№ 22745
гр. С., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110168886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. А. Ц. и С. А. Ц., с която са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждането на ответниците да заплатят на
ищеца следните суми: сумата от 1936,67 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен № 65260, находящ се в гр. С., община „Т.“, ж. к. „Г.Д.“, бл. 7А,
вх. А, ап. 6 за периода 01.05.2021 г. -30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 447,04 лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. -
23.10.2024 г., сумата от 35 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 8,13 лв. -
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. -
23.10.2024 г. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2 част от
всеки ответник.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения
имот, придобит по наследство от А. В. Ц., починал на 12.01.2019 г., и като наследници на Ц.
Г. Ц., починала на 01.04.2024 г., са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като те не са
1
заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, а като не са сторили
това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответницата С. А. Ц., с който
ответницата признава задълженията по делото, като представя доказателства, че е едноличен
собственик на процесния имот. Изразява готовност за сключване на споразумение с ищеца
за разсрочено плащане на задълженията по делото, както и да заплати минимално
юрисконсултско възнаграждение след постановяване на решението по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответницата В. А. Ц..
С влязло в сила определение № 22011/19.05.2025 г. производството по делото е
прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта по предявените срещу ответницата В. А. Ц.,
ЕГН **********, искове, като е допуснато, на основание чл. 214 ГПК, изменение на
предявените срещу С. А. Ц., ЕГН **********, искове чрез увеличаване на техните размери,
като същите да се считат предявени за сумите както следва: за сумата от 1936,67 лв. - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 65260, находящ се в гр.
С., община „Т.“, ж. к. „Г.Д.“, бл. 7А, вх. А, ап. 6 за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на
вземането, сумата от 447,04 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г. - 23.10.2024 г., сумата от 35 лв. - цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на
вземането, както и сумата от 8,13 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 01.08.2022 г. - 23.10.2024 г.
С молба от 30.05.2025 г. ищецът заявява, че ответницата е заплатила сумата от 221,34
лв., а с молба от 02.07.2025 г. – че на 11.06.2025 г. е постъпила допълнително сумата в размер
на 73,78 лв. (или общо сумата в размер на 295,12 лв.), като моли същите да бъдат съобразени
при произнасяне по предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
2
Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респективно датата на публикуване на
общите фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответницата е при установяване на горните факти да докаже
възраженията си, евентуално че е заплатила процесните суми.
Относно качеството на ответницата С. А. Ц. на клиент на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя
3
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
(изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
По делото е представен и приет Договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, видно от който на
01.04.1969 г. ИК на СГНС е продал на А. В. Ц. и Ц. Г. Ц. процесния апартамент, състоящ се
от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, находящ се на ул. „Т.К.“ № 59, блок 7, вх. А,
ет. 3 (със следния настоящ адрес съгласно Удостоверение изх. № 68-00-1116-1/10.10.2024 г.
на ГИС – С.: гр. С., ж. к. „Г.Д.“, блок 7А, вх. А и Б), застроен на 79,57 кв. м., заедно с
таванско помещение и с 2,85 идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том
XXI, дело № 33861/1984 г. на 31.08.1984 г. А. В. Ц. и Ц. Г. Ц. са дарили на дъщеря си С. А.
Ц. процесния апартамент.
Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че именно
ответницата С. А. Ц. е собственик на процесния имот, по силата на извършеното в нейна
полза дарение на 31.08.1984 г. По делото не се твърди и не се установява правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за
спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора
лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата,
включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени
с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответницата на собственик на имота през исковия период, която е задължена
да заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална
доставка.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредби
за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост -
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото писмени доказателства – Договор № 2188/24.04.2002 г.,
сключен между етажните собственици на сградата, в която се намира процесният
апартамент, като възложител, и „Т.С.“ ЕООД, като изпълнител, се установява, че сградата, в
която се намира имотът е топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово
разпределение. От данните по делото става ясно още, че през исковия период „Т.С.“ ЕООД е
осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
5
собственост, в която се намира имотът, от дружеството са съставяни изравнителни сметки
след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните собственици не са
се противопоставили и за което е представен и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при Общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в
от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД.
Ответницата изрично е заявила, че не оспорва доставката на топлинна енергия до
имота, както и нейната цена, съответно извършването на услугата за дялово разпределение
на топлинна енергия, като е поискала да не се допускат експертизи. При това твърдение,
предвид представените общи фактури за процесния период, видно от които за имота е
начислявана топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода, и с оглед извършеното
от ответницата частично плащане, съдът приема, че тя е признала задълженията си по
делото за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което дължи цената
на топлинната енергия и на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, както и
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, които са в размерите, посочени от
ищеца. Ето защо, искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание и размер за
сумата от 1936,67 лв. Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата се
дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до
окончателното плащане.
Следва да се посочи, че по отношение режима на забавата за дължими суми за
топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г.
започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни,
поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон.
С оглед изложеното, за главните вземания за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. в
6
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва (върху сумата от 1936,67 лв.), която
следва да се начислява за периода 15.09.2022 г. - 23.10.2024 г. (за вземането по общата
фактура от 31.07.2022 г. - за периода 15.09.2022 г. - 23.10.2024 г., за вземането по общата
фактура от 31.07.2023 г. - за периода 15.09.2023 г. - 23.10.2024 г.) и е в размер на 459,54 лв.,
определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, поради което
съобразно диспозитивното начало в процеса претенцията за мораторна лихва е основателна
в пълен размер – за сумата от 447,04 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на ТЕ за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определят от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните. Според чл. 22 от ОУ услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при данните, че през
исковия период действително е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна
енергия (за което е сключен и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител), е установен по основание.
Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.11.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 35 лв., който размер се установява от приетото извлечение от
сметка и не е оспорен по делото, поради което искът за заплащане на тази сума е
основателен в пълен размер. Като законна последица от уважаването на иска, върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г.
до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
7
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което същият изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По делото се установи, че ответницата е заплатила в полза на ищеца след депозиране
на исковата молба сумата от 295,12 лв., която не е достатъчна да покрие целия размер на
задължението към ищеца. Макар по делото да не са представени доказателства за
извършеното плащане, нито споразумение за разсрочване на задълженията, въпреки
дадените с протоколно определение от 02.07.2025 г. указания до ответницата, предвид това,
че ищецът потвърждава неизгоден за него факт – извършено плащане на сумата от 295,12
лв., а ответницата не навежда твърдения за плащане в по-голям размер, то този факт следва
да бъде съобразен от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 295,12 лв., съдът съобрази
мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
в които е прието следното: „Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.
76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента,
или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните
видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове
лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението
и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат
тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане
8
на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора –
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и
предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в”
ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има
няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото
от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва
кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който
длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най - старото, а след него следващото по възникване задължение в реда
по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
В случая е установено наличието на две главни еднородни задължения на
ответницата към ищеца – за цена за доставена топлинна енергия и за стойността на
извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия, а извършеното плащане е
недостатъчно за погасяване на всички задължения. Същевременно липсва уговорка между
страните, която да установява ред за погасяване на задълженията, различен от установения в
чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Предвид това съдът намира, че липсва направен от длъжника избор кое от
главните задължения да се погаси първо с извършеното частично плащане. Ответницата не е
упражнила правото си на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД между двете главни задължения,
които има към ищеца. Следователно погасяването следва да се извърши съгласно реда,
установен в чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като поради по-големия му размер за по-обременително
задължение съдът приема това за цената на доставената топлинна енергия. Доколкото това
задължение е лихвоносно, а изпълнението не е достатъчно да го погаси изцяло като
съвкупност от главница и лихви, за ищеца е възникнало правото да приложи чл. 76, ал. 2
ЗЗД. В случая обаче той го е приложил неправилно, като е прихванал от частичното
изпълнение и съдебни разноски, за които обаче не се прилагат правилата за поредност на
9
погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото не са ликвидни и не
подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото. Съдът намира, че
погасяването на задълженията за цената на доставената топлинна енергия и лихви върху нея
следва да бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно с плащането на сумата
от 295,12 лв. е погасено частично вземането за мораторна лихва в общ размер на 447,04 лв.
Следователно, незаплатени са сумата от 1936,67 лв. - главница за стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 35 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 151,92 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г. – 23.10.2024 г., до които размери следва да бъдат уважени предявените
искове. Искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да се
отхвърли за разликата над 151,92 лв. до пълния предявен размер от 447,04 лв., поради
плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни, като от ответницата
не се претендират такива.
Ищецът претендира разноски в размер на 140 лв. – държавна такса и такса за съдебно
удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
50 лв. - съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес и фактическата и правната
сложност на делото. Съразмерно на уважената част от исковете, при отчитане на
извършеното плащане, за което на ищеца се дължат разноски, в полза на последния следва
да се присъдят такива в общ размер на 189,36 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „К.С.“, бл. 201А, вх. А, ет.
5, ап. 15, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я. № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1936,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: в гр. С., община „Т.“, ж. к. „Г.Д.“, бл. 7А, вх. А, ап.
6, абонатен № 65260 за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 151,92 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 23.10.2024 г., както и
сумата от 35 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
10
енергия за същия имот за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.11.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б, срещу С. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„К.С.“, бл. 201А, вх. А, ет. 5, ап. 15, ап. 23, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 8,13 лв., представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. - 23.10.2024
г. като неоснователен, както и сумата над 151,92 лв. до сумата от 447,04 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 23.10.2024
г. като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „К.С.“, бл. 201А, вх. А, ет.
5, ап. 15, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я. № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 189,36 лв. –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П.“ № 3, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11