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.“ бл.***, вх. *, ет. *,
ап. ***, да заплатят разделно на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, представлявано от гл. юк. Десислава
Златева сумата от 399,59 лева – сбор от стойността на предоставени ВиК
услуги – доставена, отведена и пречистена вода в периода от 15.03.2018 г. до
15.12.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 58,02 лева за периода от
26.05.2018 г. до 03.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „З.“, бл.*, ет. *,
ап.** и ЮЛ. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.“ бл.***, вх. *, ет. *,
ап. ***, да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №
3, ЕИК *********, представлявано от гл. юк. Десислава Златева сумата от
1350 лева, направени разноски пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4