РЕШЕНИЕ
№ 2227
гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120102300 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Д. Б. Д. с ЕГН
********** от гр. Бургас, със съдебен адрес гр. С., ул. ***** – адвокат Б. В.
Б., против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ***, представлявано от управителя Н.П.П.. Ищцата
предявява иск за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка,
обективирана в чл. 11, ал. 1 от сключен между страните договор за
потребителски кредит № ***г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 524,96 лв., в случай че кредитополучателят не предостави
договореното в чл. 5 от договора обезпечение. Предявените основания за
нищожността на договорната клауза за неустойка са противоречие с добрите
нрави, а при условията на евентуалност - неравноправност и заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК. Претендира и присъждане на направените
по делото съдебни разноски.
Ищцата претендира поради противоречие с добрите нрави, тъй като
договорната неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и противоречи на приетите в
тълкувателно решение № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС критерии. Счита, че така
уговорена неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя и
основната й цел да доведе до неоснователно обогатяване кредитора. Твърди
още, че неустоечната клауза е неравноправна на основание чл. 146 и чл. 143
1
ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена и е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя. Излага и противоречие на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
неустойката не е включена в годишния процент на разходите, поради което е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Ответникът не представя писмен отговор в преклузивния срок по
чл.131, ал.1 от ГПК. Не се представлява в съдебно заседание, без да е
направил искане за гледане на делото в негово отсъствие. Не сочи
доказателства по този иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът предявява насрещен иск за
осъждане на Д. Б. Д. да заплати на „Сити Кеш“ ООД следните парични
задължения по описания договор за потребителски кредит : 698,84 лв. -
непогасена главница за периода 03.01.2023г. - 18.04.2023г.; ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 26.05.2023г. до
окончателното й изплащане; 47,08 лв. - договорна възнаградителна лихва за
същия период. Твърди, че по силата на сключен договор за потребителски
кредит № 761988 за сумата от 900 лв., ответницата по насрещния иск е
следвало да върне заемната сума на 23 броя седмични погасителни вноски
при ГПР 49,81% и ГЛП 40,05 %, но до момента не са постъпвали плащания по
договора.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК Д. Б. Д. представя писмен
отговор, с който оспорва насрещния иск. Прави възражение за нищожност на
процесния договор за кредит поради противоречието му с разпоредбите на
ЗПК - не е ясно как е формиран ГПР от 49,81% и какви разходи се включват в
него, както и поради противоречие с добрите нрави.
И двете страни претендират присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
С писмена молба от 26.10.2023г. ищцата Д. Б. Д. чрез процесуалния си
представител прави искане за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание в нейно отсъствие. Поддържа иска си и писмения си отговор по
насрещния иск. Прави искане Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по исковете.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, и не изразява становище по
отговора на насрещния му иск.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от
ЗЗД, евентуално чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Насрещните
искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.
Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по
чл. 131, ал. 1 от ГПК № 4504/ 21.04.2023г., редовно връчено на ответника.
Същият не е представил писмен отговор на предявения иск, не се е явил в
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените от ищцата неоспорени доказателства, съдът приема за
вероятно основателен главния предявен иск за прогласяване нищожност на
договорната клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Налице са предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по този
иск следва да бъде постановено неприсъствено решение. Поради уважаването
на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените
основания за нищожност на договорната неустойка - неравноправност и
заобикаляне на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК ответникът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
последният не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие. Тези последици са редовно указани на ищеца по насрещния иск с
призовката за първото по делото заседание, редовно връчена. Същият не се е
явил в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, като не е изразил и становище по отговора на насрещната
му искова молба. С оглед на представените неоспорени доказателства и
възраженията, направени в писмения отговор, съдът приема предявения
насрещен иск за вероятно неоснователен. Налице са предпоставките на чл.
238, ал. 2 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което с оглед на направеното искане
следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца по
насрещния иск, като същият бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ответникът „Сити Кеш“ ООД дължи
на ищцата Д. Б. Д. направените съдебни разноски в размер на 50 лв. –
заплатена държавна такса за исковете.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие адвокат Б. Б. е предоставил на ищцата безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона за адвокатурата. На основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът „Сити Кеш“ ООД
следва да заплати на процесуалния представител на ищцата дължимото
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 800 лв. на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения – по 400 лв. за главния и за
3
насрещния иск.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ поради противоречие на добрите
нрави на договорната клауза за неустойка по чл. 11, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № ***г., сключен между Д. Б. Д. с ЕГН ********** от
гр. Бургас и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ***.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на Д. Б. Д. с ЕГН ********** от гр.
Бургас, със съдебен адрес гр. С., ул. **** – адвокат Б. В. Б., да заплати на
„СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. ***, представлявано от управителя Н.П.П., следните парични задължения
по договор за потребителски кредит № ***г. : 698,84 лв. - непогасена
главница за периода 03.01.2023г. - 18.04.2023г.; ведно със законната лихва
върху главницата от предявяването на иска на 26.05.2023г. до окончателното
й изплащане; 47,08 лв. - договорна възнаградителна лихва за същия период.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ***, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати
на Д. Б. Д. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. ****, със съдебен адрес гр.
С., ул. **** – адвокат Б. В. Б., направените по делото съдебни разноски в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ***, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати
на адвокат Б. В. Б. с ЕГН ***** със служебен адрес гр. С., ул. ****, сумата от
800 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна
адвокатска помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4