№ 42
гр. Велики Преслав, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Полина Д. Стефанова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20253610200158 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „ПЛИСКА
ОЙЛ“ООД, ЕИК *********, представлявано по закон от Б.Й.А.И.-управител, със седалище и
адрес на управление гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“Драгоман„№9 срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №********** връчен на
06.02.2025 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
електронния фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно
и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението
субект. Навеждат се доводи за нарушаване на принципа на пропорционалност на
наказанието. Предвид изложеното се иска от съда да бъде отменен изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмена
молба по същество, депозирана чрез процесуален представител-юрисконсулт поддържа
изложеното в жалбата, като допълва и че административнонаказващия орган не е изпълнил
задължението си по чл.2, § 7 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 20202/204 на Комисията от
28.11.2019 г. за отстраняване на установената нередовност преди предприемане на
принудителни мерки, когато такава е предвидена в националното законодателство, предвид
датата на връчване на електронния фиш. С оглед изложеното и от аргументите в жалбата
моли Електронния фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени на жалбоподателя разноски
1
за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
следното:
На 13.12.2022 г., в 07.40 часа в Община Велики Преслав, Област Шумен с
устройство № 40591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004 с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено
нарушение № F043Е9А89DF53440Е053021F160А947В - движение на ППС ВЛЕКАЧ
"СКАНИЯ Р ЛА", регистрационен номер Н0692ТВ, с технически допустима максимална
маса на състава 40000, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 19000, за което частично не била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № **********, с който на
дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в
законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима и по същество основателна
по следните съображения:
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъдат отразени:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от Закона за движение
по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
2
акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са
неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на
издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно
посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на
чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и
сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който
въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че описанието на
нарушението е неясно и непълно, както е че не посочена правилна правната квалификация
на деянието. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове,
които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш съответства на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което по делото са представени Протокол
№ 28765/21 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед
№ РД-11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ. За тези обстоятелства са
представени и писмени ддоказателства от административнонаказващия орган, още с
изпращане на жалбата до съда и са част от администативнонаказатената преписка, поради
което съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока.
Настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, че
липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, съответно на неговия ползвател, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на
съответната имуществена санкция.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
3
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата към датата на
нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се
съставя електронен фиш. В тази връзка, съдът не споделя довода, че ЕФ може да бъде
издаден въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.
189, ал. 10, уреждащи момента на влизането в сила на ЕФ. Тази разпоредба не е посочена в
процесния ЕФ и освен това, прилагането й би означавало по тълкувателен път да се изведе
възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на дадено лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а ал. 2 - ал. 4 от ЗДвП, в която също
не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран
електронен подпис. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си
по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни
лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3–
3в от ЗДвП. Съответно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3– 3в, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В
тези две норми не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
4
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Едва след
изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г.
законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона няма изрична законова
разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, като при решаване
на въпроса в това производство дали административно-наказващият орган е упражнил
правомощията си по налагане на наказание на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение в рамките на законоустановения срок, в който това може да
бъде направено. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се
развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време,
като с изтичането на този срок административно-наказващият орган изгубва предоставената
му от закона възможност да я осъществи. В закона са регламентирани различни давностни
срокове за погасяване на възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за
извършеното от него административно нарушение: - кратка погасителна давност от три
години, уредена с нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и "дълга"-абсолютната погасителна
давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – четири години и
шест месеца, считано от датата на извършване на дадено административно нарушение. От
своя страна, разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 предвиждат, че давността се прекъсна с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването, като след свързване на действието, с което се
прекъсва давността, започва да тече нова давност. В случая се установява по безспорпен
начин, че процесното административно нарушение е извършено на 13.12.2022 г. и е
регистрирано по предвидения в закона ред от електронната система за събиране на пътни
такси, като от тази дата започва да тече погасителната давност т. е. да тече срокът, в който
може законосъобразно да бъде ангажирано отговорността на нарушителя за извършеното от
него административно нарушение. Безспорно е и, че към датата на образуване на съдебното
производството въз основа на подадена жалба от дружеството – 01.04.2025 г. - е изтекъл
срок по-малък от предвидения максимален срок на погасителната давност от четири години
и шест месеца. Поради което не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок, т.е не е
изтекла абсолютната погасителна давност при която се погасява възможността за
ангажиране отговорността на нарушителя за конкретното административно нарушение.
Неоснователно е възражението за влизане в сила а по-благоприятен закон до влизане
в сила на ЕФ, тъй като въведените нови разпоредби на чл.10б, ал.7, 8 и 9 от ЗПътищата не
се изключва наказуемостта на деянието-административно нарушение, не е налице и промяна
5
във вида и размера на санкцията. Не е налице и несъответствие на издадения електронен
фиш с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.,
поради неуведомяване на жалбоподателя от доставчика на електронната услуга за събиране
на пътни такси за неплатена такава, разпоредбите на чл.10б, ал.7, 8 и 9 от ЗПътищата в сила
от 13.02.2024 г. е отнасят единствено до доставчиците на ЕУЕПТ, като жалбоподателя нито
твърди да е сключил договор с такъв, нито е представил доказателства за това.
Не е налице непропорционалност на предвидената санкция спрямо извършеното
нарушение и не е налице несъответствието на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО.
Не на последно място следва да бъде съобразено противоречието на националното
законодателство конкретно в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с приложимото европейско право вкл.
Директива 1999/62/ЕО и практиката на ЕС , тъй като правилно избрания от АНО
санкционен текст на чл. 179, ал. 3б от Закона, предвижда наказание в абсолютен размер –
глоба или имуществена санкция в размер на 2500 лв. за собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата. В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело
С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Административен съд Хасково /България/, съгласно което член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция
с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Т. е. санкционната норма на чл. 179, ал. 3б от
6
ЗДвП, предвиждаща наказание в абсолютен размер за собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена
санкция от 2 500 лв. Поради това настоящият състав счита, че и предвиденото с тази норма
административно наказание следва да бъде оставено без приложение. Според легалната
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая
административно наказание под формата на глоба, то изобщо липсва основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Предвид изложеното следва се отмени като незаконосъобразен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП № **********.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъжданe на разноски за юрисконсулстко
възнаграждение и представеното пълномощно, счита на осн.чл. 63д от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, следва въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените
разноски. Не са представени доказателства относно размера на възнаграждението, което се
претендира, поради което съдът взе предвид чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство следва да се
определи възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „ПЛИСКА ОЙЛ“ООД, ЕИК
*********, представлявано по закон от Б.Й.А.И.-управител, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“Драгоман„№9, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално ТОЛ управление със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Никола Петков“№86 да заплати на
„ПЛИСКА ОЙЛ“ООД, ЕИК *********, представлявано по закон от Б.Й.А.И.-управител, със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“Драгоман„№9 сумата от 80.00
7
лв., представляваща деловодни разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8