Делото е образувано по повод
постъпило в съда Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 08.04.2020 г.,
съставено по досъдебно производство №251 ЗМ-124/2019 г. по описа на ОД на МВР –
гр.Бургас; вх.№1322/2019 г. и пор.№1039/2019 г. по описа на същата прокуратура.
Наказателното производство е образувано против М.И.П., ЕГН **********,
родена на *** г. в гр. Плевен, с постоянен адрес ***, български гражданин, с
висше образование, омъжена, неосъждана, управител на „*********” ЕООД, с обвинение в извършване на престъпление по чл.227б, aл. 2, вр.
ал.1 НК, а именно за това, че на 09.11.2017 г. че в качеството си
на управител и представител на търговско дружество „*********” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *************************в 30-дневен
срок от спиране на плащанията по безспорно и изискуемо задължение в размер на
17 968,94 лева към ТД на НАП - гр.Бургас, за което е образувано изпълнително
дело № *********/2017 год. на ТД на НАП - гр.Бургас, след като на 02.10.2017
год. е получила съобщение за доброволно изпълнение с изх.№
С170002-048-0155730/11.09.2017 г. от ТД на НАП - Бургас, с което е даден
7-дневен срок от датата на получаване да бъде платено доброволно задължението,
в периода от 10.10.2017 г. до 08.11.2017 г. не е поискала от Окръжен съд -
Бургас да открие производство по несъстоятелност по реда на чл.625 и следващите
от Търговския закон по отношение на управляваното и представлявано от нея
търговско дружество „*********” ЕООД, с ЕИК *********.
Преди
насрочване и в разпоредително заседание съдията-докладчик изнамери наличие на
условия за произнасяне по реда на чл.78а НК, поради което и насрочи и разгледа
делото по реда на Глава
28 НПК.
По
време на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас
поддържа обвинението и пледира за произнасяне на съда по смисъла на чл.78а НК и
налагане на административно наказание „глоба” в размер от 1 500.00 лева.
Защитникът
на подсъдимата и самата подсъдима поискаха произнасяне на съда с минималния размер
на административното наказание „глоба”.
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С учредителен акт от 23.10.2009
год. обв.М.И.П. учредила търговско дружество „*********” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.*************************, което като едноличен собственик
на капитала ще управлява лично или чрез определен от нея управител.
С учредителен протокол от 23.10.2009 год. е учредено търговско дружество „*********”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.************************* с размер
на капитала 100 лева, разпределен на 100 дяла по един лев всеки дял, с
управител и представител М.И.П..
С договор за възлагане на управление от 23.10.2009 год. „*********” ЕООД е
възложило на М.И.П. да извършва необходимите действия, съгласно ТЗ и
Учредителния акт от 23.10.2009 год. в качеството и на управител на „*********”
ЕООД, за срок от три години.
С учредителен акт от 23.03.2016 год. обв.М.И.П. и свид.В.С.Б. и двамата в
качеството си на управители и представители на „З.Р.****“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.***************************, уредили
отношенията по ТЗ за търговско дружество „*********” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.************************.
В учредителния акт било посочено, че едноличен собственик на капитала на „*********”
ЕООД е „З.Р.****“ ООД.
Посочено било, че дружеството „*********” ЕООД ще се представлява и
управлява от управителите М.И.П. и В.С.Б. само заедно.
С договор за прехвърляне на дружествени дялове на „*********” ЕООД, с ЕИК *********
от 23.03.2016 год. обв.М.И.П. продала на „З.Р.****“ ООД собствените си 100 дяла
с номинална стойност по един лев всеки дял поотделно от „*********” ЕООД, с ЕИК
********* за сумата от 100 лева.
С протокол от 23.03.2016 год. от общото събрание на съдружниците на „З.Р.****“
ООД е взето решение дружеството да закупи всички 100 дяла, всеки с номинал от
един лев от капитала на „*********” ЕООД, с ЕИК ********* за сумата от 100 лева
и да се избере като втори управител В.С.Б., който ще управлява и представлява
дружеството „*********” ЕООД заедно с досегашния управител М.И.П..
С протокол от 23.03.2016 год. от общото събрание на съдружниците на „*********”
ЕООД е взето решение за освобождаване на съдружник. С прехвърлянето на дяловете
капитала на „*********” ЕООД, състоящ се от 100 дяла, всеки с номинал от 1 лев
е станал еднолична собственост на „З.Р.****“ ООД. За адрес на управление на
дружеството е посочен гр.***************************. За управител на
дружеството е избран В.С.Б., който ще управлява и представлява дружеството заедно
с досегашния управител М.И.П..
С нотариално заверено пълномощно с рег.№ 3012 от 18.04.2016 год. свид.В.С.Б.
упълномощил обв.М.И.П. да го представлява като управител на „*********” ЕООД, с
ЕИК *********, пред всички държавни и общински органи в Република България,
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на
туризма, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда
и водите, РИОСВ-Бургас, РИОКОЗ, РДНСК-Бургас, НАП, НОИ, Община Бургас, Община
Созопол, EVN-България, ВиК и други, с оглед дейността на дружеството „*********”
ЕООД, като страна по концесионен договор за морски плаж „З.р.“ – Община ***************.
С нотариална покана акт 171, рег.№ 2753/ 05.04.2017 год., връчена на
06.06.2017 год. на обв.М.И.П., свид.В.С.Б. оттеглил направеното от него упълномощаване
с пълномощно с рег.№ 3012/ 18.04.2016 год.
обв.П. да го представлява като управител на „*********” ЕООД.
Упълномощаването и последващото оттегляне на същото от страна на свид.В.С.Б.
не са променили обстоятелството, че един от управителите на „*********” ЕООД е
обв.М.И.П. с произтичащите от това права и задължения на същата като такава.
На практика посочения адрес на управление на „*********” ЕООД съвпада с
адреса на управление на „*********“ ЕООД с управител свид.К.Г.С.. Последната
имала устна договорка с обв.М.П. управляваното от нея дружество „*********“
ЕООД да обслужва счетоводно „*********” ЕООД от месец март 2016 год.
Поради идентичността на адреса на управление на „*********” ЕООД с адреса
на управление на „*********“ ЕООД свид.С. получавала документите за „*********”
ЕООД и посочения адрес бил даден за кореспонденция с НАП и другите институции.
Обв.М.П. упълномощила свид.С. да представлява „*********” ЕООД пред НАП и
Търговския регистър.
За неплатени от страна на „*********” ЕООД, с ЕИК ********* публични
задължения било образувано изпълнително дело № *********/2017 год. на ТД на НАП
– гр.Бургас.
Във връзка с неплатените публични задължения на дружеството на 11.09.2017
год. било изготвено съобщение да доброволно изпълнение с изх.№
С170002-048-0155730 на основание чл.221 от ДОПК, което било адресирано до „*********”
ЕООД на адрес гр.************************.
В съобщението за доброволно изпълнение било посочено, че общия размер на
задължението към ТД на НАП – гр.Бургас възлиза на 17 968,94 лева., както и, че
ако същото до датата на плащане не е погасено в 7-дневния доброволен срок от
получаване на съобщението ще бъде предприето принудително изпълнение.
На 02.10.2017 год. свид.К.Г.С. получила горепосоченото съобщение за
доброволно изпълнение с изх.№ С170002-048-0155730/11.09.2017 год. от ТД на НАП
– гр.Бургас, с което бил даден 7-дневен срок от датата на получаване да бъде
платено доброволно задължението на „*********“ ЕООД в размер на 17 968,94 лева
към ТД на НАП – гр.Бургас, за което било образувано изпълнително дело №
*********/2017 год. на ТД на НАП – гр.Бургас.
Свид.С. предала на същата дата това съобщение на обв.М.И.П. за непогасените
публични задължения на управляваното от нея търговско дружество „*********“
ЕООД.
В предоставения и за доброволно изпълнение 7-дневен срок от 03.10.2017 год.
до 09.10.2017 год. обв.М.И.П. не предприела никакви действия за погасяване на
задължението.
В 30-дневен срок от спиране на плащанията по горепосоченото безспорно и
изискуемо задължение, а именно в периода от 10.10.2017 год. до 08.11.2017 год.
обв.П. не е поискала от Окръжен съд – Бургас да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл.625 и сл. от ТЗ по отношение на управляваното и
представлявано от нея дружество „*********” ЕООД, с ЕИК *********, което е видно
от съдържанието на писмо с изх.№ 50355 от 04.06.2019 год. на Окръжен съд –
Бургас /том трети, л.70/.
Другият управител на „*********“ ЕООД – свид.В.С.Б., като такъв реално не е
бил ангажиран с дейността на „*********” ЕООД, с ЕИК *********. Същият не е
получил горепосоченото съобщение за доброволно изпълнение с изх.№
С170002-048-0155730/11.09.2017 год. от ТД на НАП – гр.Бургас, като по делото не
са събрани доказателства, от които да бъде обоснован категоричен извод, че е
знаел за задълженията на управляваното от обв.П. и от него търговско дружество.
Така установена, фактическата обстановка,
изложена и в процесното постановление, не се оспорва от страните по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради установеното от фактическа страна
въз основа на събраните по делото доказателства, установени чрез:
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите, дадени по време на
досъдебното производство и на подкрепените от доказателствата по делото
самопризнания на подсъдимия. Тези гласни доказателствени средства, събрани по
време на досъдебното производство са относими към предмета на разследване и не
си противоречат помежду си.
Писмени доказателствени средства: Протоколи за разпит на свидетелите; Справка за
съдимост и др.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От обективна страна обв.М.П. с поведението си е
застрашила онези обществени отношения, свързани с охраняване правата и
интересите на кредиторите, като в тридесет дневния срок от спиране на плащанията
не е подал молба до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност.
Деянието е било извършено при форма на вина «пряк
умисъл» по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Един от основните елементи на вината
/интелектуалния момент/ е свързан с разбирането, че тя представлява психично
отношение, при което обективните свойства на деянието се отразяват в съзнанието
на извършителя.
Ето защо за свид.Б. не са налице доказателства за
познанието му относно съществен съставомерен елемент, какъвто в случая се явява
обстоятелството знаел ли е за задълженията на управляваното от него и обв.П. дружество
за да се приеме, че виновно е осъществил двата вида бездействие /спиране на плащанията
по безспорното и изискуемо задължение и необявяването на това пред съда/, като
предпоставка за ангажиране на наказателната му отговорност.
В 30-дневен срок от спиране на плащанията по
горепосоченото безспорно и изискуемо задължение, а именно в периода от
10.10.2017 год. до 08.11.2017 год. обв.М.И.П. не е поискала от Окръжен съд –
Бургас да открие производство по несъстоятелност по реда на чл.625 и сл. от ТЗ
по отношение на управляваното и представлявано от нея дружество „*********”
ЕООД, с ЕИК *********.
От изложеното следва, че обв.М.И.П. в качеството
си на управител и представител на търговско дружество „*********” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.*************************в законоустановения
тридесетдневен срок от спиране на плащанията по безспорно и изискуемо
задължение по изпълнително дело № *********/2017 год. на ТД на НАП – гр.Бургас,
в периода от 10.10.2017 год. до
08.11.2017 год. не е поискала от Окръжен съд – Бургас да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл.625 и следващите от Търговския закон по отношение
на управляваното и представлявано от нея търговско дружество „*********” ЕООД,
с ЕИК *********, с което на 09.11.2017 год. в гр.Бургас осъществила
съставомерното бездействие по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Задължението и за заявяване произтича
непосредствено от закона и е свързано с качеството и на управител и
представител на неизправното търговско дружество.
Това е така тъй като според нормата на чл.227б,
ал. 2, вр. ал.1 НК, субект на престъплението е лицето, което управлява или
представлява търговското дружество. За управителя на търговското дружество,
като представляващ същото съществува задължение да извърши предписано от
императивна правна норма действие. Задължението му за заявяване да се открие
производство по несъстоятелност, произтича непосредствено от закона и е
свързано с качеството му на управител и представител на неизправното търговско
дружество. От самото заявяване не следва автоматично обявяване на
несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото
всички тези въпроси са включени в правомощията на съда. Точно съдът е органът,
който може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали
длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.
Следователно,
с бездействието си в законоустановения 30-дневен срок управителят на търговско
дружество, който след като знае за безспорното изискуемо задължение на
дружеството не заяви в законоустановения тридесетдневен срок от спиране на
плащанията това пред съда осъществява от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 227б, ал.2, вр.
ал. 1 от НК. Това е така тъй като в 30-дневен срок от спиране на плащанията по
безспорно и изискуемо парично задължение не е поискал от съда да открие
производство по несъстоятелност по реда на чл.625 и сл. от ТЗ, по отношение
на управляваното от него търговско
дружество.
В този
смисъл е и установената трайна съдебна практика, а именно:
Решение № 554 от 13.02.2001 г. на ВКС по н. д. №
503/2000 г., I н. о., докладчик съдията Савка Стоянова, съгл. което „За
съставомерността на деянието по чл. 227б НК е достатъчно да се установи, че
подсъдимият има качеството на търговец, че е налице едно изискуемо и ликвидно
парично задължение, по което плащането е спряно и в петнадесетдневен срок
деецът не е уведомил за това съда.”;
Решение № 432 от 13.05.2005 г. по н. д. №
1010/2004 г, ІІІ н. о. на ВКС, Докладчик
зам.-председател на ВКС Р.Н., съгл.
което „В 15-дневен срок от спиране на плащанията лицето, което управлява и
представлява търговското дружество, е задължено да поиска от съда да открие
производство по несъстоятелност, дори и когато е убедено, че финансовите
затруднения на дружеството са временни или че разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията, без опасност за кредиторите.” и др.
Както по-горе беше посочено при преценката за
наличието или отсъствието на субективната страна на престъплението трябва да
бъде изяснен въпроса дали управителят на задълженото лице го е извършил
виновно. Един от основните елементи на вината /интелектуалния момент/ е свързан
с разбирането, че тя представлява психично отношение, при което обективните
свойства на деянието се отразяват в съзнанието на извършителя.
В случая обв.П. е знаела за наличието на
горепосоченото безпорно и изискуемо задължение по изпълнително дело №
*********/2017 год. на ТД на НАП – гр.Бургас и въпреки спирането на плащанията
по същото не е поискала от Окръжен съд – Бургас да открие производство по
несъстоятелност по отношение на управляваното и представлявано от нея
дружество.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно
решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК: „Управителят
и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект
на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да
открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е
необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление“.
В Решение № 432 от 13.05.2005 г. по н. д. №
1010/2004 г. на ВКС, III н. о. се посочва, че: „В 15-дневния срок от спиране на
плащанията управителят на задълженото дружество е длъжен да поиска от съда да
открие производство по несъстоятелност независимо от убеждението си, че
финансовите затруднения са временни и преодолими. От самото заявяване не следва
автоматично обявяване на несъстоятелност, нито дори откриване на производство
по несъстоятелност, защото съдът е органът, който може да решава дали
затрудненията на длъжника са временни или дали длъжникът разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.“
Според разпоредбата на чл. 608 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване
и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата норма
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията, като
съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е
платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
Алтернативно предвидените наказания за
престъплението по чл.227б, aл.2, вр. ал.1 НК НК са по
вид „лишаване от
свобода“ за срок до три години или „глоба“ до 5 000.00 лева.
Мотивиран от посоченото дотук съдът намери, че са налице условията за
произнасяне по реда на чл.78а НК.
На първо място е налице първата предпоставка по чл.78а, ал.1, б.”а” НК –
предвидените в закона наказания за извършеното от подсъдимия престъпление са по
вид „лишаване от
свобода“ за срок до три години или „глоба“ до 5 000.00 лева.
На следващо място е налице предпоставката по б.”б” на посочената разпоредба
– М.П. не е осъждана, нито освобождавана от наказателна отговорност.
С престъплението извършено от обвиняемата не са нанесени съставомерни
имуществени вреди.
Ето защо и предвид посоченото дотук, настоящия съдебен състав намери, че
условията за прилагане на чл.78а НК са налице и следва обв.П. да бъде освободена
от наказателна отговорност и ѝ бъде наложено административно наказание в
минималния размер, предвиден към датата на извършване на престъплението размер
от 1 000 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС