О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1583/9.11.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
МАРИЯ
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1074 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административен съд – Пазарджик, Х-ти
състав, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице,
в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество я намира за неоснователна по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд
е образувано по жалба на И.П.С. против заповед №Л-3409 от 01.09.2023г., с
посочен издател Директорът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. С жалбата
е направено особено искане за предоставяне на правна помощ. С оспореното
определение съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна
помощ като е приел, че интересите на правосъдието не налагат на И.П.С. да бъде предоставена
правна помощ. Посочил е, че депозираната жалба е достатъчно ясно формулирана и
делото не представлява фактическа или правна сложност, с оглед на което съдът е
заключил, че предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с
ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не
изискват предоставянето на правна помощ.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за
правната помощ (ЗПП) системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае
да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл.
24, т. 1 от ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и т. 3 не се
предоставя, когато предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. Правилно съдът е
приел, че в случая характерът на производството пред административния съд е
такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката
на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана
със заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна
помощ. Също така кумулативно изискване за предоставяне на правна помощ по
преценка на съда е наличието на интереси за правосъдието, които да налагат
необходимост от процесуално представителство на страната, каквото в случая не е
обосновано. Не е налице и хипотезата, в която по закон е предвидена
задължителна адвокатска защита, съответно предоставяне на безплатна правна
помощ за процесуално представителство по ЗПП.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата,
която тя би донесла на лицето с оглед естеството на производството. В случая
съдът е сезиран с искане, което е достатъчно ясно формулирано, делото не се
характеризира с фактическа и/или правна сложност. Отделно от това в случая
предмет на разглеждане е индивидуален административен акт, като по аргумент от
чл. 9 от АПК съдът осъществява процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството. По
изложените съображения съдът приема, че определението е правилно и при
постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни
основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК във вр. чл. 236 АПК, Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1363/05.10.2023 г.
по адм. дело № 909/2023 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/