О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………………. 2020 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет
и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 709 от 2020 г. по описа на
АС Варна, намери следното:
По искова молба на Б.Ш.Х. ***, насочена срещу община Дългопол, с правно основание чл. 124 от ГПК пред ПРС е
образувано гражданско дело №1603/2019 г.
Според формирания от ищеца петитум,
иска ес постановяване на решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между него и община Дългопол,
че последната следва да му заплати
„останалите 350 кв.м.“ от
недвижим имот негова собственост, отчуждени неправомерно , или да го обезщети с
друг недвижим имот.
С определение№278/05.03.2020 г. ПРС производството по
гр.д.№ 1603/2019 г. е прекратено, спорът
е изпратен по комопетентност на Административен съд Варна. Образувано е
настоящото адм. д. № 709/2020 г.
За да прекрати производството пред
себе си решаващият състав на ПРС счел, че по същността си исковата молба, с
която е сезиран, съставлявала жалба
срещу обективиран отказ в писмо № ОС-257/14.09.2019 г. на Председателя на ОбС
Дългопол, съставляващ индивидуален административен акт. Преценено е , че
производството следва да се развива по
реда на чл. 145 от АПК, във връзка
с чл. 214, ал.1 от ЗУТ и §9, ал.1 от ПЗР
на същия закон.
Настоящият състав на Административен
съд Варна намира, че не е материално
компетентен да се произнесе по така предявеният иск по чл. 124 от ГПК.
Подсъдността, като процесуална предпоставка за надлежно
провеждане на съдебното производство и решаването на съдебния спор от
материално и териториално компетентен съд е от категорията на абсолютните
такива и е условие за допустимост, за което съдът, пред който е образувано
делото следи служебно.
Съдът, като съобрази цялостното съдържание и петитума на исковата
молба с относимата правна уредба, намира, че производството не попада в
приложното поле на Глава десета, Раздел І от АПК – оспорване на индивидуалните
административни актове, както е приел РС гр.Провадия.
В случая отсъства най-съществената предпоставка за
провеждане на такова производство – не е налице индивидуален административен акт.
Волята на ищеца е ясно формулирана, не се съдържа
твърдение, че се търси съдебна защита
„срещу обективиран отказ в писмо изх.№
ОС-257/14.09.2017 г . на Председателя на ОбС Дългопол.
Съдът не споделя приетото от решаващия състав на ПРС,
че процесното писмо съставлява индивидуален административен акт, тъй като по
съдържание и правни последици то има изцяло уведомителен характер.
Търсената с
исковата молба съдебна защита не попада и в никоя от хипотезите на чл. 128 от АПК,
тъй като изложението не
обективира волеизявление за установяване съществуването или несъществуването на
административно право или административно правоотношение.
Исковата молба се основава на чл. 124 от ГПК – с нея
срещу община Дългопол е предявен положителен установителен иск с ясно
формирана имуществена претенция.
Съдът в настоящия си състав намира, че материално
компетентен да разгледа така предявеният
иск е районният съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения, т.е. Районен съд гр.Провадия.
Предвид горното
и на основание чл.135, ал.1, във връзка с ал. 4 от АПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 709/2020
г. по описа на Административен съд Варна
ПОВДИГА
СПОР за подсъдност по исковата молба
на Б.Ш.Х. ***, с която срещу община
Дългопол е предявен положителен
установителен иск на основание чл. 124 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховния административен
съд за произнасяне по спора за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ ГЕРГАНА СТОЯНОВА